Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 12.03.2018г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на девети февруари две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Ирена
Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 181/2016 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от Б.М.М. ***, чрез пълномощник, против манастир „Света Богородица”(Седемте престола) от с. Осеновлаг, общ.
Своге, чрез представляващия го архимандрит. Исковата молба е уточнена с молба
от 28.07.2016г. Предявен е установителен иск за собственост и условие за
допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В случая за ищцата
е налице такъв интерес, тъй като ответникът разполага с документи, които го
легитимират като собственик на спорния имот, поради което е спряно и
нотариалното производство по нот. дело № 265/2014г. на нотариус № 153 по
регистъра на Нот. камара. Направено е искане
при евентуално отхвърляне на иска, съдът да признае по отношение на ищцата, че манастирът
не е собственик на имота.
От страна на
ответника, чрез пълномощник, е подаден писмен отговор. Оспорват се фактическите
твърдения изложени в исковата молба. Посочва се, че манастирът винаги,
непрекъснато и необезпокоявано е упражнявал фактическа власт върху имота,
архитектурно строителен паметник на културата, и никога до представляващите го
лица не е достигало твърдение, че някое трето лице, включително Б.М.М. го
владее като свой и счита част от същия за собствен.
В открито съдебно
заседание, както и в писмени защити, пълномощниците на страните подробно аргументират тезите си.
По делото са събрани
писмени доказателства, разпитани са свидетели, назначена и изслушана е
съдебно-техническа експертиза, открито е производство по оспорване на истинността на
документи.
Свогенският районен съд, първи състав, като обсъди становищата и доводите
на страните, и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Претендираният от Б.М.М. имот е част от ПИ №
010021 по картата на възстановената собственост на с. Осеновлаг, общ. Своге.
Целият имот е с площ от 4367 кв.м. и е с начин на трайно ползване –
Архитектурен строителен паметник на културата. Образуван е от три имота с №№
010004, 010006 и 010007 – административна преписка представена от ОСЗ на л. 118-122
от делото, преповторено и в заключението на вещото лице на л. 266-269 от
делото. Правото на собственост е възстановено на манастир „Света Богородица” (Седемте престола) – с. Осеновлаг с
Решение № 23 от 18.02.1995г. на ПК с. Лакатник, приложено в оригинал на л. 412
– 418 от делото, по т. 20, т. 21 и т. 22 от решението.
Имотът, за който М. твърди, че е нейна
собственост, попада върху имот с № 010004 по т. 20 от решението – използвана
ливада от 3,826 дка, десета категория, местност „Бахчата” и граничещ с няколко
имота – един от които е имот № 010005 - собственост на Д.П.К., който е баща на М.
Документ за собственост на Д.К. е приложен на л. 217 и л. 218 от делото, а
посоченото в него решениие на ПК Лакатник е от същата дата и със същия номер,
като решението на манастира. С договор за дарение – л. 393 – л. 395 от делото,
наследниците на К. даряват имот № 010005 на Н.М. – съпруг на ищцата. Бащата на
ищцата не е заявявал за възстановяване имотът, за който е спорът по настоящото
дело, а от друга страна, като представляващ манастира, е бил напълно наясно, че
имотът, за който ищцата твърди че е негов, е възстановен на манастира – лично е
получил решението на ПК на 18.04.1995г. – лист 131 от делото. Заявлението от
24.06.2013г. за издаване на скици на имотите, на л. 132 от делото, е попълнено
от свидетелката В.К. – съпруга на Д. К. и майка на ищцата, като за собственик
лично свидетелката е посочила манастира – за трите имота, включително за имот
010004. Тя е внесла и дължимите такси – квитанции на л. 123 от делото.
До смяната на управлението на
манастира през месец февруари на 2014г. (л. 36 от делото) – нито ищцата, нито баща й, нито някой от
наследниците на последния, нито съпругът й, са правили опити да се снабдят с
документ за собственост на спорния по делото имот. В приложената на л. 397 от
делото декларация от 12.11.2013г., с нотариална заверка на подписа на
декларатора, съпругът на ищцата изрично декларира, че неговият имот № 010005
граничи с имот 010021, който е на манастира. Във двата нотариални акта – на
бащата на ищцата от 04.12.1996г. и съответно на съпруга й от 21.08.2013г., за
притежавания от тях имот № 010005 е посочено, че е съседен на : ливада на Манастир „7-те престола” – по акта
от 1996г. и на имот № 010021 – арх. стр. пам. к. на Манастир „7 – те престола”
– по акта от 21.08.2013г.(приложена и скица на л. 396 от делото).
От по-горе обсъдените документи е
видно, че от 1995г. до 2014г., нито ищцата, нито нейните близки са имали
претенции към собствеността на спорния имот, като са били с ясното съзнание, че
целият имот с № 010021 е собственост на манастира.
Давност не тече срещу онзи, който не може
да защити правата си по исков ред – т.е. до момента на приключване на предвидената
в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи административна
процедура по възстановяване на собствеността с издаването на решението на
Поземлената комисия и неговото влизане в сила. Следователно за събития преди 1995г.
не е нужно да се събират доказателства. За пълнота съдът излага следното : макар имотът да е бил обобществен – поради
което се е наложило и възстановяване на правото на собственост, той никога не
се е използвал като земеделски имот, а се е ползвал от манастира. В този смисъл
е и договорът от 10.06.1992г., на л. 74 от делото, т.е. преди възстановяването
на правото на собственост върху земята, страни по който са бащата на ищцата, в
качеството му на … – … на манастира, и от друга страна съпругът на ищцата, в
качеството му на представител на … „…” от гр. С. В тази връзка са и показанията
на свидетелите и обстоятелството, че манастирът се е самоиздържал –
потвърждение и на л. 75 и л. 76 от делото, което в конкретния случай обяснява и
показанията на свидетелката К. за търговската дейност извършвана през годините
– от нея и съпругът й, а по-късно и от дъщеря и зет. Имотът възстановен на
бащата на ищцата също фактически се е ползвал от него през годините –
независимо, че се е наложило да му се възстанови с изрично решение на същата ПК
и в същия персонален състав. За този имот са и
писмо изх. № 32-00-7/27.02.1997г. и данъчните съобщения (л. 146 – л. 149 от делото) – земя 250 кв.м. и търговски обект 84
кв.м.
Свидетелите К., Р. и Н. в показанията
си обсъждат днешен имот с № 010005, за който няма спор, че е бил на Д.К., като
се е ползвал от последния и преди възстановяването му с решение на ПК, а сега е
собственост на Н.М. Свидетелите П. и Б. в показанията си потвърждават
установеното от съда при обсъждане на приетите по делото писмени доказателства.
Относно доказването на правото на
собственост на ответника върху имота – представеното решение на ПК село Лакатник
е валидно и законосъобразно. ПК е действала в законен състав – документ на л.
181 и л. 182 от делото и в рамките на своята компетентност.
Във връзка с оспорените от страните документи - по делото
не се събраха никакви доказателства, които да оборват тяхната истинност. И без
оспорените документи установената по делото фактическата обстановка би останал
същата.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че предявените искове са
неоснователни. По положителния установителен иск ищцата не успя да докаже чрез способа на главното и
пълно доказване качеството си на собственик. Не се установи тя да е придобила правото на
собственост върху спорния имот на каквото и да е правно основание. От своя страна
ответникът, по отрицателния установителен иск, успя да докаже, че е собственик
на целия ПИ № 010021 – по силата на влязлото в законна сила Решение № 23 от
18.02.1995г. на ПК с. Лакатник.
Оспорването на
документите подлежи на отхвърляне, като недоказано.
Относно
направеното от страна на пълномощника на ищцата
изрично искане с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът счита същото за неоснователно. Делото е с правна и фактическа сложност,
разгледани са два иска, проведени са няколко съдебни заседания.
Така мотивиран и на
основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля предявения от Б.М.М. ***, ЕГН **********, против манастир „Света Богородица” (Седемте престола) – с. Осеновлаг, чрез
представляващия го архимандрит, иск за признаване на установено по отношение на
манастира, че Б.М.М. е собственик на
имот, находящ се в
землището
на с. Осеновлаг,
общ. Своге, м. „Бахчата”, с
площ от 650 кв.м., представляващ част от ПИ № 010021 по КВС.
Отхвърля предявения от Б.М.М. ***, ЕГН **********, против манастир „Света Богородица” (Седемте престола) – с. Осеновлаг, чрез
представляващия го архимандрит, иск за признаване на установено по отношение на
Б.М.М., че манастирът не е
собственик на имот, находящ
се в землището
на с. Осеновлаг,
общ. Своге, м. „Бахчата”, с
площ от 650 кв.м., представляващ част от ПИ № 010021 по КВС.
Отхвърля, като недоказано, направеното от Б.М.М. ***, ЕГН **********, оспорване на истинността на
документите : 1. Решение № 23 от 18.02.1995г., включително и по отношение на
това, че на 18.04.1995г. е връчено на М.П.К. ; 2. Заявление от 24.06.2013г.,
изхождащо от В.П.К.
Отхвърля, като недоказано, направеното от манастир „Света Богородица” (Седемте престола) – с. Осеновлаг,
чрез представляващия го архимандрит, оспорване на истинността на документите :
1. Инвентар на движимите и недвижими имущества на Седмопростолский манастир ;
2. Писмо изх. № 32-00-7/27.02.1997г. ; 3. Три броя данъчни съобщения от
06.09.1998г., 19.01.1999г. и от 08.01.2000г.
Осъжда Б.М.М. ***, ЕГН **********, да заплати на манастир „Света Богородица” (Седемте престола) от с. Осеновлаг, общ.
Своге, чрез представляващия го архимандрит А.,
направените по делото разноски за адвокат в размер на 1520 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийския окръжен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :