Решение по дело №386/2018 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 251
Дата: 7 ноември 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20181840100386
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Ихтиман, 07.11.2019 година

 

В      И  М  Е  Т  О   Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ,  в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

при участието на секретаря Маргарита Минчева, като разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 386 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, от УМБАЛ „СВ. АННА“ АД, гр. София, ЕИК., с който се иска установяване на вземане срещу ответника П.З.Г. ЕГН ********** *** в размер на 630 лева, представляваща стойността на предоставени медицински услуги за периода от 18.04.2017 г. до 23.04.2017 г., когато се е намирала на болнично лечение при ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2018 г. /датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноските в заповедното и в исковото производство

В исковата молба се твърди, че на 18.04.2017 г. ответницата е постъпила в УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София в Отделение по вътрешни болести. Г. била с прекъснати здравноосигурителни права, като е изписана на 23.04.2017 г., след като е лекувана по Клинична пътека № 39 – диагностика и лечение на бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18-годишна възраст. Стойността на тази пътека възлиза на претендираната сума от 630 лева

В срока по чл.131 от ГПК ответницата не представя писмен отговор, не взема становище по иска.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2  ГПК, приема следното от фактическа страна:

Предявен е положителен установителен иск по чл. 415 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. № 186/2018 г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е издадена Заповед № 126/23.02.2018 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК за сума в размер на 630,00 лева, представляваща цената на предоставена медицинска услуга, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.02.2018 г. до окончателното изплащане на задълженията. В 14-дневния срок е постъпило възражение от длъжника с твърдение, че лицето е с възстановени здравноосигурителни права..

По делото е представена медицинска документация /история на заболяването № 8486/2017, фишове с резултати от извършени изследвания и епикриза/, от която се установява, че ответникът П.З.Г. е била хоспитализирана в Клиника по вътрешни болести в УМБАЛ „Св. Анна“ гр. София за периода 18.04.2017 г. – 23.04.2017 г., когато му е проведено и лечение по клинична пътека № 39 – диагностика и лечение на бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18-годишна възраст.

От представения ценоразпис за стационарно лечение на здравнонеосигурени лица, лика с прекъснати здравоосигурителни права по клинични пътеки, утвърден от изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Анна“ АД цената на КП № № 39 – диагностика и лечение на бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18-годишна възраст възлиза на 630,00 лева.

По делото е представена справка от 24.04.2017 г. от електронните услуги, предоставени от НАП, съгласно която П.Г. е с прекъснати здравноосигурителни права.

От представения акт за установяване на задължения по декларация № ………….. г. на ТД на НАП София област се установява, че П.Г. е била самоосигуряващо се лице и към 20.03.2018 г. няма установени задължения за здравноосигурителни вноски. Видно от мотивната част на цитирания акт на 12.06.2017 г. е била заплатена  еднократно сумата 243,24 лева за здравноосигурителни вноски.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

В производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу него. Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които претендира изпълнение от ответника – в случая обстоятелството, че ответникът дължи заплащане на стойността на оказаната му медицинска помощ.

Между страните не се спори, а от приложената по делото медицинска документация, се установява за периода от 18.04.2017 г. – 23.04.2017 г.,  ответникът П.  З.Г. е била хоспитализирана в УМБАЛ "Света Анна" АД-София и е лекувана от по клинична пътека № 39 – диагностика и лечение на бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18-годишна възраст, както и че са били извършени отразените в исковата молба медицински услуги и изследвания.

Установява се от приложената по делото справка от национална база данни на НАП, извършена служебно от ищеца в момента на изписването на ответника от болничното заведения, че той е бил с прекъснати здравноосигурителни права през периода на хоспитализацията.

От представените от ответника доказателства се установява, че той е заплатил дължимите здравноосигурителни вноски на 12.06.2017 г..

Съгласно чл. 109, ал. 1 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ и тези лица, които са с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. В ал. 2 на чл. 109 ЗЗО е предвидено, че здравноосигурителните права на лицата с прекъснати здравноосигурителни права  се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца. Съгласно правилото на чл. 109, ал. 3 ЗЗО обаче здравноосигурителните права се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват. Това означава, че след като Г. е заплатила дължимите здравноосигурителни вноски на 12.06.2017 г. от този момент са били възстановени здравноосигурителните й прав, като за оказаното й лечение през месец април 2017 г. тя дължи заплащане на стойността на предоставените медицински услуги

Не се спори между страните, че ищецът е страна по Националния рамков договор за медицинските дейности, като на ответника безспорно е оказана болнична помощ, включена в обхвата на медицинските дейности при задължителното здравно осигуряване, предвиден в чл. 45 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, които се заплащат от НЗОК.

След като бе установено, че към периода на предоставяне на медицинска помощ - 18.04.2017 г.-23.04.2017 г. ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, то на основание чл. 52 ЗЗО той дължи заплащане на стойността на оказаното му лечение по цени на съответното болнично заведение, съгласно действащия към момента на хоспитализацията на му ценоразпис за стационарно лечение на здравнонеосигурени лица, лица с прекъснати здравноосигурителни права по клинични пътеки.

Ето защо съдът приема, че така предявеният иск за установяване на вземането на УМБАЛ „Св. Анна“ гр. София е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора по делото, в съответствие с чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. В случая нему следва да бъдат присъдена сумата от 50,00 лева, включващи сторените в хода на заповедното и на исковото производство за заплатени държавни такси.

Воден от горното С Ъ Д Ъ Т

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.З.Г. ЕГН ********** *** дължи на УМБАЛ „СВ. АННА“ АД, гр. София, ж.к. М.., ул. „…“ № .. ЕИК . сумата от 630,00 лв. /шестстотин и тридесет лева/, представляваща стойността на предоставени медицински услуги за периода от 18.04.2017 г.-23.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.З.Г. ЕГН ********** *** да заплати на УМБАЛ „СВ. АННА“ АД, гр. С., ж.к. М., ул. „…………“ № …, ЕИК …………….  сумата от 50,00 лв. /петдесет лева / разноски в заповедното и в исковото производство.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

                                                                                              /Р. Йорданова/