Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Велико Търново,
8.07.2020 година
Великотърновски районен съд, осми състав, в публично заседание на 11.06.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Д.Бабекова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3824 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Иск по чл. 439 , вр. с чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищецът И.В.М. , чрез пълномощник адв. Ц. от ПлАК цели да бъде признато за установено, че не дължи на ответника, конституиран като взискател по изп.д.№ 354/2019
г. на ДСИ при РС Плевен сумата от общо 18861,20 лева главница, ведно
със законна лихва от 28.07.2011 г. до окончателното изплащане; сумата от
2267,76 лева мораторна лихва за периода от 22.05.2010
г. до 20.07.2011 г. , разноски от 377,22 лева държавна такса, за които в полза
на НВУ "В.Левски" гр.В.Търново е издаден изп.лист
от 28.09.2011 г. по ч.гр.д.№ 4924/2011
г. по описа на РС Плевен, както и 15652,71 лева лихви, представляващи част от
вземането по изп.лист, неолихвяема
сума от 4783,63 лева в полза на взискателя,
представляващи предмет на изпълнение по
образуваното изп.производство, поради погасено по
давност право на принудително изпълнение по изп.лист. Излага, че по
образуваното изп. производство № 123/2011 г.
на ДСИ при РС Плевен получил покана за доброволно изпълнение на 3.11.2011 г.
След изтичане на срока посочен в нея бил наложен запор върху трудовото му
възнаграждение със запорно съобщение, връчено на
работодателя му на 9.01.2012 г. Сочи, че запорът е единственото валидно
извършено изпълнително действие и по него не са постъпвали суми. След
налагането на запора не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради
което с молба от 13.01.2017 г. поискал
прекратяване на изпълнителното производство. Навежда, че постановлението на
съдебния изпълнител за прекратяване
поради настъпила перемпция е влязло в сила. Твърди,
че впоследствие въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изп.дело № 354/2019 г. на ДСИ при РС Плевен и бил наложен запор върху трудовото му
възнаграждение със запорно съобщение от 20.09.2019 г.
Заявява, че това изпълнително дело е
образувано след изтичане на петгодишната обща погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, поради което и при наличен правен
интерес предявява иск по реда на чл.439 от ГПК
срещу взискателя . Счита, че изпълняемото
право е погасено по давност и моли съда
да постанови решение за недължимост на описаните
суми. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си
поддържа исковата претенция.
Ответникът Национален Военен
университет "Васил Левски"
гр.Велико Търново представляван от началника полк.Маламов е депозирал в срок отговор на исковата молба.
Заявява допустимост, но неоснователност и недоказаност на иска. Твърди, че
последното изпълнително действие по изп.дело №
123/2011 г. на ДСИ при РС Плевен е извършено с писмо от взискателя
от 2.11.2015 г., а не според твърденията на ищеца на 9.01.2012 г. В този аспект
счита, че съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е започнала да тече нова
погасителна давност, изтичаща на 2.11.2020 г. , поради което е образувано изп.дело № 354/2019 г. на ДСИ при РС Плевен. Счита, че вземането не е погасено по давност
и моли съда да отхвърли иска. В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител поддържа изложеното становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приетите и приложени по делото доказателства е видно, че по ч. гр.д. №4924/2011 г. по описа на РС
Плевен на 28.09.2011 г. е издаден изпълнителен лист в полза в
заявителя НВУ "В.Левски" срещу длъжника И.В.М. за сумите от 18861,20
лева главница, ведно със законната лихва от 28.07.2011 г. до окончателното
изплащане; сумата от 2267,76 лева мораторна лихва за
периода от 22.05.2010 г. до 20.07.2011 г.
и разноски в размер на 377,22 лева държавна такса. След подадена молба
от НВУ до ДСИ при РС Плевен на 28.10.2011 г.
е образувано изпълнително дело № 20123/2011 г. срещу И.В.М. и на
3.11.2011 г. му е изпратена покана за доброволно изпълнение , като общото
задължение към 3.11.2011 г. възлиза на 23660,96 лева. Поканата за доброволно
изпълнение е получена лично от длъжника на 9.11.2011 г. След извършени справки относно доходите и
имуществото на длъжника, чрез изпратени писма
до ТД на НАП , офис Плевен и ОДМВР Плевен е установено, че длъжникът
работи по трудово правоотношение в "СВМ Инженеринг" ЕООД, гр.София.
На работодателя е изпратено запорно съобщение по изп.дело № 20123/2011 г. на 16.12.2011 г. относно наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. Запорното съобщение е
получено на 9.01.2012 г. от длъжностно лице при работодателя. С писмо изх.№
2/9.01.2012 г. от управителя на "СВМ Инженеринг" ЕООД, гр.София
държавният съдебен изпълнител е уведомен относно прекратеното трудово
правоотношение с длъжника И.В.М.,
считано от 12.12.2011 г. съгласно
приложената Заповед № 119/8.12.2011 г. С
писмо от 16.08.2012 г. взискателят по изпълнителното дело е поискал от ДСИ извършване на справки относно
имуществото на длъжника. ДСИ е изискал справка за имуществото на длъжника,
както и регистрираните трудови договори, но видно от отговора от ТД на НАП такива
не са били регистрирани. Последвало е ново писмо от взискателя
от 12.09.2013 г. относно имуществено проучване на длъжника. Следващото
писмо от взискателя
до ДСИ е от 16.09.2015 г. С него се изисква от ДСИ да извърши проучване
относно доходите и имуществото на длъжника, но такива отново не са
открити. С молба вх.№ 81/13.01.2017 г. длъжникът е
поискал прекратяване на изпълнителното дело, тъй като взискателят
не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две
години от последното такова. С Постановление от 18.01.2017 г. на ДСИ при РС
Плевен изпълнително дело № 20123/2011 г. е прекратено на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. В мотивната част на
постановлението е посочено, че последното изпълнително действие-наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника до работодателя "СВМ
Инженеринг" ЕООД е от 16.12.2011 г., като от наложените запори не са
постъпили суми за удовлетворяване на вземането.
Направено е отбелязване за приключването на изпълнителното дело по чл.433,ал.1,т.8
от ГПК на 3.02.2017 г. На 7.06.2019
г. пълномощник на взискателя
е поискал от ДСИ връщане на оригиналния изпълнителен лист по изп.д.№ 20123/2011 г.
След получаването му с молба от 2.08.2019 г. взискателят
е подал молба до ДСИ при РС Плевен за образуване
на ново изп. дело срещу И.В.М. за събиране на сумите
по изп.лист от 28.09.2011 г. , както и да бъде
извършено проучване на имущественото състояние на длъжника, като е посочил исканите от него изпълнителни действия.
С Разпореждане от 13.08.2019 г. е
образувано ново изп.дело № 354/2019 г. по описа на
ДСИ при РС Плевен. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника от
14.08.2019 г., получена на 19.08.2019 г.
Извършени са справки относно имущественото състояние на длъжника и с разпореждане от 20.09.2019 г. е наложен
запор по изп.дело № 354/2019 г. върху трудовото му възнаграждение, получавано
от работодателя "Метро Кеш Енд Кери България" ЕООД , гр.София, до който е изпратено запорно съобщение, получено на 1.10.2019 г. Видно от запорното съобщение дължимите суми по изпълнителното дело,
образувано въз основа на ИЛ по ч.гр.д.№ 4924/2011 г. на РС Плевен са 18 861,20 лева главница, 15652,71 лева лихви и
неолихвяема сума -4783,63 лева в полза на взискателя, както и такси и разноски по изпълнението в
размер на 102 лева и такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на ПлРС от 3093,42 лева с ДДС. С писмо изх.№ 75/1.10.2019
г. работодателят в качеството си на
трето задължено лице е признал вземането
и е уведомил ДСИ относно превеждане на сумите от трудовото
възнаграждение на длъжника въз основа наложения запор при спазване изискванията
на ГПК. Държавният съдебен изпълнител е
продължил да проучва имущественото състояние на длъжника чрез периодично
изискване на информация от НАП, Служба по вписвания , ОД на МВР, НОИ. Видно от
приложената информация за счетоводни документи по сметка на ДСИ до м.март 2020
г. вкл. постъпват суми от "Метро Кеш Енд Кери" на основание наложения запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Защитата в изпълнителния процес е
средство за противодействие срещу незаконосъобразните действия по изпълнение,
породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните изисквания
за законност на изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за
законност представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те
обхващат съществуването на изпълняемото право и принадлежността на обекта на
изпълнение към имуществото на длъжника. Защитата срещу материалната
незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор относно даденото
гражданско право и поради това се реализира по исков ред. В настоящото
производство е предявен иск срещу взискателя за установяване
несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който се
квалифицира по чл. 439, вр. с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 от ГПК
дава възможност на длъжника по изпълнителното дело да оспори чрез иск изпълнението,
като се позовава на факти, настъпили след издаването на изпълнителното
основание. Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след
издаване на процесния изпълнителния лист, а именно изтичането на предвидената в
закона давност, което обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в
чл. 439 ГПК условия.
Основното възражение релевирано от ищеца
досежно недължимост на процесното вземане е погасено по давност изпълняемо
право. Същото следва да бъде разгледано в светлината на ТР № 2/ 26.06.2015 г.
по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК, задължително в правоприлагащата дейност на
съдилищата, в т.10 от което е даден
отговор на въпроса от кой момент започва да тече нова погасителна давност при
прекратяване на изпълнителното производство по перемпция. Съгласно разпоредбата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато
взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови
изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване.
Съобразно указанията на цитираното ТР без правно значение е дали съдебният
изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй
като този акт има декларативно, а не конститутивно значение. Прекратяването на
изпълнителното производство настъпва по право, като новата давност започва да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Съгласно чл. 116, б. ,,в” от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение, поради което в изпълнителното производство
за събиране на парични вземания давността се прекъсва всеки път с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. В Тълкувателното решение примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността –
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочване и
извършване на продан и т.н. , както и
действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното
дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки,
изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото
състояние на длъжника, набавяне на документи и книжа и др. Върховният съд е приел, че в рамките на изпълнителния
процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа,
или бездейства като не иска предприемането на действия във връзка с
принудителното изпълнение и в този аспект с т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е обявено
за изгубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г., с което е направено противоположно по смисъл тълкуване. От
анализа на събрания доказателствен материал безспорно се установява, че изп.дело № 20123/2011 г. на ДСИ при РС Плевен
е прекратено на основание чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК по
перемпция с постановление на съдебния изпълнител от 18.01.2017 г. , след като
длъжникът е подал молба с вх.№ 818/13.01.2017 г. Правните последици на перемпцията и на погасителната давност са санкция за кредиторите, които бездействат. Бездействието води до прекратяване на
изпълнителното производство по право, без да
е необходимо изрично постановление на съдебния изпълнител, което води до
отпадане на всички изпълнителни действия извършени след това, като невалидни,
извършени по прекратено производство. Това касае действията извършени както от
взискателите /подаване на молби,
посочване на изпълнителни способи,внасяне на такси/ така и от съдебния
изпълнител, чрез извършване на изпълнителни действия. Изключение правят само
изпълнителните действия , извършени по изпълнителни способи, от които трети
лица са придобили права и редовността на извършените плащания от трети
задължени лица. За прецизност и в унисон с постановките на цитираното ТР следва
да се отбележи, че при липса на поискани от взискателя изпълнителни действия
изпълнителното производство следва да се счита прекратено ex lege по силата на чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК още на
16.12.2013 г. с изтичане на две години от извършване на последното изпълнително действие от 16.12.2011 г. - наложеният запор с
изпратеното запорно съобщение до третото задължено лице "СВМ Инженеринг"
ЕООД, гр.София. От 16.12.2011 г. -
денят, в който е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, с
което е прекъсната давността за изпълняемото право и е започнала да тече нова
давност, до изтичането на общата
петгодишна давност относно вземането по
изпълнителния лист на 16.12.2016 г., не е извършвано изпълнително действие,
след което да започне да тече нова погасителна давност. Не може да се сподели
наведеното възражение от ответника относно валидно извършено изпълнително
действие на 2.11.2015 г. , при което давността би изтекла на 2.11.2020 г.. Видно
от цитираното писмо изх.№ 4268/2.11.2015 г. , с него е изпратено платежно
нареждане за внесена такса от 6 лева във връзка с направеното искане от
16.09.2015 г. с писмо изх.№ 3657 за извършване на справка от НОИ относно
полагането на труд по трудово правоотношение от длъжника. Както
бе упоменато по-горе, искането за извършване на справки не е от
категорията на изпълнителните действия, годни да прекъснат давността. От горното следва, че давността за вземането по изпълнителния лист
от 28.09.2011 г., издаден по ч.гр.д.№ 4924/2011 г. на ПлРС срещу И.В.М. е
изтекла на 16.12.2016 г., много преди образуването на новото изпълнително дело
срещу длъжника. По изложените съображения съдът намира предявеният отрицателен установителен иск за
основателен. Следва да се приеме за установено по отношение на длъжника И.В.М.,
че не дължи сумите по изпълнителен лист от 28.09.2011 г., издаден по ч.гр.д.№
4924/2011 г. на ПлРС за сумата от 18861,20 лева главница , ведно със законната
лихва върху нея от 28.07.2011 г. до окончателното изплащане, сумата от 2267,76
лева мораторна лихва за периода 22.05.2010 г. - 20.07.2011 г. и разноски от
377,22 лева държавна такса, за които суми е издаден изпълнителния лист в полза
на НВУ "В.Левски" , както и сумите от 15652,71 лева лихви и
неолихвяема сума от 4783,63 лева в полза на взискателя , представляващи част от
вземането по изпълнителния лист, всички те предмет на изпълнение по изп.дело №
20194430400354 по описа на ДСИ при РС Плевен , поради погасяване по давност на
изпълняемото право.
При този изход на делото основателна е
претенцията за присъждане на разноски на ищеца. Ищецът е внесъл ДТ в размер на 1677,70
лева и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лева. Направеното възражение от ответника за
прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът намира за неоснователно, доколкото същото надвишава с
малка сума минимално дължимото такова съгласно десйтващата към момента на
упълномощаването редакция на чл. 7, ал.2 ,т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ответникът следва да заплати на ищеца сумата от
общо 3777,70 лева направени по делото разноски за ДТ и адв.възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на И.В.М. с ЕГН ********** *** , че НЕ ДЪЛЖИ на НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ "ВАСИЛ
ЛЕВСКИ" с ЕИК ********* , гр.Велико
Търново, ул." България" № 76 паричните вземания по изпълнителен
лист от 28.09.2011 г., издаден по ч.гр.д.№ 4924/2011 г. на ПлРС за сумата от
18861,20 / осемнадесет хиляди осемстотин шестдесет и един лева и 20 ст./ главница
, ведно със законната лихва върху нея от 28.07.2011 г. до окончателното
изплащане, сумата от 2267,76 / две хиляди двеста шестдесет и седем лева и 76
ст./ мораторна лихва за периода
22.05.2010 г. - 20.07.2011 г. и разноски от 377,22 /триста седемдесет и седем
лева и 22 ст./ държавна такса, за които
суми е издаден изпълнителният лист в полза на НВУ "В.Левски" , както
и сумите от 15652,71 /петнадесет хиляди шестстотин петдесет и два лева и 71
ст./ лихви и неолихвяема сума от 4783,63
/ четири хиляди седемстотин осемдесет и три лева и 63 ст./ в полза на взискателя , представляващи част от
вземането по изпълнителния лист , всички те предмет на изпълнение по изп.дело №
20194430400354 по описа на ДСИ при РС Плевен , поради погасяването на
изпълняемото право по давност.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ"
ЕИК ********* , гр.Велико Търново, ул." България" № 76 да заплати на И.В.М.
с ЕГН ********** *** сумата от
общо 3777,70 /три хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и 70 ст./ направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС Велико Търново, чрез РС Велико Търново.
Районен съдия: