Присъда по дело №809/2021 на Районен съд - Хасково

Номер на акта:	19
Дата:	13 май 2022 г. (в сила от 30 май 2022 г.)
Съдия:	Пламен Стоянов Георгиев

Дело:	20215640200809
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 19
гр. гр. Хасково, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
и прокурора М. Ив. К.
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Наказателно дело от общ
характер № 20215640200809 по описа за 2021 година
и след като обсъди събраните доказателства поотделно и в съвкупност
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Д. С. С., родена на ***** г. в град Х******, с
постоянен адрес: град Х., ул. „******* и настоящ адрес: град П., ул. „*******,
ЕГН: ********** за виновна в това, че на 10.10.2020 г., в град Хасково
причинила лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване със зачервяване и
оток на лявото бедро, довело до причиняване на страдание, без разстройство
на здравето, на полицейския служител П. А. П. от гр. Хасково – старши
полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна
полиция“ към РУ – Хасково при ОД на МВР - Хасково, при изпълнение на
службата му - престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от
Наказателния кодекс, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл.
130, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК й налага наказание „Пробация”
със следните пробационни мерки по чл. 42а от НК, а именно: 1.
„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца и
1

периодичност на изпълнение два пъти седмично; 2. „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА подсъдимата Д. С. С., с постоянен адрес: град Х., ул.
„********* и настоящ адрес: град П., ул. „*********, ЕГН: ********** да
заплати на П. А. П., с адрес: град Д., бул. ********, ЕГН: ********** сумата в
размер на 400 лева, представляваща обезщетение за претърпени от описаното
в обвинителния акт деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на деянието – 10.10.2020 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД
за разликата от уважения до пълния предявен размер от 5000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА подсъдимата Д. С. С., с постоянен адрес: град Х., ул.
„********* и настоящ адрес: град П., ул. „**********, ЕГН: ********** да
заплати на П. А. П., с адрес: град Д. бул. „*********, ЕГН: ********** сумата
в размер на 600 лева, представляваща направени по делото разноски за
възнаграждение за упълномощен по делото адвокат в качеството на
повереник.
ОСЪЖДА подсъдимата Д. С. С., с постоянен адрес: град Х., ул.
„********* и настоящ адрес: град П., ул. „**********, ЕГН: ********** да
заплати по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 127.80 лева,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение за вещо
лице, а по сметка на Районен съд – Хасково сумата в размер общо на 70.00
лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на
вещо лице за явяване и изслушване в съдебно заседание и държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата в размер на по
5.00 лева при всяко служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Хасково в петнадесетдневен срок от датата на обявяването й в съдебно
заседание – 13.05.2022 г., като обявява, че мотивите към нея ще бъдат
изготвени в срок до 27.05.2022 г.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вуярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 19 от 13.05.2022 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по н.о.х.д. № 809 по описа за 2021 година.

Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимата Д. С. С.
от град Хасково обвинителен акт, с който на същата е предявено обвинение за
извършено престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от
Наказателния кодекс за това, че на 10.10.2020 г., в град Хасково причинила
лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване със зачервяване и оток на
лявото бедро, довело до причиняване на страдание, без разстройство на
здравето, на полицейския служител П. А. П. от гр. Хасково – старши полицай
в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към
РУ – Хасково при ОД на МВР - Хасково, при изпълнение на службата му.
Отправено е искане за конституиране в качеството на частен обвинител,
съответно предявен и приет в разпоредително заседание за съвместно
разглеждане в наказателния процес е гражданският иск от П. А. П. против Д.
С. С. с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за сумата в размер на 5000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от описаното в обвинителния акт
деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
деянието – 10.10.2020 г. до окончателното й изплащане, респ. пострадалото
лице е конституирано в качеството на частен обвинител и граждански ищец.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на
Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението против подсъдимата във вида, в който е предявено и счита, че от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства то било доказано по
несъмнен начин, както от обективна, така и от субективна страна. По делото
били събрани гласни доказателства от очевидци относно механизма на
деянието, в това число и от пострадалия, който също се явявал очевидец.
Престъплението имало и специфичен пострадал –полицейски орган, при и по
повод изпълнение на служебните си задължения, като именно в такъв момент
бил нанесен и ударът от страна на подсъдимата. Липсвало основание и да се
приеме, че деянието било извършено от подсъдимата при условията на
неизбежна отбрана, тъй като липсвало нападение и то такова, което да се
приеме за противоправно, доколкото спрямо свидетеля Е.Х. не било
упражнявано насилие от страна на полицейските служители или друго
въздействие, което да се приемело като нападение. По отношение на
наказанието, предлага по отношение на подсъдимата то да бъде определено
при условията на чл. 55 от НК, акцентирайки на данните за личността й и
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто
съдебно минало, добри характеристични данни, млада възраст. Счита, че
наказание Пробация” с двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а от
НК, а именно: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 7
1

месеца и периодичност на изпълнение два пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 7 месеца ще
способства за изпълнение на предвидената превъзпитателна функция.
Предлага предявеният граждански иск да бъде уважен изцяло, а в тежест на
подсъдимата да бъдат възложени направените по делото разноски.
Частният обвинител и граждански ищец П. А. П. – лично и чрез
упълномощения по делото повереник – адв. Л. С. заявява, че поддържа
обвинението и предявения граждански иск и в хода на съдебните прения
подлага на анализ приобщените по делото доказателствени източници и
излага подробни конкретни съображения за основателността на повдигнатото
от РП – Хасково обвинение и на заявената претенция, доколкото бил уронен
престижа и доброто име на пострадалия. Претендира присъждане на
направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен в
качеството на повереник адвокат.
Защитникът на подсъдимата Д. С. С. - адв. В.Ч. от АК - Хасково
пледира при произнасянето на присъдата да се вземе под внимание, че по
делото бил приобщен значителен обем доказателствен материал, но при
неговата оценка в съвкупност по никакъв начин не се доказвало както от
обективна, така и от субективна страна престъпното деяние, за което неговата
подзащитна била предадена на съд. При аргументиране на тезата си подлага
на анализ установените безспорни фактически положения, отграничавайки ги
от спорните, акцентира на проявен непрофесионализъм от страна на
полицейските служители в това число от страна на частния обвинител и
граждански ищец П. А. П. при разрешаване на ситуацията след възникналия
инцидент в нощното заведение. След това пък, изнасяйки свид. Е.Х., който
бил несъмнено пострадал при този инцидент, навън пред заведението, където
се твърдяло, че се разиграло инкриминирамото деяние с участие на
подсъдимата, били събрани гласни доказателства, които в досъдебна фаза
съдържали данни за възпроизвеждане на показания на полицейските
служители и затова съдът следвало да кредитира с доверие събраните гласни
доказателства в съдебна фаза в хипотезата на непосредственост. Така щяло да
проличи, че всъщност съмнението на зависимост между полицейските
служители и охранителите, наличните несъответствия, различното поведение
във времето на органите на полицията разкривали пропуски в обвинителната
теза, като не се изяснявало виновно поведение на неговата подзащитна. Съдът
служебно бил запознат и с производства във връзка с други противоправни
поведения в нощното заведение на същата дата, а заявяването от
пострадалото лице постфактум нанесената травма поставяло под съмнение
нейния източник, към което се наслагвало и объркването и противоречията в
свидетелските показания. Моли на основание чл. 304 от НПК, подсъдимата Д.
С. С. да бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение, а
предявеният граждански иск – отхвърлен. Претенцията се явявала недоказана,
доколкото нямало никакво доказателство за последвала неработоспособност
на пострадалото лице вследствие травмата, а срамът от случилото се бил
2

последица, която не подлежала на репариране, като излага подробни
съображения в подкрепа на тази група доводи, отнасяща се до визираната
недоказаност на предявения граждански иск. Претендира присъждане на
направени в наказателното производство разноски от подсъдимата.
Подсъдимата Д. С. С. от град Хасково заявява, че разбира обвинението,
но не се признава за виновна по него. В хода на съдебното следствие дава
подробни обяснения за случая, а в своя защита се придържа изцяло към
изложеното от нейния защитни, като заявява и определени фактически
твърдения в допълнение относно собственото й поведение, което останало
извън анализа на прокурора. В даденото й право на последна дума изразява
позицията си, че желае да бъде оправдана.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимата Д. С. С. е родена на ******* г. в град Хасково, същата е
************ регистрирана е постоянен адрес: град Х., ул. „***** и по
настоящ адрес в град П., ул. „********
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 1554,
издадена от Районен съд – Хасково на 14.10.2020 г. подсъдимата Д. С. С. от
град Хасково не е осъждана и не е била освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК. От
събраните за подсъдимата характеристични данни се установява, че същата
няма криминални регистрации, няма заведени заявителски материали и не се
установяват данни за допускани нарушение на обществения ред, не
контактува с лица от криминалния контингент и се ползва с уважение сред
своите съседи. В попълнената от нея Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, е посочила, че получава доходи от трудова
дейност в размер на 650 лева, месечно, не притежава недвижими имоти или
моторни превозни средства, регистрирани на нейно име.
Установено е в хода на съдебното следствие, че частният обвинител и
граждански ищец - П. А. П. с ЕГН: ********** от гр.Хасково, бул. „*****
към инкриминираната дата, а именно: 10.10.2020 г. работел като старши
полицай в група „*******“ на Сектор „Охранителна полиция“ към РУ –
Хасково при ОДМВР – Хасково, като на тази длъжност бил назначен Заповед
№ 272з-1337/14.06.2020 г. Младши инспектор П. А. П. бил служител на МВР
от 06.10.2015 г.
За времето от 20:30 ч. на 09.10.2020 г. до 08:30 ч. на 10.10.2020 г.,
частният обвинител и граждански ищец П. А. П. бил назначен в наряд в 4-ти
патрулен участък като старши на АПР-253 с водач свид. Б. С. Д., на длъжност
„мл. инспектор“ в РУ на МВР - Хасково, съгласно утвърден График с рег.№
1970р - 34232/01.10.2020 г. на Началник РУ на МВР – Хасково и съставената
ежедневна ведомост. За същото време, видно от Справка рег. № 1970р –
3

10322, на смяна като Оперативен дежурен в РУ на МВР – Хасково бил свид.
Х.В. Е., на длъжност „мл. експерт“ съгласно График рег. № 1970 – 34021/2020
г., утвърден от Началник на РУ на МВР - Хасково.
В ранните часове на инкриминираната дата 10.10.2020 г. – в около 06:00
ч. подс. Д. С. С. била посетител, заедно със свои познати, в бар **** находящ
се в сградата на комплекс ****“ в град Хасково. На работа като охранители в
нощното заведение били свид. Т. Ф. Д., Т. Д. М. и колегата им – Я. Е., всички
заемащи длъжността „сътрудник охрана“ в „СОТ Аркус сигурност България“
ЕООД, град София, офис – град Хасково, което дружество по силата на
договор за физическа охрана на обект, сключен с „Джой комерс“ ЕООД, град
Хасково осъществявало нощна невъоръжена физическа охрана на
стопанисван от възложителя обект, а именно бар „****“, находящ се в
Комплекс „*****“, град Хасково, пл. „Градска болница I“, като дейността се
изразявала в недопускане на нарушаване на реда в охранявания обект.
По това време в бара, освен компанията на подс. Д.С., в която
присъствали баща й – свид. С. Г. С. и свид. Е. Ш. Х., били още свид. Г. П. Н.,
както и свид. Х. Д. Н., както и персоналът на заведението. Тъй като работното
време на заведението приключвало, свидетелите Т.Д. и Т.М. се намирали
извън обекта, когато в бара, настъпил конфликт между част от посетителите,
в който участие имали и служители от персонала. В резултат на свид. Г. П. Н.
бил нанесен удар, при което последният паднал на земята и за кратко не бил в
контактен, удар бил нанесен от свид. Х. Д. Н. и на охранителя Я. Е., който в
това време минавал да уведоми клиентите за приключване на работното
време и на обслужването. Това, че посетителите били приканени да се
ориентират към тръгване, поради приключване на работното време на
заведението бил и конкретният повод за създалото се напрежение между
клиенти и персонал на заведението – бармани, сервитьори и охранители.
Присъстващи от компанията на подс. Д.С. също били въвлечени, след като
отказвали да си тръгват и завили, че заведението ще работи докато решат да
си тръгнат, при което последвал физически сблъсък с участието на Е. Ш. Х.,
който бил ударен в лицето, а вследствие на нанесения удар, последният бил
проснат на земята, неконтактен и с лице, обляно в кръв. В този момент били
потърсени за съдействие охранителите, намиращи се пред входа на
заведението – свидетелите Т.М. и Т. Д.. Бил подаден и сигнал за инцидента на
ЕЕН 112.
Сигналът бил приет от свид. Х. В. Я., който първоначално изпратил на
място АПР – 245, включващ в състава си свид. П. Г. Н. М. Х. Д., но след като
първият узнал за участие в инцидента на своя баща – свид. Г. П. Н., бил
изпратен АПР - 253 в състав: свид. Б. С. Д. и частния обвинител и граждански
ищец П. А. П.. Изпратените служители на РУ на МВР – Хасково били
инструктирани да установят всички участници в инцидента и да ги
съпроводят в сградата на РУ на МВР – Хасково за снемане на обяснения.
Едновременно с изпращането на полицейските екипи, била поискана и помощ
от ЦСМП – Хасково – изпращане на линейка на мястото на инцидента – бар
4

„**** в град Хасково.
След почти едновременното пристигане на двата полицейски екипа
пред бар „****“ в град Хасково, малко след 06:00ч., свидетелите П.Н. и М.Д.
останали пред заведението, където вече били и свидетелите Г.Н. и Х.Н., а
частният обвинител и граждански ищец П.П. и Б.Д. влезли вътре, за да
установят подробности около инцидента, в изпълнение на служебните си
задължения. Вътре в заведението, установили мъж с кървящ нос,
впоследствие установен – свид. Е. Ш. Х., както и подсъдимата Д. С. С., която
била с него. Полицейските служители разпоредили на кървящия Е.Х. да
излязат навън, за да установят какво е станало и да изчакат идването на
медицинската помощ, но се наложило да го подпомагат в придвижването му,
придържайки го от двата края при излизането му по стъпалата от бара, тъй
като той бил в доста пияно състояние, а нанесеният удар също се отразила на
способността му сам да се придвижва нагоре. Зад тях по стъпалата вървяла и
подс. Д. С. С., като крещяла на полицейските служители, че не си вършели
работата, говорела им, че „тя им плащала заплатата“, отправяла им и обидни
реплики. Излизайки пред заведението, свидетелите П.П. и Б.Д. положили
свид. Е.Х. на земята до идването на линейката, като изморени от тежестта му
го пуснали. Подсъдимата Д. С. С. продължавала да крещи по адрес на
полицейските служители, че за нищо не ставали, че не си вършели работата,
наричала полицаите „продажници, мутри в униформи“, а баща й – свид. С.С.
възприел, а също и заснел с мобилния си телефон използване на физическа
сила спрямо намиращия се на земята в почти безпомощно състояние свид.
Е.Х.. Това допълнително провокирало подсъдимата Д.С. да репликира
полицейските служители. Докато частният обвинител и граждански ищец
П.П. опитал да разговаря с нея, за да опита да я успокои и установи какво
точно се е случило, подс. Д. С. С. неочаквано изритала с десния си крак, с
цяло ходило П. А. П. в левия му крак, в бедрото, в областта над коляното.
Частният обвинител и граждански ищец не бил подготвен за подобна реакция
и залитнал назад вследствие на удара, като изпитал болка. В този момент се
намесили колегите му – свид. П.Н. и свид. М.Д., които хванали подс. Д. С. С.
отзад и и я издърпали далеч от колегата им П.. При издърпването, тя се
опитала да нанесе втори удар с крак по П.П., но не успяла.
На сутринта подс. Д. С. С. след като била поканена в сградата на РУ на
МВР – Хасково за разпит, била задържана за срок до 24 часа със Заповед №
1970зз-441/10.10.2020 г., а П. А. П. посетил ЦСМП – Хасково, след
инцидента, където бил прегледан.
Според заключението на вещото лице по назначената в хода на
досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза, на пострадалия
П.П. било причинено: охлузване, зачервяване и оток на лявото бедро.
Описаните увреждани, според вещото лице, са причинени от действие на
твърд тъп предмет и могат да се получат по начина, времето и
обстоятелствата, установени в хода на досъдебното производство. По
същността си ударът с крак е именно удар с твърд тъп предмет. Причинено е
5

страдание без разстройство на здравето, видно от заключението на вещото
лице.
След инцидента, частният обвинител и граждански ищец – П. А. П. не
изпитвал особени физически затруднения в изпълнение на служебните си
задължения, но след като се разчуло за инцидента, бил подлаган
нееднократно на подбив от колегите му и „предупреждаван“ да внимава „да
не го набие някое момиче“, което се отразило на самочувствието му.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от
НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство:
протоколи, справки и бюлетин за съдимост, от заключението на вещото лице,
по назначената съдебномедицинска експертиза, което съдът е приел в съдебно
заседание и възприема като обективно, компетентно и безпристрастно
изготвени, както и от ангажираните гласни доказателства, чрез проведените
разпити на подсъдимата и на свидетелите по делото.
На първо място, уместно е да бъде отбелязано, че след като е приканена
от съда, подсъдимата Д. С. С. се е възползвала от правото да даде обяснения
по случая, в които възпроизведе случилото се на база нейните възприятия и
спомени за събитията на процесната дата. Необходимо е същевременно да се
има предвид, както нееднократно е изтъквано, че освен средство за защита,
обясненията на подсъдимия по делото съставляват и основно доказателствено
средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода
на разследването доказателствен материал. Такива в хода на съдебното
следствие бяха приобщени, като обясненията на подсъдимата Д. С. С. се
кредитират с доверие относно изложеното в хода на съдебното следствие за
нейното присъствие на инкриминираната дата в нощно заведение в град
Хасково – бар „****“, за факта, че е била употребила алкохол и за кръга
присъстващи лица – първоначално в нейното обкръжение и впоследствие -
като участници в инкриминираните събития до момента на извеждане на
свид. Е.Х. от заведението. В тази им част, обясненията й се подкрепят от
показанията на свидетелите С.С., Е.Х., Т.М. и Т.Д., както и пристигналите
впоследствие свидетели – Б.С. Д. и П. А. П.. Действително, в случая в процеса
на събирането на доказателства в наказателния процес при дирене на
обективната истина, в условията на непосредственост, освен обясненията на
подсъдимата, са събрани достатъчно други годни, най - вече гласни
доказателства, при това преки, които макар и в известна степен
противоречиви, могат да обезпечат установяването й. В рамките на
очертаната хронология на разигралите се събития, настоящият съдебен състав
дава вяра на изложеното най – напред от страна на свидетеля П. А. П., който
има качеството на пострадал, но важно при преценка на евентуалната негова
заинтерисованост от изхода на делото, е да се отбележи, че същият макар да
прояви процесуална активност при заявяване на искане за конституиране в
6

качеството на страна – частен обвинител и предявяване граждански иск, респ.
придобиване качеството на страна в процеса – частен обвинител и
граждански ищец, е служител на Министерството на вътрешните работи.
Същият излага изключително подробно и коректно фактите и
обстоятелствата, за които има преки и непосредствени впечатления, като с
изключение на определени детайли, има ясен спомен за разигралите се
събития, въпреки изминалия период от време и съдът счита, че дава
достоверни показания за тях. По тази причина, дава се вяра на изложеното от
него относно обстоятелствата, свързани с поведението на подсъдимата
непосредствено преди процесния инцидент, кръга от присъстващи лица и
тяхното поведение. Частният обвинител и граждански ищец П. А. П. от една
страна е сред няколкото очевидци на случая, като участник в инкриминирания
инцидент и има ясен спомен за него, който възпроизвежда в детайли в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, като отделните
изключения и несъответствия се отнасят не толкова до противоречие в
показанията, колкото до отделни нюанси в изложеното и възприятията,
дължащи се на изминалия период от време и на специфичните фактори,
въздействащи на способността за възприемане на отделни детайли, които са
предолени със съответните способи от страна на съда. От друга страна, тъкмо
поради качеството му на пострадал и след като е конституиран да участва в
процеса като частен обвинител и граждански ищец, за този свидетел би
съществувала индиция за възможна заинтерисованост от изхода на делото,
предвид личния и имуществен интерес, който би имал в тази хипотеза, но
подобен обаче се опровергава по категоричен начин от съвкупния анализ на
гласните доказателства. Такава индиция обаче е налице по отношение на част
от останалите лица, разпитани в качеството на свидетели и имащи качеството
очевидци на събитията – свид. С. Г. С., явяващ се близък родственик на
подсъдимата и свид. Е. Ш. Х., намиращ се в приятелски отношения с Д. С. С..
Независимо от това, изброените свидетели, след като за били запознати с
правата и задълженията им съответно по чл. 122 и чл. 120 от НПК и с
обстоятелствата по чл. 121 от НПК относно, които може да не дават
показания, са се съгласили да свидетелстват, била им е разяснена
отговорността за лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1 от НК и са обещали да
говорят истината. Техните показания съдът третира като доказателствен
източник само отчасти, доколкото свид. Е. Ш. Х. не възпроизвежда ясен
спомен за разигралите се събития, включително относно упражнено по
отношение на него насилие не само вътре в самото заведение, но и след това –
при извеждането му от полицейските служители, при това от страна на
самите органи на МВР, докато свид. С.С., макар да е фотографирал, не бе в
състояние, поради особености на физическото състояние, в което се е
намирал самият той, да даде ясни сведения за повода за употреба на
физическа сила от полицейските служители, нито да посочи кой конкретно от
присъствалите на място полицаи е употребил сила. Затова, показанията му,
макар и да подкрепят в значителна степен изложеното в обясненията на
7

подсъдимата Д. С. С., съдържат пропуски, които ще бъда обсъдени по
същество, но в крайна сметка няма пречка и на това място да бъде изтъкнато,
че препятстват в това производство достигане до категоричен извод за
неправомерно физическо насилие от страна на полицейски орган по
отношение на свид. Е. Ш. Х., приятел на подсъдимата Д. С. С., обосноваващо
оправдана от законова гледна точка нейна намеса за предотвратяването му.
Още по – малко такова да е осъществявано от свид. П. А. П.. От друга страна,
налице са еднопосочни, логически последователни и обосновани показания
на свидетели очевидци, и то полицейски служители за агресивно вербално
поведение на подсъдимата Д. С. С. по адрес на полицейските служители – П.
А. П. и Б. С. Д., дадени от самите тях и подкрепени от изложеното от техни
колеги – П. Г. Н. и М. Х. Д., както и от свидетелите – Т. Ф. Д. и Т. Д. М.,
служители на дружеството, което е поело въз основа на договорни
отношения, осъществяването на физическа охрана в нощното заведение, в
което, а след това и пред което, са се развили инкриминираните събития. Тази
доказателствена маса, макар и изпълнена с определени нюанси във
възприятията на отделните свидетели до степен, наложила преодоляването на
несъответствия в показанията им пред съда с използване на допълнителни
процесуални способи – по чл. 281 от НПК – прочитане на показанията, дадени
пред орган на досъдебната власт, поради противоречия и/или липса на спомен
и по чл. 143 НПК – поставяне в очна ставка, дава ясни очертания на
цялостната картина по случая. Показанията им за основния момент от
предмета на доказване, а именно нанасяне на удар от страна на подсъдимата
по отношение на частния обвинител и граждански ищец се кредитират от
съда, като еднопосочни, а и достоверни до голяма степен за кръга от факти
относно поведението на всеки от участниците, за да бъде даден отговор
налице ли е деяние, механизма на осъществяване и авторството в лицето
именно на подсъдимата Д. С. С.. Особено красноречиво е подкрепянето им от
обективните находки по делото, свързани с причиненото увреждане на
частния обвинител и граждански ищец, скрепени в заключението на вещото
лице по назначената съдебно – медицинска експертиза, предопределящо за
преценката и коя група доказателствени източници да бъдат кредитирани с
доверие. Извод, който се консолидира и от направеното, макар и не особено
красноречиво признание от страна на подсъдимата, че е възможно, поради
несъгласие и възмущение от действията на органите на МВР да е посегнала
към свид. П.П. и да е допуснала физическо съприкосновение между тях, като
относно наличието или не на обстоятелства, изключващи отговорността,
както и за субективната страна, съдът ще вземе отношение по същество,
доколкото това не съставлява въпрос относно достоверността на
доказателствените източници, а такъв за правната оценка на вече
установените фактически положения.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършените деяния,
8

прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК за
осъществено деяние, но за такова, което да бъде субсумирано под състава на
престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от Наказателния кодекс,
за което подсъдимата Д. С. С. от град Хасково е привлечена към наказателна
отговорност, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление по чл. 130, ал. 2 от
Наказателния кодекс, респ. за да бъде довършено изпълнителното деяние е
необходимо и достатъчно да бъдат извършени от дееца такива действия, с
които без да бъде увредено здравето на друг човек, е причинено на
пострадалия страдание или болка, като в случая съставомерният резултат се
изразява в реално увреждане, засягане на здравето, което квалифицира
деянието като такова, попадащо в категорията резултатни престъпления.
В настоящия случай, по делото е несъмнено установено, че
подсъдимата Д. С. С. от град Хасково е извършила от обективна страна
твърдяните в акта на държавното обвинение действия, като на посочената
дата – 10.10.2020 г. най – напред вследствие вероятно на консумиран алкохол,
а след това и поради възникналата конфликтна ситуация в нощното
заведение, в което била посетител и полученото нараняване от неин приятел –
свид. Е.Х., е демонстрирала възмущение от реакцията и действията на
пристигналите на място по повод инцидента полицейски служители, което
без значение оправдано или не съвсем, е изразила не по най – подходящия
начин. Това е станало с отправяне на викове с обиди и изрази, съдържащи
явно неуважение към пристигналите длъжностни лица от състава на МВР,
сред които и частния обвинител и граждански ищец – П. А. П.. Използваната
вероятно непремерено и непропорционално, предвид факта, че е бил в почти
безпомощно състояние, физическа сила по отношение на свид. Е. Ш. Х. от
страна на органите на МВР, които преди това, придържайки го с ръце, са го
изнесли от заведението - П. А. П. и Б. С. Д. е бил онзи факт, който е
катализирал негативната емоция, събрана от отрицателните изживявания у
подсъдимата Д. С. С. и същата е ескалирала, намирайки израз в процесното
деяние. Установено по несъмнен начин е, че докато частният обвинител и
граждански ищец П.П. опитал да разговаря с нея, за да опита да установи
какво точно се е случило, подс. Д. С. С. неочаквано изритала с десния си крак,
с цяло ходило П. А. П. в левия му крак, в бедрото, в областта над коляното, а
доколкото не очаквал и не бил подготвен за подобна реакция, частният
обвинител и граждански ищец залитнал назад вследствие на удара, като
изпитал болка. Този факт бил забелязан както от на практика не само не се
отрича от останалите доказателствени източници, кредитирани от съда с
доверие, а тъкмо напротив – изцяло се потвърждава. С това не буди спор, че е
причинено нараняване на пострадалия, което макар и да не е довело
конкретно до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129
НК, е причинило на П. А. П. страдание, обосноваващо извода, че деянието
следва да се квалифицира като лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от
Наказателния кодекс, както правилно е посочено от прокурора, като по този
9

пункт от анализа по случая не е налице каквато и да е необходимост от по –
задълбочена аргументация, поради липсата на необходимост и липсата на
отправени възражения в тази насока. Описаните увреждания са причинени по
механизъм на действие от тъп предмет и могат, според вещото лице, да се
получат по начина и при обстоятелствата отразени в производството, който
механизъм на деянието бе и установен от съответните доказателствени
източници.
На следващо място, поради наличието на отправени възражения в тази
конкретно насока и предвид задължението на съда за доказване, с оглед
пълно и всестранно разкриване на обективната истина по делото и
адекватното подвеждане на фактите по делото с конкретна наказателноправна
норма от друга, налагат обсъждане и правен анализ на обстоятелствата,
осъществили се непосредствено преди нанасяне на процесното нараняване.
Тези обстоятелства касаят основно и преди всичко поведението на двете
страни и конкретно на пострадалия П. А. П., като част от АПР при РУ на МВР
– Хасково изпратен по сигнал за инцидент процесната вечер. Действително,
защитната теза на подсъдимата целеше, а с определени гласни доказателства,
бе и породено съмнение доколко професионално полицейските служители са
се отнесли, при осъществяване на действията им по овладяване на процесния
инцидент и предотвратяване неговото развитие, като самото деяние е израз на
прякото потвърждение на тези теза в обективната действителност, тъй като в
обратен случай при проява на нужния професионализъм и бдителност, до
подобно негативно развитие не би се стигнало. Въпреки това обаче, дори да е
била непропорционално употребена физическа сила по отношение на свид. Е.
Ш. Х., познат и приятел на подс. Д. С. С., не е било осъществено
противообществено поведение от пострадалия спрямо свид. Е.Х. или спрямо
самата подсъдима непосредствено преди инцидента. Това изисква да се
приеме, че е налице абсолютно неоправдана, от гледна точка обществените
норми на поведение, реакция и поведение на подс. Д.С., поради липсата на
нападение по отношение на същия и риск от засягане на нейни или на неин
близък ценности, които да обосноват наличието на института на неизбежна
отбрана. Фактическата и юридическа несъстоятелност на евентуалната теза,
че същата е действала в хипотеза на неизбежна отбрана, сама по себе прави
лишено от необходимост обсъждането по – нататък на въпроса за
превишаване пределите на неизбежната отбрана. Оттам и необходимостта да
се изследва състоянието, в което е действала подсъдимата – дали е била
налице уплаха или силно смущение, както и възможността за
преквалифициране на деянието. Дори да се приеме, че е налице състояние на
силно раздразнение у подсъдимата, то в случая не е било предизвикано от
пострадалия с някое от изброените в чл. 132, ал. 1 НК действия. Още по –
малко пък да е било възможно да се стигне до настъпване на тежки
последици за виновния или негови ближни, за да се възприеме възможност за
квалификация по цитираната разпоредба. показателно е, че за оказване на
спешна медицинска помощ на пострадалите от инцидента в заведението, сред
10

които и свид. Е.Х. е бил извикан и на място е пристигнал екип на ЦСМП –
Хасково, а полицейските служители с действията си, са целели да
подпомогнат тази дейност. Съвсем отделен е въпросът какво е провокирало
евентуалната употребата на физическа сила спрямо свид. Е.Х., довело до нова
ескалация на напрежение, вече отвън, пред вратите на заведението, намерило
израз в инкриминираното поведение на подсъдимата, при положение, че този
свидетел не е могъл да прави каквито и да е координирани телодвижения и
бил на моменти в неконтактно състояние.
По този начин, се установи наличието на всички обективни признаци,
съдържащи се в изпълнителното деяние на престъплението по чл. 130, ал. 2 от
НК, а с оглед недвусмисленото установяване, че частният обвинител и
граждански ищец - П. А. П. от 06.10.2015 г. е служител на МВР, а към
инкриминираната дата, работел като старши полицай в група „Охрана на
обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Хасково при
ОДМВР – Хасково, като на тази длъжност бил назначен Заповед № 272з-
1337/14.06.2020 г. и за времето от 20:30 ч. на 09.10.2020 г. до 08:30 ч. на
10.10.2020 г. е бил назначен в наряд в 4-ти патрулен участък като старши на
АПР-253 с водач свид. Б. С. Д., на длъжност „мл. инспектор“ в РУ на МВР -
Хасково, съгласно утвърден График с рег.№ 1970р - 34232/01.10.2020 г. на
Началник РУ на МВР – Хасково и съставената ежедневна ведомост, се
доказва наличието на основание за субсумиране от обективна страна на
деянието под квалификацията и на чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от
Наказателния кодекс, дадена обосновано и в съответствие с факта, че
телесната повреда в посочената форма е причинена на полицейски орган при
и по повод изпълнение на службата му.
Единственият възможен извод от интерпретацията на събраните в хода
на съдебното следствие доказателства относно авторството на деянието,
осъществено в посочения квалифициран състав пък, сочи на съпричастност
именно на подсъдимата Д. С. С. в извършването му, при което се оказва, че
преценката на съда и държавното обвинение съвпадат напълно по този въпрос
с посочване на подсъдимата като извършител на престъплението.
Причиненото увреждане на тъжителя е установено от събраните по делото
доказателства не само като обективна находка, но и като съставомерен
резултат, намиращ се в пряка причинно – следствена връзка с тези действия,
обоснована включително и при изслушване на вещото лице в съдебно
заседание в контекста на анализа на доказателствените източници за
механизма на причиняване на увреждането. Относно възможния механизъм е
необходимо да се има предвид, че този, визиран в акта на държавното
обвинение по чл. 246 от НПК е изрично вписан като възможен и тъкмо в
рамките на дейността на съда, в същината си насочена към разкриване на
обективната истина се дължи преценката за цялостната картина на събитията
по случая. Така, въз основа на задълбочения съвкупен анализ на
доказателствата, при очертаването й бе изключен друг възможен извод, освен
този, че процесното увреждане е причинено тъкмо в резултат на
11

целенасоченото въздействие от страна на подсъдимата, която с нанасяне на
удара с крак по тялото на пострадалия е причинила и съставомерния
резултат.
Същата е действал от субективна страна при пряк умисъл, съзнавала е
общественоопасния характер на деянието и е очаквала настъпване на
общественоопасния резултат и го е целяла, като подбудите за това са без
значение в това направление на разсъждения, но биха могли да имат значение
при индивидуализация на санкцията. Същите, дори да се изразяват в начин на
изразяване на възмущение от неадекватни, според субективните й
възприятия, действия на органите на МВР по отношение на свид. Ш. Е.Х. или
да са продиктувани от неадекватен израз на безсилие в създалата се ситуация
и получената травма на нейния познат и приятел, са имали неоправдано от
законова и конкретно наказателноправна гледна точка адресат в лицето на
полицейския орган. Дори при въздействието и на тези фактори, умисълът си
остава пряк, пък било то и внезапно възникнал. Особено красноречиво, този
извод се потвърждава от установения по категоричен начин опит
подсъдимата да нанесе и втори удар с крак на частния обвинител и
граждански ищец, предотвратен единствено вследствие намесата на негови
колеги полицейски служители.
При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимата, след
като деянието бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе
предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 4, вр.
чл. 130, ал. 2 от Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на
обществена опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена
опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При
индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които
имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на
деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
съдействието, което деецът е оказала на разследващите органи, в хода на
разследването, като макар да не се признава за виновна, тя дава обяснения
пред съда, а преди това, и пред органите на досъдебното производство и
цялостното й процесуално поведение следва да бъде окачествено като
положително. От друга страна, в никакъв случай не следва да бъдат
пренебрегнати и фактическите данни за личността на подсъдимата – същата е
с необременено съдебно минало и са събрани данни за личността, които я
характеризират изцяло в положителна насока. Преценявайки поотделно и в
съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки от
предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от
свобода”, съдът счете, че очертаните факти могат и следва да бъдат
разгледани в аспекта на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при които и най -лекото предвидено в закона наказание да е
несъразмерно тежко. По тези съображения наказанието за подсъдимата Д. С.
С. следва да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, като
12

предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде
заменено по реда и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК с наказание
„Пробация” със следните пробационни мерки по чл. 42а от НК:
„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца и
периодичност на изпълнение два пъти седмично и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца. Определеният вид и
размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да
изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху
останалите членове на обществото.
Относно предявения граждански иск, приет за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство и намиращ своето правно основание в
разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, по която е
квалифициран от съда – следва да се отбележи следното:
Несъмнено, вследствие на поведението, предприето от подсъдимата Д.
С. С. спрямо частния обвинител и граждански ищец, описано по – горе в
мотивите към присъдата, осъществява признака „деяние” по смисъла на чл. 45
ЗЗД, като не съществува спор относно неговата обществена опасност и
противоправност, доколкото съставлява престъпление, пострадалият е
претърпял неимуществени вреди, доказани в хода на съдебното следствие,
които следва да бъдат обезщетени. Предвид установените факти по делото,
настоящият състав, като взе предвид обстоятелството, че подсъдимата бе
призната за виновна в извършване на деянието, за което е привлечена към
наказателна отговорност, както и че са налице всички останали от елементите
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – деяние, противоправност, вреда,
пряка причинна връзка между тях, доказана вина, намира че следва да бъде
дадена защита увреденото лице, като бъде ангажирана и деликтната
отговорност на причинителя, възникнала, поради виновно неизпълнение на
общото задължение да не се вреди другиму. В този смисъл, предявеният от
гражданския ищец против подсъдимата иск е установен по основание.
Същият по отношение на неимуществените вреди, съдът намира за доказан,
въз основа на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, до размера от 400 лева.
Преценката на съда, основана на обективната категория справедливост,
обхваща обсъждане на първо място вида на увреждането, причинено на
пострадалото лице, което не е свързано с разстройство на здравето и не е
повлияло по никакъв начин на работоспособността, като е причинено
страдание и дискомфорт. От друга страна, неимуществените вреди се
изразяват повече в предизвиканото от естеството на случая подигравателно
отношение спрямо пострадалия сред неговите колеги от МВР, което обаче
дори да влияе негативно на самочувствието му на професионалист и на
неговата чест, не е в пряка причинна връзка с деянието. В този аспект се касае
за поведение не на самата подсъдима, а на такова на колегите на частния
обвинител и граждански ищец, направили определени изводи от едно иначе
противоправно поведение на подс. Д. С. С.. В случая обаче, ако се е
13

почувствал засегнат /обиден/ от определено снизходително или
подигравателно отношение на свои колеги, частният обвинител и граждански
ищец следва да отчита, че подсъдимата няма никакво въздействие върху тези
професионални и колегиални отношения, а отговорността й се свежда до
деянието, за което бе привлечена и за което бе ангажирана отговорността й и
за вредите, пряка и непосредствена последица от него. От особена важност е
да се акцентира на това място, че не без значение, за разлика от анализа на
правната квалификация на деянието и на осъществения престъпен състав по
този пункт, вече би се явявало вече и поведението на пострадалия. Той в
случая не е предприел действия, които по своя характер да доведат съда до
прекия извод за съпричиняване на вредоносния резултат, но е следвало да
бъде по – бдителен при изпълняване на служебните си ангажименти,
налагащи разрешаване на конфликтни ситуации по начин, по който да не се
застрашава неговата собствена, а и на околните сигурност, което мотивира и
преценката за размера в който гражданският иск да бъде уважен, като за
разликата до пълния предявен размер от 5000 лева, претенцията, като
недоказана, бе отхвърлена.
По отношение на разноските:
С оглед обстоятелството че подсъдимата Д. С. С. от град Хасково бе
призната за виновна в извършване на престъплението, за което е привлечена
към наказателна отговорност, в нейна тежест следва да се възложат
разноските по делото, като същата на основание чл. 189, ал. 3 НПК, бе
осъдена да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково
сумата в размер на 127.80 лева, представляваща направени по делото
разноски за възнаграждение за вещо лице, а по сметка на Районен съд –
Хасково сумата в размер общо на 70.00 лева, представляваща направени по
делото разноски за възнаграждение на вещо лице за явяване и изслушване в
съдебно заседание и държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск, както и сумата в размер на по 5.00 лева при всяко служебно издаване на
изпълнителен лист. В нейна тежест, по изложените съображения, бе
възложено да заплати на частния обвинител и граждански ищец - П. А. П.
сумата в размер на 600 лева, представляваща направени от него по делото
разноски за възнаграждение за упълномощен адвокат в качеството на
повереник.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Председател: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
14

Съобщи за изтекли лични данни