№ 488
гр. София, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110211567 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) по жалба, подадена от К.
Д. К., чрез адв. С. Х., срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
(ЕФ), серия К № 6498399, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.
4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание глоба за нарушение на чл. 21,
ал. 2, вр. ал. 1 от от ЗДвП в размер на 200 (двеста) лева.
Жалбоподателят моли да се отмени изцяло обжалваният електронен
фиш като неправилен, незаконосъобразен и издаден в нарушение на
административно-производствените правила и на материалния закон.
Твърди, че АТСС № MD1197, с което е установено нарушението, не е
дефинирано в електронния фиш като стационарно или мобилно, както и че не
се доказва вида на техническото средство, също и че
административнонаказващият орган сам твърди в писмените си бележки, че в
настоящия случай е ползвано мобилно устройство, което поставя под
съмнение реда за ангажиране на административнонаказателната отговорност
1
на жалбоподателя посредством електронен фиш, а не чрез акт за
установяване на нарушение. Посочва, че съгласно нормата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, реквизит на електронния фиш е „собственика, на когото е
регистрирано превозното средство“, поради което незаконосъобразно
жалбоподателят е санкциониран като собственик на процесния автомобил.
Същевременно административнонаказващият орган е предоставил като
доказателство данни за първоначална регистрация, от която е видно, че
собственик било дружеството „Пазар на производителя – Пазарджик“ АД.
Намира, че административнонаказващият орган не е съобразил реквизитите
на подадената от законния представител на „Пазар на производителя –
Пазарджик“ АД декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, като посоченото в
декларацията лице е К. Динчев Коденбащев и след като същото не е
индивидуализирано чрез ЕГН, не можело да се приеме, че именно
жалбоподателят бил точното лице, срещу което следвало да е издаден
процесния електронен фиш. Като съществено нарушение на правата на
въззивника се посочва отразения в електронен фиш приспаднат толеранс от „-
3“ без да бъде конкретизиран размерът, който законът предписва за
приспадане от установената скорост – 3 км/ч в случай на установена скорост
под 100 км/ч, респ. 3% в случай, че същата е над 100/ч. Поради това
нарушение административнонаказващият орган бил лишил наказаното лице
от справедливо установяване на точната скорост, за която следва да се понесе
отговорност. Счита за необоснована квалификацията на нарушението като
извършено при условията на повторност, предвид това, че за електронния
фиш серия К № 4237637/2020 няма получено доказателство за връчването му,
нито дали същият е обжалван, влязъл в сила, отменен или въобще
съществуващ в правния мир, както и че е издаден за същото нарушение.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна с писмено становище оспорва по същество
въззивната жалба, като излага подробно съображения за законосъобразност,
правилност и обоснованост на електронен фиш. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претенцията за разноски на ответната страна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
2
На 23.09.2022г., в 20:22 часа, в гр. София, по Околовръстен път до №
161 с посока на движение от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Черни връх“
била установена и заснета от АТСС тип CORDON M2 с идентификационен
номер MD1197 скорост на движение от 107 км/ч на лек автомобил марка “Киа
Сиид“ с рег.№ ****, с вписан ползвател „Пазар на производителя –
Пазарджик“ АД, при ограничение на скоростта от 80 км/ч, въведено с пътен
знак В26 в населено място.
За констатираното нарушение на законния представител на дружеството
– ползвател на посоченото МПС – Р.Д.К., бил издаден ЕФ № 6406846, който
впоследствие бил анулиран, тъй като лицето с декларация по чл. 189, ал. 5
ЗДвП посочило, че К. Д. К. е управлявал автомобила по време на заснемане на
нарушението.
В резултат на това и след установяване на влязъл в сила на 17.01.2022г.
електронен фиш срещу К. Д. К. за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
на жалбоподателя бил издаден ЕФ серия К № 6498399 за налагане на глоба за
превишаване на разрешената скорост от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26 в
населено място, установено с АТСС, с който на основание чл.189, ал.4, във вр.
