№ 1565
гр. София , 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
четвърти декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20201001002297 по описа за 2020 година
ал.7 от ТЗ, осъдил е „Ултрастрой“ ЕООД да заплати на „Витоша ризорт 2000“ ООД в
несъстоятелност сумата от 3 000 лв., адвокатско ъзнаждение на основание чл.78, ал.3 от
ГПК.
В жалбата се твърди, че атакуваното решението е неправилно и необосновано,
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Навеждат се твърдения,
че съдът неправилно е приел, че не са ангажирани доказателства за настъпването на
изискуемостта на платените адвокатски възнаграждение, поради което ищецът недължимо е
платил същите. В тази връзка навежда факти от развитието на производството по
несъстоятелност, като твърди, че вземанията са били включени в списъка на синдика с
приетите вземания, но по възражение на кредитор с неприето вземане, с определение съдът
по несъстоятелността е изключил същите. Инвокира доводи, че вземанията произтичат от
сторени разноски в производството по несъстоятелност на ответника по два договора в
производството по обжалване нарешението за откриване производство по несъстоятелност и
в производството, развиващо се след датата на постановяване на решението за откриване на
производство. Твърди, че задължението за плащане на горните суми е възникнало с
изплащането на дължащите се суми на кредитора ищец при извършване на разпределение
по чл.722, ал.1, т.8 от ТЗ. Твърди, че разпределението е обявено на сайта на ТР на 02.03.2018
г. и е вписано по партидата на дружеството. Твърди, че на 28.03.2018 г. е обявено
определение № 1 722/26.03.2018 г., с което е одобрена частичната сметка за разпраделение
по чл.722, ал.1, т.8 от ТЗ. Твърди, че дружеството е полчеила плащания от първата частична
сметка за азпределение, което обуславя настъпването на изискуемостнта на задължението за
1
плащане на разноски. Ето защо моли съда да отмени атакуваното решение, като постанови
ново, с което да приеме за установено, че „Ултрастрой“ ЕООД е кредитор на „Витоша
ризорт 2000“ ООД (н) с посочения размер на вземанията от 150 000 лв., възникнали след
датата на откриване на производство по несъстоятелност. Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба „Витоша ризорт 2000” ООД (н) редовно
уведомен оспорва въззивната жалба. Твърди, че ищецът не е представил доказателства за
реално направени разноски за изплатено допълнително адвокатско възнаграждение Твърди,
че договорът и анекса към него касаят процесуално представителнство по т.д. № 5 019/13 г.,
като е уговорено авансово и окончателно плащане. Твърди, че от решението по същото дело
се установява, че са присъдени разноски в размерна 110 000 лв. по представеният (същият)
договор за правна защита и съдействие. Твърди, че договора от 21.07.2014 г. е антидатиран,
което се установява и от хронологията по разпределението на делото. От друга страна
твърди, че задължителната съдебна практика приема, че подлежат на присъждане само
реално сторените разноски, а доказателства в тази насока не са представяни. По отношение
на анекса твърди, че страните са договорили бонус възнаграждение. В тази връзка твърди,
че същият е антидатиран, а в ЗАдв няма понятие бонус адвокатско възнаграждение. Такова
се изплаща само за положения труд. Твърди, че видно от доказателствата по делото
дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 47 222.06 лв., а в по-голям размер същото
би било прекомерно и разликата над тази сума следва да е за поръчителя. Моли съда да
постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като претендира разноски за двете
инстанции.
Синдикът на несъстоятелното дружество редовно уведомен не оспорва
подадената въззивна жалба.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 416 от 28.02.2020 г., постановено по т.д. № 1 433/19 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, 5 състав, съдът е отхвърлил като неоснователен иска на
„Ултрастрой“ ЕООД против „Витоша ризорт 2000“ ООД (в несъстоятелност) за
установяване в условията на чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ съществуването на вземане в общ размер
на 150 000 лв., възникнало след датата на откриване на производство по несъстоятелност на
„Витоша ризорт 2000“ ООД, от които 100 000 лв., платени разноски за адвокатско
възниграждение по договор за процесуално представителствмо от 21.07.2014 г. с адв. Ю. Р.
