№ 291
гр. Русе, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Аглика Гавраилова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Ирена Иванова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20254500500351 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
ЕТ „ Й.Д. – АНТА“, ЕИК040654132, представлявано от Й.Д., чрез
пълномощника адв.Е. М., е обжалвало решението по гр.д.N5158/23г. на
Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявения иск за заплащане на
обезщетение за ползване на процесния енергиен обект.Излага доводи за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и
необоснованост и моли въззивният съд да го отмени и вместо него да
постанови друго, с което да уважи иска, при законните последици.
Ответникът по жалбата «ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ»-АД,
ЕИК117005106, със седалище гр.Русе, не изразява становище по
основателността на жалбата.
След преценка на събраните доказателства и като обсъди
оплакванията по жалбата, Окръжният съд приема за установено следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в
законоустановения срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна.
1
Производството по делото е образувано по искова молба на ЕТ „Й.Д.
- АНТА“, ЕИК040654132 против «ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ»-АД,
ЕИК117005106, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.59 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД - за заплащане на обезщетение в размер на
3500 лв. за ползване на собствения на ищеца енергиен обект - абонатна
станция и външен топлопровод на ул. „Болярска“ 22 в гр. Русе, за периода
01.09.2021г.-30.09.2023г., ведно със законната лихва от предявяването иска до
окончателното изплащане на сумата.
С влязло в сила решение № 724 от 30.05.2022г. постановено по гр.д.
№5106/21г. на Русенския районен съд, „Топлофикация Русе“-АД е осъдена да
заплати на ЕТ „Й.Д.-АНТА“, ЕИК040654132 сумата 2940лв. обезщетение по
чл.59 от ЗЗД за ползване на енергиен обект в гр.Русе, ул.“Болярска“ №22,
представляващ абонатна станция, разпределителна камера и външен
топлопровод за периода 1.12.2019г.-31.08.2021г.В диспозитива на решението е
посочено, че присъдената сума представлява обезщетение по чл.59 ЗЗД за
ползване на описания енергиен обект.
В настоящото производство се претендира обезщетение по чл.59 ЗЗД за
ползването на същия енергиен обект, но за друг период от време. Не е налице
промяна в правопораждащите факти по настоящия спор и тези
по предходното гражданско дело № 5106/2021 г. на Русенския районен съд, като
единственото различие между двете дела е само периодът, за който се търси обезщетение. В
съдебната практика се приема, че силата на пресъдено нещо се формира по отношение на
спорното право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на исковата молба, като
нейн източник е правораздавателната воля на съда, изразена в диспозитива на съдебното
решение. Предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното материално право,
откъснато от основанието на иска, а това именно са всички факти, очертани в хипотезата на
правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право с
характеризиращите му белези /правопораждащ факт, съдържание, носители/. Ето защо, в
последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но
произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно
решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото
действие на силата на пресъдено нещо / в този смисъл Решение № 314/15.01.2018 г.по гр.д.№
4301/2014 г., IV г.о. на ВКС.В аспекта на изложеното се налага извод, че в случая
следва да се зачете формираната сила на пресъдено нещо относно
положително установените факти в предходно развилото се между страните
производство, от които спорното право произтича – правото на собственост на
2
ищеца върху процесното съоръжение /при липса на въведени от ответника
възражения, основани на факти, настъпили след влизане в сила на решението
по гр. д. № 5106/2021 г. по описа на РРС/.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че от писмените
доказателства по приложеното гр.д.№5106/21г. на РРС се установява че
ищецът е придобил собствеността на енергиен обект с административен
адрес гр.Русе, ул.“Болярска“ №22, изграден в сутерена на жилищната сграда
на същия адрес и представляващ абонатна станция, разпределителна камера и
външен топлопровод. В тази насока са представените Протокол от 26.04.1995г.
за дадена строителна линия на подземни проводи и съоръжения – за
застрояване на външен топлопровод с камера; Протокол от 19.03.1996г.за
установяване на годността за ползване на строеж с инвеститор Й.Д.;
Разрешение за ползване №125/25.03.1996г. на строеж абонатна станция в
гр.Русе, по ул.“Болярска“№22, собственост на „АНТА-Й.Д.“.
Като писмено доказателство по приложеното гр.д.№5106/21г. на РРС е
приобщен r Договор за безвъзмездно предаване за стопанисване на енергиен
обект от 07.03.2001г., сключен между “Топлофикация Русе“ ЕАД, гр. Русе,
наричан за краткост „приемащ“ и ЕТ “Й.Д.- АНТА”, гр. Русе – „предаващ“,
ищецът е предоставил на ответника за безвъзмездно стопанисване собствения
си енергиен обект. Приемащият се задължил да стопанисва приетия обект с
грижата на добър стопанин, като разходите по поддръжката и топлинните
загуби са за негова сметка . Съгласно чл. 3 от договора, същият има действие
за една година от датата на подписването му, като този срок се продължава
автоматично всяка година следваща година, освен ако една от страните не
отправи предизвестие за прекратяването му. С анекс към договора от месец
май 2001г. страните договорили, че поддръжката не включва евентуална
необходимост от реконструкция, модернизация и автоматизация, които могат
да бъдат допълнително уговорени и изпълнени за сметка на собственика.
Според чл. 4 от анекса, основният договор е с неопределено време, а в чл. 5 е
дадена възможност договора да бъде променен с писмено предизвестие при
промяна на нормативната уредба.
Представени са и договор от 26.07.2011 г. и приемо-предавателен
протокол от 23.08.2011 г. на “Топлофикация Русе“ ЕАД от собствениците в
Етажната собственост на адрес гр. Русе, ул. „Болярска“ № 22, които били
3
придобили обекта по давностно владение. В приемо- предавателния протокол
от 23.08.2011г., с който собствениците на ЕС собственост на адрес ул.
„Болярска“ № 22, гр. Русе предават безвъзмездно собствеността на абонатна
станция и присъединителен топлопровод е посочено, че собствениците
прилагат разрешение за ползване от 31.01.1996 г., различно от разрешението
за ползване на процесния обект.
В отговора на исковата молба по гр.д.№5158/23г. на РРС, ответникът
„Топлофикация Русе“-АД е заявил, че е собственик на абонатната станция.
Заявява, че през 2013г. е закупил и монтирал абонатна станция с фабричен
номер А1907 300/100kW, заприходен в материалните активи на
дружеството.Признава, че собственик на тръбопровода и камерата е ЕТ АНТА
- ищеца по делото.Твърди, че през2022 г. е възникнала авария и е извършил
ремонт, за да може тръбопроводът да изпълнява същинското си
предназначение.
От приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесният енергиен обект представлява
комплект от абонатна станция в сутерена на сграда с административен адрес
гр.Русе, ул.“Болярска“№22 и присъединителен топлопровод в ПИ
63427.2.4154 в кв.319 на гр.Русе. Установено е, че закупената блокова
абонатна станция с фабричен №А1907, произведена на 4.12.2013г. с фактура
от 06.12.2013г., е идентична със съоръжението, което към момента на огледа
от вещото лице-20 декември 2024г., е монтирано и използвано за доставка на
топлоенергия за процесния период в сутерена на сграда с административен
адрес гр.Русе, ул.“Болярска“№22. С влязлото в сила решение между страните,
Решение № 724/30.05.2022 г. по гр.д.№ 5106/2021 г. на РРС, са преклудирани
всички правопораждащи факти за сега претендираното право на обезщетение,
и основаните на тях права, осъществени преди постановяване на решението,
същите следва да бъдат изключени от съдебната проверка и не следва да се
обсъждат.Не следва да се обсъжда довода за монтирана абонатна станция от
ответника през 2013г., който факт относим към същото субективно
материално право е осъществен до приключване на съдебното дирене по
предходното дело
По делото не е спорно, че процесният енергиен обект-съоръжение, се
ползва от ответното дружество за исковия период. При ползване на
4
топлопреносните обекти и съоръженията в тях за целите на преноса на
топлоенергия до потребители, когато не е сключен договор за предоставяне на
достъп и без наличие на друго основание, топлопреносното дружество следва
да заплати обезщетение за ползването на съоръженията на техния собственик
на основание чл. 59 ЗЗД. Ето защо, при липсата на договорна обвързаност
между страните, отношенията между тях следва да се уредят на плоскостта на
неоснователното обогатяване, а предявеният иск да бъде квалифициран като
иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, вр. чл. 137 от ЗЕ с оглед задължението на
ответната страна за заплащане на обезщетение, предвид разместването на
имуществени блага без основание.
Искът е доказан по основание. В настоящото производство е
недопустимо ползването на експертиза, приета в друго производство, с оглед
принципа на непосредственост при събиране на доказателства.Доколкото не са
събрани доказателства за размера на обезщетението, съдът следва да определи
същия на основание чл.162 ГПК. Предвид данните за обществено-
икономическите условия в страната през процесния период – 2022 и 2023г. -
По данни на НСИ месечната инфлация за 2022г. е 0,9%., а годишната
16,9%.През 2023 година средногодишната инфлация в България е 9.5%.Следва
да се съобразят и обективните данни за извършени „модернизации“ на
абонатната станция и период на експлоатация. Съдът приема за справедливо
обезщетение в размер на 160лв. месечно.В случая се претендира обезщетение
от 140лв месечно за периода 1.09.2021г.-30.09.2023г. и искът следва да бъде
уважен в предявения размер от 3500лв.
С оглед изхода на спора ответника дължи на жалбоподателя
разноските по делото в общ размер на 1410лв., от които 740лв. за
първоинстанционното производство и 670лв. за въззивната инстанция.
Мотивиран така въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 258 от 17.II.2025г. постановено по гр.д.N
20234520105158 по описа за 2023г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА “Топлофикация – Русе”-ЕАД, ЕИК117005106, с адрес на
5
управление гр.Русе, ул.”ТЕЦ-Изток” №1 да заплати на ЕТ „Й.Д. – АНТА“,
ЕИК *********, представлявано от Й.М.Д. сумата 3500лв. обезщетение по
чл.59 от ЗЗД за ползване на енергиен обект, периода от 01.09.2021г.-
30.09.2023г.
ОСЪЖДА “Топлофикация – Русе”-ЕАД, ЕИК117005106, с адрес на
управление гр.Русе, ул.”ТЕЦ-Изток” №1 да заплати на ЕТ „Й.Д. – АНТА“,
ЕИК *********, представлявано от Й.М.Д., сумата 1410лв. разноски по
делото.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6