Р Е Ш Е Н И Е
№ 63
гр. Плевен, 14 февруари 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. Плевен – първи
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретар
Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Дилова
административно дело № 921 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1
във вр. с чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Производството е образувано по жалба подаден от С.В.В.
с ЕГН **********,***, чрез адв. М.А. *** срещу Заповед № 12-777/01.10.2020 г.
на зам. кмет на Община Плевен, с която е разпоредено жалбоподателя да премахне
незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ изградена „плътна
ограда“, собственост на С.В. ***.
С оспорената заповед е определен 30 дневен срок от влизането ѝ в сила за
доброволно премахване на незаконния строеж, указано е същото да се извърши за
сметка на собственика. Адресатът на заповедта е предупреден, че носи
административнонаказателна отговорност по чл.232, ал.5, т.1 от ЗУТ и в същата е
инкорпорирано разпореждане за принудително премахване на строежа при неспазване
на срока за доброволно изпълнение.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, както и при противоречие с материалноправни разпоредби и в
несъответствие с фактическата обстановка. Твърди се, че не е вярно посоченото в
заповедта и в Констативен акт № 9/31.08.2020г. от Комисия при Община Плевен ,
че строителството е извършено през м. юли 2020г.Твърди се, че имотът е придобит
от жалбоподателя през 2002г от майката на жалбоподателя. Твърди се, че целия
имот е бил собственост на двама братя и между имотите им е имало ограда от
мрежа направена от тях и всеки е ползвал идеална част от него.Твърди се,че през
2003г. по искане на наследодателя на заинтересованата страна Р.К. е започнало
изграждането на ограда, която е направена от жалбоподателя и бащата на Р.К..Твърди
се, че със съседа му имат идеални части от земята, всеки ползва част от двора и
със съгласието на другия и нямат спорове. Твърди се,че констатацията на
общината, че строителството на пътната ограда е извършено без разрешение за
строеж не е вярно, както и че жалбоподателят не може да възстанови имота в
първоначалния вид, тъй като не знае как е бил имота. Твърди, че не е било
необходимо разрешение за строеж и съгласие на съседи, защото оградата е
съществувала и не е строена единствено от него и в тази връзка не е извършил нарушение
по чл. 148 ал.1 и чл. 183 ал.1 от ЗУТ.Твърди, че заповедта е издадена
неправилно на името на жалбоподателя и на сестра му Н.В.С., която не е
съсобственик на имота, от 2016г. съсобственик на имота е Е.К.С.. Иска от съда
оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът е изразил становище по допустимостта и
основателността на жалбата в писмото, с което е изпратена административната
преписка по издаване на оспорения адм. акт /стр.2/, в което е посочил, че счита
жалбата за неоснователна и недоказана. Излага съображения, че процесната
заповед е издадена при съобразяване на установените при проверка на място факти
и обстоятелства, а твърдението, че Н.В.С. не е съсобственик в имота не е
подкрепено от доказателства.Излага доводи, че при извършената проверка в имота
съсобственост на жалбоподателя е констатирано, че наследници и съответно
съсобственици са Стилян В.В., Н.В.С. и Р.П.К..Излага доводи, че не е известно
на служителите на Общината дали Н. С. е продала своята част от имота, но дори
това да е така,това не съставлява незаконосъобразност, даваща основание за
отмяна на оспорената заповед. Твърди се, че безспорно е установено наличие на
строеж, за който няма строителни книжа и който е осъществен в съсобствен имот,
но без съгласие на останалите съсобственици, както и че строителството е
извършено от жалбоподателя. Сочи се, че обжалваната заповед представлява
стабилен административен акт, издаден от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия и при спазване на материалния и процесуалния закон.
Заинтересованите страни Р.П.К. и Е.К.С. не са представили
отговор по подадената жалба.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. М.А. ***, който поддържа подадената жалба. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Ответникът се представлява от юрк. Д. С., който счита
жалбата за неоснователна и недоказана.
Заинтересованата страна Р.К. се явява лично в съдебно
заседание и изразява становище, че
жалбата е неоснователна, а издадената заповед е правилна.
Заинтересованата страна Е.К.С. не се явява и не
изразява становище.
Административен съд - Плевен, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представената по делото жалба/
стр.10/ от 14.08.2020г. е, че Р. *** жалба, че е собственик на ½ ид.ч.
от УПИ VII-223 в кв.2 в с. Брестовец, а в другата ½ ид.ч.
от имота без негово съгласие се изгражда
монолитен басейн с дължина около 15 м.
на дворищната регулационна граница и застъпващ зида около 2/3 от жилищната му
сграда. Изразил е несъгласие басейна да се строи на по-малко от 3 м. от
жилищната сграда и границата.
Видно от представената по делото /
стр./12/ заповед № РД-12-333/25.08.2020г. е, че във връзка с подадената жалба арх.И., зам.
кмет на Община Плевен е назначила комисия, която да извърши проверка, и
съгласно правомощията си по чл. 223 ал.2 от ЗУТ да осъществи административен
контрол относно релевираните доводи за изграждане на монолитен вкопан басейн, в
съсобствен ПИ 06495.201.223, УПИ VII-223 , кв. 2, с
административен адрес ул. „Л.Генов“ № 14 в с. Брестовец, като изиска от
собственика на обекта всички налични книжа и документи. От представения по
делото констативен акт № 9 от 31.08.2020 г. е видно, че във връзка с жалбата
подадена от съсобственика на недвижим имот Р.К. е извършена проверка на строеж
(обект) „Изградена плътна ограда“- VIкат., намиращ се в с.Брестовец,
ул.“Лазар Генов“ № 14, в съсобствен имот с идентификатор 06495.201.223 по КК и
КР, УПИ VII-223, кв.2
по плана на с.Брестовец. При проверката е констатирано,
че строежът е извършен от С.В., не са
представени строителни книжа и документи, не е представено разрешение за
строеж.Констатирано е, че е изградена плътна ограда, разположена до жил. сграда
с идентификатор 06495.201.223.2, собственост на Р.К., разположена в УПИ VII-223 , кв.2 по плана на с. Брестовец, която продължава
южно по протежението на имота и достига на граница с имот с идентификатор
06495.201.886 УПИ X-224 по плана на с.
Брестовец. Констатирано е, че оградата е
изградена от тухли-четворки върху бетонова основа, дължината на оградата е
11,55кв.м. H- 1.58на отстояние 0,55 м. източно от басейна.От
двете страни на оградата са отляти колони с размери 0,15/0,15, отлят е пояс
0,8/0,8м.Изградената плътна ограда е шеста кат., съгласно чл. 137 ал.1 т.6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ . Установено е, че
строителството на „плътна ограда“ е извършено без разрешение за строеж, с което
е нарушен чл. 148 ал.1 от ЗУТ. С оглед направените констатации е прието, че
строежът е незаконен по смисъла на чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ и е основание за
започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за
премахване на строежа и възстановяване на терена в първоначалния му вид.
Проверката е извършена в присъствие на С.В.,
а констативният акт е изготвен в отсъствие на жалбоподателя, препис от него му
е връчен на 21.09.2020 год., което е удостоверено от разписка с негов подпис /стр.18/.
С КА жалбоподателят е уведомен за правото му да направи възражения в 7- дневен
срок, но такива не са подадени.
Със заповед № РД-12-377/01.10.2020г./
предмет на оспорване в настоящото производство / са
възпроизведени констатациите, направени с Констативен акт № 9/31.08.2020 год.
Посочено е, че се касае за строеж от шеста категория по смисъла на чл.137,
ал.1, т.6 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 год. на Министерство на
регионалното развитие и благоустройството за номенклатурата на видовете строежи.
Прието е, че от направените с КА констатации и събраните по преписката
доказателства е налице нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ- липсва разрешение за
строеж и такова по чл.183, ал.1 от ЗУТ – липсва съгласие на останалите
съсобственици, изразено по законово регламентиран начин. Във връзка с горното е
посочено, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед което е наредено премахването на оградата. Даден е срок за
доброволно изпълнение от 30 дни, считано от датата на връчване на заповедта.
Разпоредено е при неспазване на така определения срок строежът да бъде
премахнат принудително от Община Плевен за сметка на собственика по реда на
чл.225а, ал.3 от ЗУТ.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на
02.10.2020 год., видно от разписка на стр. 19, а жалбата против нея е подадена
чрез адм. орган на 14.10.2020 год., поради което съдът счита същата за подадена
в срок.
Видно от представения по делото нотариален
акт № 55, том III, рег.№ 2516, дело № 230/2002г. е,че Х.М. е продала на
П.Х.П. ½ ид.. от дворно място, представляващо съсобствен недвижим имот,
а именно ½ от дворно място,
представляващо съсобствен УПИ № VII-223 в кв. 2, целият от 720
кв.м., находящ се в с. Брестовец , заедно с построената върху 50кв.м. двуетажна
масивна жилищна сграда с гараж, разположена в северозападната част на дворното
място.
Видно от представения по делото нотариален
акт за дарение № 114 том I , лег.№ 1022, дело № 77/2016г. е, че П.П.е
дарила на С.В.В. и Е.К. С. а именно ½
от дворно място, представляващо съсобствен УПИ № VII-223 в кв. 2, целият от 720
кв.м., находящ се в с. Брестовец , заедно с двуетажна масивна жилищна сграда с
гараж, разположена в северозападната част на дворното място. Представен е и
нотариален акт за поправка на нотариален акт, от който е видно че вместо
изразът „ведно със същата ид.ч. от построените в него двуетажна масивна жилищна
сграда и гараж“ се чете изразът „ведно с построената върху 50 кв.м. двуетажна
масивна жилищна сграда с гараж“
По делото е представено удостоверение за
наследници, от което е видно, че П.П.е оставила за наследници С.В.- син и Н.С.-
дъщеря.
Видно от представения по делото решение
постановено по гр.д. 6638/2020г. по описа на РС Плевен е, че е допуснато да се
извърши съдебна делба между С.В.В. и Ема К.С. и Р.П.К. върху следния недвижим
имот УПИ № VII-223 в кв. 2, целият от 720 кв.м., а съгласно скица поземлен имот с идентификатор 06495.201.233
находящ се в с. Брестовец с площ на имота 755 кв.м., при два равни дяла, по един за С. В. и Е.С. и
един за Р.К.. По делото е представено определение, с което е одобрена постигнатата между
страните по делбеното дело спогодба, съгласно която в общ дял на съделителите С.
В. и Е.С. е поставен поземлен имот с идентификатор 06495.201.912 с проектна
площ 378 кв.м., трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на
трайно ползване ниско застрояване/ до 10 м./, в дял на Р.К. е поставен поземлен
имот с проектен идентификатор 06495.201.913 по кад.карта и кад. регистри на
с.Брестовец, с проектна площ 378 кв.м.трайно предназначение на територията
ниско застрояване / до 10м./
По делото е представено заявление за
издаване за разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП УПИ №
VII-223 в кв. 2, подадено от С.В. ***. Видно
от представената по делото заповед № РД-12-82/23.02.2022г. е, че Община Плевен
е разрешила да се изработи план за изменение на действащия ПУП-ПРЗ за УПИ № VII-223 в кв. 2 по плана на
с.Брестовец.
По делото е назначена съдебно-техническа
експертиза. От представеното по делото становище на ВЛ инж. Р.Д. е видно, че
проекта за делба не е представен в общината. Изградената масивна ограда в имота
е разположена по направление на сграда № 2 от ПИ 201.233, проекта за делба не е
съгласуван с действителното състояние и е съмнително да бъде утвърден от Община
Плевен. В момента собствениците владеят 414 кв.м. от западна страна, и 329
кв.м. от източна страна, разликата е 85 кв.м. Според ВЛ имотът е маломерен и не
подлежи на делба. В съдебно заседание ВЛ е изразил становище, че имотът е
неподеляем, тъй като няма необходимата площ. В допълнително заключение изразява
становище, че въпреки представените доказателства, неговото становище не се
променя.
Съдът е разпитал свидетели за изясняване
на обстоятелството кога е построена оградата и от кого, съдът е допуснал
свидетел. От показанията на св. С.С. се установява, че след като жалбоподателят
е закупил имота, заедно с бащата са премахнали телената ограда и са направили
този дувар. Свидетелят заявява, че не знае чия е инициативата за построяване на
оградата, когато са били съсобственици бащата и чичото на заинтересованата
страна оградата е била телена.Свидетелят не е чувал бащата на Р. и С. заедно да
обсъждат как ще се построи оградата,
след като е закупил имота С. е построил ограда от неговата страна и от другата
страна пак С. е построил дувара.
В съдебно заседание заинтересованата
страна Р. К. е изразил становище, че не е запознат с проекта представен в
общината, но смята че монолитната ограда е строена без строителни разрешения и
без определени имотни граници.
Така установеното от фактическа страна
води до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд - Плевен, като провери законосъобразността на
оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства,
намира подадената жалба за неоснователна.
При преценка на законосъобразността на
атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е
същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и
съобразен ли е с целта на закона.
Правомощията по премахване на строежи от четвърта до
шеста категория, които са незаконни по смисъла на чл. 225, ал.2 ЗУТ или на части от тях, съгласно чл. 225а, ал.1 от ЗУТ в редакцията към датата на издаване
на процесната заповед са на кмета на общината или упълномощено от него
длъжностно лице по арг. на чл. 225а ЗУТ. С оглед констатациите на приетото по делото
заключение на инж. С. следва да се приеме, че се касае за строеж от шеста категория. Процесната заповед е
издадена от зам.кмета на Община Плевен, оправомощен със Заповед № РД
10-1632/13.11.2018 год., поради което обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган, в рамките на неговата териториална и материалноправна
компетентност.
При издаване на процесната заповед е спазена
установената от закона форма. Посочени са издателят на заповедта, нейният
адресат, строежът, по отношение на който е разпоредено премахването, изложени
са фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон. Съгласно чл. 225а, ал.2 от ЗУТ заповедта по ал. 1 се издава въз
основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ.
Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в
7-дневен срок. В настоящия случай в обстоятелствената част на заповедта е
налице позоваване на Констативен акт № 9/31.08.2020 год., който е доведен до
знание на жалбоподателя, което е удостоверено с негов подпис. В
законоустановения срок след връчването на КА не са депозирани възражения. В
оспорената заповед правилно е определена категорията на строежа - шеста, което
се потвърждава и от цитираното по- горе заключение на вещото лице.
Констатациите от проверката, отразени в констативният акт, послужили като
основание за издаване на процесната заповед, не са оборени от събраните по
делото доказателства. КА има
доказателствена сила за съществуване, местоположение и вид на строежа. Последно
посоченото подлежи на опровергаване в съдебна фаза, вкл. с доводи за търпимост,
каквито не са изложени. Възприето е, че
евентуални процесуални нарушения при съставяне на акта не опорочават съществено
заповедта за премахване на строежа, ако предпоставките на упражненото с нея
правомощие са осъществени /Решение № 11071 от 25.09.2017 г., ВАС/.
Констатациите на техническите органи може да се потвърдят или да се опровергаят
от събраните по делото доказателства, което е определящо за законосъобразност
на оспорената заповед.
Проверката за законосъобразност на акта обхваща правни
и фактически основания с приоритет на вторите. Според теорията, съществено е
нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът
е счел за установени и които са от значение за издаване на разпореждането за
премахване. Жалбоподателят и неговия процесуален представител не са ангажирали
доказателства, опровергаващи констатациите на административния орган. В този
смисъл на неоснователни и оплакванията, свързани с посочване в заповедта като
съсобственик Н.В.С. вместо действителния
такъв Е.К.С.. С горното не са засегнати правата на жалбоподателя, а на
съсобственика Е.К.С. е дадена възможност да участва в развилото се съдебно
производство чрез конституирането ѝ като заинтересована страна,
респективно да защити правата си във връзка с така издадения административен акт, което тя не е сторила.
Съществуването на оградата, чието премахване е
постановено, не е спорно и не се отрича от жалбоподателя. Спори се дали същата
е изградена само от жалбоподателя и построена ли е през м. юли, август 2020,
както е възприел административния орган или е направена по–рано от предишните
собственици на имота. Това твърдение на жалбоподателите съдът намира за
неоснователно и недоказано, доколкото се опровергава и от показанията на
свидетеля, който заявява че оградата е построена от С., след като е закупил
имота. Действително по делото се установява, че жалбоподателят е придобил имота
чрез дарение от своята майка, но за свидетеля собственик на имота, който го е
закупил от чичото на заинтересованата страна е жалбоподателя, и след това е
изградил процесната ограда най-напред от своята страна, а след това и от
другата страна. В случая относими по делото са показанията на свидетеля не
относно собствеността на имота, за което са представени писмени доказателства,
а съдът дава вяра на свидетелските показания, че именно жалбоподателят е
построил плътната ограда. По делото не са представени каквито и да е строителни
книжа, нито пък съгласие от съсобственика за изграждане на строежа, доколкото
до влизане на решението на РС Плевен по делото за делба поземления имот е бил
съсобствен между жалбоподателя Ст.В., Е. С. и заинтересованата страна Р.К.. Същият
е осъществен в съсобствен УПИ и по силата на чл. 183, ал.1 от ЗУТ в такъв имот
може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече
съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите
собственици. Такова съгласие не е представено по делото. Предвид това, съдът
намира че правилно и обосновано административният орган е приел, че се касае за
незаконен строеж, който при наличието на предпоставките на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ следва да бъде премахнат.
Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ „строежи“ са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни, консервационни и реставрационни
работи по недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на
предназначението. Настоящият състав приема, че констатираният от проверяващите
строеж, попада в легалната дефиниция за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР
на ЗУТ, а именно: ограда.
От събраните по делото доказателства категорично се
установява, че се касае за незаконен строеж. От констативния акт, чиито
констатации в тази насока не са оборени, и от заключението на вещото лице се
установява, че оградата, находяща се в ПИ 06495.201.223 е разположена по
направление на сграда № 2 от ПИ 201.233, следователно има характер на строеж по
смисъла на ЗУТ и за нея не е издавано разрешение за строеж, нито има одобрени
инвестиционни проекти. Такива не са представени от жалбоподателя нито по време
на проверката, нито пред съда.
От изложеното се установява, че строежът е извършен
без изискуемите от закона строителни книжа – без издадено разрешение за строеж,
в нарушение на чл. 148, ал. 1, във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Същият не попада и в хипотезата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, въвеждаща
изключение относно изискването за издаване на разрешение на строеж в изрично
предвидените в нея случаи. По отношение на оградите, изключението касае леки
прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките
на поземления имот, каквато безспорно не е процесната, тъй като видно от
констатациите на административния орган, които не са оборени от жалбоподателя,
в съсобствения му със заинтересовата страна Р.К. имот, В. е изградил плътна
ограда с височина 1,58м.
Разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, изисква
издаване на разрешение за строеж, с оглед на което се подкрепя изведения по –
горе извод, че обектът представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. От тази разпоредба е
видно, че за извършването на строежи е установен разрешителен режим и за тях се
изисква разрешение за стоеж. Независимо от годината на построяване, съгласно
чл. 55 от ЗТСУ, респ. чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи се извършват само ако са
разрешени, респ. липсата на надлежно издадено разрешение за строеж на
процесната сграда, прави същата незаконна.
Необходимостта от извършване на строителството след
издаване на разрешение за строеж се извежда и по аргумент от чл. 147, ал. 1, т.
7 от ЗУТ. Според посочената разпоредба за издаване на разрешение за строеж на
плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от
0,60 м до 2,20 м, с изключение на случаите по чл. 48, ал. 9, не се изисква
одобряване на инвестиционни проекти.
В хода на административното производство са
установявани факти и събирани доказателства за извършване на строителство в
нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗУТ, т.е. без строителни книжа. Липсата на
строителни книжа е вписана като основание и в констативния акт от проверяващите
длъжностни лица. Позоваване на тази разпоредба има и в атакуваната заповед. Съгласно
чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се
извършва без необходимите одобрени проекти и/или разрешение за строеж.
Едновременната употреба на двата съюза сочи, че не е необходимо двете
предпоставки да са налице кумулативно, за да се приеме, че строежът или част от
него са незаконни. Достатъчно е наличието само на една от двете. В настоящия
случай безспорно се установява, че строежът е реализиран без надлежно издадено
разрешение за строеж поради което правилно е квалифициран от административния
орган като незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. След като са
налице непротиворечиви фактически основания, характеризиращи строежа като незаконен
в условията на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, правилно административния орган в
съответствие с действащите материалноправни разпоредби е издал процесната
заповед, с която е наредено да се премахне незаконен строеж „Плътна ограда“
намиращ се в ПИ УПИ VII -223 в кв. 2
съсобствен на С. В. ***./ Следва да се има предвид, че към датата на
постановяване на оспорения акт решението за делба не е влязло в сила, а към
настоящия момент не е приключила процедурата по одобряване на изменение на ПУП/
Оспорената заповедта е съобразена и с
целта на закона - да се премахва незаконното строителство.
С оглед на изложеното заповедта е издадена
от компетентен орган, при спазване на предписаната от закона форма, при липса
на съществено нарушаване на административно производствените правила, в
съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което жалбата срещу
нея следва да бъде отхвърлена.
С оглед този изход на делото претенциите
на ответника и заинтересованата страна за присъждане на направените в
производството разноски са своевременно направени и основателни. В полза на
ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
претендирания размер от 100 лв
Водим от изложените мотиви и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на С.В.В. с ЕГН **********,***, подадена чрез адв. М.А. ***, срещу
Заповед № 12-377/01.10.2020 г. на зам. кмет на Община Плевен, с която е
разпоредено премахване на незаконен строеж „Плътна ограда“ намиращ се в ПИ УПИ VII -223 в кв. 2 съсобствен на С. В. ***.
ОСЪЖДА С.В.В. с ЕГН **********,*** да заплати в полза на Община Плевен деловодни
разноски в размер на 100 лв.
Решението подлежи на оспорване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: