МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 206/2009Г.
ПО ОПИСА НА РС– КУБРАТ
Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура
гр.Кубрат обвинителен акт срещу
подсъдимия Д.Х.Р. ***, Разградска област за това, че на 07.05.2009г. в с.Севар, Разградска
област, действайки в съучастие като съизвършител с Л.Л.С., чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот – счупване на стъкло на входна
врата и изваждане на метална решетка, е отнел чужди движими вещи – сумата от 700.00 лева и 10 броя ваучери на
мобилни оператори, на стойност 50.00 лева, всичко на обща стойност 750.00 лева,
от владението на А.М.К. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои - престъпление по чл.195 ал.1
т.3 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК.
Със
същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и срещу подсъдимия Л.Л.С. ***,
Разградска област, за това, че на
07.05.2009г. в с.Севар, Разградска област, действайки в съучастие като помагач
с Д.Х.Р., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот –
счупване на стъкло на входна врата и изваждане на метална решетка, е отнел
чужди движими вещи – сумата от 700.00
лева и 10 броя ваучери на мобилни оператори, на стойност 50.00 лева, всичко на
обща стойност 750.00 лева, от владението на А.М.К. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 във вр. с
чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.4 във вр. с чл.29 ал.1 б.„б” от НК.
В съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа обвиненията, така както са били
повдигнати с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното производство
доказателства и самопризнанията на подсъдимите направени в съдебно заседание
установяват по безспорен начин авторството и на двамата в извършване на
инкриминираните деяния. С оглед разглеждането на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие – чл.371 т.2 и сл. от НПК, и предвид това, че за
извършените от тях престъпления е
предвидено наказание лишаване от свобода с дефиниран минимум, пледира на всеки от тях наказанията да бъдат
определени при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК – под минимума, като предлага
на подс.Р. да бъде наложено наказание шест месеца лишаване от свобода при
приложението на чл.66 от НК и на подс.С. – една година и шест месеца лишаване
от свобода ефективно при първоначален строг режим.
В срока по чл.85 ал.3 от НПК
пострадалото от престъплението лице – св.А.М.К. предявява устно граждански иск
срещу подсъдимите Д.Х.Р. и Л.Л.С. за сумата 750,00 лева – обезщетение за
причинените му имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва
от увреждането до окончателното плащане. Гражданският иск съдът прие за
съвместно разглеждане в наказателния процес като конституира св.К. като
граждански ищец.
Подсъдимите Д.Х.Р. и Л.Л.С., както на досъдебното
производство, така и в съдебно заседание се признават виновни в извършване на
деянието, за което са обвинени. Признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желаят да се събират
доказателства за тези факти. Правят искане за разглеждане на делото по реда на
чл.371, т.2 от НПК – съкратено съдебно следствие, което е допуснато от съда.
Назначените им служебно от съда защитници пледират за налагане на наказание при
приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК, ориентирани около законовия минимум.
Съдът, след преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства , приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс.Д.Х.Р. е 26-годишен, български гражданин, без образование, неженен,
не работи, неосъждан.
Подс.Л.Л.С. е
28-годишен, 1***. в
гр.Кубрат, български гражданин, без образование, неженен, не работи, осъждан.
Пострадалият А.М.К. е управител
на ЕТ”Карамекс – А.К.” Той стопанисва хранителен магазин в с.Севар на ул.”Цар
Симеон” № 45. На 06.05.2009г. около 21.30 часа св.К. затворил магазина, след
което се прибрал в дома си. Преди да си трътне той заключил входната врата,
както и монтираната на нея метална решетка.
На 05.05.2009г. подс.Л.Л.С. *** във връзка с провеждащия се там селищен
празник. Подс.С. от няколко месеца живеел в с.Стефан Караджа. На 06.05.2009г.
той решил да си тръгва, но се срещнал със свой познат – подс.Д.Х.Р. ***.
Двамата се заприказвали и подс.Р. предложил на подс.С. да остане още един ден.
След това подсъдимите отишли в ромската махала, където живеел подс.Р. и седнали
да пият.
Около 02.00-03.00 часа на
07.05.2009г. подс.Р. предложил на подс.С. да отидат до хранителния магазин на
св.К., откъдето да извършат кражба. Двамата тръгнали към мястото и когато
стигнали се огледали дали има някой наоколо. След като се убедили, че никой не
ги наблюдава двамата заедно откачили от пантите поставената пред входната врата
решетка. После подс.С. се отдалечил, за да наблюдава мястото, а подс.Р. с
метална тръба счупил едно от двете остъкления на входната врата и влязъл в
търговския обект. Вътре подсъдимият намерил сумата от 700.00 лева, оставени в
чекмедже на щанда. Взел парите, както и 10 бр. ваучери за телефонни разговори
на операторите “М-тел” и “Глобул”.
След това подс.Р. излязъл от
магазина и отишъл при подс.С.. Дмамата тръгнали пеша към съседното село
Мъдрево. По пътя подсъдимите поделили откраднатата сума, като Р. дал на С.
сумата от 100.00 лева и 4 бр. ваучери. В с.Мъдрево посетили заведение в близост
до автобусната спирка, където работела св. С. Селиман. От нея двамата се
осведомили за преминаващите през селото автобуси и в 10.30 часа се качили на автобуса за
гр.Тутракан. Оттам продължили до с.Богданци, където двамата се разделили.
Съгласно изготвената оценителна
експертиза стойността на 10 броя ваучери, възлиза на 50.00 лева. Общата
стойност на откраднатите пари и вещи възлиза на 750.00 лева.
По
доказателствата:
С оглед направените от
подсъдимите самопризнания относно фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и одобреното от съда съгласие да не се събират доказателства
за тези факти, съдът приема за безспорно установена изложената фактическа
обстановка. Това е така, защото самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от
доказателствата събрани на досъдебното производство, а именно – обяснения на
подсъдимите, дадени по реда на чл.222 от НПК, показания на свидетелите К. и С.,
протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, оценителна експертиза,
справки за съдимост. Тези доказателства са събрани по реда предвиден в НПК,
поради което представляват годни доказателства, установяващи по несъмнен начин
извършването на инкриминираното деяние от подсъдимите.
От правна
страна:
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият Д.Х.Р. с
действията си е осъществил състава на престъпление чл.195 ал.1 т.3 във вр. с
чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият Л.Л.С. с
действията си е осъществил състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с
чл.195 ал.1 т.3 във вр. с чл.194
ал.1 във вр. с чл.20 ал.4 във вр. с чл.29 ал.1 б.”б” от НК.
От
обективна страна предмет на посегателство са чужди движими вещи – пари и десет
броя ваучери за мобилни оператори, които
били собственост на св.А.М.К.. Описаните вещи са годен предмет
на престъплението с оглед факта, че същите имат определена стойност, изчислена
в пари към момента на посегателството, видно от приложената по ДП оценителна
експертиза. Налице е и втората особеност на деянието – установяване на владение
върху отнетите вещи. До момента на осъществяване на изпълнителното деяние те са
се намирали във фактическата власт на собственика, като след тяхното
извършване, е осъществен и престъпния резултат, като вещите са преминали във
владение на извършителите, след което те се разпоредили с тях като със свои –
разходвайки ги. Установява се, че при извършване на деянието подс.С. е действал
в ролята на помагач, а подс.Р. – като извършител. За да осигурят достъп до
търговския обект, подсъдимите откачили от пантите металната решетка поставена
на входната врата, след което подс.Р. с помощта на метална тръба счупил едно от
остъкленията на вратата, като през образувалия се отвор проникнал в магазина.
Ето защо извършеното от тях деяние се явява извършено чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот – квалифицирана кражба по чл.195
ал.1 т.3 от НК. Подсъдимият Л.Л.С. е извършил деянието, след като е бил осъден
с влязла на 04.05.2007г. в сила присъда по НОХД № 128/2007г. на РС гр.Кубрат на
лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален общ режим, както и с
влязла в сила на 03.09.2007г. присъда по НОХД № 141/2007г. на РС гр.Кубрат на
шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, срокът по чл.30 от НК
не е изтекъл, поради което извършеното от него деяние се явява извършено в
условията на опасен рецидив по см. на чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.29 б.”б” от НК.
При извършване на деянието
подсъдимите действали при пряк умисъл: съзнавали общественоопасния характер на
извършеното и неговите общественоопасни последици и целяли настъпването на
вредоносния резултат, което е обективирано в поведението им: съзнавали, че
вещите са чужда собственост, че нямат разрешение от собственика да ги своят, но
въпреки това, преследвайки това си
намерение ги отнели с цел да се обогатят.
Предвид изложеното съдът призна
подс.Д.Х.Р. за виновен в извършване на престъплението по чл.195
ал.1 т.3 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с
чл.20 ал.2 от НК,
като при индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността
обстоятелства: чисто съдебно минало; признание за виновност; неговата младост;
семейно и материално положение; обясненията, които дава и с които спомага за
разкриване на обективната истина; отегчаващи отговорността обстоятелства: няма.
Отчитайки предходното и на основание чл.373 ал.3 от НПК
съдът наложи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК като отмери наказание под минимума
– шест месеца лишаване от свобода. С оглед на това, че наказанието не е над три
години лишаване от свобода и чистото съдебно минало на дееца, съдът намира, че
целите на чл.36 от НК ще бъдат постигнати чрез приложението на института на
условното осъждане, поради което отложи изтърпяването на наложеното наказание
за тригодишен изпитателен срок.
Предвид изложеното съдът призна
подс.Л.Л.С. за виновен в извършване на престъплението по чл.196 ал.1 т.2 във
вр. с чл.195 ал.1 т.3
във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.4 във вр. с чл.29 ал.1 б.“б” от НК, като при индивидуализацията на
наказанието съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: признанието за
виновност, семейно и материално
положение; обясненията, които дава и с които спомага за разкриване на обективната
истина; отегчаващи отговорността обстоятелства: престъпна упоритост. Отчитайки предходното и на основание чл.373 ал.3 от НПК съдът наложи
наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК като отмери наказание под
минимума – една година лишаване от свобода, което на основание чл.60 ал.1 и
чл.62 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо
общежитие от закрит тип.
Съдът може да се надява, че така
определеното по вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху
подсъдимите и ще им отнеме възможността да вършат други престъпления.
Неизбежното им наказване ще подейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото, ще допринесе за удовлетворяване на
общественото чувство за
справедливост, еквивалент на възмездието
като обществена оценъчна категория.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Предявеният от
пострадалото лице А.М.К. *** граждански
иск за обезщетение на причинените имуществени вреди от престъплението по чл.195
ал.1 т.3 във вр. с чл.194 ал.1 от НК се явява основателен и доказан. Деянието
на подсъдимите осъществява състава на непозволеното увреждане и съобразно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, те следва
да репарират вредите, които са причинили. Стойността на същите се установява от
приложената по делото оценъчна експертиза, която не е оспорена от страните по
делото, компетентно е извършена, поради което претенцията на гражданския ищец
съдът уважи в този размер – 750.00 лева, ведно със законната лихва считано от
датата на увреждането.
Подсъдимите Д.Х.Р. и Л.Л.С. дължат на основание чл.189 ал.3 от НПК разноските
по делото, като всеки от тях следва да заплати в полза на държавния бюджет
сумата 15,00 лева – разноски на досъдебното производство и по сметка на Районен
съд гр.Кубрат сумата 7,50 лева – разноски на съдебното следствие и сумата 25,00
лева – държавна такса върху уважения граждански иск.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия: