Решение по дело №567/2020 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 260065
Дата: 24 ноември 2020 г. (в сила от 22 април 2021 г.)
Съдия: Ирена Славова Аврамова Смит
Дело: 20205630100567
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Харманли, 24.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Районен съд - Харманли, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

                                               СЪДИЯ: ИРЕНА АВРАМОВА СМИТ

                                                                               

при участието на секретаря Емилия Рикова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 567 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от адв. В.А., като пълномощник на Д.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, против Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Освобождение” № 57.

В исковата молба се твърди, че на 29.03.2016 г. по досъдебно производство № 129/2016 г. по описа на РУ – Харманли от ищеца били иззети препарати за растителна защита, а именно: DIVAX 300 ЕС – 25 бр. х 1 л.; THETIC – 30 бр. х 60 гр.; SONROUND 48 SL – 1 бр. туба от 20 л.; ROUNDUP STAR – 5 бр. х 1 л.; ENVOKE 75 WG – 1 бр. х 100 гр.; DALTON 5 SG - 78 бр. х 1 кг.; EFFORE 20 SP – 99 бр. х 1 кг.; CANMEC -190 бр. х 1 л.; PLAMEC – 10 бр. х 1 л.; KORZAMOX ULTRA – 30 бр. х 1 л.; VHASHI – 30 бр. х 50 гр.; KORTOMIL 90 SP – З бр. х 100 гр.; GORTCA-1 бр. х 5 л.; EKOPRID – 1 бp. Х 5 л.; FORMULA SUPER 5ЕК – З бр. х 5 л.; PILNISH50CR – 2 бр. х 60 гр. Посочено е, че с постановление на РП - Харманли от 02.05.2017 г. досъдебното производство е било прекратено, като преписката е била изпратена на ответника за реализиране на административнонаказателна отговорност на ищеца. По този повод с наказателно постановление № 1222 от 02.06.2017 г., издадено от Директора на ОДБХ - Хасково на ищеца били наложени следните административни наказания: глоба от 1000 лв. за нарушение на чл. 101, т. 1 от Закона за защита на растенията /ЗЗР/; глоба от 1000 лв. за нарушение на чл. 101, т. 2 от ЗЗР; глоба от 1000 лв. за нарушение на чл. 107, т. 1 от ЗЗР, както и отнемане в полза на държавата на иззетите препарати за растителна защита. При упражнено право на въззивно обжалване с решение № 36 от 09.03.2018 г. по НАХД № 557/2017 г. по описа на РС – Харманли, влязло в сила на 03.04.2018 г., наказателното постановление било изцяло отменено. В тази връзка била отправена молба за връщане на вещите, получена от ответника на 12.04.2018 г., по която Директора на ОДБХ – Хасково издал Заповед № 475/20.04.2018 г., с която отказал връщането на вещите. С решение № 547/29.06.2018 г. по адм. д. № 481/2018 г. АС – Хасково отхвърлил извършеното оспорване на заповедта, но с решение № 5032 от 04.04.2019 г. по адм. д. № 10497/2018 г. ВАС обезсилил това решение и върнал преписката на РС - Харманли за произнасяне по реда на чл. 111, ал. 3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН относно връщането на вещите. Така с определение № 106 от 11.04.2019 г. по НАХД № 148/2019г. РС – Харманли оставил без уважение жалбата на ищеца срещу Заповед № 475/20.04.2018 г.

Изложени са съображения, че с определението си РС -
Харманли се произнесъл по съществото на спора, който вече бил
решен с влязло в сила решение на същия съд. Сочи се за недопустимо административния орган или съда да се произнася повторно по същия въпрос относно вещите, отнети с наказателното постановление, което е било отменено от съда. Изтъква се, че посоченият от РС – Харманли ред за връщане на вещите по чл. 54 от ЗАНН се прилагал при прекратяване на преписката от административния орган, а чл. 174, ал. 3 от ЗЗР бил приложим при вече отнети вещи. Наред с това се претендира, че с определението си РС – Харманли не е съобразил с мотивите на Решение № 5032/04.04.2019 г. по адм. д. № 10497/2018 г. на ВАС, като постанови връщането на вещите поради отпаднало основание за задържането им. По изложените съображения се твърди, че Определение № 106/11.04.2019 г. по НАХД № 148/2019 г. на РС - Харманли е нищожно и не поражда правни последици, за което ищецът се позовава на съдебна практика.

На следващо място се отбелязва, че РС - Харманли образувал ново производство, но се произнесъл в закрито съдебно заседание, без провеждане на съдебно следствие, в което ищецът да  вземе участие, да оспори представени или да представи доказателства. При това съдът се позовал на факти, описани в писма на ответника, а не на събрани публично доказателства, като приел, че иззетите вещи били за търговска цел. Сочи се, че в производството по НАХД № 557/2017 г. следвало да бъде доказано дали притежаването на вещите е било забранено, а не в закрито и едностранчиво разгледано производство като това по НАХД № 148/2019 г. Навеждат се доводи, че след обезсилване на решението на АС - Хасково от ВАС въпросът за връщането на вещите следвало да бъде решен в същото производство, в което било отменено наказателното постановление, доколкото връщането на вещите представлявало фактическо действие,  представляващо част от процедурата по издаване и обжалване на наказателното постановление, поради което по НАХД № 148/2019 г. съдът се произнесъл в противоречие с решението на ВАС и в незаконен съдебен състав. По тази причина бил нарушен принципа на окончателност и непререшаемост на съдебните решения res judicata, което било допустимо само в изрично предвидени от закона случаи при спазване на предвидена в закона процедура и то от изрично посочени съдилища - от ВКС по реда на гл. 24 от ГПК, от ВКС и Апелативните съдилища по реда гл. 33 от НПК, от ВАС по реда на гл. 14 от АПК и от Административните съдилища по реда на раздел 8 от ЗАНН, но не и от районен съд в закрито заседание. При това положение с постановеното определение се заобикалял закона и се постигал забранен от него резултат, а именно пререшаване на решен с влязло в сила решение въпрос. Сочи се, че след като било отменено наказателното постановление, с което вещите били отнети, впоследствие същият съд в друг състав и в друго съдебно производство не можел да постанови фактически обратен резултат. В тази насока ищецът се позовава на практиката на ЕСПЧ по чл. 1 от Протокол 1 от ЕКЗПЧОС, съобразно която първото и най-важно изискване за намеса на публичен орган в мирното ползване на собствеността било тя да бъде законна, в съответствие с вътрешното право и да изключва всякакъв произвол, поради което се изтъква, че постановеното определение № 106/11.04.2019 г. на РС - Харманли по НАХД № 148/2019 г. било в противоречие с вътрешното право и представлявало съдебен произвол.

В заключение се твърди, че с оглед необжалваемостта на постановеното РС - Харманли определение, за ищеца бил налице правен интерес да претендира връщане на незаконно иззетите му движими вещи по ред на чл. 108 от Закона за собствеността, доколкото вещите били задържани от ответника без наличието на правно основание, като е бил длъжен да ги върне веднага след влизане в сила на решение № 36/09.03.2018 г. по НАХД № 557/2017 г.

По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищецът Д.Г.Т. е собственик на описаните движими вещи на основание покупко-продажба, както и да осъди ответника Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково да върне вещите на ищеца. В условията на евентуалност, ако претендираните вещи липсват или са унищожени, се иска от съда да осъди ответника да плати тяхната равностойност, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане на решение № 36/09.03.2018 г. по НАХД № 557/2017 г. на Районен съд Харманли - 03.04.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково, чрез юрисконсулт Д.С.А., в който е изложено становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди се, че не били налице елементите от фактическия състав на чл. 108 от ЗС, като ищецът не представял никакви доказателства за придобиването или стойността на процесните вещи. Сочи се, че част от вещите били намерени и иззети на 29.03.2016 г. в хода на извършено в дома на ищеца претърсване и изземване, а друга част били предадени от него с протокол за доброволно предаване от същата дата, което било видно от Постановление за прекратяване на наказателно производство от 02.05.2017 г. по пр. пр. № 336/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Харманли. Наред с това се отбелязва, че в нито един от приложените по делото документи не се твърдяло ищецът да е бил собственик на процесните вещи, като не се цитирали документи, удостоверяващи правото му на собственост. Това право ищецът основавал единствено на отмененото с влязло в сила решение на РС – Харманли наказателно постановление, с което бил санкциониран за нарушения на чл. 101, т. 1 и т. 2 от ЗЗР и чл. 107, т. 1 от ЗЗР, като въпросните препарати били отнети в полза на държавата.

На следващо място се изтъква, че процесните вещи попадали в обхвата на легалната дефиниция за „продукти за растителна защита” по смисъла на чл. 2, § 1 на Регламент (ЕО) 1107/2019 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета, към която препращал § 1, т. 43 от ДР на ЗЗР. Сочи се, че съгласно редакцията на ЗЗР към 2016 г. и понастоящем извършването на търговия с продукти за растителна защита било поставено под регистрационен режим пред Българската агенция по безопасност на храните. По изложените съображения се претендира, че ако процесните вещи били придобити в съответствие със законодателството, ищецът следвало да разполага с документи /фактури, фискални бележки и др./, издадени му от различни лица, които следвало да са търговци и да притежават удостоверение за търговия с продукти за растителна защита. По делото такива документи не били приложени, поради което ищецът не доказвал твърдяното право на собственост.

В отговора на исковата молба се посочва, че към настоящия момент процесните вещи не били във владение на ОДБХ – Хасково, тъй като със Заповед № 475/20.04.2018 г. на Директора на ОДБХ – Хасково било отказано връщането им и наред с това разпоредено тяхното унищожаване по реда на чл. 174, ал. 3 от ЗЗР. В изпълнение на Заповед № 1629/17.12.2020 г. на Директора на ОДБХ – Хасково органите на МВР предали продуктите за растителна защита на „ЕВАСТО” ООД за предприемане на действия по тяхното обезвреждане и унищожаване съобразно сключен договор № 32 от 14.12.2018 г.

Наведени са доводи, че с оглед съдържанието на процесните продукти за растителна защита притежаването им било забранено, поради което на основание чл. 54 от ЗАНН не подлежали на връщане, а с тях се постъпвало по реда, установен в ЗЗР, задължението и контролът за което бил именно на ОДБХ – Хасково. В заключение се изтъква, че постановеното от РС – Харманли определение било правилно и обосновано, в изпълнение на Решение № 5032/04.04.2019 г. по адм. д. № 10497/2018 г. на ВАС.

По изложените в отговора на исковата молба съображения се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира се присъждане на разноски.

 

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

От приложеното по делото досъдебно производство № 129/2016 г. по описа на РУ – Харманли се установява, че е образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 29.03.2016 г. в гр. Харманли, обл. Хасково държал отровно вещество, което не е наркотично, поставено под разрешителен режим - престъпление по чл. 354, ал. 1 от НК. С протокол от 29.03.2016 г. за извършено претърсване и изземване в къщата, гаража и автомобила на ищеца Д.Т., както и с протокол за доброволно предаване от същата дата като веществени доказателства били приобщени следните вещи: DIVAX 300 ЕС – 25 бр. х 1 л.; THETIC – 30 бр. х 60 гр.; SONROUND 48 SL – 1 бр. туба от 20 л.; ROUNDUP STAR – 5 бр. х 1 л.; ENVOKE 75 WG – 1 бр. х 100 гр.; DALTON 5 SG - 78 бр. х 1 кг.; EFFORE 20 SP – 99 бр. х 1 кг.; CANMEC -190 бр. х 1 л.; PLAMEC – 10 бр. х 1 л.; KORZAMOX ULTRA – 30 бр. х 1 л.; VHASHI – 30 бр. х 50 гр.; KORTOMIL 90 SP – З бр. х 100 гр.; GORTCA-1 бр. х 5 л.; EKOPRID – 1 бp. Х 5 л.; FORMULA SUPER 5ЕК – З бр. х 5 л.; PILNISH50CR – 2 бр. х 60 гр. Във връзка с тези вещи служители в Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Хасково съставили Констативен протокол № 2477/29.03.2016 г. и Акт за установяване на административно нарушение № 000011/29.03.2016 г. против ищеца Д.Г.Т.. В хода на разследването било установено, че същите представлявали препарати за растителна защита, които подлежали на регистрация, но не фигурирали в списъка на разрешените за пускане на пазара и в употреба продукти за растителна защита и регистрираните торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати, изготвен от Българската агенция по безопасност на храните. С постановление от 02.05.2017 г. на РП - Харманли наказателното производство било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, а след влизането му в сила било изпратено на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Хасково.

На 02.06.2017 г. било издадено наказателно постановление № 1222 от Директора на ОДБХ - гр. Хасково, с което на основание чл. 155, ал. 1 от ЗЗР /Закона за защита на растенията/ била ангажирана административнонаказателната отговорност на ищеца Д.Г.Т. за нарушения на чл. 101, т. 1 и т. 2 и чл. 107, т. 1 от ЗЗР, за всяко от които му била наложена глоба в размер на 1000 лева, както и постановено отнемане в полза на държавата - ОДБХ - гр. Хасково на процесните препарати за растителна защита. С решение № 36/09.03.2018 г., постановено по АНД № 557/2017 г. по описа на РС - Харманли, влязло в сила на 03.04.2018 г., издаденото наказателно постановление било отменено изцяло като незаконосъобразно по съображения за допуснато съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила и недоказаност на административните нарушения.

Със Заповед № 475/20.04.2018 г. на Директора на ОДБХ - гр. Хасково по молба с вх. № II-1186/12.04.2018 г., подадена от ищеца Д.Г.Т., било отказано връщането на процесните продукти за растителна защита и било разпоредено унищожаването им по реда на чл. 174, ал. 3 от ЗЗР. С решение № 547/29.06.2018 г., постановено по АНД № 481/2018 г. по описа на АС - Хасково, било отхвърлено оспорването на ищеца Д.Т. против издадената заповед от Директора на ОДБХ - гр. Хасково. С решение № 5032/04.04.2019 г., постановено по АНД № 10497/2018 г. по описа на ВАС, било обезсилено решението на АС - Хасково, а делото било изпратено на РС - Харманли за произнасяне по жалбата на Д.Т. срещу отказа за връщане на иззетите вещи и разпореждането за унищожаването им по реда на чл. 111, ал. 3 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на указанията на ВАС с определение № 106/11.04.2019 г., постановено по АНД № 148/2019 г. по описа на РС - Харманли, била оставена като неоснователна жалбата на ищеца Д.Т. против Заповед № 475/20.04.2018 г. на Директора на ОДБХ - гр. Хасково.

С приемо-предавателен протокол от 20.12.2018 г., въз основа на заповед на Директора на ОДБХ - гр. Хасково и сключен договор с фирма за обезвреждане, процесните продукти за растителна защита били предадени за унищожаване на управителя на „ЕВАСТО“ ООД.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г.К.Г. и Г.Д. Т.. От техните показания се установява, че през 2016 г. ищецът Д.Г.Т. закупил процесните препарати за растителна защита от автобус на паркинг на магистралата, като ги държал в дома си и възнамерявал да ги използва за дейността на съпругата си - земеделски производител. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, които са еднопосочни и последователни, като установяват факти от предмета на доказване по делото.

За изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебна оценителна експертиза, от която се установява, че вещото лице е използвало цените на процесните препарати за растителна защита в Република Турция, изчислени в лева съобразно съответните валутни курсове с добавени ДДС и норма на печалба от 30 %, при което пазарната оценка на препаратите е определена към 29.03.2016 г. /момента на изземването им/ е 12 999,27 лв., към 03.04.2018 г. /момента на влизане в сила на решението за отмяна на НП/ - 15 183,08 лв. и към 10.10.2020 г. /момента на изготвяне на експертизата/ - 12 270,18 лв. Съдът кредитира заключението на експертизата като изготвено компетентно и безпристрастно, с нужните професионални знания и опит, съответстващо на останалите събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Основателността на предявения ревандикационен иск, с правна квалификация чл. 108 от Закона за собствеността, е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е титуляр на правото на собственост върху процесните движими вещи, които да се владеят или държат от ответника без правно основание.

По делото не се спори, че процесните движими вещи представляват продукти за растителна защита /ПРЗ/ съобразно § 1, т. 43 от ДР на ЗЗР, във връзка с чл. 2, пар. 1 от Регламент (ЕО) 1107/2009 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита. Съобразно чл. 44, ал. 1 от ЗЗР продукти за растителна защита се пускат на пазара и се употребяват след издаване на разрешение за това съгласно Регламент (ЕО) 1107/2009 от изпълнителния директор на БАБХ или от оправомощено от него длъжностно лице. В чл. 50, ал. 1 от ЗЗР е предвидено, че БАБХ създава и поддържа база данни за пуснатите на пазара и съхраняваните на територията на страната продукти за растителна защита, т. е. тези, за които има издадено съответно разрешение. Същевременно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗР забранява вносът, въвеждането в страната, пускането на пазара или употребата на неразрешени продукти за растителна защита. От данните по делото става ясно, че процесните препарати за растителна защита не са включени в списъка на БАБХ по чл. 50, ал. 1 от ЗЗР, от което може да се направи извод, че за тях няма издадено разрешение за пускане на пазара и употреба, т. е. те са неразрешени /по арг. за противното от § 1, т. 45 от ДР на ЗЗР/ и попадат в обхвата на забраната по чл. 52 от ЗЗР.

На следващо място, съобразно чл. 91, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗР търговията с  продукти за растителна защита се осъществява от лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон и притежават удостоверение за търговия с ПРЗ, издадено от директора на ОДБХ, като търговската дейност следва да се осъществява в обекти за търговия, които са складове за търговия на ПРЗ и/или селскостопански аптеки. В § 1, т. 53 от ДР на ЗЗР се съдържа дефиниция за “търговия на продукти за растителна защита”, според която това са всички дейности по покупко-продажба, придобиване, доставяне, съхранение и предлагане с цел продажба на ПРЗ, като вносът, въвеждането на територията на страната и износът също се смятат за търговия. Следователно в разпоредбите на ЗЗР са въведени специфични изисквания относно търговията на ПРЗ, като същевременно са въведени забрани за търговията на неразрешени ПРЗ или извън обектите за търговия /чл. 101, т. 1 и т. 2 от ЗЗР/. В настоящия случай по делото не са ангажирани доказателства ищецът да е закупил процесните препарати за растителна защита от търговец с разрешение за търговия на ПРЗ или от обект за търговия. Напротив от събраните по делото гласни доказателства се установява единствено, че са закупени от автобус, спрял на паркинг на магистралата. При това положение съдът намира, че с оглед липсата на съответно разрешение от БАБХ и предвид регламентираните в ЗЗР забрани за търговия и употреба на неразрешени ПРЗ, ищецът не е собственик на процесните препарати за растителна защита още повече на соченото придобивно основание, тъй като не са спазени специфичните изисквания за покупко-продажба.

В контекста на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 108 от ЗС, само при кумулативната даденост на които искът следва да бъде уважен.

За пълнота следва да се обсъди въпросът относно наличието на правно основание за осъщественото от ответника държане по отношение на въпросните движими вещи. Съобразно чл. 174, ал. 2 от ЗЗР, вр. с чл. 20, ал. 2 от ЗАНН веществените доказателства, иззети при установяване на нарушения по ЗЗР, притежаването на които е забранено, се отнемат в полза на държавата. По делото няма спор между страните, че процесните препарати за растителна защита са отнети с наказателно постановление № 1222/02.06.2017 г. на Директора на ОДБХ – гр. Хасково, което впоследствие е отменено с решение № 36/09.03.2018 г. по АНД № 557/2017 г. по описа на РС - Харманли, влязло в сила на 03.04.2018 г. Независимо от отмяната на акта, с който са отнети в полза на държавата, процесните ПРЗ си остават забранени за търговия и употреба, доколкото за тях не е издадено разрешение от БАБХ. При това положение на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 112, ал. 2 от НПК тези веществени доказателства, притежаването на които е забранено, не подлежат на връщане /в този смисъл Решение № 296 от 13.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7288/2013 г./. Освен това въпросът е решен с влязлото в сила определение № 106/11.04.2019 г., постановено по АНД № 148/2019 г. по описа на РС – Харманли.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС се явява изцяло неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. В такъв случай съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск за заплащане на равностойността на вещите, тъй като не се е сбъднало условието за разглеждането му, а именно не са налице предпоставките за тяхната ревандикация.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът ОДБХ – гр. Хасково има право на присъждане на сторените по делото разноски, като съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, против Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Освобождение” № 57, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че Д.Г.Т. е собственик на основание покупко-продажба на следните движими вещи: DIVAX 300 ЕС – 25 бр. х 1 л.; THETIC – 30 бр. х 60 гр.; SONROUND 48 SL – 1 бр. туба от 20 л.; ROUNDUP STAR – 5 бр. х 1 л.; ENVOKE 75 WG – 1 бр. х 100 гр.; DALTON 5 SG - 78 бр. х 1 кг.; EFFORE 20 SP – 99 бр. х 1 кг.; CANMEC -190 бр. х 1 л.; PLAMEC – 10 бр. х 1 л.; KORZAMOX ULTRA – 30 бр. х 1 л.; VHASHI – 30 бр. х 50 гр.; KORTOMIL 90 SP – З бр. х 100 гр.; GORTCA-1 бр. х 5 л.; EKOPRID – 1 бp. Х 5 л.; FORMULA SUPER 5ЕК – З бр. х 5 л.; PILNISH50CR – 2 бр. х 60 гр., и за осъждане на Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково да му предаде владението върху тези вещи.

ОСЪЖДА Д.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Освобождение” № 57, направените по делото разноски в размер на 200 /двеста/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                  СЪДИЯ: