РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. В. Търново, 10.05.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и
осми април две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ ДИАНКА ДАБКОВА |
|
при секретар |
МАРИЯ НЕДЕВА |
и с участието |
|
на прокурора |
ВЕСЕЛА КЪРЧЕВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10072 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2023г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр.
с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С.В.А. ***,
срещу Решение №25/11.01.2023г. по АНД/НАХД №1103/2022г. по описа на
Великотърновския районен съд, с което е изменено Наказателно постановление
№7824/23.08.2022г. на началник отдел
„Контрол на републиканската пътна мрежа“/КРПО/ в Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“/АРОК/ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на
касатора за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. първо от Закона за движение
по пътищата/ЗДвП/, вр. с чл. 8, ал. 5, пр. първо, чл. 14, ал. 3, пр. първо и
чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. второ от Наредба №11/03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, издадена от МРРБ, на основание чл. 177, ал. 3,
т. 1, пр. първо от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.,
като е намален размерът на наложеното наказание „глоба“ и е определен такъв от
500 лв. Релевират се оплаквания за
неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на процесуалните
правила и нарушение на закона – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния
съд и отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Ответникът по
жалбата – началник отдел КРПО в Дирекция
АРОК при Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез пълномощника си по делото оспорва
жалбата и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставен в сила. Претендира
за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново
заема становище за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №25/11.01.2023г. по АНД/НАХД №1103/2022г.
състав на Великотърновския районен съд е изменил Наказателно постановление
№7824/23.08.2022г. на началник отдел
КРПО в Дирекция АРОК при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на С.А. за
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. първо от ЗДвП, вр. с чл. 8, ал. 5, пр.
първо, чл. 14, ал. 3, пр. първо и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. второ от Наредба
№11/03.07.2001г. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. първо от ЗДвП е
наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв., като е намалил размера на
наложеното наказание „глоба“ и е определен такъв от 500 лв.
За да постанови този резултат съдът е приел, че от
обективна страна по делото е безспорно установено извършване на нарушение от
страна на касатора, като съставеният за това акт за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентни органи, при спазване на
процесуалните правила по ЗАНН, като извършеното нарушение не представлява
маловажен случай. Оттам е изведен извод за законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. По отношение индивидуализацията на наказанието
въззивният състав е приел, че админисративнонаказващият орган не е обосновал
наложения размер на наказанието над законоустановеният минимум, което е основание за намаляване
размера на наложената глоба.
Така постановеното решение е правилно.
По делото от обективна страна е било прието за
установено, че на 26.07.2022г., около 20,00 часа на път I-5, км. 66+700 в посока В. Търново –
Бяла, касаторът управлявал съчленено пътно превозно средство със седем оси –
МПС с три оси марка „Скания“, модел „Р580“ с рег. №РК 1347 ВН и полуремарке с четири
оси с рег. №СВ 4316 ЕА. При направеното измерване от контролните органи на
ответника с техническо средство/рулетка/ е било установено, че измерената ширина
на ППС е 3,20 м, при максимално допустима такава от 2,55 м., съгласно чл. 5,
ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба №11/03.07.2001г. и дължина от 17,60 м при
максимално допустима дължина от 16,50 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“ от
Наредба №11/03.07.2001г. За констатираното превишение на максимално допустимите
норми водачът не е представил на контролните органи документ за заплатена такса
по чл. 14, ал. 3, вр. с чл. 8, ал. 5, пр. първо от Наредба №11/03.07.2001г.
Констатираното
е било окачествено от административнонаказващия орган като нарушение по чл.
139, ал. 1, т. 2, пр. първо от ЗДвП, за което се следва санкцията по чл. 177,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно
определяне на субекта на нарушението, тъй като според касатароа отговорност за
неизпълнение на задължението за заплащане на таксата носи
превозвачът/собственикът на извънгабаритното ППС. Тези възражения настоящата
състав намира за неоснователни.
Задължението за заплащане на таксата по чл. 8, ал. 5
от Наредба №11/03.07.2001г. е предпоставка за движение на конкретното ППС,
надвишаващо посочените в Раздел II норми, по републиканската пътна
мрежа. Без значение кой е задълженото лице за заплащане на дължимата такса,
разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП ясно посочва, че извършител на
нарушението може да бъде само физическо лице, водач на ППС, надвишаващо
нормите, определени по съответния ред от МРРБ/посредством Наредба
№11/03.07.2001г./. Отговорността на превозвача се регламентира отделно и тя
няма отношение/не е пречка или предпоставка/ за реализиране на
админитративнонаказателна отговорност на водача по посочената норма от ЗДвП.
За неоснователни касационната инстанция приема и
възраженията за липса на материална компетентност на актосъставителя и
административнонаказващият орган да съставят АУАН и да издават наказателни
постановления за сочените нарушения по ЗДвП.
Не може да се възприемат възраженията,
изложени в касационната жалба, че органите на Агенция "Пътна
инфраструктура" не са овластени да съставят актове по Закона за
движението по пътищата и да издават наказателни постановления.
Съгласно разпоредбите на чл. 189, ал.
1 във връзка с чл. 167, ал.
3, изр. 2 от ЗДвП, служителите на АПИ разполагат с правомощия да
контролират габаритните размери на ППС, респективно да съставят актове за
нарушения по този закон.
Тази нормативна регламентация е в унисон с нормата на чл. 37, ал.
1, т. 1 от Наредба №11/03.07.2001г., според която във вътрешността
на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура"
спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно
средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при
проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се
извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14,
ал. 3. Следва да се има в предвид и разпоредбата на чл. 166, ал.
2, т. 8 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си по този закон
/Закона за движение по пътищата/, определените от Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията имат право да ползват технически
средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос. А нормата
на чл. 189, ал.
12 от ЗДвП предвижда наказателните постановления да се издават от
министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията /в ръководеното от него
министерство като структура е създадена и Агенция "Пътна инфраструктура/ и
от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. Следователно няма нормативна пречка по съставените от
служители на Агенция "Пътна инфраструктура" АУАН по ЗДвП да бъдат
издавани наказателни постановления. Дали е налице издадена заповед по чл. 189, ал.
2 от ЗДвП от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, с която да е определил длъжностни лица да издават наказателни
постановление по ЗДвП е друг въпрос. Според настоящият съдебен състав не
съществува законова пречка контрола по ЗДвП в частта на движението на
извънгабаритни ППС да се осъществява от органите на АПИ, респективно да се
налагат и санкции по Закона за движението по пътищата. Наред с това, в чл. 37, ал.
1, т. 1 от Наредба № 11 изрично е посочено, че контролните органи на Агенция
"Пътна инфраструктура" спират и съставят акт на водача на
извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и
на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на
извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за
платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата.
По делото са представени доказателства досежно
преведени измервания на широчината и дължината на ППС, които не са оспорени от
касатора. Независимо дали тези доказателства са официални или частни
свидетелстващи документи, при липса на оспорване и наличие на други
доказателства, които да опровергаят отразените в тях обстоятелства, правилно
въззивният състав ги е кредитирал и обосновал фактическите си изводи на тях.
При безспорно установено от фактическа страна
неспазване на изискванията по чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ и б. „в“ от Наредба
№11/03.07.2001г., правилно е преценено от съда, че същото осъществява състав на
нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДВП, за което е бил санкциониран
касаторът.
Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата
касационни основания за отмяна на решението, настоящия състав приема то да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора основателно се явява искането
на ответната страна за присъждане на разноски. Настоящата инстанция счита, че
се дължат такива в размер на 80 лв., съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, предвид на фактическата и правна сложност на делото, както и
поради това, че пълномощник на ответника не се е явил в съдебно заседание пред
АСВТ.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с
чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №25/11.01.2023г. по АНД/НАХД
№1103/2022г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е изменено
Наказателно постановление №7824/23.08.2022г. на началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“
в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“.
ОСЪЖДА С.В.А. ***, ЕГН ********** да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“ разноски по делото за касационната инстанция в размер на
80/осемдесет/лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.