РЕШЕНИЕ
№ 1597
гр. Пловдив, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело
№ 20235300502492 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 3531 от 31.07.2023 г., постановено по гр. д. № 12441/2022
г., Районен съд – гр. Пловдив, XXI състав, е уважил иска на С. Т. А., ЕГН:
**********, против „ЗАЛОЖНА КЪЩА – ГОЛД ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД,
ЕИК *****, за заплащане на 95 лева – подлежаща на връщане сума по
развален договор за покупко – продажба на телевизор “Samsung” T220 HD от
12.04.2022 г., както е разпределил отговорността за разноските по делото.
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба, подадена от
„ЗАЛОЖНА КЪЩА – ГОЛД ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД чрез адв. С. В. – АК –
гр. *****.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес от
обжалването и против обжалваем съдебен акт. Внесена е дължимата държавна
такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.
Жалбоподателят „ЗАЛОЖНА КЪЩА – ГОЛД ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД
счита първоинстанционното решение за неправилно. В жалбата се сочи, че
понеже вещта (телевизор Samsung) – обект на спорното правоотношение, била
1
втора употреба, а не нова стока в гаранция, не следвало да се прилага
защитата по ЗЗП, на която се позовал в решението си районният съд.
Поддържа, че купувачът и ответник по жалбата С. А. не спазил уговорения 5-
дневен срок за проба и връщане на вещта, а направил опит да я върне едва 7, 8
или 9 дни след покупката, поради което и му било отказано възстановяване на
заплатената цена. Отделно от това, жалбоподателят бил спазил задължението
си по чл. 127 от ЗЗП като предоставил на купувача на вещта книга за
рекламации, а изложеното в обясненията на г-н А., дадени пред първата
инстанция по реда на чл. 176 от ГПК, че книгата не му е предоставена от
търговеца, не отговаряло на истината.
Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови ново
такова, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от С. Т. А. чрез процесуален представител – адв. А. Д. от АК - гр. ***.
Въззиваемият оспорва въззивната жалба. Моли съда да потвърди
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател „Заложна къща
– Голд инвестмънт“ ЕООД, редовно призовано, не се представлява от законен
или упълномощен представител.
В открито съдебно заседание въззиваемият С. А. чрез процесуалния си
представител поддържа отговора на въззивната жалба и изразява становище
по същество.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата
на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Районният съд е бил сезиран с осъдителен иск от С. А. против „Заложна
къща – Голд инвестмънт“ ЕООД за заплащане на сума от 95 лв.,
представляваща подлежаща на връщане цена на телевизор Samsung T220HD
по развален договор за покупко-продажба, срещу задължението на ищеца да
предаде обратно вещта на продавача.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 12.04.2022 г. С. А.
закупил от ответното дружество процесната стока. Съществено за него било
телевизорът да може да приема ефирни програми без декодер. За него в
2
заложната къща нямало техническа документация, но при покупката бил
уверен от служител на заложната къща, че телевизорът отговаря на това
изискване. Бил му даден 5-дневен срок да пробва стоката, тъй като това не
могло да стане на място поради липса на техническа възможност в заложната
къща. При проба в дома си ищецът констатирал, че телевизорът не може да
приема ефирни програми без декодер. Направил опит да го върне и да получи
обратно цената, но му било отказано.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор на
исковата молба.
Първоинстанционният съд е квалифицирал иска като такъв по чл. 55, ал.
1, пр. 3, вр. чл. 87, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 183 и сл. от ЗЗД. Приложил е
правилата на чл. 122 и сл. от ЗЗП, счел е, че исковата претенция е основателна
и доказана и я е уважил. Не е постановил исканото му осъждане при
условията на едновременност – ответникът да върне сумата срещу връщане на
стоката от ищеца.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Следва да се
премине към проверка на правилността на решението.
Въззивният съд намира, че дадената от първоинстанционния съд правна
квалификация на иска е неправилна, доколкото процесният договор за
покупко-продажба е сключен на 12.04.2022 г. между физическо лице –
потребител и търговец – продавач. Приложимото право по въпросите за
съответствието на продадената стока с договореното е Закон за предоставяне
на цифрово съдържание и цифрови услуги и продажбата на стоки, в сила от
01.01.2022 г., а не общият закон (ЗЗД). Считано от влизането в сила на Закона
за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и продажбата на
стоки са отменени разпоредбите на Раздел III от ЗЗП (чл. 122 и сл.), касаещи
съответствието на стоките, на които първоинстанционният съд се е позовал.
Правилната правна квалификация на иска е чл. 36, ал. 4 от ЗПЦСЦУПС.
Не се спори между страните, а и документално се потвърждава от
представената с исковата молба разписка, че на 12.04.2022 г. между С. А. и
„Заложна къща – Голд инвестмънт“ ЕООД е сключен договор за покупко-
продажба, по силата на който дружеството продава на г-н А. стока - телевизор
Samsung Т220HD, срещу задължение на последния да заплати цена в размер
3
на 95 лева. Безспорно е, че цената е платена от С. А. в деня на продажбата. Не
се спори и че стоката не е съответствала на индивидуалното изискване да
приема ефирни програми без допълнително устройство. Не е спорно, че
няколко дни след покупката потребителят се е явил при търговеца и е
съобщил, че иска да върне стоката.
Спорен по делото е фактическият въпрос, дали г-н А. се е явил да върне
вещта в 5-дневен срок от покупката, или е сторил това по-късно – на седмия,
осмия или деветия ден.
