Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 02.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І
състав, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Лиана Тенекева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 419 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Д.Л.М. ЕГН ********** *** е
сезирала съда с обективно съединени искове срещу „…“ ЕООД ЕИК …, седалище и
адрес на управление с. В., м. Полиовци, вила Е., за обявяване на уволнението й
за незаконно, за заплащане на обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 3800 лева за
оставането й без работа за периода от 29.04.2020 г. до 29.10.2020 г., за
заплащане на сумата от 1830 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за месец януари, февруари и март 2020 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска, както и за заплащане на сумата от 210
лева, представляваща обезщетение по чл. 224 КТ за 7 дни отпуск за 2020 г.
В исковата молба се твърди, че
ищцата е работела като камериерка хотел, когато на 29.04.2020 г. управителя на
„….“ ЕООД издал две заповеди за прекратяване на трудовото й правоотношение. В
едната заповед посочил, че основанието за прекратяване на трудовия договор е
чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, а в другата – чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Твърди се, че
заповедите не са мотивирани. Сочи се, че
не е налице нито едното от двете основания за прекратяване на правоотношението.
Навеждат се доводи за това, че ищцата е останала без работа след уволнението,
като работодателят не й е изплатил дължимото трудово възнаграждение за месеците
януари, февруари и март 2020 г., както и дължимото обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 7 дни.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът, представя писмен отговор, в който оспорва иска. Навеждат се доводи
за това, че след въвеждането на извънредната епидемична обстановка в страната
от 13.03.2020 г. в дружеството не е имало никакви приходи, което наложило
съкращаването на всички служители в хотела. На 29.03.2020 г. е било връчено
едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Твърди се, че на
29.04.2020 г. на ищцата е била връчена заповед № 180/29.04.2020 г., с която е
прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Сочи
се, че втората заповед, № 197/29.04.2020 г., в която като основание за
прекратяване на трудовия договор е
посочен чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ не е била получена от М. и е връчена при отказ
от нейна страна. Навеждат се доводи за това, че поради въведената в страната
извънредна обстановка е било невъзможно реалното изпълнение на трудовия
договор. Алтернативно се сочи, че трудовият договор следва да се счита
прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Оспорва се твърдението за това,
че ответникът дължи заплащане на трудово възнаграждение, както и дължимото
обезщетение по чл. 224 КТ, като твърди, че на 07.07.2020 г. е изплатил всички
дължими суми на ищцата.
В съдебно заседание ищцата
оттегля иска си против Заповед № 180/29.04.2020 г., с която е прекратено
трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, като в тази си
част производството по делото е прекратено.
Процесуалният
представител на ищцата в хода на устните състезания твърди, че Заповед №
197/29.04.2020 г. е нищожна, а алтернативно – че е незаконосъобразна.
От
своя страна процесуалният представител на ответника моли исковете да бъдат
отхвърлени, тъй като трудовото правоотношение между страните е прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, а заповедта е връчена при отказ, а в
условията на евентуалност- че трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 328, ал. 3 КТ.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Страните
не спорят, а и от представения по делото Трудов договор № 9/14.09.2015 г. се
установява, че ищцата е работела при ответника като камериерка във „Вила
Екатерина“, стопанисвана от „….“ЕООД
Видно
от представеното предизвестие № 167/29.03.12020 работодателят е отправил писмено едномесечно предизвестие
за прекратяване на трудовия договор с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради
намаляване обема на работа. Предизвестието е връчено лично на М. на 29.03.2020
г.
На
29.04.2020 г. е издадена Заповед № 180/29.04.2020 г. на управителя на „….“
ЕООД, с която е прекратен трудовият договор с Д.М. на основание чл. 328, ал. 1,
т. 3 КТ.
Едновременно
с това е издадена и Заповед № 1967/29.04.2020 г. на управителя на ответното
дружество, с която трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на
трудовите задължения на работника. Тази заповед е връчена на Д.М. при отказ,
който е удостоверен с подписа на двама
свидетели.
От
изготвената служебна справка от ТД на НАП и трудовата книжка на ищцата се
установява, че след прекратяване на трудовото й правоотношение тя не е
започнала нова работа.
От
заключението на допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективна и безпристрастна, се установява, че във ведомостите за
заплати за месец юни 2020 г. на М. е било начислено обезщетение по чл. 221, ал.
1 КТ. По отношение на обезщетението по чл. 224 КТ е посочено, че същото е било
начислено във ведомостите за заплати за месец април 2020 г., като същото е било
заплатено на 07.07.2020 г. Вещото лице е посочило, че последното брутно трудово
възнаграждение на ищцата е 624,62 лева, като възнагражденията за месец януари,
февруари и март 2020 г. са изплатени на 07.07.2020 г.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Тежестта за доказване в
производството по установяване на незаконността на уволнение лежи върху
работодателя, тъй като правото на уволнение е субективно преобразуващо право на
работодателя и твърдението на работника или служителя, че уволнението е
незаконно се основава на неговото упражняване.
По делото се установи,
че по отношение на трудовото правоотношение между страните са били издадени две
заповеди за прекратяване му: № 180/29.04.2020 г., с която то е прекратено
поради намаляване обема на работата и № 197/29.04.2020 г. – с която основанието
за прекратяване е обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. И
двете заповеди са надлежно връчени на ищцата – първата лично, а втората при
отказ за получаването й, който е удостоверен с подписа на двама свидетели.
Обективно и двете заповеди са издадени в срока на предизвестието за
прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.
Предмет на съдебен
контрол в хода на настоящото производство е Заповед № 197/29.04.2020 г. В
случая чрез издаването на посочената заповед /именувана като „коригираща“/ работодателят сам е изменил акта си за уволнение. Той има право да
стори това по арг. на по силното основание от чл. 344, ал. 2 КТ, съгласно който
работодателят може да отмени уволнението и след прекратяване на трудовото
правоотношение, но преди завеждане на иск за обявяването му за незаконно. Издадената
втора заповед в срока на предизвестието обаче, заличава последиците от
предходното изявление на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ и едновременно с това
работодателят упражнява правото на уволнение на соченото в нея основание – чл.
328, ал. 1, т. 12 КТ. В конкретния случай няма правно значение е основанието за
прекратяване на трудовия договор, вписано в трудовата книжка на работника.
Ето защо,
според настоящия състав оспорената Заповед № 197/29.04.2020 г. не е нищожна и е
породила своето правно действие.
По същество обаче
оспорената заповед е незаконосъобразна.
Прекратяването на
трудовото правоотношение между страните на основание чл.328, ал.1,
т.12 КТ
предполага наличие на безвиновна фактическа невъзможност, която може да се
дължи на различни причини, които обикновено са външни за страните по трудовия
договор и които трябва да са непреодолими за тях. Това основание за уволнение
самостоятелно и не се припокрива с никое друго основание за прекратяване
на трудовия договор по инициатива на работодателя и може да се използва тогава,
когато е настъпила обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от
страните, по причина, която е извън специално уредените..
Обективният характер на
отговорността предпоставя задължение заповедта да бъде мотивирана – в нея да се
съдържат конкретните данни, които са формирали волята на работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение. Т.е. работодателят е следвало в
самата заповед да посочи какви са обективните причини, които препятстват
изпълнението на трудовия договор. Ако
работодателят бе сторил това, съдът би могъл да извърши преценката за
законност, като провери съществуването на фактите – какви са пречките от
обективната действителност за продължаване съществуването на трудовоправната
връзка.
В случая заповедта, с
която е прекратено трудовото правоотношение е немотивирана, доколкото в нея не
е отразено какви са обстоятелствата, водещи до обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор – как и по какъв начин въведеното извънредно
положение в страната е довело до невъзможност за изпълнение на трудовия
договор.
Следва да се отбележи
съществуването и на още едно основание за незаконосъобразност на заповедта за
уволнение. В случая всички основания за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328 КТ изискват отправянето на писмено предизвестие. По
делото няма данни подобно предизвестие, в която да е посочено конкретното
основание /чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ/ да е било отправяно към ищцата. Работодателят
не може да ползва предизвестието от 29.03.2020 г., след като в него е посочено
друго основание за прекратяване на трудовия договор – чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.
Ето защо, след като
Заповед № 197/29.04.2020 г. на управителя на „….“ ЕООД е незаконосъобразна, то уволнението
на ищцата е незаконно и следва да бъде отменено.
По иска с правно основание чл.
344 ал. 1, т. 3 КТ
Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ
предвижда, че при незаконно уволнение работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече
от 6 месеца. Макар и тази претенция да е акцесорна по отношение на главния иск
за установяване на незаконността на уволнението, за разлика от исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, при иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, тежестта на
доказване е за работника или служителя – той трябва да установи както оставането
си без работа, така и претърпените вреди, както и причинната им връзка с
незаконното уволнение.
В хода на
производството бе установено, че ищцата е останала без работа от 29.04.2020 г.
до настоящия момент, т.е. е претърпяла вреди, изразяващи се в липсата на
трудово възнаграждение. От събраните по делото писмени доказателства бе
доказано, че размерът на последното брутно трудово възнаграждение на ищцата е
624,64 лева, т.е. размерът на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 29.04.2020 г. – 29.10.2020 г.
(когато изтича законоустановеният 6-месечен срок) възлиза на 3747,84 лева . В
този размер искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ следва да бъде уважен, като за
разликата до пълния предявен размер от 3800,00 лева следва да бъде отхвърлен
като неоснователен
По отношение на исковете по чл. 128 КТ и чл. 224 КТ
Насрещната престация на
работодателя за предоставената му и използвана от него работна сила е
задължението му да заплаща в установените срокове на работника или служителя
уговореното трудово възнаграждение.
От своя страна чл. 224, ал. 1 КТ
предвижда, че при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж.
В Заповед № 1967/29.04.2020 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение не е начислено обезщетение по чл. 224 КТ. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза обаче се установи, че на
ищцата на 07.07.2020 г. е изплатено обезщетение по чл. 224 КТ в размер на
530,94 лева, както и дължимите трудови възнаграждения за месец януари, февруари
и март 2020 г.
В съответствие с чл.235 ал.3
ГПК съдът е длъжен да
съобрази факта на плащането, настъпил след предявяване на исковата молба /30.06.2020 г./ и поради
обстоятелството, че вземането на ищцата е погасено към настоящия момент,
исковете за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
Доколкото съдът намери, че искът
за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за заплащане на
обезщетение за оставане без работа са основателни, а по отношение на исковете
за трудово възнаграждение и за обезщетение по чл. 224 КТ плащането е
осъществено след предявяване на исковете, то на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът дължи на ищцата сторените разноски, които съгласно представения списък
на разноските по реда на 80 ГПК включват изплатеното адвокатско възнаграждение
в размер на 610,00 лева
На основание чл. 78, ал. 6 и чл.
72, ал. 1 от ГПК, както и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) ответникът следва
да заплати по сметка на ИРС сумата от 199,91 лева - държавна такса за уважените
обективно съединени иска (50,00 лева за неоценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и 149,91 лева, представляващи 4 на сто от уважения размер на претенцията за
заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ). Ответникът следва да заплати по
сметка на ИРС и възнаграждението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 150,00 лева.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Д.Л.М. ЕГН **********
*** със Заповед № 197/29.04.2020 г. на управителя на „….“ ЕИК …., седалище и
адрес на управление с. В., махала П., вила Е..
ОСЪЖДА „…“ ЕИК
…, седалище и адрес на управление с. В., махала П., вила Е. ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Л.М. ЕГН ********** *** сумата от 3747,84 лв. (три хиляди
седемстотин четиридесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки) лева,
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа – от
29.04.2020 г. до 29.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 225, ал. 1 КТ до пълния
му предявен размер от 3800,00 лева.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.Л.М.
ЕГН ********** *** срещу
“ ….“ ЕИК ., седалище и адрес на управление с. В., махала П., вила Е.
за заплащане на сумата от 1830,00 лв. (хиляда осемстотин и тридесет лева)
представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец януари, февруари и март
2020 г. и сумата от 210,00 лв. (двеста и десет лева), представляваща дължимо
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като погасени чрез плащане
след предявяване на исковете.
ОСЪЖДА „….“
ЕИК …, седалище и адрес на управление с. В., махала П., вила Е., ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Л.М.
ЕГН ********** *** сумата от 610,00 лв. (шестстотин и десет
лева), разноски в производството.
ОСЪЖДА
„….“ ЕИК…, седалище и адрес на управление с.
В., махала П., вила Е., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Ихтиман държавна
такса по уважените искове в размер на 199,91 (сто деветдесет и девет лева и
деветдесет и една стотинки) лева, както и сумата от 150,00 лв.
(сто и петдесет лева) – възнаграждение за вещо лице
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред СОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
/Р.
Йорданова/