Р Е Ш Е
Н И Е
№ 379
гр. Несебър, 12.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В.С.
при участието на секретаря А.Г., като разгледа АНД № 1394
по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „И.” ЕООД, срещу наказателно постановление № 403891-F393838/08.01.2019г. на
началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС, за извършено
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Жалбоподателят оспорва като
недостоверна датата на съставяне на НП. Развива съображения в насока, че
установената разлика представлява начално салдо от оборотни средства, въведено
в касовата книга. Излага доводи за приложението на чл. 28 ЗАНН към случая. Моли
обжалваното НП да бъде отменено.
Ответната страна в производството – отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, заема становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 08.07.2018г., около 20:40 часа, в търговския обект – коктейл
бар „И.”, находящ се в к. к. „С.б.”, хотел „И.”, стопанисван от „И.” ЕООД, била извършена проверка от служители на НАП, сред които
и свидетелят А. - инспектор по приходите в при ЦУ на НАП. Проверката била
извършена в присъствието на управителя на дружеството. Проверяващите извършили
контролна покупка, за която им бил издаден фискален бон от работещото в обекта
фискално устройство. Впоследствие се легитимирали и започнали проверката в
обекта, като констатирали, че е налице инсталирано фискално устройство,
притежаващо функции „служебно въведени” и „служебно изведени”. Била извършена
проверка на касовата наличност във фискалното устройство, при която се
установило, че разчетената касова наличност е в размер на 1500,20 лв., докато в
касата се констатирала фактическа наличност на сумата от 1778,50 лв. Свидетелят
А. извършил проверка на водената в обекта книга за дневните финансови отчети,
като установил, че такава се води. Практиката при този търговец била в началото
на работния ден в книгата за дневните финансови отчети да се вписва като
начално салдо сумата от 300 лв., която обаче не се въвеждала в паметта на ФУ с
функцията „служебно въведени”. В деня на проверката също било процедирано по
този начин, като управителят дал обяснения в тази насока на св. А.. За
направените констатации от проверяващите бил съставен протокол за извършена
проверка № 0338082 от 08.07.2018г. С оглед констатираните обстоятелства св. А. съставил
на търговеца АУАН № F393838 от 10.07.2018г. за извършено нарушение на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, който бил
връчен лично на управителя. Последният подал възражение срещу него с доводите,
че сумата е записана в касовата книга. Въз основа на АУАН е издадено и
процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото доказателства: акт за установяване на административно
нарушение № № F393838 от 10.07.2018г., протокол за извършена проверка № 0338082
от 08.07.2018г., ведно с опис на паричните средства в касата, списък на
работещите в обекта и отчет от фискалното устройство в обекта, възражение срещу
АУАН от управителя на жалбоподателя, заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на
изпълнителния директор на НАП, свидетелските показания на свидетелите А. и
Калчев. Посочените доказателства си кореспондират помежду си и от тях описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин. Жалбоподателят не
оспорва установената по делото фактическа обстановка, като неговите възражения
са насочени към правната страна на спора. Разпитаният в хода на производството
св. Калчев потвърждава факта, че в касовата книга като налична към началото на
деня е вписана сумата от 300 лв. Този факт не се оборва и от показанията на св.
А., който потвърждава за дадени от управителя на дружеството обяснения в тази
насока и е констатирал, че в обекта се води редовно книга за дневните финансови
отчети.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава
НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на
изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се споделят доводите за
недостоверна дата на НП, доколкото става въпрос за официален документ с отразена
върху него дата. Оборването на нейната достоверност е следвало да се извърши от
жалбоподателя, като от него са изложени единствено твърдения в тази насока, а
не са ангажирани доказателства.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, намира следното:
Според чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във
ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми. От фактическа страна по делото се установява, че
по време на извършената проверка в използваното от жалбоподателя фискално
устройство била въведена „разчетена касова наличност” в размер на 1500,20 лв.,
докато в касата фактически се е намирала сумата от 1778,50 лв. Същевременно във
ФУ не са направени записи за „служебно въведени” или „служебно изведени” суми
(макар същото да е притежавало тези операции), както и записи на начални
оборотни средства или други въведени суми. При това положение безспорно
търговецът не е изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, тъй
като при наличието на парични суми в касата не е отразил промяната на касовата
наличност, което е довело до необосновано различие в касовата наличност. След
като част от наличните пари не са регистрирани във ФУ, то единственият възможен
извод е, че тези пари не са въведени по надлежния начин, предписан от чл. 33,
ал. 1 от Наредбата. Извършеното нарушение е подведено и под коректната правна норма
на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Съдът намира, че доказването на отразена в КДФО
начална сума за деня в размер на 300 лв., не променя изводите за извършено
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредбата. Това е така, тъй като тази сума е била
отбелязана единствено в касовата книга в обекта, но не и в паметта на ФУ.
Такива са и твърденията на жалбоподателя. Отразяването на тази сума в книгата няма
отношение към въпроса дали е извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредбата,
тъй като във връзка с това нарушение е необходимо да се установят
регистрираните във ФУ парични средства.
Наказващият орган е наложил на търговеца санкция в размер
на 3000 лв., като е счел, че в случая приложение следва да намери разпоредбата
на чл. 185, ал. 2 ЗДДС. Съдът намира, че при налагане на наказанието приложение
е следвало да намери нормата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Тази хипотеза би могла да
се приложи ако нарушението не води до неотразяване на приходи. В настоящия
случай е констатирано, че определена сума не е регистрирана във фискалното
устройство. Принципно нерегистрирането на парични средства във фискалното
устройство означава, че на практика търговецът не е отразил своите приходи.
Самото естество на нарушението е такова, че същото води до неотразяване на
приходи. С поведението си търговецът е нарушил правилата за отчетност на
паричния поток, преминаващ през търговския обект. За прилагането на чл. 185,
ал. 2, изр. 2 ЗДДС при нарушения на чл. 33, ал. 1 от Наредбата е необходимо да
се установи по несъмнен начин, че невъвеждането на суми във фискалното устройство
не е довело до укриване на приходи. Съдът намира, че в хода на производството
по делото е доказано, че конкретното невъвеждане на суми не е довело до
укриване на приходи. Това е така, тъй като в хода на процеса се доказа, че
сумата от 300 лв. е въведена в касата на търговеца в началото на работния ден. Т.е.
в случая не са укрити приходи, а са налице парични средства, които търговецът е
внесъл в касата. По делото се доказа произходът на тези средства и следва да се
има предвид, че същите не могат да се приемат за приход на наказания търговец,
поради което невъвеждането им във фискалното устройство не е довело до
неотразяване на приходи.
Налага се извод, че в хода на
административнонаказателното и в хода на съдебното производство жалбоподателят
е доказал реализирането на факти, които обосновават приложението на чл. 185,
ал. 2, изр. 2 от ЗДДС. Поради тази причина съдът намира, че при определяне на
санкцията на жалбоподателя приложение следва да намери именно чл. 185, ал. 2,
изр. 2 ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС. При определяне на наказанието при
условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съдът достигна до извод, че справедливото
наказание, което следва да се наложи на лицето е „имуществена санкция” в
минималния предвиден размер в санкционната норма - 500 лв. Съдът счита, че с
оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства налагане на наказание над
предвидения от закона минимум се явява необосновано и несправедливо. Това е
така, тъй като са налице смекчаващи вината обстоятелства, а именно – липсата на
данни за предходни нарушения на данъчното законодателство. При наличието
единствено на смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени, че справедливото
наказание в случая е „имуществена санкция” в размер на 500 лв. С така
наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да
се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН (което на практика е
единственото възражение на жалбоподателя), тъй като не е налице маловажност на
случая. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която
разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения,
свързани с отчетността в търговския оборот, съдът намира, че самото нарушение
не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Наред с
това в паметта на устройство към момента на проверката не е била регистрирана
една сравнително висока сума в размер на 278,30 лв. Изложеното до тук е
достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към
процесния случай. Липсват обстоятелства, които да характеризират процесното
нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите
нарушения от същия вид. Констатираните от съда смекчаващи вината обстоятелства
имат отношение към размера на санкцията, която следва да бъде определена за
заплащане от търговеца, но не могат сами по себе си да обосноват маловажност на
случая по чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление
следва да бъде изменено в санкционната му част, като наложеното на
жалбоподателя наказание следва да бъде намалено до „имуществена санкция” в
размер на 500 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 403891-F393838/08.01.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в
Централно управление на НАП, с което на „И.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция” в
размер на 3000 лв., като НАМАЛЯВА на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1
от ЗДДС размера на имуществената санкция от 3000 лв. на 500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата част.
Решението да се връчи на жалбоподателя на посочения от
него съдебен адрес ***, пл. „Т.” № , ет. *– адв. Т..
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: