Р Е Ш Е Н И Е
29.04.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Іс-НО
Районен съд – Дупница състав
07.04 2021
на Година
Ели Скоклева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н.а.х. 131 2021
дело № по описа за година.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0348-000767/ 09.12.2020г., издадено от началник РУ към ОДМВР
гр.Кюстендил, РУ гр.Дупница,с което са наложени административни наказания „глоба” в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца за
нарушение по чл. 182,ал.1,т.6 ЗДвП на Г.С.И. с ЕГН ********** ***.
Решението подлежи на
касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Г.С.И., чрез процесуалния си представител -адв.М. , обжалва наказателно постановление № 20-0348-000767/
09.12.2020г., издадено от началник РУ към ОДМВР гр.Кюстендил, РУ гр.Дупница,с
което са му
наложени административни наказания
„глоба” в размер на 700лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение
по чл. 182,ал.1,т.6 ЗДвП. Прави
оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено, като излага доводи,за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Административно наказващият
орган не изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и събраните по делото доказателства- показанията на
актосъстовителя ,свидетелите, писмените и веществени такива, преценени по отделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На 22.11.2020г.,
жалбоподателят управлявал лек автомобил в гр.Дупница. На ул.“Самоковско шосе“,
посока гр.Самоков, с мобилна автоматизирана видеосистема „TFR-1M“ било
установено,че автомобила се движи със 104км/ч, при ограничение от 50км/ч за
населено място.Същият бил спрян за проверка и на жалбоподателят бил съставен
АУАН за нарушение по чл.21,ал.1 ЗДвП.При предявяване на акта, същият не е
направил възражения по констатациите.
Въз основа
на съставения акт, е издадено
атакуваното наказателно постановление, с което са наложени посочените по-горе
административни наказания.
Видно от приложените писмени
доказателства, техническото средство, с което е установена скоростта на движение
на автомобила е от одобрен вид, преминало последваща проверка за техническа
годност.Приложен е и протокол по чл.10,ал.1 от Наредба№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата,който съдържа всички реквизити.
Съдът прие установената
фактическа обстановка, като даде вяра на показанията на разпитаните свидетели.
Същите не си противоречат и се подкрепят от приложените по преписката писмени и
веществени доказателства. В тази връзка, твърдението на свид.Коцева,че са се
движели със жалбоподателя в колона от автомобили, като при спирането на
последния от контролните органи, движещ се след тях автомобил е изпреварил
колоната,се явява неотносимо, доколкото касае период, след като скоростта на
движение на автомобила на жалбоподателя е била засечена , в резултат на което,
същия бил спрян за проверка.
С оглед на така установеното,
съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е
неоснователна и съдът потвърди наказателното постановление,по следните
съображения:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за
това лице, съгласно заповед № 8121з-565/14.05.2018г., издадена от министъра на
вътрешните работи.АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл.4 ЗАНН, а НП е
издадено в съответствие с разпоредбите на чл.57 ЗАНН.Неоснователни са възраженията за допуснати нарушения на
процесуалните правила.Местоизвършването на нарушението е конкретизирано, като е
посочено населеното място и улицата, на която е извършено, и
обстоятелството,че като идентификатор е
посочен обект „ АМ Хемус“, по никакъв
начин не затруднява защитата на нарушителя, доколкото ясно е посочено,че се
касае за нарушение, извършено в населено място.Описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено,макар и лаконично, обосновават всички
признаци на състава по чл.182,ал.1,т.6 ЗДвП.
От събраните по делото
доказателства се установи,че
жалбоподателя, като водач на МПС е управлявал лек автомобил със скорост от 105км./ч
в населено място, надвишавайки с над 50км/ч разрешената скорост на движение за
населено място, визирани в чл.21,ал.1 ЗДвП, с което е осъществил състава на
нарушението по чл.182,ал.1,т.6 ЗДвП и законосъобразно наказващия орган е наложил
предвидените в този текст кумулативни наказания.Неоснователно е възражението за
недоказаност на нарушението. Както бе посочено по-горе, скоростта на движение е
установена с техническо средство от ободрен тип, преминало последваща проверка
за техническа годност. Към преписката е приложено ВДС-разпечатка
от системата със снимков материал ,заверен от АНО, удостоверяващ
времето, географските координати на мястото и скоростта на движение на
автомобила,както и протокол, съдържащ всички реквизити.
Писмените доказателства установиха,че
жалбоподателя е субект на горното нарушение, управлявайки автомобила на датата на установяване на нарушението,със
скорост, надвишаваща с над 50 км/ч
разрешената такава за населено място.
При определяне вида и размера
на наказанията, наказващия орган е съобразил материалния закон и е наложил
такива, в съответствие с чл.182,ал.1,т.6 ЗДвП.
Предвид
изложеното, съдът потвърди наказателното постановление в обжалваната част като законосъобразно.
По горните съображения, съдът постанови
решението си.