Р Е Ш
Е Н И Е
№....................
Гр. София,
11.01.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5 състав, в открито заседание при закрити врата, проведено
на десети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ :
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при секретаря А. Стефанова, като
разгледа докладваното от съдията търговско дело N 99 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.
Молителят ИА „Г.
И.ПО Т.“ твърди, че ответното дружество „М.Т.“ ООД е длъжник за изплащане на
изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови
възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите на търговеца.
Това било установено при извършване на проверки от молителя при ответника и
отразено в Протокол за извършена проверка от 02.07.2019 г. и в Протокол за
извършена проверка от 12.09.2019 г. Установено било, че в периода м. май 2019
г. – м. юли 2019 г. броят на работниците на „М.Т.“ООД постепенно намалявал - м.
май – 167 броя, м. юни – 87 броя и м. юли – 59 броя. За посочения период било
установено, че са начислени трудови възнаграждения на всички работници, но
повечето от тях не били изплатени. За констатираните нарушения били дадени
предписания, които не били оспорени и са влезли в сила. При последващи проверки
било установено, че дадените предписания не са изпълнени. В писмено обяснение
на управителя на ответното дружество било посочено, че поради финансови
затруднения от м. 12.2018г. дружеството не е в състояние да изплаща в пълен
размер трудовите възнаграждения на работниците и служителите си. Същите се
изплащали частично, на няколко пъти, в зависимост от финансовите постъпления. В
тази връзка молителят твърди, че действително последното плащане по дължимите
трудови възнаграждения датира от м. 12.2018г., като за периода м. май – м. юли
2019г. задълженията за непогасени трудови възнаграждения били към повече от 1/3
от работниците. Според Вътрешните правила на работната заплата трудовото
възнаграждение се дължало не по-късно от 30-то число на месеца, следващ този за
който се отнасят. Към датата на молбата по чл. 625 ТЗ изплащането на трудовите
възнаграждения за периода м. май – м. юли 2019г. било забавено с повече от 2
месеца.
Въз основа на
гореизложеното молителят сочи, че невъзможността да изплаща трудовите
възнаграждения на работниците и служителите се явява обективно и трайно
състояние, което се подкрепя и от данните в публикуваните финансови отчети.
Търговецът не разполага с активи, които да покрият преобладаващата част от
задълженията му, като краткотрайните активи не могат да покрият изискуемите
задължения на дружеството. Сочи, че е налице тенденция във влошаване на
финансовите резултати на дружеството и
задълбочаване на състоянието му на задлъжнялост. Излага доводи за изпадане на
дружеството в състояние на неплатежоспособност.
ИА „Главно И.ПО
Т.“ моли да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на
ответника, след като съдът го признае за неплатежоспособен с последиците по чл.
630, ал. 1 ТЗ.
Предявена е
молба с правно основание чл. 625 ТЗ.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от легитимиран за това правен
субект – И.А.„Г. И.ПО Т.“, който е сред изрично изброените в нормата, като
разполагащи с правото да инициират производство за откриване на производство по
несъстоятелност при изискуеми и неизпълнени задължения за заплащане на трудови
възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите на търговеца.
С оглед правноорганизационната форма на ответното „М.Т.“ООД, същото
има качеството на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, поради което
приложими спрямо него са разпоредбите на чл. 607 и сл. ТЗ.
Основанието, на което се е позовал молителят ИА Г. И.ПО Т. за
откриване на производство по несъстоятелност е неплатежоспособността на
длъжника, като на изследване подлежат предпоставките за възникването й като
трайно константно финансово-икономическо състояние. За установяване на същото
по делото са събрани писмени доказателства, изслушана е съдебно-счетоводна
експертиза.
По делото е постъпила справка от СДВР при МВР, отдел „Пътна
полиция“, от която е видно, че дружеството длъжник е собственик на 8 броя МПС –
надлежно индивидуализирани.
Постъпила е и справка от ТД на НАП – София, от която е видно, че по
отношение на ответното „М.Т.“ООД към 29.01.2020 г. са налице непогасени
публични задължения в значителен размер, с настъпил падеж на плащане и
подлежащи на разпределение от публичен изпълнител. В приложената таблица с
начислените задължения се съдържат начислени такива незаплатени данъчни
задължения, такси за битов отпадък, наложени имуществени санкции,
здравноосигурителни и пенсионни вноски, при общ размер на непогасените
задължения от 604 081.29 лв., с включени начислени лихви поради забава в
плащането. Приложени са постановления за налагане на обезпечителни мерки по
образуваните производства за принудително събиране на вземанията от публичен
изпълнител и от които е видно наложен запор върху притежавани от дружеството
длъжник МПС-ва, движими вещи, наличности по банкови сметки, вземане от трето
лице – М.Т. С.ЕООД, възникнало въз основа на договори за наем, съответно в размер на сумата от 24 000 лв.,
158 400 лв. и на 450 000 лв.; запор върху притежавани от длъжника
дружествени дялове на обща стойност от 975 600 лв. от „Е.И.МТ“ООД.
Приложено е и постановление за налагане на възбрана върху притежаван от
дружеството длъжник недвижим имот за обезпечаване изпълнението на публично
вземане в размер на 458 917.23 лв.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/,
заключението по която не е било оспорено от страните и което съдът кредитира
като пълно и компетентно и в отговор по постановените задачи, като от същото се
установява общото финансово-икономическо състояние на дружеството, непогасените
му задължения към кредиторите му, включително и за трудови възнаграждения. В
заключението на вещото лице в табличен вид са отразени задълженията на
дружеството към работниците и служителите му, констатирани при проверка от ИА „Г.
И.ПО Т.“ и за което са съставени Протокол от 02.07.2019г. и Протокол от
12.09.2019г., начислени за периода м. 05 – м. 07.2019г. Според изложените в
табличен вид данни остатъкът на дължимото непогасено задължение за заплата за
периода възлиза помесечно, както следва – за м. 05.2019г. – 16 121.37 лв.,
за м. 06.2019г. – 72 856.86 лв. и за м. 07.2019г. – 12 753.26 лв. В сумите
са включени такива към 31.01.2020 г. за заплата и обезщетение въз основа на
трудовото правоотношение. В Таблица № 2 по втора задача от заключението са
вписани задълженията на дружеството и към останалите кредитори, включително и
публичните му задължения към НАП, възлизащи в общ размер на 3 868 000
лв. /с включени главници и лихви/. Според изложеното от вещото лице за периода
до 31.01.2020 г. са били извършвани плащания към кредиторите на „М.Т.“ООД, като
последното такова е на 31.01.2020 г. с плащане към А. АД в размер на сумата от
1 353.21 лв., като в заключение вещото лице е отбелязало, че плащанията
към кредиторите не са били спирани.
За анализиране на финансово-икономическото състояние на
дружеството вещото лице е ползвало данните на годишните финансови отчети
публикувани в търговския регистър за периода 2015 г. – 2018 г.
От заключението на вещото лице се установяват и стойностите на активите
и пасивите, като е изследван балансът на дружеството през периода 2016 г. –
31.01.2020 г. и според отчетените данни в същия дълготрайните активи значително
надвишават в съотношение стойността на краткотрайните активи, като първите към
края на 2016 г. възлизат на 0.78 при постепенното нарастване на процента в
съотношението, като към 31.01.2020 г. възлизат на 0.95, при остатъка в
съотношението за краткотрайните активи. Отчетено е намаляване на разполагаемите
парични средства на дружеството при размер на същите в началото на периода от
75 000 лв., а в края на периода – 14 000 лв. В изследвания период се
наблюдава и увеличение на стойностите на пасива, като са отчетени такива към
31.12.2016г. в размер на 5 809 000 лв., които към 31.01.2020 г. са
достигнали до 6 058 000 лв. Според вещото лице, съотношението между
имуществото на търговеца и паричните му задължения към датата на заключението е
в размер 1,556 при стойност на задълженията от 3 868 000 лв. и такава
на имуществото от 6 058 000 лв.
