Р
Е
Ш Е Н
И Е №257
гр. Русе, 28.VI.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 14 юни 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при
секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА и в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията А.ГАВРАИЛОВА гр. д. № 319 описа за 2019
г., за се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл.
ГПК.
Подадена е въззивна
жалба от С.Р.С.,*** против решение №38 от 11.02.2019 г., постановено по гр. д.
№134 по описа за 2018 г. на Беленския районен съд в частта, с която е извършена
съдебната делба, като на основание чл.349 ал.2 от ГПК процесният
недвижим имот е поставен в дял на А.Р.С. и в частта, с която е отхвърлен иска
на жалбоподателката за заплащане на сумата 587,75лв.
обезщетение за лишаването й от правото на ползване. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Иска въззивният съд да го отмени и да изнесе имота на публична
продан.
Ответницата по жалбата А.Р.С.,***, счита същата неоснователна и моли решението
да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок, от страна, разполагаща с процесуална
легитимация и срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което се явява допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С влязло в сила решение по първата фаза на делбата районният съд е допуснал до делба процесния недвижим имот, при
права 1/6 ид. ч. за С.Р.С. и 5/6ид. ч. за А.Р.С..В срока по
чл.349,ал.4 от ГПК и двете страни са направили искане за възлагане на имота, на основание чл.349 ал.2 от ГПК. В последното по делото съдебно заседание, ищцата С.С.,
чрез процесуалния си представител, е оттеглила искането по чл.349,ал.2 ГПК и е
заявила, че иска имотът да бъде изнесен на публична продан.
В обжалваното решение по втората
фаза на делбата районният съд е приел, че искането на А.С. за възлагане е
основателно, за което е изложил законосъобразни и обосновани съображения, поради
което въззивният
съд препраща към мотивите на обжалваното решение на основание чл.272 от ГПК.По делото е установено, че жилищния имот е
бил собственост на родителите на страните - Р. И. и Н. И.а, в режим на СИО.
След смъртта на единия съпруг – Р.е И., починал през 1999г., съсобственици на
имота са преживялата съпруга Н. И.а и двете
дъщери - А.Р.С. и С.Р.С..Наследниците Н. И.а и А.С. са извършили разпоредителна
сделка помежду си – с нотариален акт №146 от 8.11.2013г. на нотариус С. К., с
район на действие РС-Бяла, - вписан с вх.№7151/8.11.2013г.,акт 141, том 17 по
описа на СлВп-Бяла, преживялата съпруга е продала на
едно от децата собствените си 4/6ид.ч от недвижимия имот. В конкретния случай съсобствеността
е възникнала вследствие на наследяване и продажба на лице от кръга
на наследниците на общия наследодател, направено от друг сънаследник. Законосъобразно е прието от районния съд,
че в този случай не е налице смесена /комбинирана/ съсобственост, като са съобразени както ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, така и постановената в разяснение на
същото решение задължителна съдебна практика, формирана по реда на
чл. 290 ГПК. В Решение № 144 от
11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7209/2013 г., I г. о., ГК, Решение № 86 от 9.03.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 г. на ВКС, II
г. о. и др. е прието, че
разпоредителните сделки между сънаследниците не водят до
смесена съсобственост. Това е така, защото имотът остава
в наследството. Разпоредителната
сделка не променя наследствения характер на имота,
а само уголемява квотата в съсобствеността на някой от
наследниците. Ето защо и предвид наличието на елементите
от фактическия състав на чл.
349 ал. 2 ГПК, както и липсата на други възлагателни
искания, правилно е поставен в дял на ответницата по
жалбата процесният жилищен имот.
Решението
е правилно и в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за лишаване от
ползване на 1/6ид.ч от имота, по следните съображения : По делото е установено,
че ответницата ползва имота. Ищцата, жалбоподателка в
настоящото производство, е отправила писмена покана да й бъде осигурен достъп
до същия. Поканата е връчена на 05.01.2018г. и още на 6.01.2018г. ответницата е
отговорила, че ще й осигури свободен достъп, съобразно правата й. Уважаването на
иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е
обусловено от следните предпоставки: процесната вещ
да е съсобствена, вещта да се ползва само от един или
няколко от съсобствениците, съсобственикът да е лишен от възможността да ползва
вещта съобразно с правата си, същият да е отправил покана до ползващия вещта
съсобственик /съсобственици/ да му предостави ползването й съобразно правата му
и последният да е отказал или да се е противопоставил на това. В случая
ответницата не е отказала предоставяне на ползване, поради което правилно претенцията
за обезщетение е отхвърлена.
По
изложените съображения решението на Русенския
районен съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 38 от 11.02.2019 г., постановено по гр. д. № 134
по описа за 2018 г. на Беленския районен съд в частта, с която по реда на
чл.349,ал.2 ГПК е възложен в дял на А.Р.С.,***, недвижим имот, представляващ ПИ
с идентификатор *********находящ се в гр.Д.м., по
ул.“Ч.в.“ №**, с площ 727кв.м, заедно с построените в него едноетажна
еднофамилно жилищна сграда с идентификатор **********със застроена площ 72кв.м и второстепенна
стопанска постройка, както и в частта, с която е отхвърлен иска по чл.31,ал.2
от ЗС, предявен от С.Р.С.,*** против А.Р.С.,*** за заплащане на сумата
587,75лв. представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/6ид.ч от
имота.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: