Решение по дело №32/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

 

Образувано е по жалба на И. К. Г. с адрес ***, [улица], чрез адв. М. Л.-С. против Заповед № РД-02-11-4505/30.11.2023 г., издадена от кмета на Община Павликени, с която на основание чл. 195, ал. 5 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ е наредено на жалбоподателя в едномесечен срок да премахне монтираната от него ограда между неговия имот УПИ Х-316 и съседния УПИ IX-315 в кв. 49 по ПУП на гр. Павликени – собственост на М. Б. Р. и П. А. П.. В жалбата се твърди, че в оспорената заповед не са изложени факти и установявания, обосноваващи определянето на оградата като неподходяща по местонахождение и разположение, поради което не било ясно защо оградата била приета като такава. По тези съображения, доразвити в съдебно заседание, се иска отмяната на оспорения административен акт. Претендират се разноските по делото.

Ответникът по жалбата – кмета на Община Павликени, чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че е налице фактическото основание за издаването на заповедта. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят И. К. Г. е собственик на УПИ Х-316 в кв. 49 по ПУП на гр. Павликени, а М. Б. Р. и П. А. П. са собственици на съседния УПИ IX-315 в кв. 49 по ПУП. На 17.05.2022г. от правоспособно лице от „Геоинженеринг АГ“ ООД е изготвен протокол за трасиране, означаване и координиране на границите на УПИ IX-315 и УПИ Х-316 в кв. 49 по ПУП на гр. Павликени. Трасирането е извършено в прилагане на ПУП, одобрен със заповед № 554/08.06.1970 г.

На 11.12.2022 г. е изготвен Констативен протокол от извършена проверка от комисия при Община Павликени. В същия е посочено, че на място между УПИ IX-315 и УПИ Х-316 жалбоподателят е монтирал лека прозирна ограда от метална мрежа, захваната към метални профили, замонолитени в съществуваща бетонна основа. Посочено е съща така, че претенциите на собствениците на УПИ IX-315 относно местоположението на границата се явяват имуществен спор, който се решава предварително по съдебен ред, след което границата между двата имота се трасира съобразно съдебното решение.

С вх. № УТС-02-12-1150/06.03.2023 г. в Община Павликени е постъпила молба от М. Б. Р. и П. А. П., с която лицата са поискали да се изпрати екип от строителни техници за трасиране на границата между УПИ IX-315 и УПИ Х-316 с белези през необходимото разстояние между поставените белези от лицензирания геодезист, както и за становище за поставената ограда, която подлежи на премахване. От заместник-кмет на Община Павликени, действащ при условията на заместване поради законоустановено отсъствие на кмета на общината, със Заповед № РД-02-11-938/14.03.2023 г. е назначена комисия от служители при Община Павликени, със задача да извърши проверка на място за установяване на всички факти и обстоятелства по подадената молба.

От назначената комисия е изготвен Констативен протокол от 24.03.2023 г. Според същия комисията е извършила проверка на място в имот УПИ IX-315 и съседния УПИ Х-316 в присъствието на М. Б. Р., П. А. П. и Р. Н. Г. – съпруга на жалбоподателя. В протокола е отразено, че на място трасирането от 17.05.2022 г. е извършено чрез поставяне на два белега с боя, единия от които върху стълб на входни врати към всеки от имотите, а другия върху съществуваща бетонна настилка, като двата белега са на разстояние един от друг повече от 20 м. На място между имотите И. К. Г. е монтирал лека прозирна ограда от метална мрежа, захваната към метални профили, замонолитени в съществуваща бетонна основа с височина по-малка от 0,60 м. Според проверяващите така монтираната ограда попада частично в имота на М. Б. Р. и П. А. П., поради което е неподходяща по разположение и следва да бъде премахната. Работната група е предложила с писмо-предписание да се даде срок на жалбоподателя, в който той доброволно да премахне оградата.

С писмо № УТС-02-12-1150/05.04.2023 г. от кмета на Община Павликени, на жалбоподателя е изпратено копие от констативния протокол, както и му е указано, че в едномесечен срок от датата на получаване на писмото следва доброволно да премахне монтираната от него ограда между двата имота. Писмото е съобщено на жалбоподателя на 18.04.2023 г.

На 08.08.2023 г. от служители при Община Павликени е констатирано, че оградата не е премахната, за което е изготвен протокол от същата дата.

В резултат на извършените и описани процедурни действия е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № РД-02-11-4505/30.11.2023г., издадена от кмета на Община Павликени, с която на основание чл. 195, ал. 5 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ е наредено на жалбоподателя в едномесечен срок да премахне монтираната от него ограда между неговия имот УПИ Х-316 и съседния УПИ IX-315 в кв. 49 по ПУП на гр. Павликени – собственост на М. Б. Р. и П. А. П.. Мотивите на заповедта са идентични със съдържанието на констативния протокол. Заповедта е съобщена на жалбоподателя с писмо с обратна разписка на 29.12.2023 г., а жалбата срещу нея е подадена по електронен път на 12.01.2024 г.

В хода на съдебното производство към доказателствения материал е приобщена административната преписка по издаване на оспорения индивидуален административен акт. От съда служебно е назначена съдебно-техническа експертиза. Вещото лице-геодезист е посочило, че резултатите от извършените от него замервания се припокриват с трасировката на границата, извършена от „Геоинженеринг АГ“ ООД, като разликите в тези измервания и на вещото лице са с максимална разлика 9 см. От двете измервания се виждало, че процесната ограда е изградена отчасти по границата между имотите и отчасти в имота на жалбоподателя, като бил изключен варианта от неправилно прилагане на дворищната регулация. В заключение е посочено, че спорната ограда е трасирана преди повече от 30-40 години от представител на Община Павликени, в съответствие с действалия към момента ЗТСУ. Оградата е изградена на границата между двата имота в рамките на допустимите отклонения, предвидени в Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Съобразно приетото за установено от фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от лице, засегнато неблагоприятно от нея, като същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.

След извършената служебна проверка по чл. 168 от АПК намира, че жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

Съдът намира, че заповедта е валиден административен акт, издаден от компетентен орган в предвидената писмена форма. В нея са описани фактическите обстоятелства, приети за установени от административния орган и е посочено приложимото според него право.

Заповедта е издадена обаче при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗУТ състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината, като според ал. 2 комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. В случая видно от констативния протокол от 24.03.2023г. при извършването на проверката на комисията не е присъствал жалбоподателят И. К. Г., а съпругата му Р. Г., за която няма данни да е собственик на имота. Протоколът е изпратен по пощата на жалбоподателя, но нито в придружителното писмо, нито в протокола му е указано, че може да изрази становище по констатациите на проверяващите. Следователно не е изпълнено императивното изискване за изслушване на заинтересованата страна, какъвто безспорно е жалбоподателят.

По отношение съответствието на заповедта с разпоредбите на материалния закон:

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, посочена като основание за издаване на заповедта, кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, т. 1 – 15, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че оградата на жалбоподателя попада частично в съседния имот на М. Б. Р. и П. А. П., поради което е с неподходящо разположение.

На първо място следва да се посочи, че нито в протокола от проверката, нито в обжалваната заповед е посочено каква част от дължината на оградата /която е около 20 м./ попада в съседния имот и на какво разстояние същата навлиза в него. Според принципа на съразмерност, прогласен с разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК, административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В случая административният орган в нарушение на тази разпоредба е разпоредил премахването на цялата ограда, без да е ясно в каква част оградата навлиза в съседния имот и дали това навлизане не е незначително.

На следващо място, изслушаната съдебно-техническа експертиза опровергава констатациите на адм. орган. Вещото лице е категорично, че оградата е изградена на границата между двата имота, като в случая не е налице разлика между регулационната и имотната граници, като дори да има някакво разминаване, то е от 6-7 см. и в рамките на нормативно допустимото. Следователно оградата не е неподходяща по разположение, а заповедта е издадена при липсата на соченото в нея фактическо основание, което обуславя нейната незаконосъобразност.

Освен това разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ се намира в глава тринадесета, раздел III "Премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи", което сочи, че заложената от законодателя цел на разпоредбите в този раздел е да задължи собствениците на строежи да полагат грижата на добър стопанин за тях, а при неизпълнение на това задължение при определените условия да бъдат задължени да ремонтират или премахнат строежите по административен ред, какъвто не е настоящият случай.

Предвид изложеното заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна.

При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., държавна такса в размер на 10 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 250 лв.

 

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК вр. с чл. 228 от ЗУТ съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-02-11-4505/30.11.2023 г., издадена от кмета на Община Павликени.

 

ОСЪЖДА Община Павликени да заплати на И. К. Г. с адрес ***, [улица], [ЕГН], разноски по делото в размер на 1260 лв. /хиляда двеста и шестдесет лева/.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.