и 50 000 лв., платени разноски за адвокатско възнаграждение по договор 236 594/10.09.2013
г. и анекс ккъм същия договор от 10.09.2013 г. с адв. Ю. Р., предявени в прпоизводството по
несъстоятелност на „Витоша ризорт 2000“ ООД (н) с молба вх.№ 4 092/14.01.2019 г., осъдил
2
е „Ултрастрой“ ЕООД да заплати в бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 1 500 лв., на основание чл.694, ал.7 от ТЗ, осъдил е
„Ултрастрой“ ЕООД да заплати на „Витоша ризорт 2000“ ООД в несъстоятелност сумата от
3 000 лв., адвокатско ъзнаждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
с решение № 1 010 от 30.06.2014 г., постановено по т.д. № 5 019/13 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, 5 състав е открито производство по несъстоятелност за
ответното дружество. Видно от същото решение на молителя и настоящ ищец са присъдени
разноски в размер на 110 000 лв. в това производство.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с договор за
правна защита и съдействие от 21.07.2014 г., сключен между ищеца и адв. Ю. Р., ищецът е
възложил, а адвоката е приел да осъществява процесуално представителство и защита в
производството по несъстоятелност, развиващо се след датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, невключващо производството по обжалване на
решението за откриване, до окончателното приключване на производството, изразяващо се в
изплащане на всички дължими суми на молителя в производството по несъстоятелност.
Видно от договора страните са постигнали съгласие относно размера на договореното
възнаграждение ( 120 000 лв.), което следва да се плати по посочена от адвоката банкова
сметка в 30-дневен срок след изплащане на задължението на ищеца по чл.722, ал.1, т.8 от
ТЗ. Размерът на възнаграждението е определен, съобразно приетото от съда по отношение
на размера на вземането.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
с договор за правна защита и съдействие № 236 594 от 10.09.2013 г., сключен между ищеца
и адв. Ю. Р., страните са уговорили процесуално представителство и защита по т.д. №
5 019/13 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав срещу
заплащането на възнаграждение в размер на 4.7% от размера на вземането без вкл. ДДС,
която сума следва да се плати както следва: 1/3 авансово и 2/3 към обявяване на решението.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с анекс от
10.09.2013 г. към същият договор уговореното възнаграждение е в размер на 150 000 лв.
(4.7% от вземането), при успешен изход, както и при събиране на дължимата сума от
„Витоша ризорт 2000“ ООД по какъвто и да е начин, вкл. при постигнато споразумение,
настоящият ищец е поел задължението да заплати на адвоката допълнително бонус
възнаграждение ( за резултат) в размер на 3.1% от събраната сума. Това възнаграждение се
дължи в 3-дневен срок от заплащането на всяка сума или при плащане изцяло от страна на
ответника, в производство по несъстоятелност.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че адвокатът е
издал фактура № ********** от 29.11.2018 г. за процесуално представителство след
постановяване на решението и за бонус възнаграждението в размер на 150 000 лв. без ДДС.
Не се спори, а се установява и от представеното платежно нареждане, че ищецът е заплатил
по сметка на адвоката сумата от 180 000 лв. с ДДС по описаната по-горе фактура.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с молба вх.№
4 092 от 14.01.2019 г. ищецът е предявил в производството по несъстоятелност вземане в
общ размер от 180 000 лв.(150 000 лв. без ДДС), възникнало след датата на решението за
откриване на производство, от които 100 000 лв. адвокатско възнаграждение по договор за
процесуално представителство от 21.07.2014 г. за осъществено процесулна
представителство и защита в производството по несъстоятелност по т.д. № 5 019/13 г. по
описа на Софийски градски съд след датата на решението, което възниква след изплащане
3
на приетите вземания по чл.728, ал.1, т.8 от ТЗ и сумата от 50 000 лв., представляващи
договорен бонус адвокатско възнаграждение по договор № 236 594 от 10.09.2013 г. и анекс
от 1009.2013 г. към същия договор, за осъществено процесуално представителство и защита
във връзка с обжалването на решението за откриване на производството.
