№ 81
гр. П. , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и П. година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500377 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №260038 от 08.02.2021г., постановено по гр.д.№1015/2020г.
по описа на РС- П., по иска на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.П. бул.“П.Ш.“ №66, представлявано от
Изпълнителния директор проф.д-р К.Д. д.м., чрез адв.Р. ЕНЧ. ВЛ., с адрес на
адвокатска практика: гр.П. ул.“Х.Г.Д.“ №43, ет.3, офис 7 против ИВ. М. ИВ., с
ЕГН ********** от гр.П., ул.“А.К.“ №16, с правно основание чл.415, ал.1 от
ГПК е прието за установено, че ИВ. М. ИВ., с ЕГН ********** дължи на
УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр.П. сумата от 691,20лв., представляваща стойността на
предоставената на ответника медицинска помощ и услуги по време на
болничния му престой, продължил от 22.08.2018г. до 23.08.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на чл.410 от ГПК до
пълното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед №77 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.01.2020г. по
ч.гр.д. №191/2020г. по описа на РС- П..
Осъден е ИВ. М. ИВ., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“А.К.“ №16г, ет.1,
1
ап.2 и настоящ адрес: с.М., обл.П., ул.“П.“ №6, да заплати на УМБАЛ „С.Г.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П. бул.“П.Ш.“
№66, представлявано от Изпълнителния директор проф. д-р К.Д. д.м.
разноски в заповедното и в исковото производство размер общо на 50лв.
Осъден е ИВ. М. ИВ., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“А.К.“ №16, ет.1,
ап.2 и настоящ адрес: с.М., обл.П., ул.“П.“ №6, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на РС- П., направените по делото разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 147лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ИВ. М. ИВ., чрез
пълномощника му адв.А.Г..
Твърди се в същата, че постановеното решение е немотивирано,
неправилно и незаконосъобразно.
В тази връзка се визира, че първоинстанционният съд е приел
предявения иск от УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД гр.П. за основателен и доказан въз
основа на съдебно-графологичната експертиза, приета по делото.
Твърди се, че с нея е установено, че изписването на трите имена не е
било извършено от ответника, но подписите в медицинската документация са
били положени лично от него. Поради тази причина съдът е приел, че
оспорването на процесните декларации не било доказано и цени същите като
доказателства по делото. Съдът е заключил, че нямало пречка изписването на
трите имена в декларациите да бъде извършено от друго лице.
Приел е, че след като документите са подписани от ответника, то
същият се бил запознал с тях. В декларациите не били вписани никакви
възражения от страна на ответника в насока, че не се е запознал със същите.
От страна на жалбоподателят се изразява несъгласие се тези мотиви на
съда, като се счита, че същият неправилно е тълкувал и преценил, събраните
по делото доказателства.
Не се отрича, че по делото е допусната и изготвена съдебно-
графологична експертиза, по която вещото лице- графолог е представило
заключение, че изписването на трите имена на ответника ИВ. М. ИВ. не са
били положени лично от него. В тази насока се счита, че това е сигурен
2
признак и индикация, че лицето не е имало възможност да се запознае с
документацията, която му е била представена в онзи момент.
Приема се, че следва да се вземе в предвид, че става въпрос за възрастен
човек, който освен, че има проблем със зрението си- катаракта и на двете очи,
т.е. страда от слепота, то и възрастта му предполага, че не е разбирал какви
документи са му представени.
Твърди се, че по делото е представена епикриза, от която е видно
заболяването на двете му очи, която съдът не е взел под внимание.
От друга страна се твърди, че показателно е поведението на ответника,
който постъпвайки за преглед е бил „уловен от примката“ на клиничните
пътеки. В тази връзка се сочи, че разбирайки за какво е настанен в
болничното заведение и тъй като е липсвало съгласие, същият го е напуснал.
Поставя се въпросът, ако И.И. е бил информиран какви манипулации
ще му бъдат направени, какви изследвания, за какво ще бъде лекуван, то защо
е напуснал болничното заведение? Явно не е бил запознат с това и явно е
липсвало неговото съгласие! Още повече, че ценоразписът на болничните
услуги не му е бил обявен, както и оказаните му манипулации. В тази насока
се приема, че не е взето под внимание от първоинстанционния съд и
съображението, че документът назован „Сметка на пациента“ въобще не е
подписан от И.И.. Тоест, ответникът И.И. не е бил запознат нито с
манипулациите, които са му били извършени, нито с техните цени.
На база тези съображения се счита, че решението на РС- П. следва да
бъде отменено, с отхвърляне на предявения иск.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
другата страна в процеса- МБАЛ “С.Г.“ ЕАД.
В съдебно заседание, жалбоподателят ИВ. М. ИВ., редовно призован не
се явява. За него се явява назначения му особен представител- адв.Г.. От
страна на последната се поддържа подадената въззивна жалба с искането,
обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно, като се
отхвърли подадената искова молба, като недоказана. В този смисъл излага
доводи.
3
За ответникът по жалбата- МБАЛ „С.Г.“ ЕАД, редовно призован,
законен представител не се явява. От страна на процесуалния представител-
адв.В. е постъпило становище, в което са изложени съображения по
съществото на спора. Искането е за потвърждаване на обжалваното решение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод
на подадена искова молба от УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.П. бул.“П.Ш.“ №66, представлявано от Изпълнителния
директор проф. д-р К.Д. д.м., чрез адв.Р. ЕНЧ. ВЛ., против ИВ. М. ИВ. от
гр.П., с която е предявен установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от
ГПК.
Твърди се в исковата молба, че на 22.08.2018г., в 10.05ч., ИВ. М. ИВ. е
постъпил по спешност в Отделение по спешна медицинска помощ на УМБАЛ
„С.Г.“ ЕАД, гр.П. с оплаквания от сърдечен дискомфорт, придружен от
чувство за задух. След извършен преглед, дежурният лекар в спешен кабинет
е преценил, че пациентът е високорисков и следва да му бъде направено
инвазивно образно /рентгено-констрастно/ изследване на съдовете на сърцето,
което се нарича „селективна коронарна ангиография“ /СКАГ/. Ето защо,
пациентът бил насочен за болнично стационарно диагностициране в Клиника
по инвазивна кардиология.
Сочи се, че ИВ. М. ИВ. е бил хоспитализиран в клиниката на
22.08.2018г., в 11.10 часа, с диагноза „Нестабилна стенокардия“, с код по
МКБ- 120.0, по Клинична пътека /КП/ №17 „Инвазивна диагностика при
сърдечно- съдови заболявания“ от Приложение №17А към НРД 2018г.
Твърди се, че на пациента са му били разяснени правата към момента на
постъпването му за болнично лечение, за което И.И. е подписал „Декларация
за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на
диагностични и лечебни процедури“ /ДИС/. На пациентът била изготвена
История на заболяването /ИЗ/ №51917/18г.
Визира се, че с подписване на декларацията за информирано съгласие,
ответникът е предоставил право на лекарите да му бъдат направени всички
4
необходими изследвания и да бъде предприето нужното лечение. На
пациентът са били извършени: клинико- лабораторни изследвания,
ехокардиография, електрокардиограма, като същия е пролежал един ден в
болницата.
Сочи се, че извършените медицински дейности са част от
диагностично-лечебния алгоритъм на КП №17, която не е била завършена,
поради напускане на болничното лечение преждевременно, на 23.08.2018г.
когато ответникът самоволно е напуснал лечебното заведение, без да уведоми
дежурния медицински персонал.
Твърди се, че на И.И. е предоставена от УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр.П.
болнична медицинска услуга, ползвана от пациента. Той е прекъснал
лечението самоволно и е осуетил възможността лечебното заведение да
завърши алгоритъма на клиничната пътека, по която е приет за лечение.
Твърди се, че стойността на оказаната на ИВ. М. ИВ. медицинска
помощ е размер на 691,20лв. и включва: клинико- лабораторни изследвания,
образни изследвания и един ден болничен престой в клиниката. Тази сума е
определена, съгласно действащия към момента на хоспитализацията,
Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и
допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр.П..
Сочи се, че всички медицински услуги са изчерпателно изброени в
приложената към исковата молба „сметка на пациент“. Цените на
предоставяната от лечебното заведение медицинска помощ и услуги
подробно са посочени в Ценоразписа на лечебното заведение, който е
общодостъпен, разлепен на видни места в отделенията на болницата, както и
публикуван в сайта на лечебното заведение. Също и в Декларацията за
информирано съгласие /ДИС/ пациентът е декларирал, че е запознат с
ценоразписа на лечебното заведение.
Твърди, че ИВ. М. ИВ. не е заплатил сумата от 691,20лв. Болницата е
изпратила две покани за доброволно плащане на посочения от пациента
адрес, но и двете са върнати, като непотърсени от адресата.
Визира се, че за събиране на горепосочената сума ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по
5
което било образувано ч.гр.д. №191/2020г. по описа на РС- П., като е
претендирало от ИВ. М. ИВ. да заплати освен посочената по- горе сума, така
и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда до
пълното изплащане на задължението, както и сумата от 25лв., представляваща
платена държавна такса за образуване на делото.
Твърди се, че за ищецът е налице правен интерес от предявяване на
исковата молба за установяване съществуването на вземането им по реда на
чл.422 от ГПК, тъй като ответникът е подал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение.
Искането е да се признае за установено, че ИВ. М. ИВ., дължи на
УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр.П. сумата от 691,20лв., представляваща стойността на
предоставената на ответника медицинска помощ и услуги, по време на
болничния му престой, продължил от 22.08.2018г. до 23.08.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до
пълното изплащане на задължението.
Моли се да бъде осъден ответникът да заплати деловодните разносни в
заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от назначения особен представител на ответника, с оглед
предоставената му правна помощ за процесуално представителство по делото,
с който е взето становище, че подадената искова молба е процесуално
недопустима, тъй като е подадена извън законоустановения едномесечен
срок, във връзка, с което следва да бъде обезсилена заповед за изпълнение,
издадена по гр.дело №191/2020г. по описа на РС- П..
Твърди се, че това е така, тъй като с разпореждане №2742/27.02.2020г.,
РС- П. е указал на заявителя УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението. Цитираното разпореждане на РС- П. е връчено на УМБАЛ
„С.Г.“ ЕАД на дата 10.03.2020г., съответно срокът за подаване на исковата
молба е изтекъл на 11.04.2020г. От пощенското клеймо на писмото, с което е
6
подадена исковата молба се установява, че същата е депозирана на
15.05.2020г., т.е. извън законоустановения едномесечен срок.
Във връзка с това, моли съда да приеме, че така подадената искова
молбa е подадена извън законоустановения срок и да я отхвърли като
процесуално недопустима.
Алтернативно се заявява, че ИВ. М. ИВ. не признава сумата в размер на
691,20лв., представляваща стойността на предоставената на ответника
медицинска помощ и услуги, по време на болничния му престой, продължил
за периода от 22.08.2018г. до 23.08.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до пълното изплащане на
задължението, като недължими от него нито по основание, нито по размер. В
тази насока се сочи, че в исковата молба съществуват множество фактически
несъответствия, които възпрепятстват правото на защита на ИВ. М. ИВ..
Възразява се, че изложената в исковата молба претенция е неясна. Не
може да се определи и да се направи категоричен извод как е формирана
дължимата сума, какви манипулации са били извършени на лицето и каква е
точно тяхната стойност, както и били ли са извършени реално и как е била
определена тяхната стойност.
Счита, че ответникът ИВ. М. ИВ. не е бил запознат peално с
медицинската документация, която се твърди, че му е била предоставена и
която се твърди, че е подписал.
Оспорват се подписите и изписването на трите имена на лицето като
положени от същото в декларациите за информирано съгласие и останалата
медицинска документация.
Счита се, че дори да се докаже, че тези документи действително са били
подписани от лицето, то възразява, че същото не е било запознато от
служителите на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, какво в действителност подписва. Това
е така, тъй като по делото е представена епикриза, видно от която ответникът
ИВ. М. ИВ. е с глаукома и на двете очи, предвид и преклонната му възраст, то
същият не е бил в състояние да прочете документите, които са му били
поднесени за подпис.
7
Искането е да се отхвърли като процесуално недопустима подадената
исковата молба от УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД и да прекрати настоящото исково
производство. Алтернативно да се постанови решение, с което да отхвърли
исковата молба като необоснована и недоказана, както по основание, така и
по размер.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Видно от Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК подадено от страна на ищеца срещу ответника, в качеството му на
длъжник е образувано ч.гр.дело №191/2020г. по описа на РС- П.. Същото е
уважено и в тази връзка е издадена Заповед №77 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК на 27.01.2020г., видно от която е разпоредено
ответникът- длъжник да заплати на ищеца- заявител и кредитор следните
суми: сумата от 691,20лв.- главница, ведно със законната лихва от подаването
на заявлението в съда- 22.01.2020г. до изплащане на вземането, както и
сторените разноски по делото в размер на 25лв.- платена държавна такса за
образуване на делото. Посочено е, че вземането произтича от следните
обстоятелства: Дължима сума, представляваща цената на предоставена на
пациента медицинска помощ за периода от 22.08.2018г. до 23.08.2018г.
Поради напускане на лечебното заведение преди завършване на клиничната
пътека, пациентът дължи заплащане на стойността на предоставеното му
лечение, която е в размер на 691,20лв. и е определена, съгласно действащия
към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и
услуги, медицински услуги и допълнително поискани услуги от УМБАЛ
„С.Г.“ ЕАД- гр.П..
Срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника в срока по
чл.414 ал.2 от ГПК, видно от което последния е възразил, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Съответно е
възразил, че не му е оказвано лечение на такава стойност.
С оглед постъпилото възражение, на кредитора- ищец са дадени
указания в едномесечен срок от съобщението да предяви установителен иск
за съществуване на вземането му, което е и реализирано. Действително, не е
8
спорно, че съобщението е връчено на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр.П. на датата
10.03.2020г., видно от приложеното в заповедното производство съобщение.
Исковата молба, предмет на разглеждане в настоящето производство е
подадена по пощата на 15.05.2020г., видно от пощенското клеймо и е
постъпила в РС- П. на 18.05.2020г.
Факт е, че в страната е било обявено извънредно положение в периода
от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., в който, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от
ЗМДВИП процесуалните срокове по съдебните производства /каквото е и
настоящето/ спряха да текат. Нещо повече, настоящето дело не попада в
обхвата на изключенията, съгласно приложението към чл.3 ал. 1 от същия
закон. В тази връзка, правилно е прието от районния съд, че дружеството-
ищец е предявило в законоустановения едномесечен срок установителния си
иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, предмет на разглеждане.
Няма спор по делото, че на 22.08.2018г., в 10.05ч. ответникът ИВ. М.
ИВ. е постъпил по спешност в Отделението по спешна медицинска помощ на
ищеца- УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД- гр.П. с оплаквания от сърдечен дискомфорт,
придружен от чувство за задух. На ответника е бил извършен преглед от
дежурния лекар в спешен кабинет, който преценил, че той е високорисков
пациент и че следва да му бъде направено инвазивно образно /рентгено-
констрастно/ изследване на съдовете на сърцето или така наречената
„селективна коронарна ангиография“ /СКАГ/.
Ответникът е бил насочен за болнично стационарно диагностициране в
Клиниката по инвазивна кардиология, видно от направлението за
хоспитализация, приложено към исковата молба. Същият е хоспитализиран в
клиниката на 22.08.2018г., в 11.10 часа, с диагноза „Нестабилна стенокардия“,
с код по МКБ- 120.0, по Клинична пътека №17 "Инвазивна диагностика при
сърдечно- съдови заболявания“ от Приложение №17А към НРД 2018г.
Видно от „Декларация за информирано съгласие за оказване на
болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури“ /ДИС/
от 22.08.2018г. се установява, че с подписване на декларацията за
информирано съгласие, ответникът предоставя право на лекарите да му бъдат
направени всички необходими изследвания и да бъде предприето нужното
лечение. В тази насока твърденията на ищеца са, че на пациента- ответник са
9
били извършени следните медицински дейности: клинико- лабораторни
изследвания, ехокардиография, електрокардиограма, които са част от
диагностично-лечебния алгоритъм на Клинична пътека №17.
По делото се представени четири броя декларации, а именно: Образец
№1- Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и
прилагане на диагностични и лечебни процедури, Декларация за
информирано съгласие за ангиографско изследване, Декларация за
информирано съгласие за извършване на инвазивно изследване и лечение,
Декларация за това, че пациентът е запознат с Правилника за устройството,
дейността и вътрешния ред на ищеца - всички с дата 22.08.2018г.
Видно от заключение на съдено- почерковата експертиза се установява,
че ръкописно изписаните три имена на пациента в процесните декларации,
обект на експертизата, не са написани: от ответника ИВ. М. ИВ.. Подписите
за пациент в декларациите са положени от ИВ. М. ИВ..
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събрания
доказателствен материал, като тя е и в съответствие и с тази формирана
и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд.
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
С оглед на извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от
ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е
валидно и с оглед обхвата на обжалването допустимо.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
от П.та инстанция доказателства намира, че обжалваното решение е
неправилно и като такова следва да бъде отменено, а жалбата се явява
основателна и като такава следва да се уважи.
В конкретният казус, настоящата инстанция приема изцяло направените
10
във въззивната жалба оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. В
тази насока следва да се посочи, че изводите на първоинстанционния съд да
уважи предявения установителен иск не могат да бъдат споделени.
В случая, предявеният иск е с правно основание по чл.422, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.86 от ЗЗД, като се приеме за установено, че
ответникът дължи заплащане стойността на предоставената му от ищеца
медицинска помощ и услуги по време на болничния му престой за времето от
22.08.2018г. до 23.08.2018г.
Не може да има спор по делото, че здравноосигурените лица не
заплащат оказаната им медицинска помощ, тъй като тя се заплаща от
бюджета на НЗОК. Това е така при положение, че оказаната медицинска
помощ е със завършен алгоритъм на клинична пътека и в случая ответникът е
пациент, който е здравноосигурен и за заплащане на неговото лечение
отговаря държавата, чрез НЗОК, но само при завършен диагностично-лечебен
алгоритъм, което в случая не е налице.
Не е спорно, че са налице подписани декларации описани по- горе, като
ответникът самоволно е напуснал лечебното заведение. С това той е
прекъснал лечението си и клиничната пътека, по която е бил приет е останала
недовършена. Предвид на това, стойността на оказаната му медицинска
помощ принципно не може да бъда заплатена от НЗОК и следва да се поеме
изцяло от него- пациента, който е станал причина за неизпълнението на
лечебния алгоритъм.
Независимо от тази си констатации, настоящата въззивна инстанция
приема, че предявения иск не е доказан.
Действително от заключението на съдебно- графологичната експертиза
се установява, че ответникът е положил саморъчно подписа си, като
изписването на трите му имена не е реализирано от него. В тази връзка следва
да се приеме, че той е подписал представените му декларации. Независимо от
това, съдът приема в случая, че те не следва да обвързват ответника И. да
определят задължението му което се претендира от страна на ищеца.
Основанието за този си извод, настоящата инстанция извежда от
представените от защитата на последния документи в насока на заболяване на
11
очите, а именно: Епикриза- л.46 от която е видно, че същия страда от
глаукома на двете очи, безспорния факт, че към датата на постъпването му в
болница същия е на 88 години, съответно конкретно установеното му
здравословно състояние- нестабилна стенокардия- Направление за
хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури.
Ответникът И. възразява в насока, че на практика не е запознат със
съдържанието на подписаните от него декларации. Принципно тези
документи би следвало да го обвързват, че е запознат с всичко изложено в
тях, съгласно текста им, но реално при данни, че същия е с нарушено зрение,
конкретното установено здравословно състояние и преклонна възраст, няма
как да се приеме, че той е възприел ясно съдържанието им. От страна на
ответната страна, реално не са представени гласни доказателства, че на датата
на която е приет пациента, конкретен служител изрично е запознал ответника
с изискванията на процесните декларации, като с оглед на факта, че трите му
имена са изписвани от друго лице определя извод, че същия не е бил в добро
състояние. В две от декларациите, а именно: Декларация за информирано
съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и
лечебни процедури- л.6-7 е налице подпис на лекар, но същия не е разпитан в
качеството му на свидетел, за да потвърди, че е прочел съдържанието на
декларацията на пациента. Този извод се отнася и за Декларацията за
информирано съгласие за извършване на инвазивно изследване и лечение-
л.9-10, в която е посочен фамилия на служител, който е дал разяснението, но
не е разпитан в качеството му на свидетел по настоящото дело за да потвърди
конкретно извършеното от него.
От друга страна следва да се посочи, че ценоразписът на болничните
услуги, на практика не е предявен на пациента, както и оказаните му
манипулации. В този аспект следва да се посочи, че на практика „Сметка на
пациента“- л.20 изобщо не е подписан от страна на ответника.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че процесното претендирано
вземане не е съществуващо и изискуемо и длъжникът- ответник не дължи на
ищеца сумата в общ размер на 691,20лв., представляваща стойността на
предоставената му медицинска помощ и услуги при болничния му престой в
периода от 22.08.2018г. до 23.08.2018г. Респективно същият не следва и да
12
дължи законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда - 22.01.2020г до окончателното й изплащане.
При тези данни, приемайки възраженията изложени във въззивната
жалба и несподеляне на крайните правни изводи на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да се отмени изцяло, а жалбата на И.И., като
основателна да се уважи.
В последица от това, следва да се отхвърли предявения установителен
иск, като неоснователен. Съответно неоснователно се явява и искането за
присъждане на разноските в заповедното производство и тези пред П.та
инстанция.
С оглед на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло Решение №260038 от 08.02.2021г., постановено по
гр.дело №1015/2020г. по описа на РС- П., вместо което: ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.П. бул.“П.Ш.“ №66, представлявано от
Изпълнителния директор проф.д-р К.Д. д.м., чрез адв.Р. ЕНЧ. ВЛ., с адрес на
адвокатска практика: гр.П. ул.“Х.Г.Д.“ №43, ет.3, офис 7 против ИВ. М. ИВ., с
ЕГН ********** от гр.П., ул.“А.К.“ №16, иск, с правно основание чл.422, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, с който е прието за установено, че ИВ. М. ИВ., с
ЕГН ********** дължи на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр.П. сумата от 691,20лв.,
представляваща стойността на предоставената на ответника медицинска
помощ и услуги по време на болничния му престой, продължил от
22.08.2018г. до 23.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на чл.410 от ГПК до пълното изплащане на задължението, за
които е издадена Заповед №77 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 27.01.2020г. по ч.гр.д.№191/2020г. по описа на РС- П., както
и искането за разноски направени в заповедното и първоинстанционното
производство, като неоснователни.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
13
съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14