№ 753
гр. София , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000503758 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2572 от 19.04.2017 год., постановено по гр.д.№ 7867/2014 год. по описа на
СГС, I-17 състав е обявен за относително недействителен по отношение на ищеца Д. К. Б.,
на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № 106, том V, рег. № 16006, н.д. № 832/2009 г. на нотариус рег. № 271 на НК, с който
„Добротика“ ООД е продал на „Амалтеа“ ООД правото на собственост върху ателие № 9,
находящо се на втори етаж, със застроена площ от 44.04 кв.м., състоящ се от антре, кабинет с
кухненска ниша, стая за почивка, баня с тоалетна и тераса, при съседи: ателие № 10, улица,
ателие № 8 и разпределителен коридор, както и съответстващите на ателието 2.376%
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от мястото, върху което
е построена сградата, съставляващо УПИ ІХ-1 от кв. 13 по плана на гр. София, м. „ГГЦ –
зона Г-14“ с обща площ от 346 кв.м..
Решението е обжалвано от ответникът „Амалтеа“ ЕООД. Правят се оплаквания, че
решението е недопустимо, тъй като за ищеца липсва правен интерес от предявяване на
Павловия иск, тъй като имота е изваден от неговия патримониум и в тази връзка търсената
защита не може да бъде осъществена. Отделно от това твръди незаконосъобразност на
решението, тъй като не са налице предпоставките на материалния закон за обявяване на
относителната недействителност. Ищеца не е провел главно и пълно доказване на знанието
при управителните органи на двете юридически лица по атакуваната сделка. Моли съдът да
1
отмени решението и вместо него да постанови друго с което искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноските по делото.
Въззиваемият Д. К. Б. депозира отговор с който оспорва наведените по жалбата оплаквания,
като неоснователни и моли за потвърждаване на решението.
Въззиваемият „Добротика“ ООД не взема становище по иска.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна в производството и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо. В тази връзка са неоснователни
доводите на въззивникът, че решението е недопустимо. За ищеца е налице правен интерес от
предявяването на Павловия иск, с които се цели обявяване относителната недействителност
спрямо него на извършената прехвърлителна сделка и като следствие от това ще бъде
връщане на имота в патримониума на ответника длъжник, независимо от обстоятелството,
че последния се е разпоредил с него. Преценявайки основателността на жалбата съобразно
изложени те оплаквания, съдът намира следното:
Пред първоинстанционният съд e предявен иск с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД за
обявяване относителната недействителност спрямо ищеца Д. К. Б., на договор за покупко-
продажба, сключен на 30.11.2009 год. и оформен с нотариален акт № 106, том V, рег. №
16006, н.д. № 832/2009 г. на нотариус рег. № 271 на НК, по силата на който „Добротика“
ООД е продало на „Амалтеа“ ЕООД правото на собственост върху недвижим имот, находящ
се в гр. ***, ул. „***“ № 20, представляващ Ателие № 9, находящо се на втори етаж, със
застроена площ от 44.04 кв.м., като се твърди, че ищеца е кредитор на прехвърлителя
„Добротика“ ООД, а вследствие на сделката е увреден, тъй като имуществото на длъжника
намаляло, а и знанието на третото лице за увреждането се предполагало.
Ответниците „Добротика“ ООД и „Амалтеа“ ЕООД оспорват иска като твърдят, че в случай
не е приложима презумпцията за знание, а такова липсвало по процесната сделка. Отделно
от това правят възражение за изтекла погасителна давност.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на
подробен анализ на приетите доказателства, като по нея не се и спори между страните;
същата се възприема от настоящия състав при условията на чл. 272 от ГПК.
През 2005 г. между „Добротика“ ООД, като продавач и Д. Б., като купувач е сключен
предварителен договор за продажба на апартамент № 5, със застроена площ от 44.05 кв.м.,
състоящ се от дневна-столова с кухненски бокс, една спалня, една баня с тоалетна и един
балкон, намиращ се на втори етаж. С решение № 330 от 20.02.2013 г. по в.гр.д. № 3371/2012
г. по описа на САС, ГК, 1 състав, продавачът „Добротика“ ООД е осъден да заплати на
2
купувача, на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, сумата от 62 340 лева, дадена на основание
развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 2005 г., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на предявяването на исковата молба – 31.07.2009
г. до окончателното й изплащане. Потвърдено е решение на СГС, с което „Добротика“ ООД
е осъдено да заплати на Д. Б. сумата от 3 706.49 лева, на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, като в
решаващите мотиви на съдебния акт е прието, че исковата молба има характер на
волеизявление за разваляне на предварителния договор, а с получаването й на 18.11.2009 г.,
ответникът се счита за уведомен за волеизявлението на ищеца.
На 30.11.2009 г. „Добротика“ ООД е продал на „Амалтеа“ ООД, чрез пълномощника на
управителя В. А. П., Л. И. Г., действащ чрез преупълномощената от него Н. А. В. правото на
собственост върху Ателие № 9, находящо се на втори етаж, със застроена площ от 44.04
кв.м., за което е съставен нот. акт № 106, том V, рег. № 16006, н.д. № 832/2009 г. на
нотариус рег. № 271 на НК. По делото е допусната съдебно-техническа експертиза относно
идентичността на апартамент № 5 и ателие № 9, като след обследване площта,
разположението във височина и границите на двата имота, вещото лице е дало заключение,
че се касае за един и същи обект, различаващ се само по наименованието.
Предпоставките за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД са следните: наличие на
действително вземане в полза на кредитора, което е възникнало преди действието, чието
обявяване за недействително се иска, извършването на увреждащо кредитора действие и ако
то е възмездно - лицето, с което длъжникът е договарял, да е знаело за увреждането, което
понася кредиторът в резултат на сделката. Това знание на приобритателите на недвижимия
имот за увреждане на кредитора на техния прехвърлител подлежи на установяване с всички
допустими доказателствени средства. Доказването не е необходимо да е пълно и главно. При
липса на преки доказателства, доказването може да бъде изведено въз основа на поредица от
установени факти, който в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за
наличието му. За наличие на знание е достатъчно приобритателите по транслативните
сделки да са съзнавали, че в резултат на сделката съществува възможност да се
възпрепятства кредитора да се удовлетвори от стойността на имота /в този смисъл решение
№ 281 от 11.10.2013 год. по гр.д.1778/13 год. по описа на ВКС/.
В конкретния случай е безспорно наличието на първите две предпоставки за уважаване на
иска по чл.135 от ЗЗД относно посочената в исковата молба сделка, осъществена с
нотариален акт № 106, том V, рег. № 16006, н.д. № 832/2009 г. на нотариус рег. № 271 на
НК. Спорът е за третата. Настоящият въззивен съдебен състав също намира, че лицето, с
което длъжникът е договарял е знаело за увреждането, което би могъл да понесе кредитора в
резултат на сделката. Това е така, тъй като „Алматеа“ ООД, чиито управител е В. А. П. е
придобило имота на 30.11.2009 год. чрез представител Л. И. Г., който пък от своя страна е
делегирал представителната си власт на Н. А. В.. В съдебната практика се приема, че
юридическото лице знае за увреждането, ако за това знаят лицата от състава на неговите
органи, а когато сделката е сключена чрез пълномощник, релевантно е знанието на
3
последния, а не на упълномощителя, управител на юридическото лице – приобретател.
Също така наличието на фактическа степен на близост в отношенията, както и такива,
попадащи под хипотезите на свързани лица по § 1 от ДР на ТЗ биха могли да обосноват
извод за наличие на знание, които отношения следва да бъдат изследвани и анализирани.
Установи се по делото, че към датата на увреждащата сделка – 30.11.2009 год. съдружници в
„Алматеа“ ООД са В. П. А. и „Оскар“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала и
управител В. А. П., а на 18.05.2010 г. дяловете на съдружниците са прехвърлени на
„Валмент“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала от 07.11.2011 г. е
„Смартпартнерс“ ООД, където към 30.11.2009 г. съдружник е М. Л. Г.. През предходен
период – от 05.03.2008 г. до 15.05.2009 г. М. Л. Г. и Л. И. Г. са съдружници в „Интерарт
Груп“ ООД. Отделно от това, М. Л. Г. е била и едноличен собственик на капитала на
„Дароген“ ЕООД, който е прехвърлила на 01.06.2009 г. на „Амалтеа“ ООД, а последният се е
разпоредил с дела си в полза на Л. И. Г. на 23.04.2014 г. Последователността във времето на
тези сделки, собствеността и участието на едни и същи физически лица в управлението на
няколко дружества, което се установява на база публична информация в търговския
регистър водят до извода, че пълномощникът на „Амалтеа“ ООД - Л. И. Г. е знаел за
увреждащия характер на сключената сделка, както и че е свързано лице с управителя на
„Добротика“ ООД – М. Л. Г. по смисъла на § 1, ал.1, т.3 и 4 и ал.2 от ДР на ТЗ. Този извод
не може да бъде разколебан от участието на преупълномощено от Л. Г. лице – Н. В..
Въз основа на изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за обявяване на
процесната сделка за относително недействителна спрямо ищеца. Не следва да се обсъждат
наведените по жалбата доводи за хипотезата на чл.135, ал.3 от ЗЗД, тъй като това
възражение се въвежда за първи път пред въззивния съд.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора ответника следва да заплати на ищеца разноски в размер на 1 850
лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 2572 от 19.04.2017 год., постановено по гр.д.№ 7867/2014
год. по описа на СГС, I-17 състав.
ОСЪЖДА „Амалтеа“ ЕООД да заплати на Д. К. Б. на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК
разноски в размер на 1 850 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
4
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5