с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложена глоба за нарушение на чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП за установена стойност на скоростта на движение
от 103 км/ч.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК:
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6498399, снимка към ЕФ,
справка от АИС на КАТ, Заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра
на вътрешните работи на Р. България относно утвърждаване на образци за
електронни фишове, приложение към т. 1 от Заповед №8121з-931 от
30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България, протокол №
09-СГ-ИСИС/15.03.2022г. на БИМ, справка от Регистъра на вписаните типове
средства за измерване, Решение за одобрение на СИ, протокол за използване
на АТСС с рег. № 4332р-56598 от 26.09.2022г. с приложени изображения с
разположение на устройството, списък с намерени фишове, ежедневна форма
на отчет от дата 23.09.2022г., сертификат за завършен курс на обучение за
работа с технически средства за стационарен и мобилен контрол на скоростни
3
режими тип „CORDON M2“, справка за нарушител/водач, списък с намерени
фишове, декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с приложено свидетелство за
управление на моторно превозно средство на К. Д. К., електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 6406846, Справка за организация на движението
с изх. № СОА23-Д11- 4490- [1] с приложени схеми, решение №
1419/01.09.2021г. по а.н.д. № 2039 по описа на РС- Пловдив, Решение №
77/17.01.2022г. по к.а.н.д. № 2805 по описа на АС- Пловдив, ЕФ серия К №
4237637.
От протокол за използване на АТСС с рег. № 4332р-56598 се
установява, че АТСС CORDON с идентификационен номер MD1197,
регистрирало процесното нарушение, на 23.09. 2022г. за времето от 18:30 до
21:00 часа е било стационирано на ул. „Околовръстен път“ до №161,
отчитайки скоростта в посока на движение от бул. „Симеоновско шосе“ към
бул. „Черни връх“. В протокола е посочено и общо ограничение на скоростта
от 80 км/ч, въведено с пътен знак В26. Налице са и надлежни доказателства за
техническата изправност на техническото средство за контрол на скоростта,
както и за вида му. Според Решение за одобрение и извлечение от Регистъра
на вписаните средства за измерване използваната система за контрол
CORDON М2 е одобрен тип средство за измерване на скоростта на моторни
превозни средства и е вписан в Регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване на Българския институт по метрология. Според
Протокол № 09-СГ-ИСИС/15.03.2022г към момента на нарушението
автоматизираната система за наблюдение CORDON М2 с идентификационен
номер MD1197 е преминало последваща метрологична проверка за
техническа изправност от БИМ и е годно за ескплоатация.
От справка на АИС на КАТ се установява ползвателя на автомобила по
данните за неговата регистрация – „Пазар на производителя – Пазарджик“
АД. На законния представител на дружеството Р.Д.К. на основание чл. 189,
ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП е съставен ЕФ серия К № 6406846, с
който му е наложено административно наказание „глоба" в размер на 100
лева за регистрираното на 23.09.2022г. нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. чл.
21, ал.1 ЗДвП. С декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП Р. Д. К. е посочил, че е
предоставил на К. Д. К. управлението на същото МПС на 23.09.2022г. в 08:00
часа и то му било върнато на 24.09.2022г. в 08:00 часа. Към декларацията е
приложено и копие на СУМПС на К..
4
С ЕФ серия К № 4237637, К. Д. К. е санкциониран за нарушение на чл.
21, ал.2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, регистрирано с АТСС на 24.11.2020г.
ЕФ е потвърден с Решение № 1419 от 01.09.2021г. по АН дело №2039/2021г.
по опис на РС- Пловдив, оставено в сила с Решение № 77 от 17.01.2022г. по
КНАХ дело №2805/2021г. по опис на АС- Пловдив.
Съдът кредитира изцяло приложената от Столична община справка от
Директора на Дирекция „Управление и анализ на трафика“ ведно с четири
броя схеми на организацията на движението на ул. „Околовръстен път“ при
административен номер 161 с посока на движение от бул. „Симеоновско
шосе“ към бул. „Черни връх“, според които максимално разрешената скорост
в процесния участък е 80 км/ч, сигнализирана с пътен знак В26.
Съгласно чл. 189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира
изцяло приложения по преписката снимков материал. На кадъра радар
CORDON М2 с идентификационен номер MD1197, с местоположение на
23.09.2022г. в гр. София на бул. „Околовръстен път“ №161, е разпознал
процесното МПС и е записал в 20:22:09 часа измерената скорост на
движението му от 107 км/ч при ограничение на скоростта 80 км/ч.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 8 ЗДвП от процесуално легитимирано лице – процесуален
представител на жалбоподателя, в срока за обжалване на обжалваем акт,
поради което разглеждането и е допустимо.
́
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
5
сметката, начините за доброволното заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи“. В конкретния
случай издаденият ЕФ формално отговаря на изискванията чл.189, ал.4 ЗДвП,
установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него, и
съответства на утвърдения със заповед № 8121з-931 от 30.08.2016г. на
Министъра на вътрешните работи на Р. България образец.
За усъвършенстване на процедурата по издаване на електронен фиш
след ТР № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС е прието изменение на
ЗДвП (ДВ, бр.19/13.03.2015г.) относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта чрез добавяне в
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП на термина "автоматизирано"
техническо средство. Определение за „автоматизирани технически средства и
системи“ се съдържа в т. 65 на §6 от ДР на ЗДвП (нова, ДВ, бр.19/2015г.),
съгласно която норма това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията
(ЗИ), които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Във връзка с новосъздадената
делегация по чл. 165, ал.3 ЗДвП (нов – ДВ, бр.19 от 2015 г.) е издадена
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (ДВ, бр.36 от
2015г.), в сила от 23.05.2015 г. С чл. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
изрично се предвижда, че стационарните и мобилните АТСС заснемат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения – видеозаписи с данни за установените нарушения на правилата
за движение. За тях съгласно чл.3 от Наредба № 8121з-532/2015г. се издават
електронни фишове с използване на автоматизирана информационна система.
Следователно, мобилните системи за видеоконтрол според законодателните
изменения представляват годно средство за констатиране и заснемане на
нарушения на установените ограничения на скоростта, при спазване на
въведените изисквания контролният орган да не се намесва в работата на
6
мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира,
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на
контрола да го изключва и демонтира. Съгласно съставения по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. протокол с рег. № 4332р-56598 от
26.09.2022г. и приложените към него на основание чл. 10, ал. 3 от същата
наредба изображения с местоположението на техническото устройство,
нарушението е било заснето с преносима мобилна система за видеоконтрол,
временно разположена в контролирания участък от пътя, в автоматичен
режим на измерване и не се установяват нарушения на изискванията за работа
с вида на техническото средство. С оглед на това съдът намира, че системата,
заснела процесното нарушение, е правилно експлоатирана, поради което и
производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност
чрез издаването на електронен фиш, се е развило при спазване на
установените процесуални правила. Изложеното обосновава прилагането към
случая на предвиденото в чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП съкратено
производство и изключва реда, предвиден в ЗАНН по отношение ангажиране
на административнонаказателна отговорност посредством съставяне на акт за
установяване на административно нарушение.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че е налице неизпълнение на задължението по чл. 21, ал. 2, във вр. чл.
21, ал.1 от ЗДП за съобразяване скоростта на движение с ограничение,
сигнализирано с пътен знак. От приложените по делото доказателства
безспорно се установява, че лек автомобил “Киа Сиид“ с рег.№ **** е бил
заснет с автоматизирано техническо средство при спазване на изискванията
на чл. 4 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. – контролът да се осъществява
с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало
първоначална и последваща проверка от Българския институт по метрология.
Съставен е и протокол по чл.10 от Наредба 8121з-532/12.05.2015 г., в който е
посочено мястото за контрол (ул. „Околовръстен път“ №161), посоката на
движение на МПС (от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Черни връх“),
както и общото ограничение на скоростта от 80 км/ч, установено с пътен знак
В26. В хода на производството на жалбоподателя е обезпечена възможността
да се запознае със снимковия материал, от който се установява, че АТСС е
регистрирало моментна скорост на движение от 107 км/ч. Спазена е и
разпоредбата чл.16, ал.5 от Наредба 8121з-532/12.05.2015 г, която гласи, че
7
„При съставяне на акт за установяване на административно нарушение за
превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на
електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от
измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за
съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол“ (ДВ, бр. 98 от 2003 г.),
като видно от ЕФ, в същия се констатира отчетен толеранс от 4 км/ч.
Действително, в ЕФ е отразена приспадната стойност от -3, без да е
конкретизирано, че се касае за стойност в проценти от реално измерената от
устройството, но установената скорост след приспаднатия толеранс е отчетен
правилно в съответствие с нормата на чл. 755, ал. 1, т. 2 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Посоченият технически пропуск не е лишил наказаното лице от справедливо
установяване на скоростта, за чието превишение е санкционирано, нито се е
отразил върху правната квалификация на деянието.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП установява пределната скорост на
движение според категорията на превозното средство и според това дали се
касае за движение в населено място, извън населено място, по автомагистрала
или по скоростен път. Съгласно, ал. 2 на същата разпоредба, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Видно от Протокол за
използване на АТСС с рег. № 4332р-56598 в процесния участък има въведено
ограничение на скоростта на движение 80 км/ч., чрез поставен пътен знак
В26, за което са представени снимков материал, както и проект на
организация на движението. Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП „Водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се
наказва, както следва: за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв.“ В
разглеждания случай скоростта на автомобила е установена в населено място,
за което е въведено с пътен знак ограничение от 80 км/ч, като е установена
превишена стойност на скоростта с 23 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗДвП, когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. Според
8
разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на
лицето по чл.188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или
чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи
служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В
14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира.“ Подаването на декларация по чл.
189, ал. 5 ЗДвП в указания в същата норма 14-дневен срок е сторено в
изпълнение на предвидената в закона възможност собственикът/управителят
на юридическото лице - собственик (комуто на основание чл. 189, ал. 4 ЗДвП
се издава електронният фиш при установено в хипотезата на тази норма
нарушение) да посочи действителния нарушител, като приложи и копие на
свидетелство за управление на моторно превозно средство на същия. Тази
възможност е реализирана законосъобразно, предвид данните, които
законният представител на „Пазар на производителя – Пазарджик“ АД е
посочил, че е предоставил владението на автомобила на жалбоподателя К. на
23.09.2022г. в 08:00 часа и то му било върнато на 24.09.2022г. в 08:00 часа.
Приложено е било и копие на свидетелство за управление на МПС на К.,
индивидуализиращо съгласно изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП лицето,
на което е предоставено управлението. Така фактическият състав,
съставляващ основание за анулиране на издадения против управителя на
„Пазар на производителя – Пазарджик“ АД ЕФ серия К № 6408846 и издаване
на нов против лицето, посочено в декларацията, е бил налице и
законосъобразно е издаден процесният електронен фиш срещу жалбоподателя
К..
Съгласно нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП „Когато нарушението по ал.
1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер.“ Според §6 т. 33 от ДР
„Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, от влизането в
сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото
9
наказание му е било наложено като нов водач. От доказателствата по делото
се установява, че срещу К. Д. К. има влязъл на 17.01.2022г. в сила ЕФ за
налагане на глоба, за нарушение, установено с АТСС серия К № 4237637 за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като правилно
нарушението е квалифицирано като извършено в условията на повторност по
смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Посочената разпоредба предвижда възможност на
административнонаказващият орган за маловажни случаи на
административни нарушения да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 от НК,
за да се определи един случай като маловажен, следва да се вземе предвид
липсата или незначителността на настъпилите вредни последици в сравнение
на обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Предвид това, че
нарушението на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е формално и в
състава му не е предвидено настъпването на вреди, законодателят е счел, че
обществената опасност на нарушението е достатъчно висока, за да бъде
въздигнато в такова със самият факт на осъществяването му. В конкретния
случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
безопасността по пътищата, и се отличава с типичната степен на
обществената опасност на административните нарушения от съответния вид,
за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред.
Административното наказание „глоба“ е определено правилно в
абсолютно определения от закона размер.
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция
на чл. 63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН с оглед защитата от юрисконсулт,
жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва да бъде
определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
чийто размер съдът определя на 80 лева.
При този изход на делото искането за заплащане на разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя се явява
10
неоснователно.
По изложените съображения и след като съдът не откри основания за
отмяна или изменение на оспорения наказателен акт по чл. 58д, т.4 от ЗАНН,
същият следва да се потвърди.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, №
6498399, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл.
182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП на К. Д. К. е наложено административно
наказание глоба за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП в размер на
200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА К. Д. К. да заплати на СДВР сумата от 80,00 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на адвокатско възнаграждение в
полза на жалбоподателя.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-
град с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11