Присъда по дело №9172/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 174
Дата: 5 април 2023 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20221110209172
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 21 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРИСЪДА
№ 174
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И.. М. Наказателно дело частен характер №
20221110209172 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Л. В. Д., с ЕГН: ********** - родена на
......................г. в ....................., живуща в ................... българин, български
гражданин, с висше образование, разведена, работеща, неосъждана за
НЕВИННА В ТОВА, че в гр.София, в ж.к. ,,Обеля – 1“, блок 110, вх.Д, ет.4,
ап.93, в периода от 03.06.2022г. до 03.07.2022г., а именно от 18:01ч. на
20.05.2022г. до 18:00ч. на 22.05.2022г., от 18:01ч. на 03.06.2022г. до 18:00ч на
05.06.2022г. и от 18:01ч. на 17.06.2022г. до 18:00ч. на 19.06.2022г., при
условията на продължавано престъпление – с три деяния, които осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, като родител /майка/ на
децата Е. П. Д., с ЕГН: **********, М.П. Д., с ЕГН: ********** и В. П. Д., с
ЕГН: ********** умишлено не изпълнила съдебен акт – Определение №
1
296638 от 09.12.2019г. постановен по гр.д.№ 74297/2018г. по описа на СРС,
ГО, 91 състав, за осъществяване на лични контакти между децата и техния
баща П. М. Д., с ЕГН: **********, поради което и на основание чл.304 от
НПК Я ОПРАВДАВА по повдигнатото й обвинение в извършване на
престъпление по чл.182, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
НА ОСНОВАНИЕ чл.190, ал.1 от НПК ОСЪЖДА П. М. Д., с ЕГН:
********** с адрес: г.................... да заплати на Л. В. Д., с ЕГН: ********** -
родена на .................г. в гр. ......................, живуща в ......................... сумата в
размер на 400.00 (четиристотин) лева, представляваща договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник, както и по
сметка на СРС сумата от 100.00 (сто) лева възнаграждение за явяване и
участие на психолог в съдебно заседание и по 05.00 (пет) лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване в 15 - дневен срок от днес пред
Софийски Градски съд.





Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Мотиви към Присъда от 05.04.2023г. постановена по НЧХД № 9172/ 2022г. по
описа на СРС, НО, 111 - ти наказателен състав.
Софийски Районен съд е сезиран с тъжба от П. М. Д., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: ......................, депозирана чрез упълномощен
повереник против Л. В. Д., с ЕГН: ********** - родена на ......................г. в
гр..................., живуща в ....................... българин, български гражданин, с
висше образование, разведена, работеща, неосъждана за това, че в .................,
в периода от 03.06.2022г. до 03.07.2022г., а именно от 18:01ч. на 20.05.2022г.
до 18:00ч. на 22.05.2022г., от 18:01ч. на 03.06.2022г. до 18:00ч на 05.06.2022г.
и от 18:01ч. на 17.06.2022г. до 18:00ч. на 19.06.2022г., при условията на
продължавано престъпление – с три деяния, които осъществяват поотделно
състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, като родител /майка/ на децата Е. П. Д., с
ЕГН: **********, М. П. Д., с ЕГН: ********** и В. П. Д., с ЕГН: **********
умишлено не изпълнила съдебен акт – Определение № 296638 от 09.12.2019г.
постановен по гр.д.№ 74297/ 2018г. по описа на СРС, ГО, 91 състав, за
осъществяване на лични контакти между децата и техния баща П. М. Д., с
ЕГН: ********** - престъпление по чл.182, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание упълномощеният повереник на частния тъжител
поддържа обвинението. Счита, че от съвкупния анализ на събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства по категоричен начин се доказва наличието на извършено
престъпление и неговото авторството в лицето на подсъдимата. Излага
подробни съображения в подкрепа на обвинителната теза като акцентира на
налагането на справедливо наказание. Претендира присъждане на разноски.
Защитникът на подсъдимата пледира за постановяване на оправдателна
присъда. В пледоарията си изразява становище, че привлечената към
наказателна отговорност не е извършила престъплението, за което й е било
повдигнато обвинение както от обективна, така и от субективна страна.
Алтернативно предлага в случай, че неговата подзащитна бъде призната за
виновна по така повдигнатото й обвинение, същата да не бъде наказвана по
реда на чл.182, ал.3 от НК или да бъде освободена от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК ако случаят
не бъде приет за малозначителен по чл.9, ал.2 от НК. Претендира присъждане
на разноски.
В своя лична защита и последна дума подсъдимата заявява, че по
никакъв повод не е пречила на децата да се виждат с техния баща и моли съда
за разбиране.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, аргументите и възраженията на страните, намира за
1
установено следното:
Подсъдимата Л. В. Д. е родена на .................г. в гр. .................. българин,
български гражданин, с висше образование, разведена, работеща, неосъждана,
с ЕГН: **********.
Страните по делото имали сключен граждански брак на 02.09.2006г.,
прекратен с Решение № 20148667 от 29.06.2021г. постановено по гр.д. №
74297/2018г. по описа на СРС, 91 - ви гр.с. влязло в законна сила на
13.08.2021г. От брака имали родени малолетни деца, а именно Е. П. Д., с ЕГН:
**********, М. П. Д., с ЕГН: ********** и В. П. Д., с ЕГН: **********.
Поради обтегнатите отношения по молба на подсъдимата било
инициирано производство пред СРС, свързано със защита от домашно
насилие, както и иск за развод.
С Определение № 178327 от 29.07.2019г. постановено по гражданско
дело № 74297/2018г. по описа на СРС, свъзрзано с иска за развод,
упражняването на родителските права като привременни мерки по отношение
на децата били предоставени първоначално на техния баща П. М. Д..
Впоследствие с Определение № 296638 от 09.12.2019г. постановено по
същото гражданско дело режимът на родителски права бил променен в полза
на подсъдимата, като бащата П. М. Д. е имал право да осъществява лични
контакти с малолетните си деца всяка четна седмица на годишна база за
времето от 18:00ч. до 18:00ч. в неделя. В съдебния акт било посочено, че
децата ще се взимат и връщат на адрес: ...........................
По отношение на молбата за защита от домашно насилие е налице висящ
граждански процес, не приключил с влязло в сила съдебен акт.
На 11.05.2022г. тъжителят П.Д. посетил подсъдимата Л.Д. в училището,
където работила, за да й съобщи за издаденото определение във връзка с
привременните мерки, които му предоставят режим на лични контакти с
децата. Докато разговаряли, тяхната най - голяма дъщеря свидетелката Е. Д.
се обадила на подсъдимата и й съобщела, че е била заключена в апартамента в
........ блок на..................... Подсъдимата отишла с двете си деца и потърсила
съдействие на полицията, като се обадила на телефон 112, за да отключат на
дъщеря й. След като не се стигнало до полицейска намера, свидетелката Е. Д.
излязла от апартамента и отказала повече да се върне в него, както и да се
вижда с баща си.
Впоследствие, според определения режим на лични контакти от съда,
тъжителят отишъл на адреса, заедно със свидетеля Н. Т., където подсъдимата
е трябвало да доведе децата за лични контакти в ...................... Той се настанил
във въпросното жилище, след което сменил ключа на патронника. Тъй като
децата не били осигурени, съответно от 18:01ч. на 20.05.2022г. до 18:00ч. на
22.05.2022г., от 18:01ч. на 03.06.2022г. до 18:00ч на 05.06.2022г. и от 18:01ч.
на 17.06.2022г. до 18:00ч. на 19.06.2022г., тъжителят попълнил протоколи,
които били подписани от него и от свидетеля, като впоследствие било
2
прибягнато към принудително изпълнение по реда на ГПК. Съдебният
изпълнител поканил подсъдимата да изпълни постановеното съдебно
определение. Предупреждението било връчено на 15.06.2022г. Впоследствие
децата М.Д. и В. Д. се срещнали с баща си, но третата му дъщеря и свидетелка
по делото Е. Д. категорично отказала.
Подсъдимата и децата не останали в жилището и отишли временно да
живеят при нейната сестра свидетелката М. Г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и
доказана въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства.
В хода на съдебното следствие подсъдимата депозира непосредствени
обяснения. Пред съда признава, че действително не е предоставила трите деца на
тъжителя съобразно постановените привременни мерки от 09.12.2019г., в периода
от 18:01ч. на 20.05.2022г. до 18:00ч. на 22.05.2022г., от 18:01ч. на 03.06.2022г.
до 18:00ч. на 05.06.2022г. и от 18:01ч. на 17.06.2022г. до 18:00ч. на
19.06.2022г., но това е станало поради смяната на ключа в жилището от страна на
тъжителя от една страна, където е било постановено от съда да бъдат упражнени
личните контакти, както и заради нежеланието на самите деца и тяхното моментно
влошено здравословно състояние от друга. При подробно представените
обяснения в хода н съдебното заседание подведеното под наказателна
отговорност по частното обвинение лице детайлно описва цялостната ситуация с
тъжителя и техните деца като признава, че на 11.05.2022г. е възникнала ситуация с
най - голямата дъщеря свидетелката Е. Д. и смяната на ключа от патронника на
входната врата на апартамента, обусловили последващата невъзможност за
изпълнение на привременните мерки. В своите твърдения, както и при тези,
дадени при упражненото право на лична защита, подсъдимата заявява, че по
никакъв повод не е искала да пречи на децата да се срещат с техния баща, което
впоследствие и ставало, но те го правили с неохота или категорично отказвали.
Причината за пропуснатите срещи, респ. нарушаване на привременните мерки
Л.Д. описва като ситуация, свързана с търсенето и настаняването в жилището на
нейната сестра, смененият ключ от тъжителя и авторитарният му характер.
Съдът приема за достоверни и изцяло кредитира като правдоподобни
обясненията на подведеното под наказателна отговорност лице. Изнесените
обстоятелства като цяло потвърждават фактическите твърдения в тъжбата. Също
така те се потвърждават и от показанията на разпитаните в качеството на
свидетели М. Г., Е.П. - Ф. и Е. Д.. Видно от показанията и на трите свидетелки е,
че в тях отново се описва събитието от 11.05.2022г., трудността по настаняването
на подсъдимата и трите деца в друго жилище, обаждането в полицията от страна
на подсъдимата във връзка с отключването на жилището, където се е намирала по
- голямата дъщеря и нежеланието на децата да се виждат с техния баща. В
останалата им част показанията описват битовия дискомфорт, който са преживели
подсъдимата и децата, както и продължителността на делата, свързани с
възникналите спорове между страните. Съществено внимание следва да бъде
отделено на показанията на свидетелката Е. Д.. В съдебно заседание дъщерята на
страните описва характеровите особености на тъжителя, които тя не намира за
3
адекватни, както и неговия по - авторитарен подход спрямо нея. При разпита си
свидетелката изрично заявява, че нейната майка всеки път я е приканвала да се
вижда с баща си, но тя категорично отказвала. Също така признава в показанията
си, че и нейните по - малки брат и сестра също не желаят да се виждат с него. От
датата 11.05.2022г. и случилите се събития тогава, свидетелката с категоричност
отказва срещи с тъжителя въпреки приканването от страна на подсъдимата.
Съдът приема с известна доза на критичност показанията на свидетелката, тъй
като очевидон същата се намира във влошени отношения с нейния баща,
продиктувани вероятно и от неговото поведение към нея. В този смисъл е и
твърдението на участващия при разпита психолог, който установява форма на
отчуждаване и програмираност в показанията на свидетелката. Липсата на
комуникация между родителите са обусловили необходимостта най - голямата им
дъщеря да депозира показания и по други дела помежду им, което не изключва
наличието на т.нар.,,оттрениране" на показанията. Независимо от резервираността
на съда относно изложените обстоятелства от свидетелката, нейните показания
потвърждават обясненията на подсъдимата и тези на другите свидетели.
Същевременно от разпита на свидетеля Н.Т. се установява факта, който не се
оспорва в насотящия процес, а именно че той и тъжителя са ходили на адреса,
където подсъдимата е следвало да предостави децата за лични срещи и не са я
намерили. Същевременно лицето отрича свидетелката Е. Д. да е била заключвана,
но и признава, че след случилото се на 11.05.2022г. тъжителят е взимал децата М.
и В. през втората половина на месец юли и ги е завел на море, с което се доказва
частично изпълнение на постановените привременни мерки. Впрочем това
обстоятелство се признава и от самия тъжител. Съдът констатира известни
противоречия между показанията на свидетеля Т. от една страна и обясненията на
подсъдимата и тези на останалите свидетели от друга.
Непосредствените му възприятия относно ситуацията около свидетелката Е.
Д. са били ограничени до момента до който си е тръгнал от жилището, а тя е
останала. Свидетелят признава, че не знае какво се е случило впоследствие, а
излага твърдения единствено относно неговите непосредствени възприятия и
липсата на срещи на брат му с децата.
Ето защо показанията му също се явяват достоверни и частично
подкрепящи останалите гласни доказателствени средства.
Изнесените от подсъдимата и свидетелите твърдения по случилото се преди
и по време на инкриминираните деяние се потвърждава и от приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства. По делото
са приложени определението на съда по привременните мерки, които
подсъдимата е нарушила, както и последващи съдебни актове, свързани с тяхната
промяна и постановяване на съдебно решение по прекратяване с развод на
образуваното между страните дело, както и докладна записка по извършена
проверка във връзка с имот, находящ се в град ................................
При така възприетата от съда фактическа обстановка и съвкупен анализ
на събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени
доказателства съдът счита, че от обективна и субективна страна подсъдимата
Л. В. Д. не е извършила престъпление по чл.182, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от
4
НК.
Видно от данните по делото е, че подсъдимата е била в обективна
невъзможност да изпълни вмененото й по силата на съдебното определение
задължение да предостави децата на частния тъжител в периода, за който й е
било повдигнато обвинение и на адреса, на който е следвало да ги предоставя
в град ................ Събраните в хода на съдебното следствие доказателства и в
частност обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелката Е. Д. с
категоричност доказват обективната невъзможност на изпълнение на
привременните мерки за време на лични контакти между децата и тъжителя.
На 11.05.2022г. по повод подаден сигнал на телефон 112, свъзран с
ограничаване на правото на свободно предвижване на свидетелката Е. Д. и
смяната на ключа на входната врата на апартамента, където е трябвало да се
организират срещите, е довело до неизпълнение на постановеното съдебно
определение от 09.12.2019г. По случая била изготвена докладна записка и е
било инициирано полицейско съдействие. Налице са данни, че подсъдимата и
децата са намерили подслон в дома на сестра й свидетелката М. Г., живуща на
друг адрес. Следователно няма как подсъдимата да изпълни своето
задължение по отношение на място, където ня не пребивава по обективни
причини и където впоследствие се е бил настанил самия тъжител. За съда
остава неясно обстоятелството как последния е търсил с брат си
упражняването на родителските права, след като изначално е знаел, че
мястото на срещите не може да бъде обитавано от подсъдимата, тъй като
самият той й е бил изнесъл багажа от там. Също така следва да бъде
посочено, че от показанията на свидетеля Т., освен въпросната дата
11.05.2022г., липсват посочване на конкретните данни, на които с тъжителя са
търсили децата.
Приложените протоколи, съдържащи подписите на двамата, не
представляват никакъв обвързващ съда документ по смисъла на НПК.
Процесуалният ред, по който тъжителят е следвало да търси съдействие, е
регламентиран в редица закони - НПК, ЗМВР, ГПК, като по нито един от тях
не са ангажирани доказателства за конкретно предприети действия.
Действително са налице данни, че е имало образувано изпълнително дело,
което се установява от приложеното съобщение на ЧСИ. В него обаче е
посочено, че не са извършвани посещения на адреса по местоживеене на
майката с оглед осъществяване на режима на лични контакти на взискателя с
неговите деца. По делото не са изложени никакви твърдения от страна на
частното обвинение, тъжителят да не е знаел къде впоследствие е живяла
подсъдимата и техните деца и въпреки това не е предприел действия на този
адрес, за да се срещне с тях. В съдебно заседание самият тъжител признава в
свое изявление пред съда, че след като са били пропуснати няколко срещи,
впоследствие те са били възобновени по отношение на децата М. Д. и В. Д..
Поради тази ричина и съдът счита, че след процесния период подсъдимата е
възстановила своето поведение по изпълнение на привременните мерки, но
тъй като това не е сторено по отношение и на третото дете - Е. Д., не би могла
5
да бъде обсъждана хипотезата на чл.182, ал.3 от НК. От тук следва да бъде
мотивирано и поведението на привлечената към наказателна отговорност и
свидетелката Е. Д., която категорично отказвала срещи с нейния баща.
Поради липса на насрещни доказателства, с които да бъдат опровергани
твърденията на подсъдимата и свидетелката, че последната не е била
ограничавана от майка си да се среща с баща си, съдът не намира основание
да не приеме, че противното би се явило форма на принуда спрямо детето с
оглед отпадане на наказателна отговорност. По - голямата дъщеря очевидно
изпитва неприязън към нейния баща, което обуславя нежеланието й да се
среща с него. Липсата на комуникация между двамата родители и
образуваните помежду им граждански и наказателни дела очевидно
допринасят за изостряне на междуличностните им отношение, както и на тези
с децата. Поради тази причина и не може да бъде прието, че единствено
подсъдимата има вина за неизпълнение на постановеното съдебно
определение по привременните мерки. Престъпният състав на чл.182, ал.2 от
НК изисква наличието на пряк умисъл за извършване на престъплението. В
хода на съдебното следствие бяха ангажирани редица гласни доказателствени
средства, че макар и обективно да е било налице такова поведение, същото не
е било с умисъл за ограничаване на правото на тъжителя да се среща с децата
си. Пропуснатите срещи между тъжителя и децата, които впоследствие са
били възстановени, са били продиктувани от преместването на подсъдимата с
трите деца в друго жилище, заболяване на детето В. Д. и нежеланието на
свидетелката Е. Д. са се вижда с баща си, въпреки препоръките на нейната
майка. По делото не беше доказано от страна на частното обвинение
подсъдимата умишлено да не изпълнява съдебното определение относно
упражняването на родителските права, като същевременно бяха ангажирани
други такива, установяващи обективни според съда причини за това, както и
последващо изпълнение. Ето защо в случая не боже да се приеме, че
установеното бездействие от нейна страна на подсъдимата за посочения в
тъжбата период има противоправен характер и е било извършено виновно.

Предвид изложените правни съображения съдът намира, че
изпълнителното деяние на подсъдимата не покрива признаците на
престъпление по чл.182, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.304 от НПК я оправда по повдигнатото й обвинение.
С оглед изхода на делото и направеното в съдебно заседание искане от
защитника на подсъдимата, частният тъжител П. М. Д. следва да бъде осъден
да заплати на Л. В. Д. сумата от 400.00 лева, представляваща договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник, както и по
сметка на СРС сумата от 100.00 лева, представляваща възнаграждение за
явяване и участие на психолог в съдебно заседание на пети април 2023г. и по
05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При тези мотиви съдът постанови присъдата си.
6



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
















7