№ 2682
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110170821 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу В. С. К. обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 206,86 лв. за топлоснабден имот находящ се в
***, гараж /втори абонат към мезонет на ет.4/ с абонатен №*** за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г., мораторна лихва в размер на 45,18лв. за периода от 15.09.2021г. до 31.10.2023г.,
сумата от 25,20лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.09.2020г. до
30.04.2022г., и сумата от 5,63лв. мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за
дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до 03.10.2023г., ведно със законна лихва
върху главниците за периода от 17.10.2023г. до изплащане на вземането за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 57132/2023 г. на СРС, 179-ти с-в. Претендира
разноски за исковото и заповедното производство. В исковата молба се твърди, че е налице
облигационно отношение между него и ответникът по силата на сключен договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. топлинна енергия, а
потребителите не я заплатили, в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните
фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата цена, поради което е изпаднал в
забава. Ищецът заявява, че първоначално е претендирал други суми от ищцата за процесния
период, но след постъпило частично плащане е преизчислил сумите и е предявил
установителен иск за останаталанезаплатена сума по издадената заповед. Искането към съда
е да уважи предявените искове. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът дава становище за допустмост, но
неоснователност на предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че е собственик на
процесния гараж. Оспорен е размерът на длъжмите суми.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД, е депозирало молба към
която са приложени доказателства, касаещи отчитането на процесния имот.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1
В тежест на всяка от страните е доказването на твърдяните от нея положителни
факти, както и оборването на оспорените от нея и твърдяни от другата страна отрицателни
факти, в частност: в тежест на ищеца е доказването на валидно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, размера на
претендираните лихви, истинността на представените доказателства, а на ответника –
извършени плащания за потребена енергия и евентуално – демонтаж на радиатори с
документи.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот.
С оглед изявлението на ответника, а и от представените от ищцовата страна писмени
доказателства / Заповед №413 от 06.05.1981г., разделителен протокол данъчни декларации/
се установява, че ответникът заедно със съпругата си Жанета К.а е придобил право на
собственост върху процесния недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост
се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано
по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача - чл. 36 от ОУ. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на третото лице „Т.С.“ ЕООД.
От представените писмени доказателства, се установява, че са ползвани услугите за
2
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение.
От заключението на вещото лице по съдебно–техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството ТЕ за
абонатната станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от СТИ – общ топломер, монтиран в
абонатната станция. Посочено е, че топломерът в АС се отчита от служители на ищеца в
началото на всеки месец по ел. път чрез преносим терминал, с който се снема показанието на
ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. Според експерта технологичните разходи в АС за
целия процесен период са изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от ТЕ
преди нейното разпределение между абонатите съгласно действаща нормативна уредба.
Експертът е изложил, че ФДР „Т.С.“ ЕООД е извършвало разпределение на ТЕ в блока след
отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите
на абонатите в СЕС. Посочено е, че за процесния от 01.05.2020-30.04.2022 г. , Фирмата за ДР
не е посещавала гаража. По данни на ФДР в процесният гараж не е имало монтирани
отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота има щранг
лира, за която се изчислява служебна ТЕ отдадена от щранга съгласно НТ. В гаража не се
ползва топла вода. Според експерта общият размер на фактурираните суми за процесния
период възлиза на 262,23 лева. Съгласно заключението, сумите за ТЕ са начислявани в
съответствие с действащата нормативна уредба, като са извършвани и периодични проверки
на топломера отново в съответствие с нормативната уредба.
По делото е изготвено заключение по ССчЕ, от което се установява, че от страна на
ответника не са извършвани плащания. Вещото лице е отразило данните от отчетите и
изравнителните сметки, като е посочило за кои отчетни периоди резултатът е за връщане и за
кои за доплащане. В заключение експертът сочи, че общият размер на дължимите суми е
260,86лева общо за ТЕ за отопление и 25,20 лева за отчитане на уреди за разпределение на
ТЕ. В случая съдът намира, че следва да приеме за установен размера на задължението
посочен в заключението на вещото лице по ССчЕ, доколкото вещото лице по нея е
съобразило стойността на общите фактури и стойността на сумите за връщане и доплащане
за всеки отчетен период. При съобразяване на резултатите от изравнителните сметки,
изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално
консумираната топлинна енергия за процесния период е в претендирания размер, поради
което съдът намира, че искът за главница за ТЕ за процесния период – м.05.2020 г. –
м.04.2022 г. следва да бъде уважен за сумата от 260,86лв.
По отношение претенцията за заплащане на стойността на дяловото разпределение,
съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ, услугата е действително предоставена,
поради което се дължи и заплащането на нейната цена. Видно от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на начислената сума за
дялово разпределение за процесния период е 25,20 лева, като искът следва да бъде
отхвърлен до пълния предявен размер.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал. 4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Доколкото е налице погасена по
давност част от главницата, за месеците обхванати от давността не се дължи и лихва за
забава. Изчислена по реда на чл.162, дължимата лихва за забава възлиза на 45,18лв.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
3
Ищецът претендира разноски за исковото производство юрисконсултско
възнаграждение; за исковото производство: 25 лева за държавна такса по исковото
производство, 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение в исковото производство
/определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК/, 500 лева за депозит по допуснатата
съдебно счетоводна експертиза и съдебно техническа експертиза и 15лв. – държавна такса за
съдебни удостоверения. Претендираните разноски за заповедното производство са в размер
на 25лева държавна такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно уважената част на исковете и на основание чл. 78 , ал. 1 ГПК на ищеца се
дължи сумата от 629,30 лева разноски за производството и сумата от 73,75лв – разноски за
заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. С. К. с ЕГН: ********** да дължи на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл.422 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от сумите 260,86 лева (двеста и шестдесет лева и
86 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *** /втори абонат към мезонет на ***/,
аб.№ *** за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
17.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 45,18 лева (четиридесет и пет лева и 18
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 03.10.2023 г.,
25,20лева (двадесет и пет лева и 20 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 17.10.2023 г. до изплащане на вземането за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл.410 ГПК п ч.гр.д. 57132/2023г.
по описа на СРС, 179 състав , като ОТХВЪРЛЯ за сумата от 5,63лв. – мораторна лихва
дължима върху главницата за дялово разпределение за периода 15.11.2020 г. до 03.10.2023 г.
ОСЪЖДА В. С. К. с ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 929,30лв.
разноски за исковото производство и сумата от 73,75лв. разноски за заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4