Р Е Ш Е Н И Е № 134
Гр. Стара Загора, 20.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публично съдебно заседание на двадесети април през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА -
ГРОЗЕВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Албена Ангелова
и
в присъствието на прокурора Петко
Георгиев,
като разгледа докладваното от съдия
Яница Ченалова к.а.н.дело №77 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от
Централно управление на НАП чрез упълномощен процесуален представител против Решение
№ 23/18.01.2022 г., постановено по АНД № 2119/2021 г. по описа на Районен съд Стара
Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 589052-F609488 от 23.07.2021
г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с
наложено на ответника по касация „Кремък“ ЕООД гр. Стара Загора административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. на основание чл. 185, ал.2
от ЗДДС за нарушение по чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във
връзка чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС. В касационната жалбата се съдържа оплакване
за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания
по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Оспорва се извода
на съда за недостатъчно ясно и точно описание на нарушението от фактическа и
правна страна в НП. Настоява се за възможността районният съд да приложи
разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС вместо тази посочена в НП - чл.185, ал.2
от ЗДДС, с позоваване на Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ВАС – чрез
преквалифициране на деянието при липса на промяна във фактическата обстановка,
приета в обжалваното НП. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване
на друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно
и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на другата страна. В съдебно заседание пред настоящата инстанция
жалбата се поддържа на наведените основания в представена писмена защита.
Ответникът по
касационната жалба – „Кремък“ ЕООД гр.Стара Загора, редовно и своевременно
призован, в писмена молба чрез процесуалния си представител адвокат В. Ц. оспорва
жалбата като неоснователна. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за основателност на жалбата
като счита, че съдебното решение на районния съд е неправилно, следва да бъде
отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се потвърди
наказателното постановление.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши служебна проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК на обжалваното
съдебно решение, намира за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, за която съдебното
решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд – Стара
Загора е отменил Наказателно постановление № 589052-F609488 от 23.07.2021 г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с което
на „Кремък“ ЕООД гр. Стара Загора на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. за нарушение по чл. 7,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин (Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ) във връзка чл. 118,
ал.4, т.1 от ЗДДС. С наказателното постановление като административно нарушение
са преценени следните обстоятелства: при извършена проверка на 26.03.2021 г. на
обект – постройка с три броя резервоари за съхранение на гориво и зареждане на
превозни средства, както следва: стационарна цистерна за зареждане на превозни средства
с обем 25000л., стационарна цистерна за зареждане на превозни средства №1 с
обем 8000л. и стационарна цистерна за зареждане на превозни средства №2 c обем 8000л.,
находящи се в гр. Стара Загора, ул. „Новозагорско шосе“ № 6, стопанисвани от „Кремък“
EOOД с EИK *********, е констатирано, че дружеството в качеството му на
задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18 oт 13.12.2006г. на МФ, е допуснало
нарушение на разпоредбите на същата наредба, като не е монтирало, въвело в
експлоатация и използвало регистрирано в HAП фискално устройство. При
проверката е установено, че лицето извършва зареждане с течни горива по чл.
118, aл. 8 от ЗДДС, на превозни средства за собствени нужди, от прикрепени към
земята - стационарна цистерна за зареждане на превозни средства с обем 25000л.,
стационарна цистерна за зареждане на превозни средства № 1 с обем 8000л. и стационарна
цистерна за зареждане на превозни средства №2 с обем 8000л. Пo време на
проверката са установени 31 300 общо литра налично дизелово гориво, от които в
стационарна цистерна за зареждане на превозни средства с обем 25000л - 21700л.,
в стационарна цистерна за зареждане на превозни средства № 1 с обем 8000л. - 2800л.
и в стационарна цистерна за зареждане на превозни средства №2 с обем 8000л. - 6800л.,
поради което, на основание чл.3 ап.12 oт Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,
следва да регистрира и отчита зареждането по реда на чл. 3, aл. 2 и 3 от
Наредба №H-18/13.12.2006г. на MФ - чрез монтирано, въведено в експлоатация и
регистрирано в HAП фиcкaлнo устройство /ЕСФП/ на съоръжението и нивомерна измервателна
система за обем на течни горива, чрез която да предава на HAП по установената
дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение. Трите цистерни са свързани помежду си с
колонка и с един пистолет и се използват за съхранение и зареждане на гориво на
собствени МПС. Нарушението води до неотразяване на приходи. Документирано е с
ПИП серия АА № 0002123/26.03.2021 г., ПИП серия АА № 0002124/26.03.2021 г. и
ПИП серия АА № 0002129/01.04.2021 г.
За да отмени наказателното
постановление, Старозагорският районен съд е посочил, че при издаване на констативния
и санкционния акт не са описани всички релевантни фактически обстоятелства,
които да обусловят реализирането на административно наказателна отговорност на
санкционираното лице за нарушение по чл.7 вр. чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ, вкл. установяване на началния момент на започване на дейността. Съдът
е приел за несъмнено установеното от контролните органи обстоятелството за
липса на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално
устройство към момента на проверката, както и че дружеството използва наличното
гориво за зареждане на собствени МПС. Позовал се е на събраните във въззивното
производство писмени и гласни доказателства, въз основа на които е приел
отсъствието на реализирани приходи от зарежданото гориво, а последното е
използвано само за собствени нужди. Тъй като в АУАН и НП не се съдържа описание
на законова разпоредба, с оглед на която АНО е приел неотразяване на приходи, това
изключва приложимостта на чл. 185, ал.2 от ЗДДС, а е приложима разпоредбата на
чл. 185, ал.1 от ЗДДС, която не е посочена в АУАН и НП. Доколкото
обстоятелствата, касаещи отношението на нарушението към отразяването/неотразяването
на приходи не са били обхванати с описание на конкретни фактически
обстоятелства в АУАН и НП, респ. този въпрос не е анализиран от правна страна,
съдът е приел допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на чл.
42, ал.1 т.4 и т.5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, които са
ограничили правото на защита на жалбоподателя да узнае всички съществени
елементи за съставомерността на нарушението, за което е наказан. Позовавайки се
на обвързаността от конкретните факти в НП и доколкото не може да приеме нови
факти, съдът е отменил санкционния акт като незаконосъобразен.
Решението е
валидно, допустимо и правилно.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на повдигнато административно наказателно
обвинение за нарушение по чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във
връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, лицата по чл.3 от наредбата са длъжни да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на
обекта. Съгласно чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС министърът
на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и
начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност.
В словно
повдигнатото административно наказателно обвинение се сочи, че ответникът по
касация е лице, което извършва зареждане на горива за собствени нужди и на основание
чл. 3 ал.12 от Наредбата следва да регистрира и отчита зареждането по реда на
чл.3 ал.2 и ал.3 от същата Наредба, чрез монтирано, въведено в експлоатация и
регистрирано в НАП ФУ, на съоръжението и нивомерната измервателна система за
обем на течни горива, чрез която да се предава на НАП по установената
дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение. Като обстоятелство по
извършване на нарушението – не отчитане на зареждането на горива, изискуемо по
чл.3 ал.12 от Наредбата, е посочен отрицателният факт на липса на въведено в
експлоатация и регистрирано в НАП ФУ, констатиран при извършена на 26.03.2021г.
проверка. Точно това обстоятелство е правно квалифицирано като нарушение на задължението
по чл.7 ал.1 от Наредбата, вменено на лицата по чл.3, включително и на субекта
по чл.3 ал.12 от Наредбата. В този смисъл изводите на районния съд за непълно
описание на съставомерните факти за нарушение по чл.7, ал.1 от наредбата се
споделят, тъй като липсва посочване на датата на започване на дейността.
Съответен на
доказателствената наличност е изводът на районния съд за недоказаност на
възприетото в НП обстоятелство нарушението да е довело до неотразяване на
приходи. Въведеното словно обвинение за извършено нарушение, което води до
неотразяване на приходи, за което е наложена санкцията по чл.185, ал.2 от ЗДДС,
не е подкрепено нито с факти, нито с доказателства от АНО. Обратно, събраните
доказателства в хода на съдебното следствие пред въззивния съд установяват зареждане на горива само за собствени
нужди на санкционираното лице. Липсата на факти и доказателства за извършено
нарушение, което води до неотразяване на приходи, е довело до правилен извод за
незаконосъобразност на НП – поради непълна фактическа обстановка, съставляващо
съществено процесуално нарушение, както и поради недоказаност на обвинението от
обективна страна. Неоснователни поради това са изложените в касационната жалба
доводи за нарушения на процесуалните правила и на материалния закон при
постановяване на оспорения въззивен съдебен акт. Предложеното от касационния
жалбоподател изменение на санкционната разпоредба от чл.185, ал.2 от ЗДДС в
чл.185, ал.2 изр.2 вр. ал.1 от ЗДДС в случая съдът не е могъл да извърши, тъй
като е налице непълна фактическа обстановка в НП. По смисъла на ТР №
8/16.09.2021 г. на ВАС преквалифициране на деянието е възможно да се извърши от
въззивния съд само при липса на съществено изменение на съставомерните факти в
наказателното постановление, каквато хипотеза в настоящия случай не е налице.
С
оглед на гореизложеното, решението на Районен съд – Стара Загора като валидно,
допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23/18.01.2022г.,
постановено по АНД № 2119/2021 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.