Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 293
гр. ВРАЦА,25.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в
публичното заседание на 21.08.2019г.,
в състав:
Председател:Мирослав Досов
Членове:Пенка Т.Петрова
Мл.с.:Иван Никифорски
в присъствието на:
прокурора секретар Хр.Цекова
като разгледа докладваното от съдия
П.Петрова
в.гр. дело N` 428 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258
и сл.ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
27.05.2019г.,подадена от Т.М.Д. ***,чрез особен
представител адв.Б.Н. ***, срещу решение на РС гр.Враца от
03.05.2019г.,постановено по гр.д.№ 4056/2018г,в частта,в която е уважен
предявения против въззивницата установителен иск с правно основание чл.124 ал.1
вр.чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.240 ал.1 и чл.92 ал.1 ЗЗД вр.чл.9 и
чл.10а предл.1 ЗПК, за установяване по отношение на страните,че въззивницата
дължи на въззиваемия вземане по договор за потребителски кредит от
23.01.2014г.,за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№ 2230/2018г.по описа на РС Враца. Поддържа се във въззивната жалба,че
решението в обжалваните му части е необосновано и неправилно – постановено при
неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на
съдебния акт ,и решаване на спора по
същество от настоящата инстанция с отхвърляне на предявения против въззивницата
иск и в уважената му част .
Противната страна
оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение в атакуваната му част
да бъде потвърдено.
От своя страна противната
страна „Банка ДСК“ ЕАД гр.София също обжалва горното решение,но в частта,в
която е отхвърлен предявения иск.Излагат се подробни доводи и съображения
относно неправилността и необосноваността на решението в обжалваната му
част.Иска се отмяна на решението в атакуваната му част и вместо него –
постановяване на друго решение,с което се уважат претенциите на дружеството и в
отхвърлената им част.
Т.Д. оспорва жалбата
на „Б ДСК” ЕАД гр.София.
Настоящият
състав намира въззивните жалби за редовни от външна страна,и процесуално
допустими.Подадени са в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страни в
процеса,имащи право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.По същество:
Първоинстанционният
съд е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, чл. 422 ал. 1 ГПК вр.
чл. 92 ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а предл. 1 ЗПК,
предявени от „Банка ДСК“ ЕАД гр.София против въззивницата-ответник в първата
инстанция.Поддържа се в исковата молба, че по депозирано заявление е образувано
ч. гр. д. № 2230/2018 г. по описа на РС – гр. Враца, по което в полза на Банката
са издадени заповед № 1397/29.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 30.05.2018 г. След
като по изп. д. № 730/2018 г. по описа на ЧСИ Ц.Д. заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК, с определение от 08.08.2018 г. по ч. гр.
д. № 2230/2018 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на
вземането си. Твърди се, че между него и ответницата възникнало облигационно
правоотношение по силата на сключен Договор за текущо потребление от 23.01.2014
г., по силата на който Банката е предоставила на ответницата сумата от
19 300 лева. Договорът е сключен при общи условия. Кредитът е усвоен по
сметка № 21502398, с падежна дата 06 – то число на месеца и срок на издължаване
120 месеца. Сочи се, че на 06.03.2017 г. е подписано допълнително споразумение
към договора, съгласно което Банката се отказва от лихвената надбавка за
забава, а лихвеният процент се променя на 10,20%. Твърди се, че 9 бр.
погасителни вноски за периода от 06.08.2017 г. до 06.02.2018 г. не са платени в
срок, поради което банката е обявила предсрочна изискуемост на кредита, за
което ответницата е уведомена с Нотариална покана рег. № 855, том 1, акт № 55
на нотариус Е.С., връчена на ответницата по реда на чл. 47 ГПК. Иска се
постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че Т.М.Д.,
ЕГН **********, дължи на „Банка ДСК“ ЕАД гр.София сумите по заповедта за
изпълнение.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор
от ответницата Т.М.Д. чрез назначения й
особен представител адв. Б.Н., с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Сочи се в отговора, че процесният договор за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11 ал. 1 т. 9, 9а, 10, 11 и 12 ЗПК,и
в договора не са посочени условията за прилагане на лихвения индекс или
референтен лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а, общата сума, дължима от потребителя, изчислена към
момента на сключване на договора,липсва погасителен план, информация за правото
на потребителя да получи извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания, погасителният план не съдържа пълната
законовопредвидена информация. Твърди се, че договорът е бланков и ответницата
не е могла да влияе върху съдържанието му. Счита, че претенцията по чл. 422 ГПК
се явява преждевременно предявена и неоснователна, тъй като не е настъпил
фактическия състав на предсрочната изискуемост, доколкото в уведомлението от
банката липсва конкретизация на твърденията за забава – за кои задължения и
погасителни вноски се отнася забавата. Оспорва се отразеното в извлечението от
счетоводните книги на ищеца, тъй като от същото не става ясно как са изчислени
размерите на просрочената главницата, възнаградителна лихва и обезщетение за
забава, а датата на предсрочната изискуемост е посочена 30.04.2018 г. Заявява
се, че липсва погасителен план и не е спазено изискването на чл. 11 ал. 1 т. 11 ЗПК. Сочи се, че клаузата от договора, с която е договорена възнаградителната
лихва, е недействителна, защото нито в договора, нито в ОУ се съдържат точни и
ясни критерии, при които банката може да промени преференциалния лихвен процент
на възнаградителната лихва и как се определя максималният размер на лихвения
процент, липсва методика за начина, по който се формира новият променлив лихвен
процент. Клаузата за размера на лихвата – чл. 8 от договора е нищожна на
основание чл. 143 ал. 1 ЗЗП. Счита се, че исковете следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни, а в случай, че се приеме, че произтичат от недействителен
договор, да се приложи чл. 23 ЗПК, съгласно който когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита.
Установява се от
приложеното ч. гр. д. № 2230/2018 г. по
описа на РС – гр. Враца, че по депозирано от ищцовото дружество „Банка ДСК“ ЕАД
заявление против Т.М.Д. е издадена Заповед № 1397/29.05.2018 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е
разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 15 761,76 лева –
главница по договор за кредит за текущо потребление от 23.01.2014 г. и допълнително
споразумение към него от 06.03.2017 г., сумата от 1 лев - заемни такси и
разноски, сумата от 1 299,52 лева, представляваща възнаградителна лихва върху
главницата за периода от 07.07.2017 г. до 24.05.2018 г., сумата от 164,83 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 07.08.2017 г. до
24.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 25.05.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 344,54 –
платена държавна такса, както и сумата от 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.С разпореждане от 29.05.2018 г. по същото ч. гр. д. е допуснато
незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е разпоредено издаването на
изпълнителен лист,който е издаден на 30.05.2018 г. Заповедта за изпълнение е връчена
от ЧСИ Ц.Д. на длъжника при условията на чл. 47 ГПК – чрез залепване на
уведомление и с определение № 1785/08.08.2018 г. съдът е указал на заявителя,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването.
В законоустановения едномесечен срок е предявена искова молба, въз основа на
която е образувано настоящото производство.
От представените писмени доказателства се
установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД и Т.Д. е бил сключен Договор за кредит за
текущо потребление от 23.01.2014 г., по силата на който кредиторът предоставя
на кредитополучателя сумата от 19 300 лева за срок от 120 месеца, считано
от неговото усвояване, с падежна дата 6-то число на месеца. Уговорено е, че
кредитът се олихвява с преференциален лихвен процент в размер на 9,70% годишно
или 0,03% на ден при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж плюс
/Приложение 2 към договора/, а при тяхното нарушаване кредитополучателят губи
преференцията и лихвеният процент се увеличава, като максималният му размер е
14,95% годишно или 0,04% на ден. ГПР е 10,87%.Представени са Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, подписани от кредитополучателя,
както и Промоционални условия по кредитна програма „ДСК Престиж Плюс“.
По силата на сключено Допълнително споразумение от
06.03.2017 г. към Договор за кредит за
текущо потребление от 23.01.2014 г., отпуснатият на ответницата кредит е
преструктуриран, като страните са се съгласили, че дължимият остатък към датата
на сключване на споразумението е 16 320 лева. Видно от съдържанието на
споразумението, срокът за погасяване на кредита не се променя, кредитът се
олихвява с променлив лихвен процент в размер на 10,20% годишно, формиран от
стойността на 6-месечния СОФИБОР 0,326%, който при отрицателна стойност се
приема със стойност нула и фиксирана надбавка в размер на 9,874%. ГПР е 10,69%.
Уговорено е, че споразумението влиза в сила на първата падежна дата след
сключването му, а размерът на месечната вноска кредиторът ще определи в първия
работен ден, следващ падежната дата след подписване на споразумението, за което
ще предостави на кредитополучателя нов погасителен план при негово явяване в
банката.
Представени са,както се изложи Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, подписани от кредитополучателя.
Съгласно чл. 18.2 от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно
изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта.
Представена е
нотариална покана рег. № 855/15.02.2018 г., том 1, акт № 55 на нотариус Е.С.,
адресирана до ответницата Д., в която се съдържа волеизявлението на банката, че
обявява кредита за предсрочно изискуем.
В оформения от нотариуса протокол /разписка/ по нотариалната покана е
удостоверено ,че връчителят е посетил адреса на длъжника /гр. Враца, ул. ***/
на 18.02.2018 г. в 9:45 часа, на 01.03.2018 г. в 17:05 часа и на 17.03.2018 г.
в 13:35 часа, като при посещенията адресатът не е открит, нито е открито лице,
съгласно да получи нотариалната покана. При направена в НБД „Население“ справка
било установено, че постоянният и настоящ адрес на адресата съвпадат с
посетения от връчителя и на 17.03.2018 г. било залепено уведомление по чл. 47 ГПК на
видно място: на входната врата на къщата на ул. ***. В двуседмичния срок лицето
не се явило да получи нотариалната покана, с оглед на което нотариусът приел,
че на основание чл. 47 ал. 5 ГПК същата се счита надлежно връчена на 02.04.2018
г.
По делото е
назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е
оспорено от страните и съдът го е приел като обективно и компетентно .Установява
се от същото,че заемната сума от 19 300 лева по договора е усвоена от
ответницата на 24.01.2014 г. по банкова сметка № 21502398. Датата, от която е
преустановено плащането, е 06.09.2017 г., представляваща първата падежна дата
за погасяване на кредита след последното плащане от 15.08.2017 г., с което е
частично погасена вноската с падеж 06.08.2018 г.В заключението си вещото лице е
посочило какви са неиздължените суми по кредита към датата на подаване на
заявлението.
При така изяснената
фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел
сключения договор за кредит и допълнителнителното споразумение към него за
недействителни ,и уважил предявения иск само в частта относно чисто получената
сума-главница касаеща падежиралите вноски към датата на приключване на устните
състезания.Приел също,че предсрочна изискуемост по отношение на длъжника не е
настъпила,тъй като същата не е сведена до знанието му,а останалите клаузи в
договора са нищожни като неравноправни.
Въззивната
инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата относно
недействителността на договора и споразумението към него,и нищожността на
неравноправните клаузи ,както и относно факта,че волеизявлението на Банката за
обявяване кредита за предсрочно изискуем не е сведено до знание на длъжницата,и
намира,че първоинстанционното решение в тези му части е постановено при
правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,като на
основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тези му части.
Както се изложи от
„Банка ДСК“ ЕАД гр.София против Т.М.Д. са предявени кумулативно обективно
съединени установителни искове, с посоченото по-горе правно основание , за
които суми е издадена Заповед № 1397/29.05.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2230/2018 г. по
описа на РС – гр. Враца.
За основателността
на предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: 1. Наличие на
облигационни правоотношения с ответницата по силата на валидно сключен договор
за текущо потребление от 23.01.2014 г.; 2. Реално предоставяне на заемната сума
по сключения договор в твърдяния размер; 3. Наличие на уговорените в договора
предпоставки за настъпване/обявяване на предсрочна изискуемост на кредита; 4.
Уведомяване на ответницата преди датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, че кредиторът упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем; 5. Размерът на вземането си към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Установява се от писмените доказателства по делото-договор
от 2014г.и съглашение от 2017г.,че между страните е сключен договор за
потребителски договор по смисъла на чл.
9 ал. 1 ЗПК.
Установяват се уговорените между страните
предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, а именно
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни съгласно чл.
18.2 от ОУ. Дължимата вноска с падеж 06.08.2017 г. е платена частично, т. е.
след тази дата ответницата е в забава, а към датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем – 30.04.2018/7/ г. са изтекли 268 дни.
Първият спорен въпрос по делото е настъпила ли е
предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, т. е. редовно ли е връчването на представената нотариална покана
рег. № 855/15.02.2018 г., том 1, акт № 55 на нотариус Е.С..Настоящата инстанция
дава отрицателен отговор на този въпрос,до който извод е стигнал и
първоинстанционния съд.
В хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Уведомяването на длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на
договора за банков кредит представлява елемент от фактическия състав, без който
не може да настъпи предсрочната изискуемост на съответния договор.
Въззивната
инстанция приема,както и първата, че в случая преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ищецът не е уведомил надлежно ответницата Д.
за предсрочната изискуемост. Представените доказателства не удостоверяват
надлежно връчване на приложената нотариална покана. Съгласно чл. 50 ЗННД, при
връчването от нотариуса на нотариални покани се спазват правилата на чл. 37 – чл.
58 ГПК. В този смисъл е и съдебната практика.
С оглед изложеното,
ако кредиторът избере този ред на връчване на съобщението за настъпване на
предсрочната изискуемост – чрез връчване на нотариална покана, то от нотариуса
следва стриктно да се спази процедурата по ГПК в нейната цялост. В настоящия
случай спрямо Т.Д. не е спазена процедурата по чл. 47 ГПК, и нотариусът
неправилно е приел, че нотариалната покана е надлежно връчена на лицето.Липсват
данни,че при положение, че адресатът или лицето по чл. 46 ГПК не са били
открити на адреса, връчителят е залепил уведомление на вратата или на
пощенската кутия, а ако до тях не е бил осигурен достъп – на входната врата или
на видно място около нея.Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят
пуска уведомление и в нея,но по делото липсват доказателства в тази насока.
Съгласно ал. 3 на
същата разпоредба, когато адресатът не се яви, за да получи книжата, служебно
се проверяват неговата адресна регистрация и месторабота, като се разпорежда
ново връчване съобразно установените данни .Видно е,че само част от
предпоставките за залепване на уведомление по чл. 47 ГПК са били налице.
След неявяването на
лицето за получаване на книжата, няма данни от нотариуса да са предприети
последващи действия по извършване на справка за месторабота на адресата,
съгласно изискването на чл. 47 ал. 3 ГПК /ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ и
съответно връчване по месторабота на лицето /в случай че има работодател/,
местослужене или по място за осъществяване на стопанска дейност. Разпоредбата
на чл. 47 ал. 3 ГПК е изменена с ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. и е била влязла в
сила на 30.10.2017 г., т. е. по време на извършване на процедурата по връчване
на нотариалната покана изменението вече е било влязло в сила и нотариусът е
дължал проверка на местоработата на ответницата и съответно връчване на
поканата по месторабота, местослужене или място за осъществяване на стопанска
дейност. Процедурата на чл. 47 ГПК следва да бъде извършена в цялост, за да се
приеме, че поканата е надлежно връчена. Видно от справка за актуално състояние
на трудовите договори към 23.11.2018 г. , за времето от 01.02.2018 г. до
27.04.2018 г. ответницата е имала сключен трудов договор с „Финес“ ООД.
Освен това и настоящата
инстанция намира, че самото уведомление не е залепено при спазване на
процедурата и изискванията, предвидени в чл. 47 ал. 1, изр. първо и второ ГПК.
Предвидено е, че връчителят залепва уведомлението на вратата или на пощенската
кутия, а само когато достъп до тях не е осигурен – на входната врата или на
видно място около нея; когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска
уведомление и в нея. В настоящия случай е отбелязано, че уведомлението е
залепено „на входната врата на къщата на ул. ***, гр. Враца“. Не е отбелязано
от връчителя на адреса има ли пощенска кутия и има ли осигурен достъп до нея и
съответно пуснат ли е екземпляр от уведомлението в нея.
С оглед изложеното,
въззивната инстанция приема, че ответницата Д. не е надлежно уведомена за
обявяването на предсрочната изискуемост преди подаване на
заявлението.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява
уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, тъй като същото
не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е
едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също
няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не
се съдържа волеизявление в посочения смисъл,както и исковата молба по установителния
иск,уведомяването чрез която представлява ново основание за предявяване на
осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение .
С оглед
изложеното,настоящият състав приема, че ищецът не е доказал, че преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е уведомил ответницата Д.
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и искът не може да бъде уважен
на това основание.
Съгласно
задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по
тълк. д. № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК,обаче,
е допустимо предявеният по реда на
чл. 422 ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ, като искът следва да бъде уважен за вноските-главница с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК.
Следователно
в настоящия случай предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи само за вноските-главница с настъпил
вече падеж.
В отговора се навеждат доводи, че
процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11 ал. 1 т. 9, 9а, 10, 11 и 12 ЗПК.
Настоящият съдебен
състав намира на първо място, че при сключването на процесния договор и
допълнително споразумение са нарушени изискванията, предвидени в чл. 11 ал. 1 т. 11 и т. 12 ЗПК, тъй като при сключването му
на кредитополучателя не е представен погасителен план, съдържащ условията за
издължаване на кредита от потребителя, информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Съгласно
чл. 5 от Договор за кредит за текущо потребление от 23.01.2014 г., кредитът се
погасява от кредитополучателя с месечни вноски /главница и лихви/ съгласно
погасителен план /Приложение № 1/, като погасителният план съдържа и информация
за общата сума, дължима от кредитополучателя. По делото не е бил представен
погасителен план към договора, който съдържа информацията по чл. 11 ал. 1 т. 11 ЗПК. Тази информация не може да се извлече и от самия договор, тъй като същият
съдържа срок за издължаване, падежна дата и лихвен процент, но не и размер на
вноската, нито дали същите са анюитетни или намаляващи, нито размер на общата
дължима сума. Освен това съгласно цитираната правна норма на ЗПК, за да бъде
прието, че съответните уговорки в договора по своята правна същност
представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните
плащания и срокът за това, също така следва да е изложена и разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на
базата на лихвения процент и, когато е приложимо, допълнителните разходи.
Такава разбивка в договора не се съдържа. Ето защо не може да се приеме, че в
договора за кредит е инкорпориран погасителен план.От текста на договора е
видно, че същият предвижда погасителният план да е в отделен документ –
приложение № 1, но по делото няма доказателства такъв да е бил съставен, а още
по – малко връчен на кредитополучателя. В договора никъде не е удостоверено на
подписа на кредитополучателя, че при подписването му й е бил връчен погасителен
план, съдържащ нужната информация.
Императивното
условие по чл. 11 ал. 1 т. 11 ЗПК за предоставяне при сключване на договора на
условията за издължаване на кредита, включително погасителен план, не е
изпълнено и в сключеното между страните Допълнително споразумение от 06.03.2017
г. Съгласно чл. 6 от същото, размерът на месечната вноска кредиторът ще
определи в първия работен ден, следващ падежната дата след подписване на
допълнителното споразумение, за което ще предостави на кредитополучателя нов
погасителен план при негово явяване в банката. Същевременно е уговорено, че
срокът на договора не се променя /чл. 1/ и че споразумението влиза в сила на
първата падежна дата след сключването му /чл. 5/, т. е. срокът за издължаване
на кредита остава до 23.01.2024 г. и падежната дата е 6-то число на
месеца.
От текста на
уговорката, формулирана в чл. 6 от споразумението, е видно, че към датата на
подписването му на кредитополучателя не са предоставени условията за
издължаване на кредита, включително погасителен план. Т. е. при подписване на договора потребителят не е разполагал с
погасителен план, не знае каква е общата дължима сума и условията за
издължаване на кредита от потребителя, информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Не знае дори размера на
погасителната вноска, която кредиторът едностранно ще „определи“. Нещо повече,
той ще я определи в първия работен ден, следващ падежната дата след подписване
на допълнителното споразумение, когато
кредитополучателят вече ще е в забава в плащането, но и на падежната дата няма
да знае какво трябва да плати.
Освен това
кредиторът незаконосъобразно обвързва предоставянето на погасителен план с
явяването на потребителя банката. Задължението е за кредитора, нормата е
императивна и той следва да намери начин да запознае кредитополучателя с условията
за издължаване на кредита.Представените пред въззивната инстанция погасителни
планове към договора от 2014г. и споразумението от 2017г.не променят направения
извод при липса на доказателства,че същите са били предоставени на
кредитополучателя при подписване на съответните документи/договор и
споразумение/.
На
следващо място договорът и допълнителното споразумение не отговарят и на
изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 9а ЗПК – да съдържа лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти; както и методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а.
Съгласно чл. 8 от първоначалния
договор от 23.01.2014 г., кредитът се
олихвява с преференциален лихвен процент в размер на 9,70% годишно или 0,03% на
ден при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж плюс /Приложение 2 към
договора/, а при тяхното нарушаване кредитополучателя губи преференцията и
лихвеният процент се увеличава, като максималният му размер е 14,95% годишно
или 0,04% на ден. ГПР е 10,87%. В раздел II „Отнемане на преференции“ от
приетите по делото Промоционални условия
по кредитна програма „ДСК Престиж Плюс“ са уредени случите, при които уговорените
преференции в размера на лихвения процент се губят. Същевременно обаче не е
уговорено по ясен, категоричен и несъмнен начин с колко се увеличава размерът
на лихвения процент след загубата на съответната преференция. Така например в
чл. 9.1 е посочено, че „приложимият лихвен процент се променя съобразно
изпълнените условия по т. 1“, в чл. 9.1.1. е посочено „... Приложимият лихвен
процент се увеличава и остатъкът от кредита започва да се олихвява от първа
следваща падежна дата с лихвения процент, приложим при изпълнение на условията
по чл. 1.3 със съответните изменения на променливата му компонента“. По подобен
начин са формулирани и условията по чл. чл. 9.1.3.
По този начин за потребителя остава напълно неясно
какъв ще бъде лихвеният процент по кредита му, в случай че настъпи някое от
предвидените условия за загубване на преференциалния лихвен процент. Това е
недопустимо предвид разпоредбата на 11, ал. 1, т. 9 и т. 9а ЗПК и като се има
предвид, че лихвата е възнаграждението на кредитора, то кредитополучателят
следва да бъде предварително известен за нейния размер и условията за промяна в
лихвата, за да бъде в състояние да даде съгласие за сключване на договора при
съответните условия.