В обясненията си по чл. 176 от ГПК, дадени пред първата инстанция,
ищецът С. А. изнася данни, които подкрепят безспорно установените по
делото обстоятелства. Доколкото всички изложени факти кореспондират с
тезата на му на страна в производството, тези обяснения съдът третира като
твърдения, от които не се установяват обстоятелства извън тези, за които
страните не спорят.
От показанията на разпитания пред първата инстанция св. Е. К., който
има преки лични впечатления за обстановката в търговския обект в деня, в
който потребителят се явил да върне вещта, се установява, че дружеството-
ответник е отказало да приеме връщането по съображения, че даденият 5-
дневен срок не е спазен. Свидетелят ясно и недвусмислено посочва, че
потребителят направил опит да върне стоката на седмия, осмия или деветия
ден от покупката.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗПЦСЦУПС, когато стоките не отговарят
на изискванията за съответствие с договора, потребителят има право да
развали договора. Това право не възниква за потребителя, единствено ако
съответствието е незначително, какъвто случай настоящият не е: за
потребителя е било съществено телевизорът да работи с ефирни програми без
необходимост от декодер – обстоятелство, което не се оспорва от ответника.
Потребителят може да упражни правото си да развали договора в
двугодишен срок от доставката на стоката – чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗПЦСЦУПС.
С оглед на данните от събраните по делото гласни доказателства, съдът
приема за установено, че потребителят е посетил заложната къща, за да върне
телевизора в рамките на двугодишния срок. Неотразяването на това
обстоятелство от продавача в регистъра по чл. 47 от ЗПЦСЦУПС съставлява
нарушение на задълженията му по закон, като е невъзможно да се тълкува във
4
вреда на потребителя. Изводът за спазване на срока е верен, дори ако се
приеме, че развалянето на договора е извършено с исковата молба, редовно
връчена на ответното дружество на 22.11.2022 г.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че за продадената
стока не следвало да се прилагат разпоредбите за защита на правата на
потребителите, защото стоката била втора ръка. Съгласно чл. 1, т. 2 от
ЗПЦСЦУПС, законът се прилага за продажба на стоки, сключени между
продавачи и потребители, и по-специално изискванията относно
съответствието на стоките, средствата за защита на потребителите при
несъответствие, реда и условията за използването на тези средства за защита
и търговските гаранции, а в чл. 25, т. 3 е предвидено, че от обхвата на
нормативния акт са изключени стоките втора употреба единствено в
случаите, когато са продавани на публичен търг. Процесният случай
настоящият не е такъв.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 4 от ЗПЦСЦУПС гласи: „ Продавачът
възстановява на потребителя заплатената цена за стоките след тяхното
получаване или при представяне на доказателство от потребителя за
тяхното изпращане на продавача.“ Цитираната разпоредба не касае
пораждането на правото на разваляне на договора в патримониума на
потребителя-купувач. Тя единствено поставя настъпването на изискуемостта
на задължението на продавача да върне цената на стоката по разваления
договор на потребителя в зависимост от изпълнението на задължението на
последния да върне вещта на продавача. Неизпълнението на задължението на
потребителя да върне стоката на продавача преди да поиска връщане на
цената има значение единствено за забавата на продавача, но не и за
възникването на правото да се развали договорът.
Въз основа на гореизложените констатации за фактите и правни доводи
съдът приема, че за С. А. е възникнало и е надлежно упражнено правото да
развали процесния договор. Следва да се уважи претенцията му за
възстановяване на платената цена от насрещната страна по спора.
В настоящия случай ищецът е поискал от съда да постанови
едновременно изпълнение на задълженията на двете страни. Това искане
черпи правното си основание от чл. 90 ЗЗД и е в унисон с предвидената от
законодателя в чл. 36, ал. 4 от ЗПЦСЦУПС взаимовръзка между правата и
5
задълженията на страните по разваления потребителски договор за продажба
на стоки. Вземането на С. А. за парична сума от 95 лева е изискуемо, а заедно
с вземането на „Заложна къща – Голд Инвестмънт“ ЕООД за предаване на
телевизора произтичат от едно правно отношение. Искането за едновременно
осъждане на основание чл. 90, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД следва да бъде уважено.
Обжалваното решение следва да се отмени поради констатирани
нарушения на материалния закон и необходимост от постановяване на
едновременно осъждане, каквото е поискано от ищеца в
първоинстанционното производство, но не е постановено от районния съд.
По разноските:
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на С. А. се
дължат направените разноски за две съдебни инстанции в общ размер 850
лева – 600 лева за първоинстанционното производство, включващи държавна
такса и адвокатско възнаграждение; 250 лева за въззивното производство,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 3531 от 31.07.2023 г. постановено по гр. д.
№ 12411/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив – ХХI гр. състав, като
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 36, ал. 4 от ЗПЦСЦУПС „Заложна къща –
Голд инвестмънт“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр. *****, да заплати на С. Т. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, парична
сума в размер 95 /деветдесет и пет/ лева, представляваща подлежаща на
връщане цена по развален договор за покупко-продажба на телевизор
Samsung T220HD от 12.04.2022 г., ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ С. Т. А. предаде на
„Заложна къща – Голд инвестмънт“ ЕООД телевизора Samsung T220HD,
който е закупил от дружеството на 12.04.2022 г.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Заложна къща – Голд
инвестмънт“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.
*****, да заплати на С. Т. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, парична
сума в размер 850 /осемстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски в
първоинстанционното и въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7