Р Е Ш Е Н И Е
№260409
гр. П., 02.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на седми
окромври две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия:
Адриан Янев
като разгледа гр. д. № 08040 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ООД, с която е се иска да бъде признато за установено, че Г.В.П. дължи на сума в размер на 2547,36 лева, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в гр. П., кв. „***, за периода от 23.01.2013 г. до 23.05.2019 г., както и сумата от 394,47 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 04.04.2013 г. до 07.08.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между водоснабдителното дружество и ответницата била налице облигационно връзка по повод предоставяне на ВиК услуги до горепосочения имот. Предоставянето на тези услуги се осъществявало при публично известни общите условия, одобрени от ДКЕВР (сега КЕВР), както и по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида. Ответната страна имала качеството на потребители на ВиК услуги и следвало да заплаща стойността на ползваните услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране.
Ответната страна е подала отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете. Счита, че страните не се намират в
договорни отношения, както и че не е доказано количестото доставени ВиК услуги.
Прави се възражение са погасяване по давност на вземанията.
Районният съд,
преценявайки събраните по делото доказателства намира от фактическа страна
следното:
“Водоснабдяване
и канализация” ЕООД депозирало пред районния съд заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Г.В.П., отнасящо за
вземанията, които са предмет на настоящите искове. По повод на това е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. №05072 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, за което на заявителя са дадени указания в едномесечен срок да
предяви искове за установяване на вземанията.
По делото са представени общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор.
Представена справка – извлечение за дължими, която съдържа информация за датата на издадените фактури техните стойности.
Приложен е нотариален акт № 127 от 08.10.1996 г., от който е видно, че Г.В.П. е собственик на процесния имот с адрес гр. П., кв. „***. От същия нотариален акт става ясно, че В.П.Т. и П.И.Т.притежават вещно право на ползване върху имота.
Изслушано е заключение на
съдебно – счетоводна експертиза, от което става ясно, че за процесния период сумите
са начислени на база отчета на два броя водомери (1323 куб. м.). Според вещото
лице стойността на ВиК услугите е в размер на 2569,17 лева. Настоящият състав
кредитира заключението, тъй като е обосновано, непротиворечиво и намиращо опора
в карнетните картони и справката – извлечение.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги до процесния имот, както и че е изпълнил задължението си за реално доставяне на ВиК услуги.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, потребители на
услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Следва да се посочи, че
облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за доставка
на ВиК услуги, която хипотеза е приложима както за собствениците и вещните
ползватели, така и за наемателите на жилището.
По делото се установи, че
ответникът e собственик на
имота, както и че в полза на трети лица, неучастващи по делото е учредено вещно
право на ползване върху имота. Разпоредбат на чл. 3, ал.
1, т. 2 от Наредбата следва да се
тълкува във връзка с разпределението на задълженията между собственика и
ползвателя, свързани с ползването на имота съгласно чл. 57 ЗС. Според чл. 57, ал. 1 ЗС, ползвателят на имота е длъжен
да плаща разноските, свързани с ползването му. От тези норми е ясно, че законът
предвижда ползвателят да понесе цялата тежест във връзка с ползването на имота,
което е оправдано от гледна точка на това, че само той извлича ползите от
вещта, а собственикът не може да владее и ползва вещта си. Разпоредбат на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата
не предвижда кумулативна отговорност както за собственика на имота, така и за
носителя на ползването на този имот, предвид съществуващите права и задължения
за ползвателя, уредени в чл. 56 и чл. 57 от ЗС (правото да ползва вещта според
предназначението й, да получава добивите от нея и задължението да плаща
разноските, свързани с ползването). В този смисъл е налице сключен договор за
предоставяне на ВиК услуги между ищцовото дружество и двамата вещни ползватели,
но не и с ответника – собственик. Липсата на договорни отношения между
страните по делото, свързани с доставка на ВиК услуги, води до извод за
неоснователност на исковете.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от „Водоснабдяване
и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” № 11
срещу Г.В.П., ЕГН **********,***,
с които се иска да се признае за установено, че ответната страна дължи на ищеца
сумата в размер на 2547,36 лева, представляваща стойността
на ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в гр. П., кв. „***, за периода от
23.01.2013 г. до 23.05.2019 г., както и сумата от 394,47 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 04.04.2013 г. до 07.08.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано
от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 05072 по описа за 2019г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 05072 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А