Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Кюстендил,
21.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на десети април
през две хиляди и деветнадесета година, в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря Галина Кирилова
с участието на прокурора от
КнОП Камелия Стефанова
като разгледа докладваното от
съдия Братанова ВНОХД
№ 119
по описа за 2019г. на КнОС, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство” и след като по реда
на чл.425, ал.1, т.1 НПК САС с решение по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК е възобновил
производството по НОХД № 1134/16г. на ДнРС и ВНОХД № 294/17г. на КнОС,
постановените съдебни актове са отменени и делото е върнато за ново разглеждане на ДнРС от стадия на разпоредителното
заседание.
С присъда №100 от 04.12.2018 г., постановена по НОХД № 121/2018 г.,
Дупнишкият районен съд е признал подсъдимия Н.Г.Й.,***, Кюстендилска област за виновен в това, че на 04.05.2016 г. в гр. Сапарева баня, Кюстендилска област е управлявал МПС-
л.а. м. „Пежо 306” с *** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,81 на хиляда, установено по надлежния ред (с техническо средство „Алкотест 7510” с фабричен № 0154 (съгласно
чл. 6 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо средство от водачите на моторни превозни средства), поради което
и на осн. чл. 343б, ал. 1 от НК и във вр. с чл. 54 от НК му е
наложил наказание ЛС в размер на 1
година и „глоба” в размер на 200 лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил
изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години. Със същата присъда
Й. е лишен на осн. чл.343г от НК, от право да управлява МПС за срок от 1 година
и е осъден да заплати разноските по делото.
Присъдата се обжалва
от подс. Й., който иска същата да бъде
отменена и бъде постановена оправдателна такава. В жалбата са релевирани доводи за недоказаност на
обвинението, като се твърди, че подсъдимият не е управлявал
автомобил на инкриминираната от обвинението дата.
Представителят на КнОП изразява становище пред
въззивния съд за неоснователност на въззивната жалба и пледира за потвърждаване на присъдата.
Защитникът на подсъдимия Й.- адв.В.
поддържа жалбата. Иска се оправдаване на подсъдимия.
Подсъдимият Н. Г.Й. не се признава за
виновен пред въззивния съд и моли да бъде оправдан.
Кюстендилският окръжен съд,
след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото
обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в
чл.314 НПК и като съобрази релевираните във въззивната жалба оплаквания,
доводите и възраженията на страните, както и представените пред настоящата инстанция писмени
доказателства, счита, че жалбата е
предявена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по
чл. 319 НПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна и атакуваната
присъда следва да се потвърди по следните съображения:
КнОС, след като направи
внимателен анализ на доказателствата по делото, приема идентична на приетата от
ДнРС
фактическа обстановка, която се различава
само в някои отделни детайли:
Подс.Н.Й. ***, като
семейството му поддържало приятелски отношения с това на свидетелите А. и С. П.
и св.М. К., също тяхна съседка. От около 3-4 години, поради личностни различия,
семейство П. преустановили активните си отношения със св. К., както и близките
отношения със семейството на подсъдимия.
На 04.05.2016 г. подс. Й. прекарал
голяма част от деня си със свидетелите М. и П., като тримата употребили
значително количество алкохол в дома на св. К.. Около 20 ч. вечерта, подс. Й. откара
до домя му св.П. с лекия си автомобил м. „Пежо“. Последният седнал на задната
седалка на автомобила, а Й. ***, където се намират къщите на семейство П. и на св.К..
Същевременно, свидетелите П. били пред къщата си и изпращали семейството на дъщеря си, което им гостувало.
Подс.Й. спрял по средата на улицата при тях, задната врата се отворила и
отвътре изпаднал много пияния св. П..
В това време св.С.П. помолила
подсъдимия да премести автомобила си, тъй като препречвал този на семейството
на дъщеря й, които си тръгвали. Това подразнило подс. Й. и той започнал
пререкания със С. П.. Зетят на последната, виждайки, че подсъдимият е в
нетрезво състояние и за да избегне зараждащия се скандал, се опитал да изкара
автомобила си, без подсъдимият да премества своя. Това явно още повече ядосало
последния, той се разпсувал и потеглил рязко, насочвайки се към техния
автомобил. Св. Ал. П. се притестин от възможен удар / на задната седалка седели
дъщеря му и внучето му/ и успял през отворения прозорец на шофьорската врата на
подсъдимия да освободи скоростния лост. Подс. Й. спрял автомобила.
Зетят на св. П. успял през
отворния прозорец да извади ключовете на същия, който останал по средата на
улицата. Дъщерята на Ал. П., изплашена от поведението на подсъдимия, се обадила
на служителите на полицията. На място пристигнали св. Д. и К. - служители от полицейския
участък в гр. Сапарева баня, които заварили подсъдимия да седи в автомобила.
Същевременно, св. Д. и К., след като видели,
че подсъдимият слиза от автомобила в явно нетрезво състояние /същият залитал и
миришел на алкохол/, се обадили за съдействие на колегите си от КАТ гр.
Дупница, с оглед правомощията им по ЗДвП. На място установили, че автомобилът
не работи, но капака е топъл и ключът не е на таблото.
След около 15-20
минути, дошли св. Х. и М.- служители на КАТ гр. Дупница и заварили подс. Й.
пред къщата му заедно със св. К.. След като Д. и К. ги запознали със
ситуацията, св. Х. попитал кой е карал автомобила, при което подс. Й.
потвърдил, че е той. /срвн. пок. на св. Х. по НОХД № 1134/16 г. на ДнРС,
приобщени към доказателствения материал от ДнРС/. Тогава св. К. влязъл в двора на К., където междувременно влязъл
подсъдимия. Последният заявил, че
автомобила е негов и той го е управлявал, бил изпробван за употреба на алкохол
с техническо средство, което отчело концентрация на такъв от 1,81 промила. На
подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване и кръвна проба и му бил съставен АУАН за нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, при предявяването на който същият направил възражение,
че не е управлявал автомобила.
За да стигне до идентична фактическа обстановка,
първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими за правилно решаване
на делото. Направил е анализ на събрания по делото доказателствен материал,
като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Разпитал
е подробно св.А. П., С.П., В.Х., И.К., Д.Д.и А.М., като подробно е обсъдил
техните показания и е изложил съображения за причините, поради които ги
кредитира. Не са пренебрегнати показанията на втората група свидетил- К. Н., А.М.,
Р. Б., М. К. и Й. Й., като ДнРС ги е
обсъдил подробно и задълбочено и е посочил съображения защо не ги кредитра. За проверка на показанията на двете групи свидетели ДнРС е допуснал
провеждането на очна ставка между св. П., П., П., К., М. и Б., изискал е информация от тел.112 за постъпили спешни повиквания, както и такава
от журнал на дежурната част от РУ Дупница относно сигнал от тел.112. ДнРС е използвал процесуалната техника на чл. 281, ал.1, т.1 и 2 НПК за приобщаване
показанията на част от разпитаните свидетели, депозирани пред състава на ДнРС по НОХД № 1134/16 г. -на
св. П., К., Х., както и на показанията на св. К. и Х. от ДП – по чл.281, ал.7 вр. ал.1, т.2 НПК. Същевременно
ДнРС е дал възможност на подсъдимия да даде обяснения- срвн. съдебен протокол
от 04.12.2018 г. Тези обяснения не са пренебрегнати, а са обсъдени подробно от
ДнРС, който се е съобразил с двойнствената им природа- като на годно
доказателствено средство от една страна
и като израз на защитната позиция- от друга и са изложени подробни мотиви защо
са приети за защитна позиция. В този аспект ДнРС е проверил всички
доказателствени средства и ги е съпоставил
помежду им, респ. спазил е разп. на чл.107, ал.3 НПК и е извършил проверка на твърденията на
страните с всички доказателствени способи. При оценката на доказателствения
материал са спазени процесуалните правила и
е заявено на каква част от него се дава
вяра, в коя част и защо. В този аспект ДнРС е дал обоснован отговор на защитната теза и успешно
е мотивирал вътрешното си убеждение съгл. чл. 14 НПК и е изложил достатъчно
убедителни и законосъобразни доводи, поради което въззивната инстанция няма
основания да променя направените в атакувания съдебен акт крайни фактически констатации, в това число и относно наличието на виновно извършено от подсъдимия деяние.
Независимо от това
въззивният съд също дължи собствена проверка на доказателствения материал. При извършената
преценка, настоящият съдебен състав също дава вяра на показанията на първата
група свидетели, доколкото същите са логични и взаимнопотвърждаващи относно
относимите към предмета на доказване факти- обстоятелствата, при които
подсъдимият е управлявал автомобила, проверката на същия, тестването на
подсъдимия с техническото средство, липсата на възражения от същия относно
показанията на това средство, нежеланието на даде проба за лабораторно
изследване.
Очевидците на деянието /на
момента на управление на автомобила от страна на подс. Й./ са св. А. П. и св.С. П.. Същите са взаимнопотвърждаващи
се и изцяло са идентични помежду си по
отношение на времето, начина и мястото на извършване на престъплението, т.е. че
двамата са възприели непосредствено, че подсъдимият управлява автомобила, както
и че е в явно нетрезво състояние, което е довело до непремерените му реакции на
молбата да премести автомобила. Опитът да се дискредитират показанията на тези
свидетели от страна на защитата с представянето на копия от жалби от страна на
св. К. срещу св. А.П. за деяния през 2017 г. е неуспешен. Очевидно е, че
отношенията между сем. П.и св. К./която е поела отговорността за случилото
върху себе си с твърденията си, че тя е управлявала автомобила/ са влошени, но
това не означава от друга страна, че показанията на тези очевидци са
недостоверни. /Отделен е въпроса, че ако св. К.е управлявала колата по твърдения от нея начин, в
светлината на тези влошени отношения би било логично именно тя да бъде посочена
от тях като лице, виновно за инцидента, а не подсъдимия, който само бил излязъл
да вземе флашка от автомобила/. В случая причината за намесата на властта не е
скандал между семейството на подсъдимия и сем. П., нито пък между тях и св.
Костадинова, а единствено поведението на подсъдимия, който във видимо пияно
състояние с поведението си е препятствал възможността гостите на сем. П.да
потеглят със собствения си автомобил.
От друга страна показанията на св. П.се
потвърждават косвено от пок. на св. Д.и К.- първите полицейски служители, които
са дошли бързо на подадения сигнал на тел. 112, препратен към дежурния по РПУ и
които са категорични, че са видели подсъдимия да седи в автомибила пиян и чак след това е слязъл от
него и е влязъл в дома си. Следва да се
посочи изрично липсата на каквато и да е заинтересованост както между тези
свидетели и подсъдимия, както и между тях и останалите лица. Те са изпълнявали
добросъвестно своите служебни задължения и безпротиворечиво и идентично
предават възприятията си както по отношение на мястото, в което са заварили
подсъдимия- в автомобила, така и за неговата реакция на въпроса кой го е
управлявал. Подс. Й. изрично е посочил пред св. Д.и К., че той е управлявал същия. Показанията на св. К. пред съдебния състав по НОХД № 1134/16 г.,
както и пред състава на ДнРС са напълно последователни в това отношение и се
подкрепят от изцяло идентичните показания на св. Д.относно това обстоятелство.
Тези свидетели са възприели лично
подсъдимия Й., който се е намирал в автомобила. Това потвърждава показанията на
св.А.и С.П.и същевременно опровергава обясненията на подсъдимия, според които
той самият въобще не е влизал в колата.
Впрочем в тези обяснения подсъдимият не отрича, че е бил заварен от
полицейските служители на улицата /а не в двора, каквато е защитната версия/-
срвн. обясненията му на л. 79 пред ДнРС
/ …усложниха се нещата, стигна се почти до бой… те казаха „сега ще видиш какво
ще стане“, през това време С.П. се обади на полицаите и те пристигнаха…стана
лоша работа, мен ме вкараха вътре в двора… тези хора, заедно със съпругата ми и
М. К.ме вкараха зорлем в двора…“
Следва изрично да се подчертае,
че св. М. и Х., макар и дошли малко по- късно също изрично свидетелстват, че
подс. Й. е бил пред дома си /а не вътре в него, както сочи втората група
свидетели/, както и че той е потвърдил, че той е карал колата /срвн. пок. на
св. Х. по НОХД № 1134/16 г. , прочетени от ДнРС по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК/. Тези показания имат производен характер, но съпоставени с преките
показания на очевидците сем. П.и с преките очевидци св. Д.и К. относно
местонахождението на Й. при пристигането им, несъмнено потвърждават главния
факт, подлежащ на доказване в процеса- факта на управление на автомобила от
страна на подс. Й..
В заключение КнОС намира за правилен извода на
ДнРС, че именно рязкото потегляне и принудителното спиране на автомобила на
подсъдимия непосредствено зад автомобила на дъщеря им, което те са възприели
като непосредствена заплаха за живота и здравето на последната и на внучето, е
бил поводът сем. П.да сигнализират полицейските органи, а не сам по себе си
фактът, че подсъдимият управлява автомобил в нетрезво състояние.
КнОС, както и
ДнРС не дава вяра на показанията на свидетелите М.К., К.П., А.М., Р.Б. и
Й.Й.. Следва да се посочи изрично, че в разпита си пред ДнРС св. П., М. и Б.
сочат, че вечерта на 04.05.2016 г. са се намирали в двора на св. К., където
употребявали алкохол. Същите твърдят, че
подс. Й. не е управлявал автомобила, но видно от посочените показания,
същите не са излизали на улицата, респ. нямат преки впечатления от развитието
на случая. Показанията на св. П. се опровергават категорично от пок. на сем.П.,
които сочат, че той също е бил в автомобила в явно нетрезво състояние.
Възприятията им втората група свидетели, че автомобилът е бил каран от св. К.са
неопределени, тъй като същите не уточняват този момент, респ. час и в този
аспект от тях не могат да се правят изводи, обосноваващи невиновноста на подс. Й..
КнОС отхвърля и
показанията на св. К.и Й. и ги намира за заинтересовани и недостоверни поради
изключително близките отношения на първата с подсъдимия и с оглед на
обстоятелството, че втората свидетелка е съпруга на подсъдимия. Особено
нелогични са показанията на св. М.К.в частта, в която сочи, че е била извикана
от подсъдимия да дойде с неговата лична кола, за да закара свидетеля К.П. до
вкъщи, защото бил много пиян. Поведението й- да спре автомобила на средата на
улицата, както и да влезе в двора и да изчаква подсъдимия да вземе флашка от
автомобила, за да сменят музиката, несъмнено е недостоверно и противоречи на
напълно последователните показания на св.П. Св.К.не е имала основание да спре
на средата на улицата при положение, че същата не е употребявала алкохол този
ден, тъй като твърди, че е била на работа, а и поведението й- че била извикана
от работа не се потвърждава дори и от пок. на св.М., П. и Б.. Нейните показания
се опровергават косвено от пок. на св. Х., пред когото подс. Й. е потвърдил, че именно той е управлява
автомобила.
Не се споделя и
развития в защитната пледоария довод за недоказаност на обвинението, тъй като
подсъдимият е бил изпробван за употреба на алкохол сравнително по-късно от
времето, през което се сочи, че е управлявал МПС, т.е. същият е могъл да
употреби алкохол в този период, когато не е имал качеството на водач на МПС.
Гласните доказателства установяват, че подсъдимият е бил в явно нетрезво
състояние /а и защитната теза се гради на твърдението, че подсъдимият с
приятелите си е употребявал алкохол следобеда/, поради което, ако същият е
продължил да пие и след като са били сигнализирани полицейските органи и
употребеният след това алкохол е причина за концентрацията на такъв над
инкриминираната граница от 1,2 промила, е личен избор на поведение, което не
може да обоснове извод за недоказаност на обвинението. Отделен е въпроса, че
съгласно приетите от настоящата инстанция факти, същият изобщо не е влизал
обратно в двора, след като е бил спрян от сем. П.до идването на св. Д.и К..
Същевременно защитата придава
тежест на часа на изпробването на подс. Й. с алкохол, каквото той не
притежава. Безспорно е, че сигнала до
тел. 112 е подаден в 19,52 часа и този час е отразен регистъра на постъпилите
телефонни обаждания, а препращането на сигнала
към дежурния по РПУ е отразено в
19, 56 часа. Несъмено е, че от тези момент до пристигането първо на св. К. и Д.,
а по- късно и на св. Х. и М. е изтекло време; както и че е минал период от
време до момента на техническото съставяне на АУАН, в който съвсем коректно е
отразен часа на изпробването на Й. с техническо средство- 20, 56 часа. Въпросът
за точния момент на управление би имало
значение, ако в ОА фигурира подобно обстоятелство, тъй като ОА определя
предмета на доказване. В случая в него е посочена дата и мястото, а и несъмнено
се установи, че подс. Й. е управлявал този ден МПС след употреба на
алкохол/. Отразяването в журнала на
дежурната част на РУ-Дупница за изпробвано лице за употреба на алкохол с отразяване
на резултатите несъмнено е последващо и има за цел да посочи, че този сигнал не
е бил без резултат, доколкото фигурира и
отбелязване на номера на по- късно образуваното ДП. В журнала коректно е
отразено, че става въпрос за пиянска свада между съседи, тъй като сигнала е
постъпил именно за това. Въз основа на това отразяване обаче да се правят
изводи за манипулиране на фактите от страна на подалия сигнала, е
несъстоятелно.
В заключение КОС споделя крайния извод на ДнрС за доказаност на авторството на деянието от страна на подсъдимия Й. и с настоящето дава отговор на защитните доводи на същия пред въззивния съд.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя извода на КнРС, че подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна на деянието по чл.343Б, ал.1 НК,
като в тази насока са изложени подробни
съображения относно признаците на фактическия състав на деянието по чл. 343б, ал.1 НК. От обективна
страна на инкриминираната дата е налице управление на МПС от страна на
подсъдимия след употреба на алкохол. Правилно съдът е заключил, че
концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Й. е 1,8 промила и е установена по
надлежния ред- с техническо средство, като подсъдимият не се е възползвал от
възможността да направи медицинско изследване и да даде кръвна проба.
Нормативно предвиденият от закона ред,
по който се установява употребата на наркотични вещества при управление на МПС
е реда, предвиден в НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства (ДВ, бр.63/2001г.), действаща към момента на
деянието. Редът на установяване на количеството употребен алкохол е спазен,
като Й. е изпробван с техническо средство- „Алкотест 7510”; същият не е оспорил
показанията му; бил му е издаден талон за изследване, но не е дадена кръвна
проба за лабораторно изследване. При
тази хипотеза приложима е разп. на чл. 6
от Наредбата, която сочи, че в този случай съдържанието на алкохол или упойващо
вещество се установява въз основа на показанията на техническото средство. Тази
разпоредба е категорична, че при това положение са взема като достоверен
резултата, посочен от техническия уред.
След като този резултат не е бил оспорен
от Й. пред контролните органи и същият не е дал
в болничното заведение кръв за изследване, то следва да се приеме, че
съдържанието на алкохол в кръвта е това, което е отразено от техническото
средство.
Предвид гореизложеното се
налага извода за установяване по несъмнен и категоричен начин наличието на
всички признаци от обективна страна на фактическия състав на разп. на чл. 343б, ал.1 НК- управление на МПС след
употреба на алкохол над 1,2, установено по надлежния ред. Релевантно за обективната съставомерност е наличието на алкохол в момента на управление на МПС, което е доказано по несъмнен начин от техническото средство, констатациите от което не са оспорени от обвиняемия.
От субективна страна деянието
е извършено при пряк умисъл- Й. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието- неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Съзнавал е
обществено опасните последици, които деянието причинява в обективната
действителност и желаел тяхното
настъпване, като е направил всичко възможно за постигане на противоправния
резултат.
При определяне вида и размера на наказанието ДнРС е отчел всички
обстоятелства, имащи значение за наказателната отговорност, както и целите на
наказателната репресия по чл.36 НК.
Степента на обществена опасност на деянието по чл.343Б, ал.1 НК правилно е
отчетена като висока.
Степента на обществена опасност на дееца е ниска предвид чистото му съдебно минало. Тези обстоятелства обосновано са
съобразени от ДнРС, който му е наложил наказание при решителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и е определил размера на кумулативните
наказания, предвидени в разп. на чл.343б, ал.1 НК в минималния, предвиден в
закона размер- а именно –1 година лишаване от свобода и 200 лева глоба в полза
на държавата. Така определените наказания ще постигнат целите на специалната
превенция и преди всичко- поправително-възпитателното въздействие на
наказателната репресия, като в най- пълна степен ще се осигури превъзпитателния ефект на специалната превенция и ще се постигнат съответните положителни
промени в съзнанието на дееца.
ДнРС е съобразил и разп. на чл.343г от НК,
като във вр. с чл.37, ал.1, т.7 НК е наложил наказанието „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 година. Така
определения размер на това наказание е справедлив и съобразен с тежестта на
деянието и с липсата на други нарушения по ЗДП.
По тези съображения постановената присъда следва да се потвърди изцяло като правилна, обоснова
и законосъобразна.
По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК, вр.
чл.334, т.3 и т.6 НПК вр. чл.337, ал.1, т.1 НПК и вр. чл.338
НПК, окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда № 100 от 04.12.2018г., постановена от Дупнишкия районен съд по НОХД №121/2018 г. по описа на
същия съд.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :
1. 2.