В експертизата по възложена задача са остойностени и коефициентите
на ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на ответното дружество. В
тази връзка вещото лице е направило извод в заключението си, че през
анализирания период /2016 г. – 31.01.2020 г./ коефициентът на обща ликвидност е
под единица, което е показателно, че дружеството не разполага с текущи активи,
които да са достатъчни за погасяване на текущите му задължения. Подобни са и
стойностите на коефициента на бърза ликвидност, който също се явява под
препоръчителните стойности за всяка от отчетните години в периода. В таблица са
посочени стойностите – за 2016 г. – 0.24; за 2017г. – 0.29, за 2018 г. – 0.29,
за 2019г. – 0.12 при препоръчителни граници на коефициента – 0.6-0.7. Под
препоръчителните граници се намира и коефициентът на незабавна ликвидност,
което показва, че дружеството не разполага с достатъчно парични средства, които
да са достатъчни за погасяване на текущите му задължения. Не разполага с
краткосрочни инвестиции. Стойностите на коефициента на незабавна ликвидност
варират през годините, както следва – за 2016 г. – 0.02; за 2017 г. – 0.04, за периода
след това до 31.01.2020 г. – 0.01 при препоръчителни граници от 0.3 до 0.4. В
този смисъл са и изводите на вещото лице по отношение на коефициента за
абсолютна ликвидност отразяващ съотношението между наличните парични средства и
задълженията на дружеството до 1 година. Изчисленият коефициент на задлъжнялост
при намаляващи стойности, които от началото на периода от 5.61 са достигнали до
1.85 към 31.01.2020 г., което според вещото лице е показателно за високата
степен на задлъжнялост по отношение на кредиторите поради ниската стойност на
собствения капитал в сравнение с текущите задължения на дружеството. При
изчисление на коефициента на финансова автономност в заключението по
експертизата за отразени стойности при подобряване състоянието на дружеството
през последната отчетна година при достигане на стойност от 0.54 при долна
препоръчителна граница 0.5, като в периода преди това стойностите са значително
по-ниски, но не е изразено становище от вещото лице относно реализируемостта на
актива. В заключението си вещото лице е направило извод, че от показателите за
ликвидност може да бъде направен извод, че дружеството разполага с достатъчно
парични средства и бързоликвидни активи за удовлетворяване вземанията на
работниците, но не и на останалите му кредитори.
По делото е прието и допълнително заключение по ССЕ, в което са
отразени стойностите на приложимите финансови коефициенти, като са взети
предвид само изискуемите краткосрочни задълженията на дружеството с настъпил
падеж към изготвяне на експертизата. В заключение вещото лице е вписало
стойности на всеки от коефициентите – обща, бърза, незабавна и абсолютна, които
също са под възприетите препоръчителни граници, като дружеството не разполага с
достатъчно вземания и парични средства, които да са достатъчни за погасяване на
текущите му задължения. В този смисъл са и изводите относно показателите за
коефициента на задлъжнялост, отразяващ висока степен на задлъжнялост поради
ниската стойност на собствения капитал в сравнение с текущите задължения.
Според вещото лице платежоспособността на предприятието се характериза със
стойността на коефициента на обща ликвидност. В заключението се съдържа и
изчисление на приложимите коефициенти за финансовото състояние на дружеството в
приложение метода Алтман и от което е видно, че според отчетеното, състоянието
на предприятието е в „червена зона“, която означава висока степен на риск от
несъстоятелност.
В допълнителното заключение по ССЕ се съдържат изводи относно
начисленото .и изплатено трудово възнаграждение на работници и служители при
ответното дружество за 2019г., като процентното съотношение на изплатеното
такова спрямо начисленото е 79.96 %. Според отразеното, броят на начислените
трудови възнаграждения за периода м. 05 – м. 07.2019г. е 144, като са налице
данни за неизплатени такива за м. 05.2019г. – 28 при процентно съотношение от
19.44 %, за м. 06.2019г. – неизплатени трудови възнаграждения спрямо 6
работника/служителя – 4.17%, а за м. 07.2019г. не са констатирани такива.
За да бъде открито производство по
несъстоятелност, е необходимо да бъдат налице в своето кумулативно единство
елементите от фактическия състав съобразно разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625 ТЗ, респ. 742 ТЗ. В този смисъл, необходимо е компетентният по чл. 613 ТЗ съд -
по седалището на търговеца, да е бил сезиран с искане за обявяването му в
несъстоятелност от едно от изрично изброените лица в чл. 625 ТЗ, сред които и И.А.„Г.
инспекцията по труда“, какъвто е и молителят в настоящото производство. На
първо място подлежат на изследване предпоставките за възникване правото му да
иска обявяване на търговеца в несъстоятелност, каквито съгласно чл. 608, ал. 1,
т. 4 ТЗ са неизплатени трудови възнаграждения за период повече от два месеца и
по отношение на минимум 1/3 от работниците и служителите на дружеството, като
едва след установяване на тези предпоставки на изследване подлежи финансово
икономическото му състояние и дали същото е съответно на неплатежоспособност,
респ. свръхзадълженост.
От представените по делото протоколи за извършени проверки от
органи на Дирекция „И.ПО Т.“ се установява, че към момента на съставянето им са
били констатирани нарушения свързани с неизплатени от „М.Т.“ООД трудови
възнаграждения, като са били дадени и съответни предписания за изплащането им в
определен от административния орган срок. С постановлението от 02.07.2019г. е
установено нарушението за неизплащане на възнагражденията за м. май 2019г. на
128 работници от общия брой от 152. С протокола от последваща проверка от
17.09.2019г. са установени неизплатени
трудови възнаграждения на 87 работника за м. юни 2019г., както и на 22
работника за м. юли 2019г. Не се твърди,
а и не се и установява административните актове да са били обжалвани, като
констатираното в същите не е оспорено в хода на настоящото производство.
За установяване релевантните факти относно броя на работниците с
неизплатено трудово възнаграждение и периода на забавата по делото е изслушана
ССЕ, заключението по която съдът приема, че следва да бъде кредитирано, като в
този смисъл съобрази, че протоколите на Дирекция „И.ПО Т.“ са били съставени с
констатирани данни за неизплатени с настъпил падеж на плащане задължения за
възнаграждение, но с оглед датата на съставянето им /02.07.209г. за задълженията
от м. май 2019г., както и 17.09.2019г. за задълженията за м. юни и м. юли
2019г./ намира, че към този момент не е бил изтекъл двумесечният срок по чл. 608,
ал. 1, т. 4 ТЗ. Видно от приложените Вътрешни правила за работната заплата на „М.Т.“ООД,
падежът на плащане за начисленото за съответния месец такова настъпва на 30-то
число на месеца след него. В този смисъл е установеното от експертизата, според
която забавата в плащането на възнаграждението за м. 05.2019г. е 29 дни; за м.
06.2019г. е 35 дни, а за м. 07.2019 г. е 4 дни, като срокът за забава за
съответно помесечно дължимото е под установения минимален двумесечен такъв, за
да бъде инициирано производство по несъстоятелност спрямо нередовния платец.
Не е налице съответствие с нормата на чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ и по
отношение на броя на работниците с дължимо и неизплатено трудово възнаграждение
при посочените периоди на забавата, като общият брой на начислените такива за
заетите по трудово правоотношение във всеки от обследваните три месеца възлиза
на 144, а констатираните неизплатени
трудови възнаграждения за м. май са 28, за м. юни са 6, за м. юли са 0, което в
процентно съотношение от общия брой е значително под установения минимум от 1/3
дължими и неизплатени трудови възнаграждения.
В случая, молителят ИА Г. И.ПО Т. се явява процесуален субституент
на посочените като кредитори лица – работници с неиздължени трудови
възнаграждения. В този смисъл, за да обоснове правния си интерес от сезирането
на съда с молбата по чл. 625 ТЗ, молителят упражнява чужди права, с оглед
предвидената възможност за това в чл. 625 ТЗ и чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ. Същият
разполага с правото да предяви молба за откриване на производство по
несъстоятелност, с цел удовлетворяване на чуждо материално право и което право
е изрично предвидено в закона.
Доколкото не се установи да е било налице забава в плащането на
трудовите възнаграждения за период повече от два месеца, както и по отношение
на работници над 1/3 от общия брой на заети такива при ответното дружество,
следва да бъде прието, че не са налице предпоставките за откриване производство
по несъстоятелност, като молбата за това следва да бъде отхвърлена само на това
основание, без да бъдат изследвани останалите предпоставки, засягащи
финансово-икономическото състояние на дружеството ответник. В този смисъл, по
отношение на работниците не се установи да е било налице качеството им на
кредитори по трудово правоотношение с „М.Т.“ООД в приложение нормата на чл.
608, ал. 1, т. 4 ТЗ. Същите са посочени като кредитори и притежаващи
материалното право, в чиято защита е бил
сезиран съдът за образуване на производството по несъстоятелност. Поради това,
на изследване в производството подлежи наличието на това материално право,
което придава качеството на ответника на длъжник. При доказването наличието на
такова, на последващо изследване в процеса би подлежало
финансово-икономическото състояние на дружеството и което би обосновало извода
за неплатежоспособност, в случай, че бъде установено, че същото се явява трайно и обективно такова, без да се касае за
временно затруднение на длъжника да плати.
Молбата по чл. 625 ТЗ следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, във вр. чл. 621 ТЗ, молителят следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноските за производството в размер на 2000 лв., от които 800 лв. –
адвокатско възнаграждение и 1200 лв. /800 лв. и 400 лв./ – депозити за вещо
лице.
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл.625 от ТЗ на И.А.„Г. И.ПО Т.”,
БУЛСТАТ: ********, със седалище и адрес на управление ***, за откриване на
производство по несъстоятелност на „М.Т.” ООД, ЕИК******, със седалище и
адрес на управление:***, на основание неплатежоспособност, като неоснователна.
ОСЪЖДА И.А.„Г. И.ПО Т.”, БУЛСТАТ: ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на „М.Т.” ООД, ЕИК******,
със седалище и адрес на управление:***,, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във
вр. чл. 621 ТЗ, сумата от 2 000 лв.
– съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд в 7- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ: