№ 336
гр. Пловдив, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20225001000052 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260429 от 11.11.2021 г. постановено по т.д. № 1065 по
описа за 2019 г., Пловдивският окръжен съд е:
- осъдил „Д** - О. з.“ АД да заплати на основание чл.432 КЗ на АН. Н.
ЯЧ. сумата от 45 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени в следствие смъртта на съпруга на ищцата
А. Й. Я. настъпила на 25.07.2019 г. около 22:30 ч. на път **-**, км. 76+000,
когато л.а. марка “О.„ модел „В.“ с рег. № ********, управляван от Н. Т. Н.,
нарушил правилата за движение по пътищата като е /блъснал/ велосипедиста
А. Я., ведно със законната лихва считано от 29.08.2019 г. до окончателното
изплащане;
- отхвърлил предявения иск до пълния му претендиран размер от
150000, който размер е предявен като частичен от общата сума от 180 000
лева като неоснователен;
- осъдил „Д** - О. з.“ АД да заплати по сметка на ПОС ДТ в размер на
1800 лева съразмерно на уважената част от иска, както и сумата от 165 лева
депозити на експертизи от сметката на съда;
- осъдил „Д** - О. з.“ АД да заплати на осн. чл. 38 ЗА на адвокат П.К. от
САК С. сумата от 1880 лева адвокатско възнаграждение, ведно с дължимото
1
върху тази сума ДДС;
- осъдил АН. Н. ЯЧ. с ЕГН ********** да заплати на „Д** - О. з.“ АД
сумата от 1733 лева направени деловодни разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението е обжалвано и от двете страни по спора.
Ответникът по иска „Д**-О*“ ЕАД обжалва решението в осъдителната
му част, включително и в частта за разноските. В подкрепа на въззивната
жалба, ответното дружество чрез процесуалния си представител изразява
становище, че обжалваното решение е неправилно, и необосновано.
Поддържат се доводи, че размерът на присъденото застрахователно
обезщетение не съответства на принципа за справедливост, както и на
трайната съдебна практика по този въпрос, както и че неправилно е
определена степента на приноса на пострадалия за настъпването на вредите.
Изразява се становище, че първоинстанционният съд неправилно е определил
началния момент, от който вземането на ищцата за присъденото
застрахователно обезщетение е станало изискуемо, като поддържа, че тази
изискуемост настъпва по-късно. Искането е решението да се отмени и да се
постанови друго, с което да се намали размера на присъденото в полза на
ищцата застрахователно обезщетение, началната дата на законната лихва,
както и да се присъдят сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпила насрещна въззивната жалба от
представителя на ищцата АН. Н. ЯЧ. против решението на Пловдивския
окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над
присъдената сума от 45 000 до сумата 120 000 лева. Искането е да се отмени
решението в тази част и да се постанови друго с което размерът на
присъденото застрахователно обезщетение се увеличи със 75 000 лева, да се
отмени решението в частта за присъдените на ответника деловодни
разноски, както и в полза на безплатно представляващия я адвокат да се
присъди адвокатско възнаграждение.
Всяка от страните оспорва въззивната жалба на насрещната.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства
по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните,
приема за установено следното:
Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по
предявен от АН. Н. ЯЧ. против „Д**-О*“ ЕАД осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 380, ал.1 от Кодекса за
застраховането, за заплащане на сумата 150 000 лева, като искът е предявен
като частичен от общата сума 180 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпруга на
ищцата - А. Й. Я., настъпила вследствие от травми от ПТП на 25.07.2019 г.,
ведно със законната лихва, смятано от 01.08.2019 г., евентуално - от
29.08.2019 г.
2
Исковете се основават на следните установени по делото факти:
На 25.07.2019 г., около 22:30 часа, на път **-**, км. 76+000 /между кв.
ген. Н. и кв. П. на гр. Р./, л.а. марка „О.“, модел „В.“ с рег. № ********,
управляван от Н. Т. Н. е блъснал движещия се по същия път велосипедист А.
Я., вследствие на което Я. е починал от получените при удара травми.
Към датата на увреждането е била налице действаща застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица №
**/**/********** от 27.03.2019 г., сключена между собственика на
автомобила с марка марка „О.“ модел „В.“ с рег. № ******** и
застрахователя, със срок на действие от 31.03.2019 г. до 30.03.2020 г.
Ищцата АН. Н. ЯЧ. е съпруга на починалия от травмите, причинени му
при процесното ПТП – А. Й. Я..
Според показанията на разпитаните свидетели, преди смъртта на А. Я.,
семейството живеело добре, отношенията между съпрузите били добри, както
и че ищцата преживява тежко смъртта на съпруга си и липсата му; след
инцидента почти не излизала от къщи и продължава да скърби за загубата.
Установено и няма спор, че пострадалият Я. е допринесъл с действията
си за настъпване на вредоносния резултат, тъй като неочаквано е сменил
посоката на движение на управлявания от него велосипед и е пресякъл пътя
на движещия се в същата посока автомобил, когато се е намирал в опасната
зона на движение на автомобила.
Отчитайки всички общи и специфични обстоятелства, отразяващи
характера и тежестта на претърпените от ищците неимуществени вреди
вследствие смъртта на техния близък родственик, съобразно с правилата на
чл. 52 ЗЗД и след като е отчел определената степен на съпричиняване,
Пловдивския окръжен съд е определил общ размер на справедливо
обезщетение в размер на 150 000 лева, което е редуцирал до 45 000 лева, след
отчитане приноса на пострадалия за настъпване на вредите, определен от съда
на 70 %.
В настоящото производство основният спор е относно справедливия
размер на обезщетението, както и за степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Предмет на иска са неимуществените вреди, които ищцата търпи
вследствие смъртта на нейния съпруг и които подлежат на обезщетение, и
следва да намерят справедлив материален еквивалент. Фактите, въз основа на
които се определя размера на обезщетението за претърпените като резултат
от смъртта на близък човек неимуществени вреди са тези, които определят
отношенията и степента на близост и привързаност между пострадалия
приживе и ищеца; вида, степента, интензитета и продължителността на
преживяваните душевни болки и страдания, емоционален срив и други
подобни промени в психичния, емоционален и социален статус на
пострадалите вследствие събитието; социално-икономическите условия в
3
страната към момента на определяне на обезщетението и пр.
Доколкото тези отношения и преживявания са уникални, спецификата,
особеностите и конкретно определящите ги факти не се предполагат само въз
основа на установената родствена връзка, а подлежат на главно и пълно
доказване в процеса съобразно конкретно релевираните в подкрепа на
заявеното материално право твърдения на ищеца.
В случая, в подкрепа на заявената по основание и размер претенция, в
исковата молба се излагат твърдения, че съпрузите имали над 50-годишна
семейна връзка, отличаваща се с обич, уважение, хармония, общи грижи за
семейството и общи ценности; че през всичките тези години съпрузите
взаимно са си помагали, подкрепяли и никога не са се разделяли; че са
отгледали и възпитали две деца, помагали са с обич и всеотдайност в грижите
за внуците; че приживе А. Я. бил деен, активен и жизнен мъж, изключително
грижовен и отговорен съпруг и баща, който винаги е успявал да създаде
добри условия за живот за семейството си. Заявени са конкретни и подробни
твърдения относно преживяванията на ищцата, вследствие внезапната и
неочаквана смърт на съпруга й.
Всички тези твърдения относно фактите, определящи характера,
степента, продължителността, интензитета и особеностите на връзката между
ищцата и нейния съпруг приживе; преживяванията и състоянието й, след
смъртта на съпруга й, чрез които да се извърши преценка за степента,
интензитета и продължителността на преживяваните душевни болки и
страдания обаче не намират в пълна степен опора в събраните по делото
доказателства.
Показанията на свидетелите относно тези факти са оскъдни и
фрагментарни, и не установяват в пълнота заявените в подкрепа на иска
твърдения относно отношенията на ищцата с нейна съпруг приживе, и
преживяванията й, свързани с неочакваната му смърт.
От изложеното обаче не следва, че ищцата въобще не е претърпяла и не
търпи неимуществени вреди вследствие смъртта на съпруга си.
Няма съмнение, предвид родствената връзка и установените въз основа
на свидетелските показания факти, че отношенията между съпрузите били
добри, което обичайно за традиционното семейство означава отношения на
уважение, обич и подкрепа. Не са установени факти за полагане на грижи и
помощ извън обичайните т.е. отношения на такава дълбока емоционална и
житейска връзка, на морална и материална подкрепа, грижи и привързаност
между съпрузите, които да определят тази житейска връзка като
изключителна или в онази степен, каквато е описана в исковата молба.
Няма съмнение, а и от показанията на свидетелите се установява, че
ищцата преживява тежко смъртта на съпруга си, че е „отчаяна и съкрушена“.
Липсват доказателства обаче, от които да се изведе твърдяното в исковата
молба състояние на „дълбока депресия“, чувство на безизходица, както и
4
конкретни здравословни проблеми вследствие от тази загуба.
В този смисъл остава недоказана в пълния заявен размер и претенцията
за дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
съответстващо на описания в исковата молба характер, степен и интензитет
на тези вреди.
Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че
обезщетение на стойност 100 000 лева би представлявало справедлив паричен
еквивалент на търпените от ищцата и установени въз основа на
доказателствата по делото неимуществени вреди.
Както бе отбелязано, страните не спорят, че с поведението си
пострадалият е допринесъл и то в по-голяма степен от водача на лекия
автомобил за настъпването на описаното ПТП и последвалите от това вреди.
Анализирайки установените по делото факти относно механизма на
настъпване на произшествието, както и относно конкретните действия на
двамата участници в него и извършените от тях нарушения на правилата за
движение, Пловдивският окръжен съд е определил точно приноса им за
настъпване на вредоносния резултат.
В този смисъл съдът преценява като неоснователно изразеното във
въззивната жалба на ответника становище за по-висок процент на
съпричиняване от страна на пострадалия, заради по-големия брой нарушения
на правилата за движение от негова страна.
Дори да се приеме, че пострадалият Я. действително е допуснал
твърдените от ответника нарушения, това обстоятелство не обуславя
автоматично по-висок процент на съпричиняване, доколкото този процент не
е функция на броя нарушения. Същественото е кои от нарушенията на
правилата за движение и в каква степен са довели/допринесли за настъпване
на конкретното ПТП. От приетото по делото заключение на комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установява, че от страна
на пострадалия това е неочакваното - без подаден сигнал - преминаване от
лявата пътна лента в лентата за движение на лекия автомобил, попадайки в
опасната зона на движение на автомобила. В този случай обстоятелството, че
велосипедът и/или управляващият го били без светлоотразителни устройства,
няма отношение към конкретното произшествие, тъй като и велосипедът, и
велосипедистът са били видими от определено разстояние за водача на лекия
автомобил. Движейки се в съседната лента, успоредно на автомобила,
велосипедистът не е представлявал препятствие или опасност за водача на
този автомобил. Управлението на велосипеда след употреба на алкохол
действително представлява нарушение на правилата за движение, но то би
било причина за настъпване на произшествието само в случай, че е повлияло
при вземането на решение за предприемане на опасната маневра, довела до
сблъсъка на двете превозни средства.
Поради изложеното, настоящият състав на Пловдивския апелативен съд
5
преценява, че се налице обстоятелства, налагащи промяна във възприетия от
първоинстанционния съд процент на съпричиняване на вредите от страна на
пострадалия. В такъв случай, дължимото обезщетение, след коригирането му
с определената степен на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия,
възлиза на 30 000 лева. За този размер предявеният иск е основателен и
следва да се потвърди, след като се отмени обжалваното решение в
осъдителната му част над тази сума.
Основателно е възражението на ответника относно началната дата на
дължимата мораторна лихва. Пловдивският окръжен съд не е изложил мотиви
относно възприетата дата, от която е постановил начисляване на законна
лихва, като е възприел посочената в исковата молба дата на изискуемостта –
30.08.2019 г. – тази, на която ищцата е заявила претенцията си пред
застрахователя. Разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 КЗ обаче не е
приложима в отношенията, произтичащи от гражданската отговорност на
автомобилистите, за които е предвидена специалната норма на чл. 497, ал. 1
КЗ. Съгласно тази разпоредба, застрахователят дължи лихва за забава върху
застрахователното обезщетение, считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл. 106, ал. 3 КЗ или от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ – тримесечен
от предявяване на претенцията пред застрахователя. В случая няма спор, че
при предявяване на застрахователната претенция 30.08.2019 г. /л.36/ не са
представени необходимите доказателства, касаещи основанието и размера на
претенцията, поради което е приложима нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, като
началният момент на дължимост на законната лихва е 30.11.2019 г. От тази
дата следва да се присъди законна лихва върху главницата, след като се
отмени решението в тази част.
В останалата обжалвана част, решението е правилно и следва да се
потвърди.
Относно разноските:
Съразмерно с този размер на присъденото обезщетение следва да се
отмени частично обжалваното решение и в частта за присъдените разноски в
първоиинстанционното производство, като същите следва да се изчислят и
присъдят съразмерно с уважената, съответно – с отхвърлената част от
предявените искове. Това означава, че дължимите от ответника по сметка на
ПОС ДТ и разноски възлизат съответно на 1200 лева и на 110 лева,
съразмерно с уважената част от иска. Ответното дружество следва да заплати
на безплатно представляващия ищцата адвокат П.К. адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 1716 лева
с включен ДДС, също съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът също има право на разноски, които изчислени съразмерно с
отхвърлената част от иска за първоинстанционното производство, са на
стойност 1980.80 лева.
