Решение по дело №1775/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1172
Дата: 15 ноември 2021 г.
Съдия: Атанас Кеманов
Дело: 20211000501775
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1172
гр. София, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000501775 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260834 от 09.02.2021г., постановено по гр.д.№9135/2018г., СГС е
- ОСЪДИЛ "Застрахователно акционерно дружество „ДаллБог Живот и
Здраве“АД, ЕИК20029961, да заплати на В.Й. Т., ЕГН**********, на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ, сумата от 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в
преживени болки и страдания от средна телесна повреда, изразила се в счупване на
лакътната кост на дясната предмишница в горния й край, настъпила на 28.06.2017 г., по
вина на водача на л. а "БМВ 530 Д" с рег. №***– Н. Г. Г., по време на действие на
застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законната
лихва, считано от 20.06.2018 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до
пълния предявен размер от 40 000 лв., и в частта, в която се претендира законна лихва за
периода 28.06.2017 г. – 19.06.2018 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ ;
- ОСЪДИЛ "Застрахователно акционерно дружество „ДаллБог Живот и
Здраве“АД, ЕИК20029961, да заплати на В.Й. Т., ЕГН**********, на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ, сумата от 202. 93 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за
лечение – за закупуване на мидокалм филм 150 мг х 30 бр., контратубекс гел 20 г., фиксатор
за горен крайник, киршнерови игли и хепароид унгв. 30 гр. по фактури №
**********/31.08.2017 г., № 100/21.07.2017 г., № 116358/29.06.2017 г., № 116375/30.06.2017
1
г. и касови бонове към тях, както и по касов бон от 09.08.2017г., които вреди са причинени
по вина на водача на л. а "БМВ 530 Д" с рег. №***– Н. Г. Г., по време на действие на
застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност"/, ведно със законната
лихва, считано от 20.06.2018 г. до окончателното изплащане, като претенцията за законна
лихва в частта за периода 28.06.2017 г. – 19.06.2018 г., като неоснователна ОТХВЪРЛЯ.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е бил уважен за разликата над 15 000лв., е постъпила жалба от
ответника „ДаллБог Живот и Здраве“АД, в която се правят оплаквания за неговата
неправилност, тъй като присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за
неимуществени вреди е прекомерно и несъобразено с получените при инцидента
увреждания.От заключението по допуснатата по селото СМЕ се установява, че
възстановителният период при ищеца е протекъл гладко и не са налице усложнения и
влошаване на здравословното му състояние.Продължителността на лечението е била по-
голяма от нормалната за такъв тип увреждания – около 6 месеца, тъй като се установява, че
пострадалият не е провел своевременно рехабилитация.С това си поведение същият е
съпричинил вредоносния резултат, което е основание за намаляване на следващото се
обезщетение за неимуществени вреди.Неправилно е решението и в частта, в която е
определен началния момент, от който застрахователя дължи заплащането на законната
лихва върху обезщетението, тъй като пострадалият не го е сезирал надлежно с искане за
извънсъдебно уреждане на спора.Към предявената претенция с вх.№713/19.03.2018г. не са
били представени с всички документи, имащи значение за установяване основанието и
размера на претърпените вреди.С оглед на горното моли съда да отмени решението в
обжалваната част и постанови друго по същество, с което да отхвърли предявеният иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000лв., а този за
законната лихва изцяло. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор от ищеца В.Т., в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и правилност на решението в обжалваната му част.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Подадената жалба е в срок и производството пред въззивния съд е процесуално
допустимо.Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените оплаквания относно неговата неправилност.Между страните не е спорно
обстоятелството, че водачът Н. Г. е имал качеството на застраховано лице по договор за
задължителна застраховка „ГО“, сключен с ответника, както и това, че ищецът е пострадал
вследствие на настъпилото на 28.06.2017г. ПТП.Спори се само относно справедливият
размер на следващото се обезщетение за неимуществени вреди.
Неоснователни са оплакванията на ответника, че присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и не е
2
съобразено с установения в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, принцип за справедливост.От
заключението по допуснатата по делото СМЕ, кредитирано от съда като обективно и
компетентно се установява, че вследствие на пътния инцидент ищецът е претърпял следните
увреждания : счупване на лакътната кост на дясната предмишница в горния й край.С оглед
естеството на травмата е било проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито
наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с тел и Киршнерови игли по метода
на Вебер.Пет месеца след инцидента е бил отстранен остеосинтезния материал, като след
това са били провеждани курсове по физиотерапия и рехабилитация и редовно се е явявал
на контролни прегледи.Общата продължителност на лечебния и възстановителен период е
била около 6 месеца. Възстановяването на здравословното състоянието на лицето е било
пълно.
Неоснователни са оплакванията на застрахователя, които са свързани с
продължителността на възстановителния период.По делото не се установява, че както
лечението, така и рехабилитацията са били проведени ненавременно, което обективно е
довело до увеличаване периода на лечението.От експертното заключение се установява, че
първата операция е била извършена един ден след инцидента, а рехабилитацията е
започнала след премахване на остеосинтезата.
С оглед на горното съдът намира, че на пострадалия следва да бъде определено
обезщетение за неимуществени вреди от 30 000лв.Така определения размер на
обезщетението е съобразен с момента на настъпване на застрахователното събитие и
съдебната практика в сходни случаи.С Решение №11635 от 21.07.2020 г. на САС по в.гр.д.№
774/2020 г., е присъдено обезщетение за сходно увреждане, но по-леко по степен и с по-
кратка продължителност на възстановителния период – 3-4 месеца.Не е била проведена
операция за премахване на остеосинтезата.Застрахователното събитие е настъпило през
2016г.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично
основателен и следва да се уважи за сумата от 30 000лв.
Неоснователни са оплакванията, които са свързани с началния период, от който
застрахователят дължи заплащането на законната лихва върху обезщетението. Разпоредбата
на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда, че законната лихва върху присъденото обезщетение
следва да се присъди с изтичането на 15 работни дни от предявяване на претенцията, при
условие, че със същата са представени всички необходими доказателства за установяване
основанието и размера на претенцията, а не от датата на увреждането.В процесния случай
към претенцията за плащане са представени доказателства, от които се установява
настъпването на застрахователното събитие и легитимацията на ищеца да претендира
обезщетение за неимуществени вреди от претърпените травматични увреждания, поради
което законната лихва се дължи, считано от датата на сезиране на застрахователя до
окончателното изплащане на сумата.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
3
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се определи
възнаграждение по чл.38 от ЗАдв, което за въззивната инстанция е в размер на 980лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260834 от 09.02.2021г., постановено по гр.д.№9135/2018г. на
СГС в обжалваната му част.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество „ДаллБог Живот и Здраве“АД,
ЕИК20029961, да заплати на адв.Р.С. Р. от АК - гр.Велико Търново, сумата от
980/деветстотин и осемдесет/лв., представляваща възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4