В
допълнителното споразумение от 06.03.2017 г. е уговорено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в
размер на 10,20% годишно, формиран от стойността на 6-месечния СОФИБОР 0,326%,
който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана надбавка
в размер на 9,874% /чл. 2/. Независимо от промяната на лихвения процент,
свързано с неизпълнение на условията, той се променя с промяната на 6 –
месечния СОФИБОР в сроковете и при
условията, посочени в общите условия, В случаите на отрицателна стойност на
съответния лихвен индекс, същата се приема за стойност 0%, като крайният лихвен
процент не може да бъде по – нисък от 9,874% /чл. 3/.
Видно
е, че в нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 9а ЗПК липсва методика за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а.
Освен
гореизложеното следва да се има предвид и че по договор за предоставяне на
банков кредит условията, при които банката може едностранно да увеличава
базовия лихвен процент, трябва да са формулирани ясно; методът на изчисляване
на съответния лихвен процент трябва да съдържа конкретно разписана изчислителна
процедура, която да сочи вида, количествените изражения и относителната тежест
на всеки от отделните компоненти и не може клаузата да съдържа само изброяване
на обективни фактори за възникване на правото за изменение; въз основа на ясни
и разбираеми критерии, кредитополучателят трябва да може да предвиди
изменението на БЛП, което банката извършва едностранно; необходимо е между
съконтрахентите да е постигнато съгласие за начина на формиране на
възнаграждението на кредитодателя, т. е. относно конкретната формула за
определяне на възнаградителната лихва – съществен елемент от този вид банкова
сделка; следователно, методиката за изчисление на лихвата, респ. БЛП, също е
елемент от договора за кредит, което, само по себе си, изключва възможността
същият да бъде едностранно променян; Когато потребителят не е получил
предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който
кредитодателят може едностранно да промени цената на услугата, както и когато
методиката на банката, като нейни вътрешни правила, не е част от договора за
кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на чл. 143 ЗЗП
и не може да се приложи правилото на чл. 144
ал. 3 т. 1 ЗЗП .
Договорът
и допълнителното споразумение не отговарят и на изискванията на чл. 11, ал. 1
т. 10 ЗПК да съдържа общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в приложение № 1 начин. В нито един от двата документа не се съдържа
общият размер на подлежащата на връщане от кредитополучателя сума – главница и
лихва в края на срока на договора.
С оглед
изложеното, приемайки, че не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9, т. 9а, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК, договорът
за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК,
договорът за кредит е недействителен, като в този случай съгласно чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Съобразно
цитираните разпоредби и задължителните указания на Тълкувателно решение №
8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, на ищеца следва да се
присъдят падежиралите към датата на приключване на устните състезания /към
която дата се формира СПН/ вноски, но само за главницата – чистата стойност на
кредита.
Изводите
на първата инстанция в тази насока са правилни.Следва да се присъдят
падежиралите вноски към датата на формиране на СПН.Спорен е въпроса с оглед
изложените в отговора/по които въпрос районния съд не се е произнесъл/ и във
въззивната жалба доводи по кой от двата погасителни плана – от 2014г. и
2017г.следва да се присъдят падежиралите вноски – главница.В тази насока
въззивницата-ответник чрез процесуалния си представител се позовава на
задължителна практика на ВКС,обективирана в Р № 146/01.11.2017г.по т.д.№
2615/2016г.,1 ТО,в което е прието,че допълнително споразумение/в случая споразумението
от 2017г./за предоговаряне на кредит/от 2014г./ е нищожно,тъй като задълженията
на кредитополучателя са определени въз основа
на недействителен първоначален договор,предвид разп.на чл.366 ЗЗД.Настоящият
състав споделя становището на ВКС в посоченото решение.Недействителен/нищожен/
договор,какъвто приема настоящата инстанция,че е договорът за кредит от
2014г.представлява непозволен договор по смисъла на чл.366 ЗЗД ,и по него не
може да се сключва спогодба,каквото по своя характер се явява допълнителното
споразумение от 2017г.,което също е нищожно.Нищожността на допълнителното
споразумение от 2017г.има за последица прилагане в отношенията на страните на
първоначалния договор от 2014г.,което дава отговор на въпроса по кой от двата
погасителни плана следва да се присъдят падежиралите вноски – това е плана по
първоначалния договор от 2014г.
