Р Е Ш Е Н И Е № 32
гр. Сливен 26.06.2017г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение
в публично заседание на………първи юни през
двехиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:СНЕЖАНА
БАКАЛОВА
при секретаря………Пенка
Спасова …………..……и с участието на прокурора………………………….……….…..като разгледа докладваното от ……………….Снежана Бакалова…….….т.дело № 93 по
описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 92 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Зара Е” ООД твърди в
исковата си молба, че е сключил с ответника „Агропротект” ООД договор за
продажба на енергийни продукти на 22.04.2013г. по силата на който следвало да
продаде маркирани енергийни продукти - горива, като срокът на договора бил
продължаван с анекси, подписани на 01.01.2015г. и 01.01.2016г. В срока на
действие на този договор през 2014г. продал на ответника гориво за дизелови
двигатели с превоз на продавача, като за всяка закупена стока продавачът
издавал данъчна фактура, която била получавана от купувача по електронен път.
Съгласно чл.6 т.1 от сключения между страните договор купувачът следвало да
заплаща горивата в срок от 10 дни от доставката, като за първи ден се брои
датата на доставката. Закупените горива били заплащани по банков път, но за
голяма част от доставените горива, за които имало издадени фактури не било
платено в уговорените срокове. Твърди, че по фактура № 91589/04.08.2014г. за
сумата 4514,40лв. с падеж 10.08.2014г. е извършено плащане на 18.09.2014г.; по
ф-ра № 93721/04.09.2014г. за закупено гориво 1981 л. за сумата 4440,61 лева с
падеж 12.09.2014г. ответникът е платил на 15.10.2014г.; по ф-ра №
94588/17.09.2014г. за 4905л. дизелово гориво и 3477 л. гориво за дизелови
двигатели „FAME” в общ размер на 18726,59 лева с
падеж 26.09.2014г. ответникът е платил на 03.12.2014г. сумата 8726,59 лв. и на
22.12.2014г. – остатъка. По ф-ра № 94765/19.09.2014г., която е следвало да бъде
заплатена на 28.09.2014г.; ф-ра № 96546/16.10.2014г с падеж 26.10.2014г; по
ф-ра № 96791 с падеж 23.10.2014г. и по ф-ра № 97103/24.10.2014г. ответникът е
извършил общо плащане на 22.12.2014г. По ф-ра № 95763 с падеж 12.10.2014г.
ответникът е платил на 21.11.2014г.; по ф-ра № 96348/14.10.2014г. с падеж
22.10.2014г. ответникът е платил на 18.02.2015г.; по ф-ра № 97886/07.11.2014г.
с падеж 14.11.2014г. ответникът е платил на 18.02.2015г. част от сумата, а
остатъкът на 27.02.2015г. По фактура № 98166 с падеж 20.11.2014г. е платил на
27.02.2015г. част от задължението и на 20.03.2015г. останалата част от
фактурата. По фактура № 98298 с падеж 22.11.2014г. е платено на 20.03.2015г. и
по ф-ра № 98298 с падеж 06.12.2014г. е платено на 20.03.2015г.
Твърди че във всички тези случаи
е налице забава с повече от 30 дни, поради което и съобразно уговореното в
договора, купувачът дължи обезщетение за всеки просрочен ден в размер на 1/360
от законната лихва върху неиздължената сума, а след 30-ия ден - неустойка в
размер на 25% от размера на дължимата сума. Съгласно уговореното в договора
дължи неустойка както следва: по първата сделка 1128,60 лв., а по следващите
сделки неустойки в размер на 1110,15 лева, 4681,64лв, 4402,16, 554,36, 1088,73
лв., 1602,04 лв., 2742,35 лв., 4367,46 лв., 2607,92 лв., 4172,06 лв., 1564,65
лв. и 2621,66 лв. или общ размер от 32 633,78 лв. Твърди че уговорената
неустойка не е прекомерна, тъй като от забавата са настъпили вреди. Моли съда
да постанови решение, с което осъди ответника да заплати общо сумата
32 633,78 лв., представляваща сбор от дължимите неустойки върху главници в
общ размер на 130 535,10 лв. за периодите за забава, описани по фактурите,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата.
Ответникът е депозирал в срок
писмен отговор, в който оспорва основателността на предявения иск, като твърди,
че клаузата за неустойка е нищожна. Твърди че ищецът нямал право да претендира
неустойка, тъй като е неизправна страна по договора, като не е изпълнил
задължението си за всеки месец да изготвя справка по партидата на купувача за
извършените доставки и получени плащания, която да бъде изпращана, не по-късно
от трето число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, до купувача.
Твърди че ищецът не е издал съответните фактури нито е осчетоводил в счетоводството
си претендираните неустойки и не ги е отразил като дължими. Счита че ищецът се
е съгласил със закъснелите плащания, като обстоятелството, че не е отнесъл
извършените плащания към лихви и неустойки, а е погасил с тях главницата,
означава че не смята, че има дължими такива. Твърди че ищецът се е удовлетворил
за закъснението вследствие на разликата между цената на горивата, които са му
доставени и тези които се продават по пазарни цени. Твърдим че в случай че съда приеме, че неустойка е
дължима, то тя е платена с извършените от него плащания, съобразно уговорката в
чл. 7.1 от Договора. Твърди че падежът
на задължението е изчислен неправилно. Твърди че не се дължи неустойка, тъй
като след 30-ия ден забава е налице кумулация на две обезщетения за забава,
което е недопустимо и прави клаузата за неустойка нищожна, поради противоречие
със закона. Твърди че уговорената неустойка е прекомерна и оспорва претенцията
за лихва за забава върху исковата сума и претенцията за разноски.
В с.з. ищецът,
чрез своя представител по пълномощие поддържа предявения иск. Претендира
направените разноски.Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ответника.
Ответната
страна, чрез пълномощника си, оспорва иска изцяло, като моли да бъде отхвърлен.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца.
От събраните
по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Между ищеца
„Зара Е” ООД и ответника „Агропротект” ООД съществували трайни търговски
взаимоотношения по повод доставка на горива. Между тях бил сключен договор за
продажба на горива от 22.04.2013г., чието действие било продължавано с Анекс от
01.01.2015г. и от 01.01.2016г. В договора било уговорено, че предмет на
договора е продажбата от ищеца на ответника на различни видове горива. За всяка
извършена доставка, продавачът следвало да издава фактура за вида на стоката,
количеството и конкретната цена и сума по сделката (чл. 5.4 от Договора). С изрично изявление от 20.06.2012г.,
купувачът се съгласил да получава издадените фактури по електронен път.
Купувачът се
задължил да заплаща доставените количества горива в срок от десет дни от
доставката, като за първи ден се брои датата на доставката. При постигната
договореност между страните срокът на плащане може да бъде променен , кат
обстоятелствата се вписват във фактурата по сделката (падеж на задължението) –
чл. 6.1 от договора.
В чл. 7.1 от
договора между страните е уговорено че в случай на допускане на частично или
пълно забавяне на плащанията, продавачът има право да преустанови доставките до
окончателното издължаване, като до тридесетия ден на забавата включително,
купувачът дължи обезщетение за забава за всеки просрочен ден в размер на 1/360
от законната лихва върху неиздължената сума, а след тридесетия ден, освен
обезщетението дължи и неустойка в размер на 25% от размера на дължимата сума.
При заплащане на суми дължими по настоящия договор от купувача на продавача
задълженията се погасяват в установената по закон последователност: лихви,
неустойки, главници, независимо от записа в платежните документи – чл. 7 от
договора.
Съгласно чл.
6.6 от договора между страните продавачът изготвя справка за извършените
доставки и получените плащания до трето число на следващия месец и се изпраща в
електронен вид на купувача. Същата справка се изготвя и за тримесечие.
Купувачът има право да изиска допълнителна информация, като в срок до десето
число на месеца следва да изпрати писмен отговор за потвърждение или отказ по
така представената справка. Не се спори между страните, че такива справки и
потвърждения не се изготвяни и изпращани между тях.
Видно от
заключението на вещото лице по представените по делото фактури са извършени
плащания в следните срокове:
по фактура № 91589/04.08.2014г. за сумата 4
514,40лв., дата на доставката 01.08.2014г.,
с падеж 10.08.2014г. е извършено пълно плащане на 18.09.2014г.;
по ф-ра № 93721/04.09.2014г. за сумата 4
440,61 лева, дата на доставката 03.09.2014г., с падеж 12.09.2014г. ответникът е
платил изцяло на 15.10.2014г.;
по ф-ра № 94588/17.09.2014г. в
общ размер на 18 726,59 лева, дата на доставката 17.09.2014г. с падеж 26.09.2014г. ответникът е платил на
03.12.2014г. сумата 8 726,59 лв. и на 22.12.2014г. – остатъка от 10 000лв.;
по ф-ра № 94765/19.09.2014г., дата
на доставката 19.09.2014г. която е следвало да бъде заплатена на падеж 28.09.2014г.,
цялата сума е заплатена на 22.12.2014г. в размер на 17 608,62лв;
по ф-ра № 95763/06.10.2014г. за
сумата 10 969,40 лева, дата на доставката 03.10.2014г., с падеж
12.10.2014г. ответникът е платил изцяло на 21.11.2014г.;
по ф-ра № 96348/14.10.2014г. за
сумата 7 469,82 лева, дата на доставката 13.10.2014г., с падеж
22.10.2014г. ответникът е платил изцяло на 18.02.2015г.;
по ф-ра № 96546/16.10.2014г, дата
на доставката 15.10.2014г. с падеж 24.10.2014г.
е заплатена цялата сума от 2 177,45лв.на 22.12.2014г.;
по ф-ра № 96791/20.10.2014г., дата на
доставката 17.10.2014г. с падеж 26.10.2014г.
за сумата 4 354,90лв. е платено на 22.12.2014г.;
по ф-ра № 97103/24.10.2014г. , дата на
доставката 23.10.2014г. и падеж 01.11.2014г. ответникът е извършил плащане на
22.12.2014г. за цялата сума от 6 408,17лв.;
по ф-ра № 97886/07.11.2014г., дата на
доставката 05.11.2014г. с падеж
14.11.2014г. ответникът е платил на 18.02.2015г. част от сумата
2 431,70лв., а остатъка от 8 000лв. на 27.02.2015г. ;
по фактура № 98166/12.11.2014г.,
дата на доставката 11.11.2014г., с падеж 20.11.2014г. е платил на 27.02.2015г.
част от задължението- 12 688,22лв. и на 20.03.2015г. останалата част от
фактурата;
по фактура № 98298/14.11.2014г.,
дата на доставката 13.11.2014г. с падеж
22.11.2014г. е платено на 20.03.2015г. сумата 6 258,60лв.;
и по ф-ра № 99069/28.11.2014,
дата на доставката 27.11.2014г. с падеж
06.12.2014г. е платено на 20.03.2015г. сумата 10 486,62лв.
По всички изброени фактури
плащане е извършено от ответника след тридесетия ден от падежа на задължението.
Общия размер на дължимата неустойка , изчислена съобразно уговореното в
договора – 25% върху стойността на фактурата е в размер на 32 633,80лв.
Ако се приеме че с извършените
плащания е следвало да се погасява право задължението за неустойка в посочения
размер, то същите са били достатъчни и биха погасили задължението за неустойка.
При извършването на всяко плащане от страна на ответника той е посочвал в
платежния документ задължението по коя фактура погасява.
При ищеца неустойката по
процесните фактури е осчетоводена в дебитна счетоводна сметка „вземания по
съдебни спорове“ с мемориален ордер 47/28.11.2016г. , с основание „начислена
неустойка по т.д.№ 93/17“. От разпита на вещото лице в с.з. се установява че за
дължими неустойки не се издава фактура и че с оглед спазване на принципа в
счетоводството за текущо отразяване следва неустойката да се осчетоводява през
месеца, за който е дължима.
Горните
фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото
писмени доказателства. Гласни
доказателства не бяха допуснати за събиране поради тяхната недопустимост. Съдът
кредитира изцяло заключенията на първоначалната и допълнителната експертизи, в
чиято компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява. Съдът
приема за неотносими, поради което е отказал събирането на доказателства за
стойността на горивата, на която те се получават от ищеца от неговия доставчик
.
На базата на приетото за установено
от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 92 от ЗЗД. Същият е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Налице са предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на неустойка. Между
страните има сключен валиден договор за доставка на горива, срока на действие
на който е продължаван два пъти. Ищецът, в качество си на продавач е доставил
на ответника описаните в процесните фактури горива. За ответника е възникнало задължение
да заплати цената им в срока уговорен в
договора – десет дни от доставката, като за първи ден се брои деня на
доставката. Безспорно е установено по делото от назначената експертиза, че по
процесните фактури е извършено пълно плащане, но след датата на падежа и
забавата по всички описани фактури е с повече от тридесет дни. При тези
условия, съобразно уговореното между страните се ангажира отговорността на
ответника за неустойка в размер на 25% върху стойността на всяка от фактурите
или общо в размер на 32 633,80лв. Следва да бъде присъден сумата, ведно
със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска до окончателното
й заплащане.
Ответната страна твърди че не
дължи неустойка, тъй като ищецът е неизправна страна по договора и няма право
да иска неустойка, тъй като не е изпълнил задължението си по чл. 6.6 от
договора между страните -продавачът да изготвя справка за извършените доставки
и получените плащания до трето число на следващия месец и да се изпраща в
електронен вид на купувача. Това задължение на ищеца, действително не е било
изпълнявано от него, но то не е от основните задължения по договора за
доставяне на горива и заплащането на цената им, а е спомагателно и не е било
пречка ответната страна да изпълни задължението си за плащане. Ответникът не
оспорва че е получавал по електронен път всяка от фактурите, с описани в нея
количества и стойност на доставените горива, и не е оспорил тази стойност, а я е
заплатил изцяло, макари и не в уговорените срокове. Неизпълнението на описаното задължение от
страна на продавача не е довело до забавеното изпълнение на задължението на
ответника да заплати цената, т.е. не може да го освободи от отговорността за
неустойка.
Второто възражение на ответника,
че не дължи неустойката се състои в това, че ищецът не осчетоводил неустойката,
не е издал фактура за нея т.е. приел е закъснялото плащане и се е съгласил с
него. Видно от разпитана вещото лице за неустойката не се издава фактура.
Дължимата неустойка е следвало да се начислява ежемесечно, към момента на
нейното възникване в счетоводството на ищеца, но нейното неотразяване е
нарушаване на принципите на счетоводството за текущо отразяване на
задълженията, но не влияе върху дължимостта на неустойката, след като са били
налице условията за нейната дължимост. Доводът че ищецът се е съгласил със
закъснялото плащане, като го е приел и по тази причина не се дължи неустойка за
забавеното плащане е неправилен. Приемането на плащането по договора след
уговорения срок не освобождава ответника от отговорността за неустойка.
Ответната страна твърди, че дори
да се приеме, че неустойка се дължи то тя е заплатена с извършените от него
плащания, тъй като съобразно уговореното между тях - при заплащане на суми
дължими по настоящия договор от купувача на продавача задълженията се погасяват
в установената по закон последователност: лихви, неустойки, главници,
независимо от записа в платежните документи – чл. 7 от договора. Възражението е
неоснователно. Страните са се уговорили, че дори в платежните документи да се
посочва кое задължение се погасява с извършеното плащане, то ще бъде погасено „в
установената по закон последователност: лихви, неустойки, главници“. Тази уговорка съдържа в себе си вътрешно
противоречие. Според установената поредност на плащанията, за които не е
посочено кои задължения погасяват по чл. 76 от ЗЗД се погасява първо най-обременителното
задължение, а ако всички са еднакво обременителни се погасява най-старото, а
ако всички са възникнали едновременно - съразмерно. Когато изпълнението не е
достатъчно да покрие цялото задължение се погасяват първо разноските, после
лихвите и накрая главницата. В установената в закона поредност на изброяване на
погасяването не фигурира задължението за неустойка, т.е. то не се погасява
преди главното задължение по закон. След като страните са уговорили че ще се
спазва поредността по закон, а са изброили друга поредност, съдът намира че
следва да се приложи поредността по чл. 76 ал.2 от ЗЗД, като счита че
тълкуването на уговорката, според волята на страните да прилагат закона е в
този смисъл. При това положение правилно сумите са отнесени за погасяване на
задълженията по фактурите, а дължимата неустойка не е заплатена.
Клаузата за уговорената неустойка
не е нищожна. Твърди се че не се дължи неустойка, тъй като след 30-ия ден
забава е налице кумулация на две обезщетения за забава, което е недопустимо и
прави клаузата за неустойка нищожна, поради противоречие със закона и добрите
нрави. Действително в договора са уговорен идва вида обезщетения за забавеното
изпълнение, но се претендира само неустойката. Тези два вида са уговорени за
различни периоди т.е. не се кумулират. Така като е уговорено следва да се приеме, че
обезщетение в размер на 1/360 от законната лихва за всеки ден се дължи само до
тридесетия ден от забавата, а след това се дължи само неустойката. В договора
израза „освен обезщетението“ има предвид освен дължимото обезщетение за
тридесет дни забава. Дори и да се приеме че са уговорени два вида обезщетения
за един и същи период, то недопустимо е не уговарянето им, а претендирането и
присъждането на два вида обезщетение. Следва
да се отбележи че ищеца не е претендирал и уговореното обезщетение в размер на
законната лихва върху неплатената сума до 30 ден на забавата.
Ответникът твърди че ищецът се е
удовлетворил за закъснението вследствие на разликата между цената на горивата,
които са му доставени и тези които се продават по пазарни цени. Това възражение
е неотносимо, поради което и съдът е отказал събирането на доказателства.
Начина на определяне на цената не оправдава закъснението в плащането и такава
уговорка не съществува в договора или в писмен анекс. В чл. 6.1 от договора е
бил уговорен механизъм да се промени падежа на задължението по фактура по
съгласие на продавача, който не е приложен в случая и би следвала да се приложи
ако така уговорка е съществувала между страните, с оглед твърденията на
ответника, че закупеното от него гориво по принцип е следвало да се заплати
по-късно, тъй като е било за селскостопански машини.
Ответникът твърди че падежът на
задължението е изчислен неправилно. С оглед уговореното в договора и
заключението на вещото лице, съдът намира че падежа не всяко задължение по
отделните фактури е правилно изчислен.
Последното възражение на ответника
е че уговорената неустойка е прекомерна. Съдът намира че на първо място
страните по договора са търговци и уговорената между тях неустойка не може да
бъде намалявана като прекомерна. Ответникът твърди също така, че тъй като е
уговорена в прекомерен размер то неустойката е нищожна, като противоречаща на
добрите нрави. Размерът на уговорената неустойка не е прекомерен. Той е
съобразен с нейните функции – обезщетителна, гаранционна и санкционна.
Неустойката, така както е уговорена между страните се дължи едва след 30 ден
забава на плащането т.е. тя се начислява след един разумен срок, в който да се
изпълни задължението по договора и след който за ищеца се презюмира че ще
настъпят съществени вреди от неизпълнението. Тя не е уговорена без краен срок,
нито без максимален размер, а като еднократно определена сума.
По изложените съображения иска
следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
При този изход на производството на
ищеца се дължат направените разноски в пълен размер – 1 305,35лв. държавна
такса; 200лв. възнаграждение за вещо лице и 1 000лв. адвокатско
възнаграждение. Възражението на ответната страна, че уговореното и платено
адвокатско възнаграждение е прекомерно е несъстоятелно, тъй като то е дори под
минимума по чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ръководен от изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „АГРОПРОТЕКТ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ****, със съдебен адрес ***, чрез адв. Т.Т. и адв. Т.А.да заплати на „ЗАРА-Е“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ****, със съдебен адрес *** , **, чрез адв. П.Н. сумата 32 633,78 лв. (тридесет и
две хиляди шестстотин тридесет и три лева и седемдесет и осем стотинки),
представляваща неустойка за забавено изпълнение на парично задължение по
сключен между тях договор за доставка на горива от 22.04.2013г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 28.11.2016 г. до окончателното заплащане
на сумата и сумата 2 505,35 лв., представляваща направени разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд - Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: