№ 524
гр. София , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20211001000145 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение № 260023/16.10.2020г.,постановено по т.д.№ 132/2019г. по описа на
Окръжен-Враца е отхвърлен предявеният от „Ленно“ АД с предишно наименование „ТНК
Кепитъл Мениджмънт“ АД против „Грийнко Ассетс“ ЕООД/н/ иск с правно основание
чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ за установяване съществуването на вземане, придобито със сключен
между тях договор за заем Бизнес кредит „Сити“ –клиентски номер №628/29.08.2014г., за
сумата от 186 908,21 евро /365 560,68 лева/, представляващи неустойка за забава по чл.2.3, б.
“с“ и б. „d“ от договора за заем за периода 29.07.2016г.-10.06.2019г.
В законоустановения срок ищецът в първоинстанционното производство обжалва
решението в частта му, с която се отхвърля предявеният установителен иск за сумата
99100, 67 евро неустойка за забава за периода от 29.07.2016г. до 10.06.2019г., изчислена
върху непогасената и дължима главница. В останалата му част решението не се обжалва.
Жалбоподателят счита, че изводите на окръжния съд, че уговорената в договора за
заем - чл.2.3,б.“с“ неустойка противоречи на добрите нрави са неправилни. Посочва, че
неустойката за забава, дължима на основание посочения текст на договора е валидно
уговорена и дължима. Неправилно било прието, че дружеството начислява същата върху
начислената неустойка за забава и поради това същата не отговаря на присъщите й законови
функции. Неустойката се начислявала само върху непогасената главница. Тя се дължала при
1
забавено изпълнение на задълженията за внасяне на месечни вноски съгласно Приложение 1
-Погасителен план. Несъстоятелен се явявал извода на съда , че дружеството начислява
неустойка за забава и в случаите на забава на плащането на задължението за неустойка.
Поддържа се, че при приложение на критериите, предвидени в ТР №1/15.06.2010г. по
т.д.№1/2009г. на ОСТК на ВКС следва извода ,че процесната такава не е нищожна, тъй като
съгласно посоченото ТР неустойката може да се признае за нищожна само ако единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й функции, включително санкционна
такава, а конкретния случай не е такъв. Развити са подробни съображения в подкрепа на
тази теза като се акцентира, че прекомерността на неустойката съгласно нормата на чл.309
от ТЗ не е основание същата да бъде приета за нищожна.
Въззиваемата страна „Грийнко Ассетс“ ЕООД/н/ не е подала отговор на въззивната жалба.
Синдикът на дружеството също не е подал отговор.
В съдебно заседание ответниците не се явяват, за да изразят становище.
Софийският апелативен съд извършвайки проверка на обжалваното решение по
повод въззивната жалба в рамките на правомощията по чл.269 от ГПК излага следните
съображения:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на същото, съдът намира следното:
Пред окръжния съд е предявен иск с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ с искане да
бъде признато за установено, че „Ленно“ АД с предишно наименование „ТНК Кепитъл
Мениджмънт“ АД има вземане към „Грийнко Ассетс“ ЕООД /н/, представляващо неустойка
по договор за заем Бизнес кредит „Сити“ –клиентски номер №628/29.08.2014г. искът е бил
предявен за сумата от 186 908,21 евро /365 560,68 лева/, представляващи неустойка за забава
по чл.2.3,б.“с“ и б. „d“ от договора за заем, но пред настоящата инстанция спорът е висящ
само за неустойка в размер на 99100, 67 евро неустойка за забава за периода от 29.07.2016г.
до 10.06.2019г. съгласно чл.2.3,б.“с“ от договора.
Това вземане е включено в списъка на неприетите вземания по чл.686,ал.1,т.3 от ТЗ.
След подадено възражение е постановено определение №724 по т.д.№66/2016г. по описа на
ОС-Враца, с което възражението е оставено без уважение.
Ищецът заявява, че между него и ответното дружество е бил сключен договор за заем
- договор Бизнес кредит „Сити“ – клиентски номер №628/29.08.2014г.,с който в полза на
заемополучателя е била предоставена сума в размер на 68 000 евро. Вземането на ищеца по
този договор за заем за главница в размер на 67 608,59 евро, договорна лихва за периода от
08.03.2016г. до 27.07.2016г. в размер на 12 163 евро и 17 765 евро неустойка за забава за
2
периода 08.03.2016г.-27.07.2016г. е прието в списъка по чл.686 от ТЗ. Неустойката за забава
била начислена именно въз основа на клаузите на договора, на основание на които се
твърди, че е начислена и процесната такава, но за следващ период.
Към датата на предявяване на вземането за неустойка и към момента на завеждане на
иска задължението за главницата по заема все още не било погасено и върху същото
продължавало да се дължи уговорената неустойка за забава.
В законоустановения срок е постъпил отговор от синдика на „Грийнко Ассетс“
ЕООД/н/, с който предявеният иск се оспорва. Посочва се, че производството по
несъстоятелност по отношение на „Грийнко Ассетс“ ЕООД/н/ е открито с решение №71 от
29.07.2016г. като „Ленно„ АД е предявило вземанията си на 08.08.2016г. в срока по чл.686
от ТЗ. В тях били включени лихви и неустойки за забава до 27.07.2016г.,т.е до датата на
решението за отриване на производство по несъстоятелност. Счита, че възможността за
предявяване на вземанията е преклудирана. Именно поради това тези вземания били
включени в списъка на неприетите такива - защото същите са предявени с молба от
19.07.2019г. след предвидения в закона срок.
„Грийнко Ассетс“ ЕООД/н/ не е подало отговор на исковата молба. В първото
заседание по делото искът е оспорен и е направено възражение за нищожност на
неустоечната клауза.
Апелативният съд намира за установено следното:
По делото е безспорно, че на 29.08.2014г. между „Ленно“ АД с предишно
наименование „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД като заемодател и „Грийнко Ассетс“ ЕООД
като заемател е сключен договор за заем Бизнес кредит „Сити“, Клиентски № 628. Със
същия страните са се договорили,че първото дружество предоставя на заемателя сума в
размер на 68 000 евро със срок на погасяване 120 месеца при договорна лихва от 36%
годишно.
В чл.2.3,“с“ на договора е предвидено, следното: „В случай, че заемодателя не
изплати което и да е от задълженият по този договор на съответната дата на падеж, същият
дължи неустойка за забава в размер на 0,14% върху цялата непогасена част от предоставения
заем, за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на
окончателното погасяване на всички просрочени дължими суми за: главница, лихва и
неустойка за забава по настоящия договор“. Именно въз основа на този текст е начислена и
сумата, за която се иска да бъде признато за установено, че се дължи.
По делото е допусната и приета съдебно - икономическа експертиза. От заключението
по същата се установява, че към момента на изготвяне на експертизата непогасената част от
главницата е в размер на 67 608,69 евро. Изчислен е размера на неустойката върху
главницата за исковия период, а именно – 99 100 евро и върху договорната лихва като
3
самата лихва е изчислена за периода до 2019г.Посочен е и размера на неустойката върху
договорната лихва за периода от 08.03.2016г. до 20.07.2016г.
Видно вписванията по партидата на ответника производството по несъстоятелност
на дружеството е открито с решение № 71 от 29.07.2016г. по т.д. № 66/2016г. на Окръжен
съд – Враца.
Въз основа на тези доказателства окръжният съд е приел, че клаузата въз основа на
която е начислена неустойката, за която се иска да бъде признато, че е дължима е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Счетено е, че така както е уговорена неустойката
излиза извън присъщите й функции и нарушава принципа на справедливост в търговските
отношения.
Настоящият състав на апелативния съд излага следните съображения:
За да бъде отговорено на въпроса дали визираната клауза от договора е нищожна е
необходимо на първо място да бъде установен точния смисъл на уговорките, тъй като
самата клауза на договора не е формулирана достатъчно ясно.
Съдът счита, че предвид формулировката, че неустойката се начислява „върху цялата
непогасена част от предоставения заем“ това означава, че ако бъде просрочена една от
вноските, нестойката започва да се начислява не само върху просрочената сума, а върху
целия размер на главницата.
Според разясненията, дадени в ТР 1/15.06.2015г. по д.№1/2009г. на ОСТК на,
преценката за това дали страните при сключване на договора, са нарушили добрите нрави,
се прави към момента на сключване на договора и тази преценка се прави за всеки
конкретен случай в зависимост от специфичните за случая факти и обстоятелства.
В последователната практика на ВКС / решение № 49 от 27.05.2012 г., по т.д. № 16/11
г. на ІІ т.о.; решение № 298 от 31.10.2013 г., по т.д. № 1312/2012 г. на ІV г.о.; решение № 16
от 16.06.2009 г., по т.д. № 430/2008 г. на ІІ т.о.; решение № 74 от 21.06.2011 г., по гр. д. №
541/2010 г. на ІV г.о. и др./ се приема, че автономията на волята и свободата на договарянето
не са неограничени. Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само
дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са
писани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като съдът следи
служебно за спазването им при иск за присъждане на неустойка. Като критерии при тази
преценка следва да се използват фактори като естеството на задълженията, изпълнението на
които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи – поръчителство, залог, ипотека, съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и други.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
4
В настоящия случай следва да бъдат отчетени високият размер на договорената
лихва, обстоятелството, че задължението по кредита е обезпечено с ипотека и най-вече
базата върху която се начислява неустойката. Същата е уговорена като такава за забава и
основната й функция е да стимулира длъжника да отстрани забавата. В същото време е
предвидено, че ще се начислява върху целия размер на кредита без да е необходимо той да е
просрочен и това ще продължи до погасяване и на задълженията, върху които неустойка не
се дължи- тези за лихва и вече начислена неустойка. Така както е формулирана клаузата
излиза извън посочената функция и води до неоснователно налагане на санкция за забава,
която все още не допусната.
При разрешаването на въпроса относно валидността на уговорката за начисляване на
неустойка за забава следва да се вземат предвид и очакваните от неизпълнението вреди за
кредитора и тяхната съизмеримост. Това е релевантно за преценката на клаузата с
обезщетителната функция на неустойката. В случая уговарянето на неустойка върху суми, които
все още не са просрочени противоречи на самия принцип на обезщетяване на вредите от забавено
изпълнение, тъй като на практика за част от задължението такова не е налице и ако се приеме,че тя
се дължи би се допуснало неоснователно обогатяване на кредитора.
Следователно така както е уговорена неустойката не съответства на възложените й
функции. Същата е в несъответствие с основните принципи, на които е изградена правната система
в страната - добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, недопускане на
необосновано облагодетелстване на кредитора и др.
В случая е без значение обстоятелството, че към датата на завеждане на иска вече е
изискуема цялата сума по кредита, тъй като както вече беше посочено, валидността на клаузата се
преценява към момента на сключване на договора. Без значение е и обстоятелството, че страната
не поддържа претенцията за начисляване на неустойка върху размера на договорната лихва, а иска
да бъде признато, че се дължи такава само върху главницата. Преценката на валидността на
клаузата се основа именно на разбирането, че е уговорено неустойката да се начислява само върху
главницата без да се обсъжда тази част от предявеното вземане, която не е предмет на настоящото
производство.
Неотносими са развитите във въззивната жалба доводи, че прекомерността на
неустойката съгласно нормата на чл.309 от ТЗ не е основание същата да бъде приета за
нищожна. В случая прекомерността не е основанието, на което са направени изводите за
нищожност. Необходимо е да се посочи също, че макар сделката да е търговска, на основание
чл.288 от ТЗ, приложение намират общите норми за недействителност на договорите.
С оглед на изложените съображения въззивният съд приема, че посочената клауза за
неустойка, на която ищецът основава вземането си е нищожна, на основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД-
поради противоречие с добрите нрави. Това води до извода, че предявеното в производството по
несъстоятелност вземане не съществува и положителният установителен иск по чл.694, ал.2 от ТЗ
се явява неоснователен.
Окръжният съд е достигнал до същия извод, поради което обжалваното решение като
5
правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260023/16.10.2020г.,постановено по т.д.№ 132/2019г.
по описа на Окръжен-Враца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6