Не се спори, а се установява и от списъка на приетите вземания, обявен в
Търговския регистър на 18.02.2018 г., така предявеното вземане и включено в списъка.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение
от 09.07.2019 г., съдът по несъстоятелността е изклюил вземането на настоящия ищец за
сумата от 150 000 лв. по подадено възражение, а с определение от 20.07.2015 г., постановено
в производството по несъстоятелност, съдът е оставил без уважение възраженията срещу
списъка на приетите вземания по отношение на предявените от ищеца вземания в размер на
2 386 135.84 лв., главница по рамков договор от 30.07.2007 г. и лихви за сумата от
776 892.92 лв., както и за главница в размер на 226 552.60 лв. по договор за довършителни
работи от 16.06.2011 г. и 53 704.29 лв. лихви, ведно със законната лихва с.ед
постановяването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, за сумата
от 127 950 лв., представляващаразноски в производството по несъстоятелност, които са
присъдени в серението по т.д. № 5 019/13 г.
Видно от заключението на изслушаната съдебно-счетовадна експертиза сумата
от 180 000 лв., отразена във фактура № 397 от 29.11.2018 г. е преведена от ищеца по сметка
на адвоката, като сумата е осчетоводена в счетоводствата на двете лица.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът е
предявил установителен иск с правно основанине чл. 694, ал.2, т.2 от ТЗ, вр.чл.124 от ГПК за
установяване съществуването на вземане в общ размер на 150 000 лв., възникнало след
датата на откриване на производство по несъстоятелност на „Витоша ризорт 2000“ ООД (н),
от които 100 000 лв., платени разноски за адвокатско възниграждение по договор за
процесуално представителствмо от 21.07.2014 г. с адв. Ю. Р. и 50 000 лв., платени разноски
за адвокатско възнаграждение по договор 236 594/10.09.2013 г. и анекс ккъм същия договор
от 10.09.2013 г. с адв. Ю. Р., предявени в производството по несъстоятелност на „Витоша
ризорт 2000“ ООД (н) с молба вх.№ 4 092/14.01.2019 г.
С атакуваното решение № 416 от 28.02.2020 г., постановено по т.д. № 1 433/19
г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, съдът е отхвърлил като
неоснователен иска на „Ултрастрой“ ЕООД против „Витоша ризорт 2000“ ООД (в
несъстоятелност) за установяване в условията на чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ съществуването на
вземане в общ размер на 150 000 лв., възникнало след датата на откриване на производство
по несъстоятелност на „Витоша ризорт 2000“ ООД, от които 100 000 лв., платени разноски
за адвокатско възниграждение по договор за процесуално представителствмо от 21.07.2014
г. с адв. Ю. Р. и 50 000 лв., платени разноски за адвокатско възнаграждение по договор
236 594/10.09.2013 г. и анекс ккъм същия договор от 10.09.2013 г. с адв. Ю. Р., предявени в
прпоизводството по несъстоятелност на „Витоша ризорт 2000“ ООД (н) с молба вх.№
4 092/14.01.2019 г., осъдил е „Ултрастрой“ ЕООД да заплати в бюджета на съдебната власт
по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1 500 лв., на основание
чл.694, ал.7 от ТЗ, осъдил е „Ултрастрой“ ЕООД да заплати на „Витоша ризорт 2000“ ООД в
несъстоятелност сумата от 3 000 лв., адвокатско ъзнаждение на основание чл.78, ал.3 от
ГПК.
4
Релевираните в жалбата доводи оспорват извода на съда, че не са ангажирани
доказателства за настъпването на изискуемостта на платените адвокатски възнаграждение,
поради което ищецът недължимо е платил същите, т.е. инвокират се доводи, че съдът не е
обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до
неправилен правен извод.
По допустимостта и основателността на подадената жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът намира,
че същата е процесуално допустима, като подадена в установените от закона срокове и от
упълномощено лице. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на решението,
съдът намира, че същите са частично основателни по следните съображения:
С разпоредбата на чл.694, ал.2 от ТЗ законодателят е предвидил възможността
кредитор с неприето вземане да предяви иск за установяване на съществуването на
вземането си, когато вземането не е включено в одобрения от съда списък на приетите
вземания или същото е изключено от списъка на приетите вземания по възражение на друг
кредитор или длъжника с определението по чл.692, ал.4 от ТЗ. Предявяването на иска следва
да се извърши в 14-дневен срок от обявяването в Търговския регистър на определението за
одобряване на списъка с приетите вземания. Допустимостта на така предявеният
установителен иск се предпоставя следните кумулативни предпоставки: кредиторът да е
предявил вземането си по реда и в сроковете по чл.685, ал.1 респ. чл.688, ал.1 ТЗ, както и
след възникване на вземането, ако същото е възникнало след решението за откриване
производство по несъстоятелност и не е платено на падежа, същото е да е включено в
списъка на приетите или списъка на неприетите вземания , изготвени от синдика, да е
постъпило възражение срещу пхриемането или отказа да се приеме вземането по чл. 690,
ал.1 от ТЗ, съдът по несъстоятелността да се е произнесъл с определение, с което да е
изключил от списъка на приетите вземания или да е оставил без уважение направеното
възражение срещу невключването в този списък на вземането. Процесуална предпоставка за
допустимост на така предявеният иск е предявяването на установителния иск в сроковете по
чл. 694, ал.6 от ТЗ. Видно от доказателствата по делото така предвидените предпоставки за
допустимост на установителния иск са налице.
По отношение на основателността на така предявените вземания, съдът в
настоящия си състав намира следното:
Видно от представеният договор за процесуално представителство от 21.07.2014
г. е договорено възнаграждение в размер на 100 000 лв. без ДДС за осъществено
процесуално представителство и защита в производството по несъстоятелност на ответника,
което следва да се осъществи след датата на решението за откриване на производство. В
това представителство се включват предявяване на вземанията в производството, участие в
производството по одобряване на списъците на приетите вземания, които по същество
представляват действия по дела с материален интерес. Предпоставка за възникване на
5
задължението на ищеца към процесуалния представител е изплащане на вземанията на
ищеца по чл.722, ал.1, т.8 от ТЗ, включени в одобрения съда по несъстоятелността списък на
приетите вземания в производството по несъстоятелност. Тълкувайки действителната воля
на страните по така сключеният договор, съобразно правилата на чл. 20а от ЗЗД, съдът в
настоящия си състав намира, че страните са договорили адвокатско възнаграждение в
абсолютен размер при постигането на определен (конкретен) резултат (изплащане на
вземанията на кредитора „Ултрастрой“ ЕООД по одобрения от съда списък на приетите
вземания).
Като неоснователен следва да се възприеме извода на първоинстанционния съд, че
уговарянето на адвокатско възнаграждение при резултат не е познато за действащата
нормативна уредба. Отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна
защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при
специалната регламентация по Закона за адвокатурата, който принципно предвижда
дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор (чл.
36, ал. 2 ЗАдв), за който договор между адвокат и клиент не е предвидена писма фирма.
Въпросът дали договорът по чл. 36 ЗАдв е сключен писмено и дали доказателства за
наличието му са представени по делото, по което адвокатът се е задължил да оказва правно
съдействие, няма отношение към въпроса възникнало ли е задължение за клиента да
плати адвокатсковъзнаграждение и изискуемо ли е то. В отклонение от общото правило
на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само,
когато е уговорено, възнаграждение по договор за процесуално представителство, сключен с
адвокат, се дължи винаги и за всяка инстанция - чл. 36, ал. 1 ЗАдв. В този смисъл е приетото
в решение № 102 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 3762/2017 г., III ГО на ВКС, решение № 208 от
22.06.2015 г. по т. д. № 3961/2013 г., ІІ ТО на ВКС, решение № 236 от 24.10.2017 г. по гр. д.
№ 576/2017 г., IV ГО на ВКС. С оглед на така дадените разяснения в съдебната практика на
Върховния касационен съд, основните характеристики на адвокатската дейност дават
основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като такива по
договор за поръчка, но възнаграждение за процесуално представителство на адвоката се
дължи винаги и дори да не е уговорено, то се определя съобразно действащата Наредба № 1
от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в съответствие с
принципа на възмездност на адвокатския труд - чл. 36, ал. 1 ЗАдв.
Като неоснователен следва да се възприеме и вторият извод на
първоинстанционния съд за неоснователност на предявеният иск, свързан с липсата на
доказателства сбъдване на условията за дължимост на адвокатското възнаграждение. Видно
от неоспорените от страните писмени доказателства, приети пред настоящата инстанция
ищецът е ангажирал доказателства, от които може да се направи безспорен извод, че
условието се е сбъднало. Приетите вземания, включени в одобрения от съда списък на
приетете вземания са изплатени от синдика на дружеството на 29.11.2018 г. В останалата
част, по отношение на заявеното от ответника възражение за антидатиране на договора от
21.07.2014 г., съдът в настоящия си състав споделя изводите на първоинстанционния съд.
6
Вземането съществува предвид липсата на изискване за писмена форма на договора.
Основателно е направеното възражение за прекомерност на договореното и
изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в същинското
производството по несъстоятелност (предявяване на вземанията и представителство в
производството по приемане и на същите). Видно от доказателствата по делото в
производството по несъстоятелност са приети и изплатени вземания в размер на
3 569 205.65 лв. В отговора на исковата си молба ответникът е направил възражение по
отношение на размера на адвокатското възнаграждение за така осъщественото процесуално
представителство. Ето защо и на основание чл.7, ал.3, вр.чл.7, ал.2, т.6 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на ищецът се дължат сумата от
47 222.06 лв., с оглед заявеното възражение за прекомерност на договорения адвокатски
хонорар, което следва да бъде разгледано в това производство, предвид невъзможността
същото да бъде заявено в производството по което са извършени процесуалните действия.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че заявеният иск е
основателен и доказан за сумата от 47 222.06 лв., поради което атакуваното решение в тази
част следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново, с което се уважи предявеният
иск за посочената сума.
По отношиение на заявеното вземане, произтичащо от плащане на одвокатско
възнаграждение по договор № 236 594 от 10.09.2013 г. и анекс към същия договор от
10.09.2013 г., съдът намира, че същото е неоснователно по следните съображения:
Видно от представеният договор и анекс към същият претендираното
адвокатско възнаграждение е за извършено процесуално представителство в производството
по въззивно и касационно обжалване на постановеното решение, с което е открито
производство по несъстоятелност. Съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК съдът, който
разглежда съответното производство се произнася по искането за разноски във всеки акт, с
който приключва делото в съответната инстанция. По аргумент от чл. 81 ГПК произнасянето
по искането за разноски, извършени във въззивното и касационното производство, е от
компетентността на съответния въззивен съд и Върховния касационен съд. Казаното
предпоставя, че съдебни разноски не могат да бъдат присъдени в отделно производство.
Реализирането на обективната, невиновна отговорност за разноски в едно исково
производството може да се осъществи само по висящ процес, не и с отделен иск, поради
което разноски във въззивното и касационното производство могат да бъдат присъдени от
страните с окончателен съдебен акт, с който приключва производството, с оглед изхода на
спора.
Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение №
6/06.06.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, адвокатското възнаграждение може да
се присъди като разноски по чл. 78 ГПК, само когато страната е доказала реалното му
7
заплащане чрез представяне на съответните банкови документи или чрез самия договор за
правна защита и съдействие, в който е удостоверено плащането на възнаграждението в
брой. В съобразителната част към т. 1 от тълкувателното решение е разяснено, че
изискването за реално плащане на възнаграждението като условие за присъждане на
възнаграждението под формата на разноски не противоречи на установеното с чл. 36, ал. 4
от Закона за адвокатурата, който предвижда отлагане на заплащането на адвокатското
възнаграждение в зависимост от изхода на спора по уговорка между адвоката и клиента,
каквато уговорка обаче не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК. От даденото
разрешение следва, че изискването за реално плащане на възнаграждението като условие за
присъждането му на основание чл. 78 ГПК е валидно и тогава, когато в договора за правна
помощ е уговорено възнаграждението да се плати от клиента на адвоката след приключване
на делото в зависимост от неговия изход. С оглед на изложеното, настоящият състав намира,
че изводите на първоинстанционния съд по отношение на тази част от претендираното
вземане са правилни и законосъобразни. Безпорно претендираното вземане по този договор
представляват разноски в несъстоятелността за платилия ги кредитор. Същите обаче следва
да бъдат присъдени с окончателния съдебен акт, с които приключва производството пред
съответната инстанция, поради което основателността на предявеният установителен иск се
предпоставя от наличието на съдебно установени (присъдени) разноски в полза на
кредитора. По делото липсват изявления, както и доказателства за присъждането на такива
разноски. Последващото договаряне и изплащане на разноски за обжалване не могат да се
възприемат като такива, попадащи в приложното поле на чл.723, ал.1, т.1 от ТЗ. Съгласно
цитираната разпоредба разноски по несъстоятелността са държавната такса за
производството по несъстоятелност и останалите разноски, направени до влизане в сила на
решението за откриване на производство по несъстоятелност. С оглед на изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че за да бъдат възприети като разноски, които подлежат
възстановяване в производството по несъстоятелност, същите следва да са направени
(установени със съдебен акт) до влизане на решението в сила. От доказателствата по делото
се установява, а се твърди от ищеца, че това са разноски, които същият е направил за
процесуално представителство в производството по обжалване на решението за откриване
на производството по несъстоятелност. За бъдат включени в списъка на вземанията,
подлежащи на удовлетворяне, същите следва да са установени по размер в съответното
производство, каквито твърдения няма, а не са представени доказателства.
По изложените съображения съдът в настоящия си състав намира, че
атакуваното решение в тази част е превилно и законосъобразно и като такова следва да се
потвърди.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски в
настоящето и първоинстанционното производство, съдът в настоящия си състав намира, че
същите са основателни. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на ищеца се
дължи възнаграждение за еден адвокат в размер на 1 947 лв., но предвид липсата на
доказателства за тяхното извършване същите не следва да се присъждат за
8
първоинстанционното производство. Присъдените разноски в полза на ответника са
основателни и доказани за първоинстанционното производство в размер на 3 585.56 лв. В
същото производство са присъдени 3 000 лв., поради което настоящият съдебен състав
намира, че в тази част решението е законосъобразно. Разноски пред настоящата инстанция
се дължат на въззивника, но с оглед на липсата на доказателства за тяхното извършване не
следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 416 от 28.02.2020 г., постановено по т.д. № 1 433/19 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, съдът е отхвърлил като
неоснователен иска на „Ултрастрой“ ЕООД против „Витоша ризорт 2000“ ООД (в
несъстоятелност) за установяване в условията на чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ съществуването на
вземане в размер на 47 222.06 лв., възникнало след датата на откриване на производство по
несъстоятелност на „Витоша ризорт 2000“ ООД, представляващи платени разноски за
адвокатско възниграждение по договор за процесуално представителствмо от 21.07.2014 г. с
адв. Ю. Р., като незаконосъобразно и неправилно и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от „Ултрастрой“ ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, Район „***“, ж.к. „***“, бул. „***“
№49, ет., офис А срещу „Витоша ризорт 2000“ ООД (н), ЕИК: ***, че съществува вземане на
„Ултрастрой“ ЕООД в размер на 47 222.06 лв., възникнало след датата на откриване на
производство по несъстоятелност на „Витоша ризорт 2000“ ООД, представляващи платени
разноски за адвокатско възниграждение по договор за процесуално представителствмо от
21.07.2014 г. с адв. Ю. Р..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част, като правилно и
законосъобразно.
Решението е постановено при участието на синдика на „Витоша ризорт
2000“ ООД (н).
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличието на основанията
на чл. 280, ал. 1 от ГПК, пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
уведомяването на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10