6
Предвид изхода от спора във въззивното производство, в полза на
ответника следва да се присъди сумата 2840.40 лева деловодни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Неоснователно е направеното от
представителя на ищцата възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение от 2256 лева като част от разноските за
въззивното производство. Изчислено съразмерно с отхвърлената част от иска,
предмет на въззивното обжалване от двете страни, съобразно с правилата на
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, уговореното и заплатено от ответника адвокатско
възнаграждение дори е двойно по-ниско от минималното по тази наредба.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260429 от 11.11.2021 г., постановено по т.д. №
1065 по описа за 2019 г. на Пловдивският окръжен съд в частта, с която „Д** -
О. з.“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 432 КЗ на АН. Н. ЯЧ. с ЕГН
********** сумата от 15 000 лева за разликата над сумата 30 000 лева до
сумата от 45 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени вследствие смъртта на съпруга на ищцата
А. Й. Я., настъпила на 25.07.2019 г. около 22:30 ч. на път **-**, км. 76+000,
когато л.а. марка “О.„ модел „В.“ с рег. № ********, управляван от Н. Т. Н.,
нарушил правилата за движение по пътищата, като е /блъснал/ велосипедиста
А. Я., ведно със законната лихва считано от 29.08.2019 г. до окончателното
изплащане, като вместо това в тази част постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АН. Н. ЯЧ., ЕГН ********** против „Д** -
О. з.“ АД, ЕИК ********* иск за заплащане на сумата от 15 000 лева за
разликата над сумата 30 000 лева до сумата 45 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие
смъртта на съпруга на ищцата А. Й. Я., настъпила на 25.07.2019 г., около
22:30 ч., на път **-**, км. 76+000, когато л.а. марка “О.„ модел „В.“ с рег. №
********, управляван от Н. Т. Н., нарушил правилата за движение по
пътищата като е блъснал велосипедиста А. Я., ведно със законната лихва,
считано от 29.08.2019 г. до окончателното изплащане, като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 260429 от 11.11.2021 г., постановено по т.д. №
1065 по описа за 2019 г. на Пловдивският окръжен съд в частта, с която „Д** -
О. з.“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на АН. Н. ЯЧ., ЕГН
********** законна лихва върху главницата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие
смъртта на съпруга на ищцата А. Й. Я., настъпила на 25.07.2019 г., около
22:30 ч. на път **-**, км. 76+000, когато л.а. марка “О.„ модел „В.“ с рег. №
********, управляван от Н. Т. Н., нарушил правилата за движение по
пътищата като е /блъснал/ велосипедиста А. Я., считано от 29.08.2019 г. до
7
окончателното изплащане, като вместо това в тази част постановява:
ОСЪЖДА „Д** - О. з.“ АД, ЕИК ********* да заплати на АН. Н. ЯЧ.,
ЕГН ********** законна лихва върху главницата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени вследствие смъртта на съпруга на ищцата А. Й. Я., настъпила на
25.07.2019 г., около 22:30 ч., на път **-**, км. 76+000, когато л.а. марка “О.„
модел „В.“ с рег. № ********, управляван от Н. Т. Н., нарушил правилата за
движение по пътищата като е блъснал велосипедиста А. Я., считано от
29.11.2019 г. до окончателното изплащане
ОТМЕНЯ решение № 260429 от 11.11.2021 г., постановено по т.д. №
1065 по описа за 2019 г. на Пловдивският окръжен съд в частта за разноските,
като вместо това в тази част постановява:
ОСЪЖДА „Д** - О. з.“ АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
ПОС ДТ в размер на 1200 лева съразмерно с уважената част от иска, както и
сумата от 110 лева депозити на експертизи от сметката на съда.
ОСЪЖДА „Д** - О. з.“ АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат П.К.
от САК С. сумата от 1716 лева с включен ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв., за осъществено процесуално представителство на ищцата АН. Н. ЯЧ. с
ЕГН **********, в производството по т. д. № 1065 по описа за 2019 г. на
Пловдивския окръжен съд, съразмерно с уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА АН. Н. ЯЧ., ЕГН ********** да заплати на „Д** - О. з.“ АД,
ЕИК ********* сумата от 1980.80 лева - направени деловодни разноски в
производството по т. д. № 1065 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен
съд съразмерно с отхвърлената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260429 от 11.11.2021 г., постановено по
т.д. № 1065 по описа за 2019 г. на Пловдивският окръжен съд в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА АН. Н. ЯЧ. с ЕГН ********** да заплати на „Д** - О. з.“
АД, ЕИК ********* сумата от 2840.40 лева направени деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, в производството по в.т.д. № 52 по
описа за 2022 г. на Пловдивския апелативен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9