Падежиралите
вноски следва да се присъдят към датата на формиране на СПН,а това е
приключване на устните състезания пред въззивната инстанция/по първоначалния
погасителен план/-06.08.2019г.,които според представените пред въззивната
инстанция погасителни планове възлизат на 3599,49 лв.В този размер и за този
период следва да се уважи предявения иск за дължимата главница,като в
останалата част се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед
изложеното въззивната жалба на въззивницата – ответник се явява частично
основателна,и като такава следва да се уважи отчасти в посочения по горе
смисъл.
Предвид
недействителността на договора за кредит по гореизложените съображения, както
бе посочено, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Ето защо неоснователни
са акцесорните искове за сумата от 1 299,52 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 07.07.2017 г. до
24.05.2018 г., за сумата от 164,83 лева, представляваща лихвена надбавка за
забава върху главницата за периода от 07.08.2017 г. до 24.05.2018 г. и за
сумата от 1,00 лева, представляваща заемни такси и разноски. Същите следва да
бъдат отхвърлени.Въззивната жалба на Банката се явява неоснователна.Като такава
следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение в тази му част –
да се потвърди.
С оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция ответницата следва да дозаплати на ищеца сумата
39,32 лв.,представляваща разноски за заповедното и исково производства пред
първата инстанция,а в полза на ОС Враца – такса за въззивно обжалване в размер
на 64,26 лева.
Пред въззивната
инстанция ответницата следва да заплати на ищеца съобразно уважената част на
въззивната жалба деловодни разноски по компенсация съгласно представения списък
и при определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева сумата
20,71 лева.
Водим
от горното,ВрОС
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението на РС Враца от
03.05.2019г.,постановено по гр.д.№ 4056/2018г. в частта,в която е прието,че Т.М.Д. ***,дължи на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София на основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вземане за разликата от 2791,20 лв. до 3 212,95 лева ,която сума представлява падежиралите вноски за главница за
периода от 06.08.2017 г. до 06.03.2019 г. включително,
ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 25.05.2018 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед № 1397/29.05.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2230/2018 г. по
описа на РС – гр. Враца, и вместо него в тази му част
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за разликата от
2791,20лв. до присъдената сума от 3 212,95 лева .
ОТМЕНЯ решението на РС
Враца от 03.05.2019г.,постановено по гр.д.№ 4056/2018г. в частта,в която е отхвърлен
предявения иск за дължима главница за периода 06.04.2019г.- 06.08.2019г.,и
вместо него в тази му част
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че Т.М.Д. ***, ДЪЛЖИ на „Банка ДСК”
ЕАД,гр.София на основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.
240 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК сумата 808,29 лв., представляваща падежиралите вноски за главница за
периода от 06.04.2019 г. до 06.08.2019 г. включително,
ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 25.05.2018 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед № 1397/29.05.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2230/2018 г. по
описа на РС – гр. Враца.
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Враца в останалата
му част.
ОСЪЖДА Т.М.Д. *** да дозаплати на „Б ДСК” ЕАД гр.София разноски за
заповедното и исково производства в размер на 39,32 лева.
ОСЪЖДА Т.М.Д. *** да заплати на „Б ДСК” ЕАД
гр.София разноски пред въззивната инстанция
в размер на 20,71 лева.
ОСЪЖДА Т.М.Д. *** да заплати ОС Враца сумата
64,26 лева ,представляваща дължима такса
за въззивно обжалване.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........