Решение по дело №142/2016 на Окръжен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 309                                     05.10.2017 г.                     град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД              ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети септември                                                                 2017 година

в открито заседание, в следния състав:           

                                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                           

Секретар: Павлина Георгиева,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 142 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното:

           

 

Предявен е иск с правно основание правно основание чл. 72, ал. 1, във вр. с чл. 74 от Закона за собствеността.

 

В ИМ ищецът от “Екострой инженеринг” ООД гр. Банско, чрез адв. И.М.” твърди, че ответникът И.Ц.У. учредил в полза на ищеца право на строеж в собствения му недвижим имот за построяване на масивна жилищна сграда, като си запазили правото на строеж на девет обекта, а правото на строеж върху останалите 16 останали за ищеца. Ответникът завел иск по чл. 108 от ЗС за част от построените обекти. С влязло в сила решение бил признат за собственик на процесния обект. Предвид горното моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 200 199,30 лв. с която се е увеличила стойността на построената масивна жилищна сграда с магазини, кафе, КОО “Ушевата къща”, вследствие на подобренията извършени от ищеца в недвижим имот, съставляващ УПИ Х – 3105, в кв. 1 по плана на гр. Банско с идентификатор № 02676.501.3105 по кадастралната карта на гр. Благоевград само по отношение на самостоятелен обект, построен от ищеца в сградата, а именно кафе, находящо се на приземен етаж ниво – 1, на кота – 3,45, на секция С, със застроена площ от 80.37 кв.м., със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане.

 

          В законния едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК има постъпил писмен отговор на Исковата молба от ответника И.Ц.У. като оспорва изцяло предявения иск. На първо място счита, че предявеният иск с правно основание чл.72 ЗС е недопустим, тъй като претендираното от ищцовото дружество вземане за подобрения е погасено по давност. По същество моли да се отхвърли последния като абсолютно неоснователен и недоказан, като излага подробни съображения за това.

 

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

 

Не се спори, че между страните е подписан нотариален акт № …, том …, рег. № …, дело № …г., с който ответникът и неговата майка са учредили право на строеж в полза на ищцовото дружество върху собствения си недвижим имот. Не се спори най-после и фактът, че ищецът е извършил строежа.

 

От приложеното към настоящето дело гр. дело № 454/2010 г. на ОС Благоевград се установява, че с решение №118/16.11.2016 г. по гр.д.№ 766/2016 г. по описа на ВКС, II ГО, ответникът И.У. е признат за собственик на процесния имот.

 

По делото са събрани гласни доказателства: свидетеля В.Б.С. сочи, че е бил строителен надзор на процесния обект и го познава от започването му. Твърди, че обектът не е имал друг строител освен фирма Стройинженеринг.  Свидетелства, че всички строителни книжа са подписвани от него като Строителен надзор и Ц.У. като технически ръководител на обекта. Всички документи необходими за узаконяване на тези обекти 3 бр., са контролирани от технически ръководител и от Ц.У.. Сочи, че И.У. като роднина и съсобственик е идвал през годината 3 – 4 пъти на гости в Банко и са се виждали на обекта. По време на извършване на строителството оплаквания не е имало. До предаването на обектите минавала от комисия Държавен строителен контрол.

 

Свидетеля Д.Г.К. сочи, че познава У. и е станало ясно, когато ходил в родния си град, че имал ядове там. Имал парцел и го дал на някаква фирма, която трябвало да изгради апартаменти и трябвало да бъде обезщетен с около 30 процента като апартаменти еквивалентни на неговата ид.ч. В някаква степен виждал строителството и говорил за няколко апартамента, за някакви квадрати около 30 процента. Останал с впечатление, че апартаментите са заключени. За кафене не бил споменавал. Не бил подписвал никакви документи.

 

Видно от заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза се установява, че пазарната стойност на КАФЕ с площ от 98,47 кв.м., съставляващо имот с бивш идент. 02676.501.3105.1.28, в гр. Банско, ул. „Пирин„ е в размер на:        100 123 лева (при определяне на пазарната   стойност   е   отчетен   правният   статут   към момента, както и разходите за обособяване на имота като самостоятелен обект). Пазарната стойност на СГРАДА с идент. 02676.501.3105.1 представляваща Жилищна сграда с магазини, кафе, КОО Ушева къща, построена в ПИ 02676.501.3105 в гр. Банско , ул. „Пирин„  е в размер на 1 577 238 лева. Стойността на сградата без обект КАФЕ е в размер на 1 488 748 лева. Стойността на СГРАДА без обект КАФЕ се намалява с 88 490 лева.

 

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност на предявените искове по причина, че са изсрочени с исковата давност по чл. 110 от ЗЗД. Съдът ги отхвърля, водим от следните съображения: По безспорен начин по делото е доказан твърдения в исковата молба фактически състав на правото да се търси увеличената стойност на имота на ответника с изграждане на процесното кафе. В отклонение от обема на учреденото вещно право на строеж, ищецът е изградил същото, но е действувал по този начин, упражнявайки фактическа власт върху дворното место и строежа в него. Това му придава качеството на владелец  спрямо обекта по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС, доколкото презумпцията по чл. 69 от ЗС нито в настоящото, нито в производството по разгледания между страните вещен иск по гр.дело № 454/2010 г. по описа на Благоевградски окръжен съд не е опровергана. Самото кафене е търпимо в сградата, не може да бъде отделено без повреждане на последната, обективно завишава цялостната стойност на имота и е налично към момента на приключване на устните състезания в настоящото производство. Налице са фактите по чл. 72, ал. 1 от ЗС и искът се явява доказан по основание и основателен до стойността на посоченото от съдебно-техническа експертиза, която съдът третира за достоверна. Законът - чл. 72 и сл. от ЗС, е частна спрямо хипотезите на неоснователното обогатяване по чл. 55 и сл. от ЗЗД, заради което меродавно е доколко и на каква стойност собственикът би се обогатил от извършените в негов имот действия на лице с вещноправно качество на владелец. Заради посочената уредба на отношенията подобрител-владелец и собственик, следва да намери приложение чл. 72 и сл. от ЗС при решаване на спора. Дали ответникът е бил страна в инвестиционния и строителния процес и какви документи е подписвал е без значение, щом презумпцията по чл. 69 от ЗС по делото не е опровергана и щом самият ответник е собственик на дворното място. Правото на собственост върху терена е давало възможност на ответника да следи и проверява какво се върши в имота му. Още повече, че суперфициарът не може да се отклонява от обема на учреденото му право - чл. 63, ал. 1 от ЗС. Затова меродавно е не дали ответника е знаел за изгражданото кафе, а че не е проследил строежа, можейки да стори това като упражни правомощието си владение, съставка на правото му на собственост върху дворното място. Това поставя ищеца във вещноправно качество на недобросъвестен владелец, извършващ подобрения със знанието и без противопоставянето на собственика. Според чл. 74, ал. 2 от ЗС такъв владелец също има право на увеличената стойност на имота. Възражението на ответника за погасителна давност обаче е основателно. Владението е смутено с предявяване на вещния иск на 02.11.2010 година - чл. 116, б. "б", предложение първо във връзка с чл. 110 и чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. От този момент насетне той губи владелческото си качество, защото фактическата му власт става спорна и с оглед уважаване на ревандикационния иск го е държал за ответника, а не за себе си. От посочената по-горе дата до тази на предявяване на настоящия иск – 06.12.2016 година, давностният петгодишен срок по чл. 110 от ЗЗД е изтекъл. От датата на предявяване на вещната претенция, вземането за подобрения е станало изискуемо и е следвало да бъде упражнено в срока по цитирания законов текст. Като погасен по давност, предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Законът, за да уреди прекъсването на давността, се интересува не от съдебното решение по иска, а от предявяването му, ясно личи от  продължението на текста на чл. 116, б. "б", разпореждащо, че давността не се смята за прекъсната, ако искът не бъде уважен. По аргумент за противното - ако искът, както е в случая, бъде уважен, давността ще се смята за прекъсната от момента на предявяването му. Изводът, който се налага е, че претенцията за стойността на  извършените подобрения е следвало да бъде предявена до 02.11.2015 година, тъй като от 02.11.2010 година вземането на ищеца е станало изискуемо. Щом това е сторено едва в края на следващата година, правото на иск следва да се счита за погасено на базата на изявлението на ответната страна за изтичане на срока по чл. 110 от ЗЗД. Предявяването на вещен иск има две основни извънпроцесуални последици, втората от които е от значение за съдбата на настоящия спор. Вземането на ищеца за стойността на подобренията става изискуемо. Затова и бездействието на ищеца от 02.11.2010 година до края на 2015 година е породило правото на възражение за погасителна давност, по делото надлежно упражнено от ответната страна.

 

При този изход на спора и правилото на чл.78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, които са в размер на 7 000 лв., - представляващи адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени с настоящото решение. Направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника следва да се остави без разглеждане, тъй като е направено едва със писмената защита по делото.

 

Ето защо, съдът

               

               Р   Е   Ш   И :

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения от “Екострой инженеринг” ООД гр. Банско, ул. “Пирин” № 92 Д, ап.1-6, ЕИК *********, чрез адв. И.М., срещу И.Ц.У., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 72 от ЗС с който се претендира присъждане на сумата от  200 199,30 лв. с която се е увеличила стойността на построената масивна жилищна сграда с магазини, кафе, КОО “Ушевата къща” вследствие на подобренията извършени от ищеца в недвижим имот, съставляващ УПИ Х – 3105, в кв. 1 по плана на гр. Банско с идентификатор № 02676.501.3105 по кадастралната карта на гр. Благоевград само по отношение на самостоятелен обект, построен от ищеца в сградата, а именно кафе, находящо се на приземен етаж ниво – 1, на кота – 3,45, на секция С, със застроена площ от 80.37 кв.м., със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане, като погасен по давност.

 

          ОСЪЖДА "Екострой инженеринг” ООД гр. Банско, ул. “Пирин” № 92 Д, ап.1-6, ЕИК *********, чрез адв. И.М. да заплати на И.Ц.У., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 7 000 лв. /седем хиляди лева/ лв., разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба, чрез Окръжен съд гр. Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.                                                   

 

  

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :…………………