Р Е Ш
Е Н И Е № 681
31.10.2019
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №3019
по описа за 2018г.,за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представляван от изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д.,
чрез юриск.И. Н. Н., против М.Г.Ч. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание
чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че на 09.02.2018г. било подписано приложение №1 към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., сключен на
основание чл.99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания“ ООД и „Микро
Кредит“ АД, по силата на който вземанията на последния срещу ответника,
произтичащи от договор за заем и договор за допълнителни услуги, били
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително всички лихви на дружеството-кредитор. „Микро Кредит“ АД
упълномощило ищеца в качеството си на цесионер по договора за цесия от
16.01.2015г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД ответника бил уведомен за
станалата продажба на вземането с уведомително писмо от 14.02.2018г., изпратено
чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за паричен
заем адрес на длъжника. Писмото се върнало в цялост, тъй като получателят се
преместил от адреса. Ищецът изпратил повторно писмо до длъжника от 03.12.2018г.
чрез куриер с обратна разписка на същия адрес на последния. Писмото отново се
върнало в цялост с отбелязване, че не е потърсено. Предвид гореизложеното са
иска постановяване на решение, с което да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите от 2683,43лв. – главница по договор за заем;
470,65лв. – договорна лихва по договор за заем за периода 03.11.2017г. –
17.08.2018г.; 756лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги за периода 03.11.2017г. – 17.08.2018г.; 2079лв. – застрахователна премия
по договор за допълнителни услуги за периода 03.11.2017г. – 17.08.2018г.;
69,39лв. – лихва за забава по договор за заем за периода 04.11.2017г. –
30.08.2018г.; 62,37лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за
периода 04.11.2017г. – 30.08.2018г., както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението. Претендира за присъждане на разноските в заповедното
и исковото производство.
Назначеният
на ответника особен представител адв.Г.Д.Г. депозира отговор в срока по чл.131
от ГПК, с който оспорва иска като неоснователен. Прави възражения за нищожност
на цесията, за липса на надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия,
като оспорва и договора за заем. Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната
фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото
дружество заявление е образувано ч.гр.д.№2107/2018г. по описа на РС-Хасково
по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите 2683,43лв. – главница; 470,65лв. – договорна лихва за периода от 03.11.2017г. до 17.08.2018г.;
756лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода от 03.11.2017г. до 17.08.2018г.; 2079лв. – застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода от 03.11.2017г. до 17.08.2018г.;
69,39лв. – обезщетение за забава за периода от 04.11.2017г. до 31.08.2018г.; 62,37лв.
– лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 04.11.2017г.
до 31.08.2018г.; ведно със законната лихва върху главницата от 31.08.2018г. до окончателното
изплащане, дължими по договор за паричен заем CrediHome №1181-10169378. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2107/2018г.
по описа на съда. Видно от приложените с исковата молба договор за заем и
договор за допълнителни услуги е, че същите са сключени между ответника и
„Микро кредит“ АД на 13.09.2017г., в който са отразени размера на сумата,
предоставена на кредитополучателя, размера на погасителните вноски, броя на
същите и условията при които следва да стане връщането на заемната сума. На
16.01.2015г. между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД е
сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и
съответните анекси към този договор от 11.12.2015г. и от 16.12.2016г. На 14.02.2018г.
и на 03.12.2018г. до ответника са изпратени уведомителни писма за извършената цесия
и размера на задължението. Видно от известията за доставяне в единия случай е
отразено, че адресата е преместен, а в другия че адреса и телефона са грешни.
За изясняване на делото
от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето
заключение вещото лице посочва размера на останалите неизплатени суми по
горецитираните договори.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, като се иска установяване
на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът
намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в
срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че
дължи суми на ищеца по силата на договор за цесия, с който му е прехвърлено
вземане на кредитодателя срещу ответника по сключен между тях договор за кредит.
Разгледан по същество
иска се явява неоснователен. Видно от представения договор, сключен между
„Микро кредит“ АД и ответника на 13.09.2017г., последният е получил в заем
определена сума, като е договорен размер на погасителните вноски и периодите за
заплащане на същите, лихвите и другите задължения поети от кредитополучателя. В
настоящото производство се твърди, че е останала неизплатена сума по така
сключения договор за заем, което се установява и от депозираното от вещото лице
експертно заключение. От представения договор за цесия от 16.01.2015г. и
анексите към същия от 11.12.2015г. и от 16.12.2016г., сключени между „Микро
кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, се установява, че вземането
на кредитодателя срещу ответника е прехвърлено на ищцовото дружество. До
ответника са изпратени уведомления на 14.02.2018г. и на 03.12.2018г. на адреса,
посочен в договора за заем за извършеното прехвърляне на задължението на
ответника към кредитодателя на ищцовото дружество. В тази връзка съдът намира
за основателни възраженията на ответната страна за липсата на връчено
уведомление на длъжника, тъй като и двете са останали невръчени, видно от
отбелязванията на известията за доставяне. Несъмнено, в настоящия случай не е налице редовно
връчване на тези уведомителни писма, тъй като те не са достигнали до
своя адресат. Следва да се има предвид, че уведомлението за цесия може да се
приеме за редовно връчено и с получаване от длъжника на издадената заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, както и с получаване от ответника в
исковото производство на преписа от исковата молба, по която е образувано
делото. В настоящия случай тези хипотези не са налице, за да се приеме редовно
връчване на уведомлението за цесия, тъй като и заповедта за изпълнение и
преписа от исковата молба са връчени на ответника чрез залепване. Не може да се
приеме, че на страната е редовно връчено уведомлението за цесия с получаване на
препис от исковата молба, тъй като такъв е връчен на назначения в настоящото
производство на ответника особен представител.
Изцяло в тази насока е практиката на въззивната
инстанция и на ВКС /напр. решение №148/02.12.2016г., постановено по
т.д.№2072/2015г. на ВКС/. Наред с това следва
да се посочи, че процесният договор за заем е сключен между цедента и длъжника, а цесионерът се
явява трето лице по отношение на постигнатото съглашение. При тези данни по делото не може да се направи обоснован извод, че
ответникът следва да изпълнява задълженията си по договора за заем спрямо
цесионера, а не спрямо цедента, тъй като липсва валидно уведомяване на същия за
сключения между последните двама договор за цесия.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представляван от изпълнителните директори Н. Т.
С. и М. Д.
Д., чрез юриск.И. Н.
Н., против М.Г.Ч. с ЕГН:********** ***, иск с
правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК за сумите от
2683,43лв. – главница по договор за заем; 470,65лв. – договорна лихва по
договор за заем за периода 03.11.2017г. – 17.08.2018г.; 756лв. – сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 03.11.2017г. –
17.08.2018г.; 2079лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода 03.11.2017г. – 17.08.2018г.; 69,39лв. – лихва за забава по
договор за заем за периода 04.11.2017г. – 30.08.2018г.; 62,37лв. – лихва за
забава по договор за допълнителни услуги за периода 04.11.2017г. – 30.08.2018г.,
дължими по договор за паричен заем CrediHome
№1181-10169378, сключен на 13.09.2017г. между „Микро
Кредит“ АД и ответника, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с рамков
договор за цесия от 16.01.2015г., както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед №931/03.09.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2107/2018г. по описа на РС-Хасково, като неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :/п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.