Решение по дело №359/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 365
Дата: 28 февруари 2020 г. (в сила от 21 март 2020 г.)
Съдия: Валя Илиева Цуцакова Нанкова
Дело: 20203110200359
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……..         2020 година      гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание на двадесети февруари  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                        СЪДИЯ при ВРС: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

             при секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №359 по описа на ВРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

             Образувано по жалба на К.Я.Г. ЕГН**********, от гр.Варна, против НП № 7948А-2044/ 31.12.2019г. на Началника на Първо РУ- ОД на МВР- Варна, с което  на въз.Г. е наложено административно наказание  „Глоба” в размер на 30лв., на основание чл.81ал.2т.2 от ЗБЛД , за нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД.

             Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.

     С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно и необосновано, оспорват се констатациите в АУАН, твърди се, че е попълнена декларация незабавно след установяване на липсата на личната карта, още на следващия ден и е било отразено, че не е ясно дали личната карта е открадната или изгубена, излагат се аргументи в подкрепа на становището, че не е установено виновно извършване на процесното нарушение поради което не следва да се налага и административно наказание, визират се като нарушени нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, без да излагат конкретни аргументи и в заключение се иска отмяна на НП.

            В  съдебно заседание въз.Г., редовно призован,  не се явява лично, не ангажира доказателства в подкрепа на жалбата и не изразява становище в хода на делото по същество.

            Представител на органа издал НП, не се явява в с.з., депозират се писмени бележки, съгласно които жалбата е неоснователна, не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП, правилно е бил приложен и материалният закон, коментира се неприложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН и се иска потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се иска и присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък размер при евентуална отмяна на НП.

           След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

            На 19.12.2019г. в Първо РУ-ОД на МВР-Варна се явил въз.Г. и депозирал декларация, съгласно която от  18.12.2019г. не му е известно къде се намира документът му за самоличност и че потенциално е загубен или откраднат, като изразът „..или откраднат“ е зачеркнат.Във връзка с подадената декларация св.Д. съставил АУАН срещу жалбоподателя, в който описал приетото за установено нарушение на чл. чл.7 ал.1 от ЗБЛД, тъй като е било прието, че документът за самоличност е изгубен, въпреки обясненията и първоначалните данни в декларацията, зачеркнати неясно кога и от кого, че документът или е откраднат или е изгубен.Тъй като на 19.12.2019г. жалбоподателят се явил и е попълнил декларацията, св.Д. приел, че има извършено нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД на датата, на която е попълнена декларацията, въпреки отразената предходна дата на установяване липсата на документа.

            След запознаване със съдържанието на съставения АУАН, жалбоподателят го подписал без възражения.

            Видно от материалите по преписката, писмени възражения в законоустановения срок не били депозирани, поради което, въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката,  на 31.12.2019г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

            Съдът напълно кредитира показанията на св.Д., дадени в с.з., тъй като същите са последователни  и непротиворечиви, а и липсват доказателства, които да ги оборват.

            Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви и кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка.

            Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- показанията на свидетеля Д., дадени в съдебно заседание, НП, АУАН, декларация и др.

            Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр с чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на ВРС,  достигна до следните правни изводи.

 

                     По приложението на процесуалния закон:

            Проверяваният акт е издаден от  компетентно лице. АУАН също е съставен от компетентен служител.

            Въпреки гореизложеното, съдът констатира, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.

            На първо място, в АУАН, с който се поставя началото на АНП, не е описано от фактическа страна квалифицираното от правна страна нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД, тъй като се сочи единствено, че нарушителят не е положил достатъчно грижи за опазване на БЛД- лична карта и същият е бил изгубен, което е видно от попълнената от него декларация от 19.12.2019г., но факти, касаещи съставоремните признаци на приетото за извършено нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД- кога и какво се е случило и какви грижи нарушителят не е положил и какво се е случило с БЛД не се сочат.

            Освен горното, съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги потвърждават, като задължително следва да бъде посочена и нарушената правна норма.

            В конкретният случай, въпреки липсата на възражения, АНО не е изпълнил задължението си да прецени АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост.

            Видно от обстоятелствената част на НП, а и на АУАН, в същите не фигурира конкретна дата, на която АНО приема, че жалбоподателят е извършил административно нарушение.Посочването на дата на установяване на нарушението/ сочи се единствено, кога нарушението е установено/ и дата на депозиране на декларация не компенсира липсата на дата на извършване на нарушението, тъй като изобщо не става ясно на коя дата е установена липсата на документа, още повече, че видно и от депозираната декларация, нарушителят е установил липса на документа на предходна дата, а кога евентуално документът е изгубен или пък е бил откраднат няма както факти, така и доказателства.Датата на извършване на нарушението е елемент, който пряко го индивидуализира и непосочването й по ясен и категоричен начин освен че ограничава възможността нарушителят адекватно да организира защитата си, лишава и съда от възможност да прецени има ли извършено административно нарушение и правилно ли е квалифицирано същото.

           Освен ограничаване правото на защита на нарушителя, в този случай се възпрепятства и възможността съдът да прецени дали е спазена разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като при непосочване на конкретна дата, на която е установена липсата на документът, няма как да се прецени, ако не е положена дължимата грижа, кога точно се е случило същото.

       В обстоятелствената част на НП фигурира единствено правният извод на АНО, че въз.Г. не е положил достатъчно грижи за опазване на БЛД, в следствие на което документът е бил изгубен, но конкретни факти какво, къде и кога се е случило изобщо не фигурират.Липсата на факти в НП, касаещи съставомерните признаци на нарушението, винаги съставлява съществено процесуално нарушение, което рефлектира не само върху правото на защита на нарушителя, а и върху възможността съдът да прецени действителната воля на АНО.Волята на АНО следва да бъде ясна и категорична, същата не би могла да се подменя или замества от съда, не следва и да  се презюмира от доказателствата по преписката, като е недопустимо факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението да се установяват едва в с.з., тъй като същите императивно следва да фигурират в НП.

           Като се преценят констатираните от съда съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяна на НП, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение са неоснователни, а искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя не фигурира по делото.

           Предвид гореизложеното съдът счита, че  НП  следва да бъде отменено като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:

 

Р  Е  Ш  И  :

 

           ОТМЕНЯ НП № 7948А-2044/ 31.12.2019г. на Началника на Първо РУ- ОД на МВР- Варна, с което  на К.Я.Г. ЕГН**********, от гр.Варна е наложено административно наказание  „Глоба” в размер на 30лв., на основание чл.81ал.2т.2 от ЗБЛД , за нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД. 

           Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

           След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на Наказващия орган.

 

 

 

 

 

                                                                           СЪДИЯ при ВРС: