№ 27
гр. Велико Търново, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500296 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 64/14.04.2022 година по гр. д. № 321/2021 година на Окръжен съд
Габрово „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено
да заплати на М. Р. Г. сумата 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания от увреждания, получени при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 5.09.2019 година, заедно със законната лихва от 7.08.2020
година до окончателното изплащане, на основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.
С посоченото решение е отхвърлена претенцията за сумата над 20 000 лева до
38 000 лева.
Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Габрово сумите: 800 лева –
държавна такса, 156 лева – разноски.
С посоченото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на адвокат Р. Д. сумата 1 130 лева – адвокатско
възнаграждение.
Със същото решение М. Р. Г. е осъдена да заплати на „Застрахователно
1
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД сумите: 189 лева – юрисконсултско
възнаграждение, 407 лева – разноски по делото.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат В. П. – пълномощник на
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, против Решение
№ 64/14.04.2022 година по гр. д. № 321/2021 година на Окръжен съд Габрово в частта, с
която е присъдено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за сумата над
10 000 лева. Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е очевидно
неправилно; съставът на Окръжен съд Габрово се е произнесъл извън предмета на иска – в
обстоятелствената част на исковата молба не е посочено, че ищцата има белези от
претърпени оперативни интервенции; оспорва се размера на определеното обезщетение за
неимуществени вреди.
Направено е искане да се отмени Решение № 64/14.04.2022 година по гр. д. №
321/2021 година на Окръжен съд Габрово в частта, с която претенцията е уважена за сумата
над 10 000 лева, и да се постанови друго такова, с което предявеният иск над посочената
сума да се отхвърли; в полза на жалбоподателя да се присъдят направените разноски и
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от М. Р.
Г. чрез адвокат Р. Д., в който се излагат аргументи за нейната неоснователност. По делото е
доказана причинната връзка между процесното пътнотранспортно произшествие,
получените белези и телесни увреждания от ищцата; присъденото обезщетение напълно
съответства на претърпените от нея вреди; неоснователно е възражението, че
първоинстанционният съд се е произнесъл извън предмета на иска – в обстоятелствената
част на исковата молба са посочени двете интервенции, претърпени от ищцата, получените
белези след тях; съдът правилно е кредитирал събраните гласни доказателства,
заключенията на изслушаните по делото вещи лица, които безспорно установяват
понесените от М. Р. Г. болки и страдания.
С писмена молба адвокат Н. Л. – процесуален представител на „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, поддържа въззивната жалба. Прави
възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на ищцата (ответник
по жалбата); претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция адвокат Р. Д. – пълномощника на
М. Р. Г., поддържа отговора на въззивната жалба; претендира направените разноски пред
въззивната инстанция съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
2
Производството по гражданско дело № 321/2021 година на Окръжен съд Габрово
е образувано въз основа на предявен от адвокат Р. Д. – пълномощник на М. Р. Г., против
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД иск за сумата
38 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, получени вследствие на
пътнотранспортно произшествие. В исковата молба се излага, че на 5.09.2019 година, около
1.35 часа в гр. Габрово, ул. „Лазурна“ възникнало пътнотранспортно произшествие, при
което лек автомобил „Ауди“, с рег. № СТ 78 ****, управляван от И. И. К., се блъска в
метален стълб, в резултат на което е пострадала ищцата, возила се на задната седалка от
дясна страна. Твърди се, че причина за настъпването на процесното произшествие са
действията на водача на лек автомобил марка „Ауди“, който изгубва контрол над моторното
превозно средство при управление със скорост 140 км/час, за което е образувано досъдебно
производство, приключило с влязла в сила осъдителна присъда по НОХД № 712/2020
година на Районен съд Габрово. Вследствие на процесния пътен инцидент ищцата е
получила две среди телесни повреди – разместено счупване на шийката на дясната бедрена
кост (диафаза) и изкълчване на лява тазобедрена става. Сочи се, че е проведено оперативно
лечение с метална остеосинтеза на фрактурата на бедрената кост с интрамедуларен пирон;
наместване на изкълчването на лявата тазобедрена става; обездвижване на долните
крайници с последваща рехабилитация. Осъществено е болнично лечение за периода
5.09.2019 година – 2.10.2019 година, след което е изписана за домашно лечение. Два месеца
била напълно обездвижена, а след това се придвижвала с помощта на патерици. Започнала
да се движи самостоятелно едва в края на месец януари 2020 година. През този период
ежедневно се нуждаела от помощта на близките си – изпитвала силни болки, психически
страдания и неудобства. М. Р. Г. не можела да ходи на училище, което наложило да
продължи образованието си в самостоятелна форма на обучение, откъснала се от социалната
си среда, което рефлектирало изключително негативно на психическото състояние. На
17.09.2020 година е извършена нова оперативна интервенция за отстраняване на металните
импланти, като възстановяването продължило около два месеца. За гореописаното лечение
ищцата извършила разходи за медикаменти и медицински консумативи в размер на 1 802.56
лв.
Относно лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“ към датата на произшествието
е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
На основание чл. 380 от Кодекса за застраховането ищцата отправила писмена
застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, понесени вследствие
пътнотранспортното произшествие, станало на 5.09.2019 година, по която щета
първоначално е отказано плащане. На 10.06.2021 година „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД по своя инициатива изплатило на М. Р. Г. сумата
13 802.56 лева, които по неофициални данни представляват обезщетение за имуществени
вреди – 1 802.56 лева, и обезщетение за неимуществени вреди – 12 000 лева.
3
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на М.
Р. Г. сумата 38 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
процесното пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от датата на
деликта – 5.09.2019 година, до окончателното плащане, както и адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адвокат
В. П. – пълномощник на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, с който признава наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; потвърждава изплащането на сумата от 13 802.56 лева на законния
представител на ищцата – Р. Г. Г. (обезщетение за имуществени и неимуществени вреди);
оспорва механизма на пътнотранспортното произшествие, изключителната вина на водача
И. И. К., получените от ищцата увреждания, причинната връзка на емоционалното
състояние с произшествието; навежда възражение за принос от страна на пострадалата –
непоставен обезопасителен колан; липса на документация за проведено лечение и
възстановителните процедури от страна на ищцата; неполагане на необходимата грижа и
контрол от страна на родителите на ищцата – оставена е без надзор след 22 часа (претендира
50% съпричиняване); оспорва началния момент на дължимост на законна лихва за забава
(същият следва да се счита от датата на подаване на исковата молба – 30.07.2021 година,
поради нередовност на предявената от ищцата застрахователна претенция); оспорва размера
на исканото обезщетение за неимуществени вреди, претендира разноски и адвокатско
възнаграждение.
Пред първата инстанция процесуалният представител на М. Р. Г. поддържа
исковата молба като излага подробни аргументи за уважаване на предявения иск.
С писмено становище пълномощникът на „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД оспорва иска по съображенията, изложени в
отговора на исковата молба, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 64/14.04.2022 година по гр. д. № 321/2021 година на Окръжен съд
Габрово е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявеният от М. Р. Г. против „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД иск за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденото лице, спрямо
4
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от
Кодекса на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да
търси обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой
избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането
(чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).
Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице
кумулативно.
Не е спорно, че относно лек автомобил марка „Ауди“ модел „А8“, с рег. № СТ 78
**** към датата на пътнотранспортното произшествие е налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
От представения препис от Протокол за пътнотранспортно произшествие е видно,
че същото е станало на 5.09.2019 година в тъмната част на денонощието, на улица „Лазурна“
в посока улица „Търновско шосе“ в град Габрово. При извършване на маневра „завой
наляво“ е намерен самокатострофирал в уличен стълб на лампа лек автомобил марка „Ауди“
модел „А8“, с рег. № СТ 78 ****, управляван от И. И. К..
В съответствие с чл. 380 от Кодекса за застраховането на 7.08.2020 година
адвокат Р. Д. – пълномощник на М. Р. Г., отправил застрахователна претенция спрямо
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за изплащане на
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинените
от пътнотранспортното произшествие на 5.09.2019 година неимуществени вреди. По делото
са представени две уведомления до ищцата (ответник по жалбата в настоящото
производство) от ответното застрахователно дружество, съответно от 4.11.2020 година и
26.05.2021 година, с които е отказано изплащане на претендираното обезщетение. Въпреки
това, на 10.06.2021 година „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
5
здраве“ АД заплаща на Р. Г. Г. – баща на М. Р. Г., обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди общо в размер на 13 802.56 лева (видно от представения по делото
препис от платежен документ). Според М. Р. Г. определеният размер на изплатеното
обезщетение за неимуществени вреди е силно занижен, което дало повод да предяви
претенцията си пред съда.
Решение № 64/14.04.2022 година по гр. д. № 321/2021 година на Окръжен съд
Габрово в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД е осъдено да заплати на М. Р. Г. сумата 10 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на пътнотранспортното произшествие,
станало на 5.09.2019 година, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, не е
обжалвано и е влязло в сила. Следователно основанието на предявения осъдителен иск е
установено със сила на пресъдено нещо. Налице са предпоставките на чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането за ангажиране на отговорността на „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания предмет на преценка в
настоящото производство е размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
От заключението, изготвено от д-р С. Р. Р. и инженер Х. Й. Х., което съдът
приема за законосъобразно и обосновано, се установява, че на 5.09.2019 година лек
автомобил „Ауди“, модел „А8“, управляван от И. И. К. се е движел в град Габрово по ул.
„Лазурна“, от запад към изток в посока ул. „Търновско шосе“, през тъмната част на
денонощието, със скорост около 140 км/час. По време на преодоляването на ляв завой,
следствие на движението му със скорост по-висока от критичната, автомобилът преминава в
движение със странично плъзгане, а водачът И. И. К. губи контрол над управлението.
Движението на процесния автомобил продължава в източна посока, а водачът му
предприема интензивно спиране при движение със скорост около 129 км/час. По време на
интензивното спиране автомобилът достига с предно и задно десни колела до южния
бордюр, вследствие на което настъпва удар с предната дясна част на лекия автомобил в
метален стълб от уличното осветление със скорост около 75 км/час. Лек автомобил „Ауди“,
модел „А8“ е оборудван с пет обезопасителни колана, които не са били използвани от
пътниците в него, включително и от М. Р. Г.. Вещите лица са категорични, че получените
травми от М. Р. Г. са в пряка причинна връзка с процесното пътнотранспортно
произшествие и са получени от деформациите в купето на автомобила, а не се дължат на
липсата на поставен колан.
От заключението е видно, че при пътния инцидент на М. Р. Г. е причинено
закрито счупване на средната трета на тялото на дясната бедрена кост с голямо разместване
на фрагментите, което е причинило трайно затруднение при движението на десен долен
крайник за срок около шест месеца. Два месеца след изписването от болницата тя е била
неподвижна на легло в дома си, до края на месец март 2020 година се е придвижвала с две
патерици, а месец след това – с една патерица. За изкълчването на лявата тазобедрена става
е приложена директна скелетна екстензия през горната част на големия пищял на лявата
6
подбедрица за срок от две седмици. Тази травма е причинила трайно затруднение на
движението на лявия долен крайник за период от около два месеца. На М. Р. Г. са
извършени две оперативни интервенции с последващи рехабилитации. Осъществен е един
контролен преглед – след втората операция (по повод свалянето на оперативните конци).
Приложени са и амбулаторни листове за извършени контролни прегледи при специалист
ортопед-травматолог и специалист по физикална и рехабилитационна медицина. Според
експертите травмите при ищцата (ответник по жалбата пред въззивната инстанция) са
получени от силен удар, съпроводен с натиск в областта на двете колене от предната седалка
на лекия автомобил, която вследствие на удара се е изместила назад. Възстановителният
период е протекъл гладко, без усложнения, в обичайния срок за такъв вид увреждания. Към
настоящия момент М. Р. Г. е възстановена напълно, но се притеснява от белезите на десния
долен крайник (подробно описани в заключението), получени в резултат на двете
оперативни интервенции. При промяна на времето изпитва болки в десния крак, които ще
отшумят постепенно.
В съдебно заседание пред първата инстанция вещото лице д-р С. Р. Р. заявява, че
травмите при М. Р. Г. са получени от деформациите в купето и най-вече от изместването на
предната седалка назад, което е довело до приклещването на двата долни крайника.
От събраните по делото доказателства се установява, че причина за настъпването
на пътния инцидент е поведението на водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“ –
И. И. К.. Последният с влязла в сила присъда по НОХД № 712/2020 година по описа на
Районен съд Габрово е признат за виновен в това, че на 5.09.2019 година, около 1.35 часа на
ул. Лазурна в град Габрово, при управление на лек автомобил „Ауди А8“, с peг. № СТ 78
****, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, поради което по непредпазливост причинил на М. Р. Г. счупване
на дясна бедрена кост и изкълчване на лява тазобедрена става, довели до трайно
затрудняване движението на левия и десния долни крайници, за което му е наложено
съответно наказание. Посочените обстоятелства се потвърждават и от показанията на
свидетеля М. З. И., който е пътувал до М. Р. Г. на задната седалка, дадени пред
първостепенния съд.
От заключението, изготвено от вещото лице д-р П. Ц. Ц., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, е видно, че отсъствието на предпазен колан няма връзка с
луксацията на тазобедрената става (ролята на обезопасителния колан е да фиксира торса и
тялото като цяло, като ги предпазва от движение вътре в самото купе, но няма отношение
към таза, който е фиксиран на седалката).
За установяване на твърденията за претърпени негативни изживявания след
процесния пътен инцидент, за емоционалното състояние на ищцата (ответник по жалбата
пред въззивната инстанция) са събрани гласни доказателства – свидетелят Р. Г. Г. – баща на
пострадалата. Той заявява, че възстановяването на дъщеря му било дълго и тежко. След
около месец на болнично лечение тя продължила да се лекува в домашни условия. За период
от около два месеца не можела да става от леглото и да обслужва ежедневните си нужди.
7
Била принудена да премине на индивидуална форма на обучение. Напуснала класа си,
трудно преодоляла изолацията, станала раздразнителна и нервна. След втората операция за
махане на металните пластини се възстановила по-бързо. Преди произшествието М. Р. Г. не
е имала здравословни проблеми и увреждания.
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост”
като морално-етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди релевантни са начина на
извършване на деликта, характера на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредения, техният интензитет и продължителност, възраст и
социално положение на съответното лице, които следва да се преценят в тяхната съвкупност
и с оглед общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
обществото. Необходимо е да се отчитат и действителните икономически условия, а като
ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към
5.09.2019 година, когато е настъпило пътнотранспортното произшествие, минималната
застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт
за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лева (чл. 492, точка
1 от Кодекса за застраховането), а минималната работна заплата за страната е 560 лева.
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не могат да се възстановят. Предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите – по справедливост от съда. На обезщетяване подлежат не само съзнаваните
болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и
непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този
смисъл са дадените разяснения в ППВС 4/1968 година – понятието „справедливост“ не е
абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства“, каквито са „характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и
др.“ В горния смисъл е и практиката на Върховния касационен съд на Република България,
формирана с решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК – Решение № 83/6.07.2009
година по т. д. № 795/2008 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012 година по т.
д. № 299/2011 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 189/4.07.2012 година по т. д. №
634/2010 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 95/24.10.2012 година по т. д. № 916/2011
година на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 121/9.07.2012 година по т. д. № 60/2012 година на
ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
При съвкупната преценка на относимите към определяне на обезщетението за
8
неимуществени вреди обстоятелства, посочени по-горе, настоящият състав намира, че
сумата 32 000 лева представлява справедлив еквивалент на претърпените от М. Р. Г. болки и
страдания. В резултат на процесното пътнотранспортно произшествие тя е получила
увреждания (закрито счупване на средната трета на тялото на дясната бедрена кост с голямо
разместване на фрагментите и изкълчване на лявата тазобедрена става), обусловили болки и
затруднения в движението за период от около шест месеца, невъзможност да се обслужва
сама около два месеца, а периодът на възстановяване след втората операция (премахване на
металните пластини) е продължил около два месеца. Към момента според д-р С. Р. Р. е
налице пълно възстановяване при М. Р. Г., с изключение на болките в десния крак при
промяна на времето и белезите на десния долен крайник вследствие претърпените
оперативни интервенции, за които според експерта може да се наложи намеса от специалист
– пластичен хирург. При отсъждане на размера на следващото се обезщетение, съдът отчита
факта, че ищцата (ответник по жалбата пред въззивната инстанция) е изживяла силен шок от
инцидента, рефлектирал върху психоемоционалното състояние (била е само на 16 години
при настъпване на произшествието; изпитвала е болки и неудобства за дълъг период от
време; не е можела да обслужва елементарните си нужди без чужда помощ; преминала е на
индивидуална форма на обучение; била е лишена от социалната си среда; станала е
затворена и раздразнителна), което несъмнено е оставило негативен отпечатък върху
нейната крехка психика. Съдът съобрази и обществено-икономическите условия в страната
при настъпването на процесното застрахователно събитие – 2019 година, наложилите се
морални норми в обществото. От определеното обезщетение за неимуществени вреди – 32
000 лева, следва да се приспаднат заплатените от „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД преди иницииране на производството пред Окръжен съд
Габрово 12 000 лева.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането от М. Р. Г. против Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е основателен и доказан в размер на
20 000 лева. Уважаването на претенцията за неимуществени вреди в по-малък размер ще
доведе до несъответствие на обезщетението с действителния размер на моралните вреди,
несъобразяване с обществения критерий за справедливост. Обезщетението по чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите се присъжда според спецификата на всеки конкретен
случай. При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид в съвкупност
всички релевантни факти и обстоятелства, описани по-горе.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 64/14.04.2022 година по гр. д. № 321/2021 година на Окръжен съд Габрово в
обжалваната част е правилно – не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми от първостепенния съд, във въззивната жалба не са изтъкнати
пороци, обуславящи неговата неправилност, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от
ГПК следва да се потвърди. Доводите на процесуалния представител на „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД са неоснователни.
9
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД следва да бъде осъдено да заплати на
М. Р. Г. сумата 900 лева – направени разноски пред Апелативен съд Велико Търново.
Възражението на пълномощника на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с оглед
фактическата и правна сложност на делото е неоснователно. Възнаграждението не
надвишава минималния размер, визиран в Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 64/14.04.2022 година по гр. д. № 321/2021 година
на Окръжен съд Габрово в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, да заплати на М. Р. Г., с ЕГН **********, от гр. Габрово, ******, със
съдебен адрес: гр. Габрово, ******** – адвокат Р. Д., сумата 900 (деветстотин) лева –
направени разноски пред Апелативен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10