№ 7
гр. Пазарджик, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500774 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба подадена от търговското дружество “Нати“ ЕООД гр. Перник,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Перник , ул. „Острица“ № 4,
представлявано от Д.М.В. , против търговското дружество „МРР 2001“ ЕООД гр.София , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление на дейността гр. София, р-н „Красно село „ ,ж. к. „Хиподрума „ ,бл. 139А, вх. „Б“
, ет. 5, ап. 46, представлявано от Д.Б.С..
С Решение № 376/ 21. 05.2021г. на районен съд Пазарджик постановено по гр. д. № 2646/2020г. по описа на
същия съд, предявените искове са отхвърлени ,като неоснователни .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство ,
подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
обжалваното решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени
решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с
което се уважат предявените искове .
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна .
В открито съдебно заседание жалбоподателя поддържа въззивната жалба .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на обжалваното съдебното
решение които са посочени във въззивната жалба и събраните доказателства пред първата инстанция , при
спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПМ.В. посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
1
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за
неговата процесуална недопустимост. Възраженията са във връзка с неправилността на съдебното решение.
І.По приложимото материално право.
От съдържанието на представените „invoice“ фактури се установява ,че ищеца е доставил на ответника течен
М.В.ород в бутилки. От извършената служебна справка за търговската регистрация на ищцовото дружество се
установява ,че дружеството по занятие извършва сделки по продажба на течен М.В.ород в бутилки. Ето защо
процесните доставки могат да се определят,като „търговски сделки „ по субективния /стопански/ критерии на
чл. 286 ал. 1 и ал.3 от ТЗ. При положение ,че сделката е търговска за едната страна приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 287 от ТЗ(разпоредбите за търговски сделки ще се прилагат и за двете страни). По неуредените
въпроси в ТЗ приложение следва да намери разпоредбата на чл. 288 от ТЗ и по конкретно разпоредбите на ЗЗД.
ІІ. По съществото на спора.
От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява ,че за доставките на течен М.В.ород в
бутилки ищцовото дружество е издало следните документи :
1/ „invoice“ фактура № 4794/21. 07. 2017г.
Към тази фактура са издадени две стокови разписки от 17. 07. 2017г. и от 21. 07. 2017г . за получаване на
стоката . Фактурата е на стойност 1152лв. с ДДС.
2/ „invoice“ фактура № 4803/28. 07. 2017г.
Към тази фактура са издадени две стокови разписки от 21. 07. 2017г. и от 27. 07. 2017г . за получаване на
стоката . Фактурата е на стойност 1382,40лв. с ДДС.
3/ „invoice“ фактура № 4822/04. 08. 2017г.
Към тази фактура е издадена една стокова разписка от 03. 08. 2017г. за получаване на стоката .
Фактурата е на стойност 768лв. с ДДС.
Общата стойност на извършените доставки е 3302,40лв. с ДДС.
Във фактурите е посочен съставителя на документа ( лицето Красимир Стойнев )и датата на получаване на
стоката. В две от фактурите е посочено името на лицето ,което е получило стоката ( М.В. ) . Фактурите са
подписани от съставителя на документа
В стоковите разписки е посочена фактурата ,за която са издадени, стойността на фактурата , датата на
издаването на стоковата разписка и номера на превозното средство , с което е доставена стоката. Стоковите
разписки носят подписите на лицето , което е предало и приело стоката.
За да отхвърли исковете районния съд е приел ,че по делото не е установено страните да са сключили валиден
договор за търговска продажба по чл. 318 от ТЗ . Мотивирал е извода си с обстоятелството ,че фактурите не са
подписани от представител на ответното дружество в графата „получател „ ,а само от съставителя на документа
( представител на дружеството доставчик) .
Този извод на районния съд е неправилен , тъй като не е съобразен със съдебната практика на ВКС по този
въпрос, както и с доказателствата по делото .
Въззивната инстанция счита ,че за доставките на течен М.В.ород в бутилки ,за които ищеца е издал
процесните фактури следва да се приеме ,че между страните е сключен валиден договор за „търговска
продажба“ по смисъла на чл. 318 ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 286 от ТЗ и чл. 183 ал. 1 от ЗЗД.
По своята правна природа договора за търговска продажба е неформален договор. Законът не изисква писмена
или друга форма за сключването му , освен ако това не е установено от закона или от страните ( чл. 293 ал. 1 от ТЗ).
Валидното сключване на договора предполага страните да са постигнали съгласие по основните елементи на
договора за продажба – предмета и цената на договора . За разлика от продажбата по гражданското
право,търговската продажба представлява валиден договор дори когато страните не са определили цената ,нито
пък е уговорено как ще бъде определена ( чл. 326 от ТЗ). В настоящия казус съдът приема ,че е сключен валиден
2
писмен договор за търговска продажба,материализиран в издадените фактури и стоковите разписки към тях.
. Според утвърдената практика на ВКС (виж Р. № 96/ 26. 11. 2009г. по т. д. № 380/2009г. на І-во т. отд. на ВКС ; Р. № 23/ 07.
02. 2011г. по т. д. № 588/2010г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС ; Р. № 46/ 27. 03. 2009г. по т. д. № 454/2008г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС;)
фактурата може да се приеме ,като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба,когато съдържа елементите на този вид договор –предмета на договора и продажната цена
.Процесните фактури и стоковите разписки към тях съдържат тези елементи, като стоковите разписки са
подписани от представители и на двете страни( дружеството-продавач и дружеството- купувач по сделките ) .
Следва извода ,че страните са постигнали съгласие по основните елементи на договора за продажба,както и
извода за валидно сключен договор за търговска продажба .
По отношение на съгласието между страните следва да се отбележи ,че според изискванията на Закона за
счетоводството, първичния счетоводен документ(фактурата е първичен счетоводен документ) , когато е
адресиран до външен получател не е необходимо да носи подписа на съставителя на документа и
получателя на стоката ( виж чл. 6 ал.1 от ЗСч). Само когато първичния счетоводен документ засяга дейността
на предприятието е необходимо да носи името и подписа на съставителя на документа , но не и на получателя
на стоката.
По тези съображения ,неправилен се явява извода на районния съд ,че след като във фактурите липсва подпис в
графата „ получател „ ,това означава ,че няма съгласие на другата страна за сключването на договор за продажба,
както и няма реално предаване на вещта от продавача на купувача.
В текста на чл. 327 ал. 1 от ТЗ е посочено,че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на
документите , които му дават право да я получи.
В текста на чл. 200 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД е посочено ,че купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта . Плащането
трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото ,където то се извършва .
Следователно , задължението на купувача да плати цената възниква след приемането на вещта , което е и
задължение на купувача . Обстоятелството ,че стоката , която е описана в издадените фактури и стокови
разписки е приета без възражение от купувача ( чл. 324 от ТЗ и чл. 194 от ЗЗД) е доказано в съдебното
производство.Този извод следва от съдържанието на фактурите и стоковите разписки. Във фактурите и
стоковите разписки е посочена датата на получаване на стоката, лицето, което е предало и лицето , което е
получило стоката .
Въззивната инстанция приема , ,че купувача е изпълнил договорното си задължение да получи вещта , но не
е заплатил цената на продадената вещ .При положение ,че ответното дружество не е подало отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК,в който да оспори твърденията на ищцовото дружество за неплащане на
продажната цена,не е представило и посочило доказателства в тази насока ,следва да се приемат за верни
обстоятелствата , които са изложени в исковата молба за неплащане на продажната цена .
На основание чл. 271 ал. 1 от ГПК решението на районния съд ще следва да се отмени изцяло и вместо него да се
постанови друго такова ,по съществото на спора , като се уважат обективно съединените искове .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва да се осъди
ответното дружество да заплати в полза на ищцовото дружество сумата 701,13лв. , представляваща сторени
съдебно – деловодни разноски пред двете инстанции.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 376/ 21. 05.2021г. на районен съд Пазарджик постановено по гр. д. № 2646/2020г. по
описа на същия съд, вместо което постановява:
ОСЪЖДА търговското дружество „МРР 2001“ ЕООД гр.София , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление на дейността гр. София, р-н „Красно село „ ,ж. к. „Хиподрума „ ,бл. 139А, вх. „Б“, ет. 5, ап. 46,
3
представлявано от Д.Б.С.,да заплати в полза на търговското дружество “Нати“ ЕООД гр. Перник, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Перник , ул. „Острица“ № 4, представлявано от
Д.М.В.,сумата 3302,40лв. с ДДС , представляваща незаплатена продажна цена по три броя фактури (invoice“
фактура № 4794/21. 07. 2017г. е на стойност 1152лв. с ДДС. ; invoice“ фактура № 4803/28. 07. 2017г на стойност 1382,40лв. с ДДС. ;
„invoice“ фактура № 4822/04. 08. 2017г. на стойност 768лв. с ДДС ) за доставка на течен М.В.ород в бутилки , ведно със
законната лихва върху тази сума ,считано от датата па подаване на исковата молба в съда 29. 09. 2020г. до
окончателното изплащане на сумата , както и сумата 701,13лв. , представляваща сторени съдебно – деловодни
разноски пред двете инстанции.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на М.В.ционно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4