№ 2517
гр. София, 24.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20211100902056 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „Ц.“ ООД срещу НАП иск за връщане
на недължимо платени държавни такси за издаване и продължаване на лицензи за
осъществяване на хазартна дейност съгласно чл. 30, ал. 6 ЗХ. Ищецът твърди, че
нормативната уредба във връзка с издаване и продължаване на процесните лицензи е
приложена в нарушение на § 86, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗХ, в резултат на което той заплатил две
различни такси за получаване на една и съща административна услуга, вкл; без да се спази и
изискването на чл. 30, ал. 7 ЗХ.
При тези факти съдът намира, че исковото производство пред гражданския съд е
недопустимо и исковата молба следва да бъде върната.
Процесните такси са заплатени в рамките на административната процедура по
издаване и продължаване на лицензи за осъществяване на хазартна дейност. Касае се за
изцяло административно производство, нито един от елементите в който няма
гражданскоправен характер. Изложеното важи и за задължението за заплащане на
административните такси, установени в чл. 30 ЗХ – това е публичноправно задължение (чл.
162, ал. 2, т. 3 ДОПК), чиято дължимост или недължимост не може да бъде установявана от
гражданския съд. В частност, молителят не може сам да избира реда на съдебна защита, като
посочва правно основание на иска, несъвместимо с изложените от него факти.
При тези съображения настоящият състав счита, че ако заплащането на таксата е
било условие за издаване на административния акт, то оспорването на нейната дължимост
от страна на молителя в административното производство е следвало да се осъществи по
пътя на обжалване на отказа от издаване на този акт поради неплащане на таксата. Ако пък
таксата е била внесена и дължимостта й се оспорва след издаване на акта, то по аргумент от
чл. 92, ал. 4 ЗХ възстановяването й следва да се извърши по реда на ДОПК – чрез
специалната процедура по въстановяване на недължимо внесени публични задължения.
Действително, в разпоредбата на чл. 92, ал. 4 ЗХ се предвижда изрично ред за
възстановяване на недължимо внесени такси само по чл. 30, ал. 3 и ал. 4 ЗХ, но това е така,
защото именно при тези пропорционални такси законодателят презюмира възможност за
надвнасяне поради неправилно изчисление. Няма обаче правна логика този ред да не бъде
приложен и за другите публични вземания, възникнали по ЗХ, вкл. за процесните твърди
такси. Прилагането на еднакъв режим към публичноправните задължения по ЗХ, независимо
дали се касае за твърда или пропорционална такса, е последица от третирането на всички
правоотношения, възникнали по реда на ЗХ, като административни, в което не би могло да
1
има правно съмнение.
Ето защо при изложените от ищеца твърдения следва да се приеме, че същият
трябва да защити правата си по административноправен ред. Това води до недопустимост на
настоящото исково производство и до необходимост от връщане на исковата молба.
Същевременно няма основание за препращане на делото на административния съд, тъй като
не са изложени твърдения да е налице административен отказ от възстановяване на
надвнесените такси, срещу който настоящата искова молба да се счита за жалба.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба на „Ц.“ ООД вх. №
22334/19.10.2021 г., по която е образувано т.д. № 2056/2021 г. на СГС, ТО, 20 състав.
Определението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. София в
едноседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2