РЕШЕНИЕ
№244
14.06.2021г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка
Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия
Димитрова административно дело № 765 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.166, ал.3 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка
с чл.27, ал.3-6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Делото е
образувано по жалба от Л.Т.А. *** против Решение № 45/1/1211037/3/01/04/03,с изх.
№ 01-6500/2579#32 от 22.07.2020г. издадено от Изпълнителният
директор на ДФ“Земеделие“.
В жалбата се сочи общо, че обжалваното решение
е неправилно, незаконосъобразно, несъобразено с действащите нормативни актове и
необосновано от гледна точка на постигнатите
в договорите уговорки между
страните, включително и с реферираните в уведомлението общи условия, неразделна
част от цитираните договори. В жалбата се цитира определението за
Административен договор дадено с чл.19а
от АПК и специалната разпоредба на пар.1, т.1 от ДР на ЗУСЕСИФ. Излага
се доводи свързани с процедурата по
обжалване на административните договори, като се твърди че оспорването
на акта за прекратяване на административен договор се извършва по реда на обжалване на
индивидуалните административни актове съгласно чл.27, ал.1 от ЗУСЕСИФ вр. с чл.
19ж, ал.2 от АПК.
По изложените в
жалбата съображения се моли съдът да отмени
оспорения акт.
Ответникът – Изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител, заема
становище за неоснователност на жалбата, поради което моли за отхвърлянето ѝ.
Претендира се присъждането на
направените по делото разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 28.05.2014г., между ДФ "Земеделие", „Местна инициативна
група“, гр. Харманли и жалбоподателя Л.Т.А., в качеството на ползвател бил сключен Договор №45/1/1211037, по силата
на който фондът предоставя на ползвателя
безвъзмездна финансова помощ,
представляваща 40 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи,
свързани с осъществяването на проект с ИД № 45/1/1211037 от 09.12.2013г. В т.
1.2 от договора е посочено, че помощта се изплаща при условие, че ползвателят е
извършил инвестицията по одобрения проект, съобразно условията и сроковете,
определени в този договор, анексите към него и действащите нормативни актове.
Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на
представените документи е в размер на 60 872.48 лева (т. 2.1 от договора), като
ползвателят се задължава да извърши инвестицията в срок от 12 месеца след
подписването на договора. В раздел IV, т.4.4 от договора e посочено, че Фондът има право да
откаже изплащането на финансовата помощ, когато: а/ инвестицията не е
осъществена в срока по т. 3.1 от договора или е изпълнена неточно; б/
ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по договора и по Наредба № 23
от 18.12.2009 г. ;в/ ползвателят е укрил факти и обстоятелства относно
изпълнението на одобрения проект; г/ заявката за плащане не е подадена в срок
от един месец след изтичането на срока по т. 3.1 от договора и/или изискуемите
документи за доказване на извършената инвестиция не са представени; д/
установена е функционална несамостоятелност;е/ установено е изкуствено създаване на условия, необходими
за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с
целите на мярката и ж/ са налице основанията по чл. 34, ал. 1 от Наредба № 23 от 18.12.2009г.
В т.4.17 от договора е визирано, че ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с изискванията съгласно Приложение 2 към този договор и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. В т.8.1 от договора същевременно е предвидено, че в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ или е установено по съответния ред, че е представил документи с невярно съдържание или подправени такива, Фондът може да поиска връщането на вече изплатените суми, заедно със законната лихва върху, тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като в този случай Фондът прилага санкциите, предвидени в чл.59 и чл. 60 от Наредба № 23 от 18.12.2009г.
С Решение №
45/1/1211037/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. №01-6500/2579
от 28.06.2017г. на Изпълнителният директор на Държавен фонд“Земеделие“, гр.
София(л.508) на Л.А. е
наложена финансова корекция в размер на 3.043.62 лева, представляваща 5% от
изплатена безвъзмездна финансова помощ в
размер на 60 872.48 лева въз основа на сключен договор № 45/1/1211037 от 28.05.2014г., поради
установено нарушение изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес плана
към договора показатели и поради това,
че не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството за периода 01.01.2016г.
- 31.12.2016г.
С Решение №
564/13.07.2018г., постановено по адм. дело № 94 по описа на съда за 2018г. (л.876) поправено
с решение за поправка на ЯФГ от 22.10.2019г., е
изменено Решение № 45/1/1211037/3/01/04/01 за налагане на финансова
корекция с изх. № 01-6500/2579 от 28.06.2017г. на Изпълнителният директор на
Държавен фонд“Земеделие“, в частта на определената основа на финансова корекция
и е определен размер на финансова корекция от 2434.90 лева, като е отхвърлена
жалбата на Л.А. против решението в останалата му обжалвана част.
С Решение № 7926 от 22.06.2020г. постановено по адм. дело
№ 13567/2019г. по описа на ВАС, е отменено Решение № 564/13.07.2018г. ,
постановено по адм. дело № 94 по описа на съда за 2018г. (л.873) поправено с решение за поправка на ЯФГ от
22.10.2019г., в частта, с която е изменено Решение № 45/1/1211037/3/01/04/01 за
налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/2579 от 28.06.2017г. на
Изпълнителният директор на Държавен фонд“Земеделие“, вместо което процесното
решение е отменено в тази му част. Решението на АдмС-Хасково в останалата му
обжалвана част, с която потвърдено процесното решение за налагане на
финансова корекция, с която е установено нарушение на Л.А.
изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели е и
не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му, е оставено
в сила.
След постановяване на цитираното решение на ВАС и връщане преписката на
административният орган, от страна последния
е издаден Акт за установяване на
публично държавно вземане №
045/1/1211037/3/01/04/04 и с изх. № 01-6500/2579 от 11.02.2021г. на
Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (л.902),
с което е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
3 043.62 лева за установеното, с влезли в сила съдебни решения
нарушение на договор № 45/1/1211037 от
28.05.2014г.
Според удостовереното в писмо изх. № 01 - 6500/2575
от 15.04.2021г. на пълномощник на ответника(л.908), така издаденият АУПДВ № 045/1/1211037/3/01/04/04 и
с изх. № 01-6500/2579 от 11.02.2021г. на Изпълнителният директор на Държавен
фонд „Земеделие“, е връчен на адресата
си на 17.02.2021г. и срещу същия не е постъпвала жалба в ДФ“Земеделие“.
Междувременно с Решение № 45/1/1211037/3/01/04/02,
с изх.№01-6500/2579#13 от
15.10.2018г. на Изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие“ (л.681) на жалбоподателя е била наложена и финансова корекция в размер на 6087.25 лева поради
установено, след последващо извършване на проверки, неизпълнение на бизнес плана към договор №
45/1/1211037 от 28.05.2014г. - за две финансови години, но предвид факта че
санкция в размер на 3 043.6 лева е била определена с Решение №
45/1/1211037/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/2579
от 28.06.2017г. на Изпълнителният директор на Държавен фонд“Земеделие“, гр.
София, органът е определил размерът на
дължимата от Л.А. финансова корекция да е в размер на 3 043.63 лева.
Този административен
акт е бил обжалван от Л.А. ***, който с Решение № 971 от 16.12.2019г.по адм.
дело 1107/2018г.(л.786) го отменил.
С Решение № 6221 от 27.05.2020г. по адм. дело
№ 2458/2020г. (л.798) Върховният административен съд отменил така
постановеното от АдмС-Хасково решение, в частта в която е отменено Решение № 45/1/1211037/3/01/04/02
, с изх. № 01-6500/2579#13 от 15.10.2018г.
на Изпълнителният директор на Държавен фонд“Земеделие“, в частта на установеното нарушение по Наредба №
8/2008г. и договор № 45/1/121/1037 от 28.05.2014г. за отпускане
на финансова помощ по мярка 121“Модернизиране на земеделските стопанства“
от ПРСР 2007-2013г., вместо което отхвърлил жалбата на Л.Т.А. срещу цитираното
решение за налагане на финансова
корекция в тази му част. В останалата му обжалвана част – решението на АдмС-Хасково е оставено в сила,
а делото като преписка изпратено на ИД на ДФ“Земеделие“ за ново
произнасяне по определяне на размера на финансовата корекция.
След връщането
на делото като преписка на административният орган от страна на последния е
било издадено оспореното в настоящото производство решение за налагане на
финансова корекция № 45/1/1211037/3/01/04/03 изх. № 01-6500/2579# 32 от 22.07.2020г. Със същото на жалбоподателя е
била определена финансова корекция в
размер на 6 087.25 лева, определена въз основа на т. 30 от Приложение към
разделI“Общи положения“ към правилата за определяне на
размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения
по чл. 27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по
мерките от ПРСР 2007-2013г. Със същият акт е определена и корекция в размер на 3688.68 лева, за установено нарушение изразяващо се в несъответствие на размера на земята очертана в
ИСАК със заложеният в договора размер, определена въз основа на т. 16 от
Приложение към Раздел I“Общи положения“
към Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушение по чл. 27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители от Програмата за развитие
на селските райони 2007-2013г.
На основание чл.
3, ал.1 от цитираните правила на жалбоподателя Л.А. е определен размер на
окончателна финансова корекция в размер
на 6 087.25 лева, от която отново е
приспадната сумата от 3043.62 лева -била определена с Решение № 45/1/1211037/3/01/04/01 за
налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/2579 от 28.06.2017г. на
Изпълнителният директор на Държавен фонд“Земеделие“, и е постановено на основание
чл. 75, ал.1 от ЗУСЕСИФ дължимата сума в размер на 3043.63 лева да бъде доброволно
заплатена в 14 –дневен срок от
получаване на акта.
Решението е
връчено на адресата с на 24.07.2020г., а жалбата срещу същото е депозирана чрез
куриер на 07.08.2020г. (л.820) и заведена
под вх. № 01-6500/2579+35 от 10.08.2020г.
По делото е
допуснато изготвяне на съдебно-техническа експертиза, заключението по която е
прието без оспорване от страните по делото.
Видно от
заключението на вещото лице, в раздел III на
оспореното решение няма дублиране на сумите, предвид че същият се отнася за Таблица
3, в която е посочен окончателният размер на финансовата корекция. Размерът на
обработваната от жалбоподателя земя за стопанската 2017/2018г. е 46.94159ха.
Този размер не съответства на заложения
размер на обработваема земя в т.12, ал.1
от Приложение №2 към договор № 45/1/121/1037 от 28.05.2014г., съгласно което
размерът на земята , която ще се обработва със закупената, чрез проекта
земеделска техника не може да бъде по-малък от 500.00 дка и следва същият да
бъде регистриран в ИСАК. При извършената проверка на място е установено наличие
на 46.94159 ха(469.4159дка) земя за
кампанията 2017/2018г. т.е според вещото лице налично е отклонение от 6.12%
между заявената с бизнес плана и земя и
реално обработената. В заключението си и съобразно установеното, вещото лице е
обективирало извод, че за установеното несъответствие следва да се наложи санкция в размер на 6.12% представляващи разликата
между заявената с бизнес плана земя и реално обработената в размер на
3 688.68 лева. В заключението си вещото лице е посочило и че размерът на
финансовата корекция на жалбоподателя за установеното нарушение, констатирано с
влязло в сила решение №
6221/27.05.2020г. по адм. дело №
2458/2020г. следва да се наложи
финансова корекция в размер на
10% от предоставената финансова помощ или сума в размер на 6 087.25 лева, но предвид, че санкция в
размер на 3 043.62 лева
представляваща 5 % от изплатеното финансиране е определена с друг акт, по дължимата сума за това нарушение следва да е в размер на
3043.62 лева. Съответно и според
вещото лице общият размер на
определената на жалбоподателя финансова корекция следва да бъде в размер на 3043.63 лева.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
насочена срещу подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност
административен акт, от лице с правен интерес - адресат на акта и чиито права и
законни интереси са засегнати неблагоприятно от него и същата е депозирана в
14- дневен срок от съобщаване на ИАА. Ето защо жалбата е допустима. Разгледана
по същество същата е неоснователна.
В нормата на § 1, т. 13 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11, ал.1,т.4 и чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.
Съгласно чл.
20а, ал. 5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на фонда, който е и Изпълнителен Директор на
Разплащателната агенция, издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава
пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове.
От посочената
нормативна регламентация следва извода, че в правомощията на изпълнителният директор на ДФ "Земеделие“ - РА е издаването на решения за налагане на финансова корекция по всички схеми и мерки на Общата
селскостопанска политика. В случая оспореният акт е издаден именно от лицето изпълняващо тази
длъжност.Следователно обжалваният акт е издаден от материално компетентен
орган.
Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на
помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция
по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона
за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на
решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон.
На основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК,
който в чл. 166, ал. 2 ДОПК
препраща към реда по АПК.
От цитираните разпоредби следва, че
след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019, в сила от 28.06.2019
г., законът изрично разграничава случаите, в които публичните вземания по
мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони се
установяват с решение за финансова корекция и с акт на установяване на публично
държавно вземане.
В оспореното решение се сочи, че финансовата
корекция се налага на основание, чл. 73, ал.1 във връзка с чл. 72, ал.1 от Закона за управление на средствата от
европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), вр. с
чл.70, ал.1,т.7 от с.н.а. Последната норма от своя страна предвижда, че
финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или
частично чрез извършване на финансова корекция при неизпълнение на одобрени
индикатори. Т.е. основанието за
определяне на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ е констатирана нередност.
Дефиницията за нередност се съдържа в чл. 2 (36) на Регламент № 1303/2013
(съответно чл. 2 (7) от Регламент № 1083/2006 с оглед
на чл. 152 (1) от Регламент № 1303/2013),
съгласно която "нередност" е всяко нарушение на правото на ЕС,
произтичащо от действие или бездействие на икономически субект, което има или
би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС чрез
начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
Следователно определянето на едно действие
или бездействие на икономически субект като "нередност", изисква
наличието на три елемента от обективна страна: 1. действие или бездействие на
икономически оператор, 2. това действие или бездействие да води до нарушение на
правото на ЕС или на националното право, свързано с неговото прилагане и 3. да
има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза,
като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Доказателствената
тежест за установяване на обстоятелствата , че е налице действие или бездействие от страна на
бенефициента, с което е нанесена или би могло да се нанесе вреда на бюджета на
общността т.е че нарушението стои в причинна връзка с нанесени или потенциални
вреди на общия бюджет на Европейския съюз.
Условията и редът за финансово подпомагане на
проекти по
мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 г. са регламентирани в НАРЕДБА № 8 от 3.04.2008 г.Условията и редът за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ на местни инициативни групи (МИГ), одобрени по
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г.,
подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
(ЕЗФРСР) по мярка "Управление на МИГ, придобиване на умения и постигане на
обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи,
прилагащи стратегии за местно развитие", и условията и редът за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проекти към стратегиите за
местно развитие по мярка "Прилагане на стратегиите за местно
развитие" са регламентирани в Наредба № 23 от 18.12.2009 г.
Видно от разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г., в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгл. ал. 2 на същия текст, размера на намалението на помощта се определя, като се взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло, а продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или невъзможността за отстраняването на тези последици по приемлив начин. Идентични са и разпоредбите на чл.59, ал.1 и ал.2 от Наредба № 23/2009г.
Съгласно т. 4.17 от сключения на 28.05.2014 г. договор, ползвателят на помощта се е задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с изискванията на Приложение №2 към договора и таблицата за одобрените инвестиционни разходи.
Съгласно §
1 от ДР на Наредба № 8/2008 г., "проект" е заявление за
подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от
материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от
кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. Следователно бизнес планът е
неразделна част от заявлението за подпомагане, като в него са заложени и
поетите задължения за период от 5 години, същият трябва да доказва икономическа
жизнеспособност на стопанството - чл.16, ал.5 от Наредба № 8/2008г. Съгласно чл. 31, ал.2 от Наредба №
8/2008г. решението за подпомагане се
взима въз основа на съответствието на заявлението за подпомагане със: 1.
целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба; 2. гарантираните
бюджети по чл. 25, ал. 1 и критериите за
оценка, посочени в приложение № 8, следователно преценката за обоснованост и
допустимост на разходите е извършена въз
основа и на съдържащата се в бизнес плана обосновка.
Видно от разпоредбата на чл. 16 от Наредба № 8/2008 г., бизнес планът трябва да показва значително подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство на кандидата, чрез постигане на една или повече цели съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 3. Бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност на стопанството, а самият бизнес план се използва за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията. За проследяване на постигането на заложените в бизнес плана показатели се вземат предвид приходите от дейността, като неизпълнението на финансовите показатели по одобрения план не съответства на целите, дейностите и изискванията на мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства".
В този
смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на
целите на съответната мярка, тъй като по този начин се доказва икономическата
жизнеспособност и устойчивата заетост по
проекта за съответния период. От изложеното следва, че
след като бизнес-планът е неразделна част от проекта за финансиране и
неизпълнението на заложения в него финансов резултат съставлява неизпълнение на
самия проект. Константно
в съдебната практика на Върховния административен съд по ЗПЗП, се приема, че заложените в бизнес плана финансови
показатели са индикатори за изпълнение на одобрения проект (по мерките и
подмерките от ПРСР) и непостигането им води до необходимост от коригиране на
размера на финансовата помощ. (В този смисъл решение № 5872/21.05.2020 г. на
ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 11174/2019 г., решение № 2709/19.02.2020
г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.дело № 9703/2018г.; решение №
3184/28.02.2020г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.дело № 7468/20918г.;
решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 4307/2018
г.; решение № 1472/29.11.2018 г. на ВАС четвърто отделение, по адм. д. №
1006/2018 г.; решение № 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.
д. № 1945/2018 г.; решение № 4933/03.04.2019г. на ВАС, четвърто отделение, по
адм.дело № 4912/2018г. и др.). Следователно законосъобразно в случая органът
е издал решение за налагане на финансова корекция, а не АУПДВ.
Между страните не е спорно, че
ползвателят е извършил одобрената инвестиция в срока на договора и съответствие с одобрения проект.
Фактическите
съображения послужили като основание за издаване на обжалваният акт са :
1.Не са изпълнени от страна на ползвателя на
помощта заложените в бизнесплана
финансови нива за две от проверените финансови години, а именно за
2016г. и 2017г., като за първата финансова година 2016г. са реализирани 27.36% от заложените и
одобрени в бизнесплана и одобрени приходи, а за втората проверена финнасова
година е установено, че са реализирани 34.46% от заложените и одобрени приходи
от бизнесплана, т.е. средно аритметично изпълнението на заложените в
бизнесплана финансови нива за двете проверявани финансови години е в размер на 30.91%.;
2. Размерът на обработваната земя за
стопанската 2017/2018г. не съответства на заложения в т.12 , ал.1 от Приложение №2 към договор
№45/1/121/1037 от 28.05.2014г., съгласно което размерът на земята, която ще се
обработва със закупената, чрез проекта
земеделска техника не може да бъде по-малък от 500.00 дка и следва същият да е
регистриран в ИСАК, тъй като при
извършената проверка на място е установено, че е налице отклонение от 6.12% между заявената
с бизнес плана и установената реално обработвана - от 469.4159 дка.
Първото посочено от органа в оспореното решение нарушение е установено безспорно между
страните с влязло в сила решение на Върховният административен съд Решение №
6221 от 27.05.2020г. по адм. дело № 2458/2020г. По силата на чл. 177, ал.1 от АПК, вр . с чл. 228 от ГПК това решение безспорно има сила за страните по делото, но съгласно
чл. 297 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК същият съдебен акт е задължителен и за
настоящия съдебен състав, както и за всички останали съдилища, учреждения и общини в Република
България. Следователно и настоящият съдебен състав е длъжен да приеме за безспорно установено, че е
жалбоподателят в качеството му на ползвател не е изпълнил
заложените в бизнесплана му параметри за две пълни финансови години - 2016г. и 2017г., като средно аритметично изпълнението на заложените
в бизнесплана финансови нива за двете проверявани финансови години е в размер на 30.91%.
От приобщените по делото контролни
листове за проверка на място и изготвеното
по делото заключени по съдебно –
техническата експертиза безспорно се
установява и че размерът на обработваната земя за стопанската 2017/2018г. е в
размер на 469.4159 дка, т.е. по-малък от
500.00 дка и същият не съответства на заложения
в т.12 , ал.1 от Приложение №2 към договор №45/1/121/1037 от
28.05.2014г. съгласно което размерът на земята, която ще се обработва със закупената, чрез проекта земеделска
техника не може да бъде по-малък от 500.00 дка. Това нарушение също е било предмет на решение № №
45/1/1211037/3/01/04/02, с изх.№01-6500/2579#13
от 15.10.2018г. на Изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие“, което
както се посочи, е потвърдено с
влязлото в сила решение на ВАС № 6221 от
27.05.2020г. по адм. дело № 2458/2020г.
Следователно безспорно е установено по делото и второто визирано в оспореният акт нарушение. При това положение съдът намира, че административният орган правилно е приел наличието на хипотезата на чл. 51, ал.1 и ал.2 от Наредба № 8/2008г., тъй като не са изпълнени, както изискванията при сключване на договора, така и посочените по-горе нормативни изисквания и е установил основанието за налагане на финансовата корекция.
Размерът на
средствата, представляващи финансова корекция е определен законосъобразно в съответствие с т. 30 от
Приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата за определяне
размера на подлежащата на възстановяване БПФ при установени нарушения по чл.
27, ал. 6 и ал.
7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. /обн. ДВ, бр. 69/30.08.2019 г.,
в сила от същата дата/ - за първото нарушение
в размер на 6 087.25 лева и
т. 16 от същото приложение – за второто нарушение в размер на 3 688.68 лева, като законосъобразно и на основание чл.3, ал.1 от цитираните правила размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ не е кумулиран, а вместо това е определен
един общ размер. Правилно органът при изчисляване общият размер на
финансова корекция определен с наложеното решение е съобразил и
обстоятелството, че спрямо жалбоподателя е била налице и друга наложена санкция
в размер на 3043.62 лева(за неизпълнение
заложените в бизнесплана параметри за финансовата 2016г.)
представляваща 5% от изплатеното
по договора финансиране, която сума е приспадната от определената с решението
санкция. Неправилно според съда в обжалваният акт се твърди, че посочената санкция от 3043.62
лева е определена с Решение № 45/1/*********/01/04/01 за налагане на финансова
корекция, с изх. № 01-6500/2579 от 28.06.2017г.
Цитираното от органа решение, както вече се посочи, по-горе в мотивите
на съда е отменено в частта на наложената санкция с влязъл в сила съдебен акт –
Решение № 7926 от 22.06.2020г. постановено по адм. дело № 13567/2019г. Въпреки
това и доколкото възприетото от органа
приспадане на тази сума е изцяло благоприятно за жалбоподателя, а на следващо
място по делото се установява безспорно, че санкция в такъв размер действително
е наложена на жалбоподателя с АУПДВ № 045/1/1211037/3/01/04/04, с изх. №
01-6500/2579 от 11.02.2021г. на изпълнителният директор на ДФ“З“, който съгласно
удостовереното в писмо изх. № 01 - 65002579
от 15.04.2021г. на пълномощник на ответника
е било връчено, но не е било обжалвано в законоустановеният срок,
съответно и следва да се приеме че към настоящия момент е придобил стабилитет,
то не са налице основания за отмяна на
акта, поради допуснатата грешка от органа. Следва да се посочи също, че
цитираните правила въз основа на които е определен размера на наложената на
оспорващия санкция, са приложими за процесния случай, тъй като решението за налагане на финансова корекция е
издадено при тяхното действие, а проверката за законосъобразността им е
приключила с решение № 3618/10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14154/2019 г., I
о., оставено в сила с решение № 15545/15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. №
8071/2020 г., 5-членен състав.
По изложените съображения, следва да се
приеме, че оспореният акт отговаря на изискванията за законосъобразност
визирани в чл. 146, т. 2 1-т.5 от АПК а жалбата срещу
него е неоснователна , поради което ще
следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за
разноски представляващи юрисконсулско
възнаграждение. Ето защо като съобрази фактическата и правна сложност на делото
и обема осъществено процесуално представителство, съдът намира че на същия
следва да се присъдят такива в размер на
100.00 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Л.Т.А. против Решение № 45/1/1211037/3/01/04/03,
изх. № 01-6500/2579#32 от
22.07.2020г. издадено от Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“.
ОСЪЖДА Л.Т.А., с
ЕГН **********,***, да заплати на Държавен фонд “Земеделие“ разноски по делото
в размер на 100.00 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховният административен съд на Република България.
Съдия :