Р Е Ш Е Н И Е
№260013 28.08.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на петнадесети юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария
Берберова-Георгиева
секретар: Мая Деянова
като разгледа докладваното от
съдия Берберова-Георгиева гражданско дело № 422 по описа за 2019г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод постъпила искова молба от ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ
на сграда с идентификатор ***по КККР на гр.Несебър, КК Слънчев бряг-изток, с
Булстат №***, представлявана от управителя В.К.С., с адрес: КК Слънчев
бряг-запад, кв.П.**със съдебен адрес:***, партер /чрез адв.Р.Н. ***/ против Д.Н.Д.
с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, КК Слънчев бряг-изток, ул.”П.”,
комплекс „А.**.
В
исковата молба се сочи, че ответницата Д. е собственик на недвижим имот,
находящ се в сграда с идентификатор ***по КККР на гр.Несебър, представляващ
Апартамент № **, на площ от 61,68 кв.м /54,58 кв.м + 7,10 кв.м общи части/, с
идентификатор ***, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 20, том ІІІ, рег.№ 2267, дело №**от 2012г. на Нотариус № 208 на НК. Твърди
се, че ответницата, като етажен собственик, е уведомена за дължимите от нея
парични вноски за управлението и поддръжката на общите части на процесната
сграда, както и за фонд „Ремонт и обновяване”, канена е многократно да ги
плати, но до настоящия момент не е изпълнила паричното си задължение към ЕС за
2016г., 2017г. и 2018г., възлизащи общо
в размер на 960,03 евро /деветстотин и шестдесет евро и три евроцента/, от
които:
- за
2016г. – сумата от 246,72 евро – парична вноска за разходите за
управление и поддръжка, ведно със сумата от 123,81 евро – наказателна лихва за забава върху главницата в размер на 2% на месец върху главницата от 246,72 евро, за
периода от 15.11.2016г. до 31.03.2019г.; сумата от 185,04 евро – годишна
такса за фонд „Ремонт и обновяване”, ведно със сумата от 92,86 евро – наказателна лихва за забава
върху главницата в размер на 2% на месец върху главницата от
185,04 евро, за периода от 15.11.2016г. до 31.03.2019г.;
- за
2017г. – сумата от 123,36 евро – годишна такса за фонд „Ремонт и
обновяване” за 2017г., ведно със сумата от 42,23 евро – наказателна лихва за забава
върху главницата в размер на 2% на месец върху главницата от
123,36 евро, за периода от 31.05.2017г. до 31.03.2019г.;
- за
2018г. – сумата от 123,36 евро – годишна вноска за фонд „Ремонт и
обновяване” за 2018г., ведно със сумата в размер на 22,65 евро – наказателна лихва за забава
върху главницата в размер на 2% на месец върху главницата от
123,36 евро, за периода от 31.03.2018г. до 31.03.2019г.
Гореизложеното
е обосновало правния интерес у ищеца да поиска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответницата Д.Н.Д. да заплати на Етажната собственост на
сграда с идентификатор ***по КККР на гр.Несебър, КК Слънчев бряг-изток, с
Булстат №***, представлявана от управителя В.К.С. горепосочените суми, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 23.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Досежно
претенцията за присъждане на мораторна лихва, при условията на евентуалност се
моли съда да уважи иска в размер на законната лихва, за периода от съответния
падеж до 31.03.2019г. Представят писмени доказателства. Правят искане за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да изчисли
лихвите за забава предвид приетия от ОС за съответната година лихвен процент за
всяко едно задължение за 2016г., 2017г. и 2018г. Молят да бъде допуснат до
разпит един свидетел, с чийто показания ще
установяват уведомяването на ответницата Д. за размера, начина и сроковете за
плащане на дължимите вноски към ЕС.
Предявени
са искове с правно основание чл.38, ал.2 от ЗУЕС във връзка с чл.30, ал.3 от ЗС
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Д., подаден чрез процесуалния й представител – адв.С.Ч. ***, със
съдебен адрес:*** /партер/, с който на първо място се излага становище за
нередовност на исковата молба. В тази връзка се сочи, че ЕС не е юридическо
лице, поради което следва да се посочат имената на всички етажни собственици,
от името на които се предявяват исковите претенции. Наред с горното,
ответницата излага становище за недопустимост на исковата молба, като подадена
от лице без представителна власт и без правен интерес. Сочи се, че през 2016г.
било проведено ОС на ЕС на 09.04.2016г., а ЕС била вписана в регистър Булстат
едва на 27.05.2016г. Твърди се, че нито на проведеното на 09.04.2016г. ОС на
ЕС, нито на проведените през следващите две години – на 29.04.2017г. и на
02.06.2018г. такива, не били взети решения събирането на всички дължими вноски
за управление и поддръжка на процесната сграда и за фонд „Ремонт и обновяване”
да се събират от ЕС. При условията на евентуалност се сочи, че предявените
искове били недопустими поради наличието на явно несъответствие между вида на
фонда, за който се определя паричната вноска и фонда, за който се определя
срока за внасянето й.
Независимо
от гореизложеното, ответницата оспорва изцяло предявените искове, както по
основание, така и по размер. На първо място прави възражение за нищожност на
всяко едно от решенията на проведените на 09.04.2016г., 29.04.2017г. и
02.06.2018г. ОС на ЕС, като изцяло нелегитимни, незаконосъобразни и проведени
при съществени нарушения на ЗУЕС, като излага подробни съображения за всяко
едно от тях. При условията на евентуалност, ответницата излага следните
възражения за неоснователност на предявените претенции:
Наред
с отговора на исковата молба, ответницата е предявила и инцидентен
установителен иск срещу ответната Етажна собственост на сграда с идентификатор ***по
КККР на гр.Несебър, КК Слънчев бряг-изток, с Булстат №***, представлявана от
управителя В.К.С., с който моли съда да прогласи нищожността на всички решения,
взети на проведените на 09.04.2016г., 29.04.2017г. и 02.06.2018г. ОС на ЕС,
като нелегитимни и незаконосъобразни, а приетите на тях решения – като изцяло
нищожни на основание чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД и необвързващи ищцата Д.. Излага
подробни възражения във връзка със свикването и провеждането на проведените на
09.04.2016г., 29.04.2017г. и 02.06.2018г. ОС на ЕС. Представя писмени
доказателства. Прави искане на основание чл.190 от ГПК да бъде задължена
ответната страна да представи подробно изброени намиращи се у нея документи.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на предявения
от ищцата Д. инцидентен установителен иск, с който ответната страна оспорва
същият, като недопустим, тъй като е подаден след изтичането на предвидения в
чл.40 от ЗУЕС преклузивен срок за оспорване на решенията на ОС на ЕС и моли
производството по него да бъде прекратено. При условията на евентуалност
оспорва предявеният инцидентен установителен иск, като неоснователен и
недоказан, като излага подробни съображения за това, поради което моли съда да
отхвърли същия, като им присъди заплатените по делото разноски. Представят писмени
доказателства. Правят искане за допускане до разпит на един свидетел при режим
на довеждане, с чийто показания ще установяват, че на горепосочените ОС на ЕС е
бил извършван превод на съответен чужд език.
В изпълнение указанията на съда, дадени с Определение от 23.12.2019г.,
постановено по настоящото дело, по делото постъпи молба от процесуалния
представител на ищеца, с която посочват падежите на претендираните главници на
паричните вноски за разходите за управление и поддръжка и за фонд „Ремонт и обновяване“
за всяка една от годините – 2016г., 2017г. и 2018г., както и основата за
определяне размера на претендираната лихва за забава за всяка една от годините
/л.373/.
В съдебно заседание процесуалният
представител на процесната
Етажната собственост поддържа
исковата молба и отговора на предявения от ответницата инцидентен установителен
иск, ведно с приложените към тях писмени доказателства. Заявява, че решенията, взети на
проведените Общи събрания на ЕС на 09.04.2016г., 29.04.2017г. и 02.06.2018г., на
които основават претенциите си, не са били обжалвани никога и са влезли в сила. Представя оригиналите на приложените към исковата молба
протоколи от проведените на 09.04.2016г., 29.04.2017г. и 02.06.2018г. ОС на ЕС,
ведно със списък на присъствалите собственици на всяко едно от събранията и
протоколи по чл.16, ал.7 от ЗУЕС за оповестяване на взетите на тях решения,
които след сверка от съда с приложените по делото копия, бяха върнати на
процесуалния представител на ищеца. Ангажира съдебно-счетоводна експертиза.
Моли съда да уважи изцяло предявените от тях искове. Претендира присъждане на заплатените по делото
разноски, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК..
Процесуалният представител на
ответницата Д. в съдебно заседание
оспорва искова молба от името на доверителката си и заявява, че поддържа
подадения писмен отговор на същата, както и предявения от нея инцидентен
установителен иск за прогласяване нищожността на проведените на 09.04.2016г.,
29.04.2017г. и 02.06.2018г. Общи събрания на ЕС, като моли същият да бъде
уважен. При условията на евентуалност моли съда да отхвърли, като неоснователни
и недоказани предявените искове и да присъди на ответницата сторените по делото
разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Съдът намира, че депозираната искова молба
е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния
орган и съдържа изискуемите по закон реквизити. Неоснователни
са възраженията на процесуалния представител на ответницата Д. за липса на легитимация на ищеца да води и да бъде
участник в настоящото производство. Видно от протокола от проведеното на 29.04.2017г. ОС на ЕС, на същото е било взето решение
по т.5 от дневния ред, с което за управител на ЕС е избрана В.К.С.. Последното се потвърждава и от
приложената към исковата молба справка от регистър Булстат досежно процесната
Етажна собственост /л.10/. Съгласно
разпоредбата на чл.23, ал.4 от ЗУЕС, Председателят на ЕС /управителят/
представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете,
предявени срещу собственик, който не изпълнява решение на общото събрание.
Гореизложеното налага извода, че управителят на процесната ЕС В.С., е както процесуално,
така и материално легитимирана да предявява иск по
чл.38, ал.2 от ЗУЕС и да представлява ЕС в настоящото производство против
ответницата Д.. Твърдението на ответницата, че на 09.04.2016г. било проведено ОС на ЕС, а едва на 27.05.2016г. ЕС била вписана в регистър Булстат, също не води до недопустимост на предявения
иск, тъй като вписването на регистър Булстат има оповестителен характер и не
влияе върху законосъобразността на приетите на ОС решения.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон,
съдът прие следното от фактическа и правна страна:
По
делото не се спори, а и видно от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 20, том
ІІІ, рег.№ 2267, дело №**от 22.03.2012г. на Нотариус с рег.№ 208
на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – гр.Несебър, се установява, че ответницата Д. е собственик на Апартамент
№ **, с идентификатор ***, на площ он 54,58 кв.м, ведно със 7,10 кв.м идеални части от общите части на
сградата с идентификатор ***и съответните идеални части от правото на строеж
върху ПИ с идентификатор ***по КККР на гр.Несебър /л.113-115 вкл./.
От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че на 09.04.2016г. било
проведено Общо събрание на собствениците на Апартаменти в сграда с идентификатор ***по КККР на
гр.Несебър, обл.Бургас, на което по т.7 от дневния ред било взето решение таксата
за управление и поддръжка на общите части на сградата за 2016г. и 2017г. да е в
размер на 4 /четири/ евро на кв.м без ДДС, изчислена върху сбора
на квадратурата на всеки апартамент и общите части към него. Определен бил и
начина, и сроковете, по който да се заплаща таксата, а именно – П.та вноска да
е в размер на 100 евро и тази вноска да се плати до 30.04.2016г., втората
вноска да бъде остатъка до 50 % от общата стойност на таксата и да се плати до
31.05.2016г. и третата вноска да са последните 50 % от общата стойност на
таксата и да се плати до 31.08.2016г. В случай на забава, е взето решение да се
заплаща наказателна лихва в размер на 2% на месец. По т.8 от дневния ред ОС на
ЕС определило такса за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2016г. и 2017г. в размер
на 3 /три/ евро на кв.м без ДДС на всеки апартамент, изчислена върху сбора на
квадратурата на всеки апартамент и общите части към него. Прието е, че таксата за
фонд „Ремонт и обновяване“ за 2016г. и 2017г. следва да се заплаща за срок до
края на м.септември на съответната година. При забава е взето решение да се
начислява наказателна лихва в размер на 2% върху главницата за всеки месец
/л.11-27 вкл./. По делото е представен протокол от 16.04.2016г. за оповестяване
на изготвения протокол от проведеното ОС на ЕС на 09.04.2016г. чрез поставяне
на съобщения на 16.04.2016г. в 13:15 часа на входните врати на входове А, В и С
на сградата /л.35/. По делото не се представиха доказателства за обжалване на
приетите решения на проведеното на 16.04.2016г. ОС на процесната ЕС, поради
което съдът приема, че същите са влезли в сила на 16.05.2016г.
На 29.04.2017г. било проведено ОС
на ЕС, на което по т.8 от дневния ред било взето решение таксата за управление
и поддръжка на общите части на сградата за 2018г. да е в размер на 2 /две/ евро на кв.м, изчислена върху
сбора на квадратурата на всеки апартамент и общите части към него. Определен
бил и начина, и сроковете по който да се заплаща таксата, а именно – на три
равни вноски, П.та от които – до 31.03.2018г., втората – до 30.06.2018г. и
третата – до 31.08.2018г. В случай на забава, е взето решение да се заплаща наказателна
лихва в размер на 1% на месец. По т.9 от дневния ред ОС на ЕС определило такса
за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2018г. в размер на 2 /две/ евро на кв.м на всеки апартамент, изчислена върху сбора на
квадратурата на всеки апартамент и общите части към него. Прието е, че таксата за
фонд „Ремонт и обновяване“ за 2018г. следва да се заплаща на три равни вноски,
както следва: П.та – до 31.03.2018г., втората – до 30.06.2018г. и третата – до
31.08.2018г. При забава е взето решение да се начислява наказателна лихва в
размер на 1% върху главницата за всеки месец /л.56-70 вкл./. По делото е
представен протокол от 06.05.2017г. за оповестяване на изготвения протокол от
проведеното ОС на ЕС на 29.04.2017г. чрез поставяне на съобщения на
06.05.2017г. в 16:00 часа на входните врати на входове А, В и С на сградата
/л.78/. По делото не се представиха доказателства за обжалване на приетите
решения на проведеното на 29.04.2017г. ОС на процесната ЕС, поради което съдът
приема, че същите са влезли в сила на 29.05.2017г.
На 02.06.2018г. било проведено ОС
на ЕС, на което по т.5 от дневния ред било взето решение таксата за управление
и поддръжка на общите части на сградата за 2019г. да е в размер на 2 /две/ евро на кв.м, изчислена върху
сбора на квадратурата на всеки апартамент и общите части към него. Определен
бил и начина, и сроковете по който да се заплаща таксата, а именно – на две
равни вноски, П.та от които – до 28.02.2019г., а втората – до 30.06.2019г. По
т.6 от дневния ред ОС на ЕС определило такса за фонд „Ремонт и обновяване“ за
2019г. в размер на 2 /две/ евро на кв.м
на всеки апартамент, изчислена върху сбора на квадратурата на всеки апартамент
и общите части към него. Прието е, че таксата за фонд „Ремонт и обновяване“ за
2019г. следва да се заплаща еднократно в срок до месец март 2019г. /л.84-93
вкл./. По т.7 от дневния ред ОС на ЕС е взела решение да се начислява лихва за
забава върху дължимите суми за вноските за управление и поддръжка на общите
части на сградата и за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 2% върху
дължимите суми месечно. По делото е представен протокол от 09.06.2018г. за
оповестяване на изготвения протокол от проведеното ОС на ЕС на 02.06.2018г.
чрез поставяне на съобщения на 09.06.2018г. в 14:05 часа на входните врати на
входове А, В и С на сградата /л.99/. По делото не се представиха доказателства
за обжалване на приетите решения на проведеното на 02.06.2018г. ОС на процесната
ЕС, поради което съдът приема, че същите са влезли в сила на 02.07.2018г.
Във връзка с така приетите решения от етажната
собственост, на ответницата Д. били издадени следните документи: проформа-фактура
№ ********** от 05.11.2016г. /л.55/ за такса управление и поддръжка за 2016г. в
размер на 246,72 евро и за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2016г. в размер на
185,04 евро, с краен срок на плащане - 31.08.2016г.; сметка № ********** от
01.09.2017г. /л.83/ за такса управление и поддръжка за 2017г. в размер на
123,36 евро и за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017г. в размер на 123,36 евро,
с краен срок на плащане - 31.08.2018г. и сметка № ********** от 24.10.2018г.
/л.104/ за такса управление и поддръжка за 2018г. в размер на 123,36 евро и за
фонд „Ремонт и обновяване“ за 2018г. в размер на 123,36 евро, с краен срок на
плащане – 30.06.2019г. По делото са представени многобройни писма от ищеца до
ответницата Д. за покана за доброволно заплащане на дължимите от нея такси за
управление и поддръжка на общите части на процесната Етажна собственост,
обстоятелство, което се признава от същата.
Не се спори, че считано от 2016г. до настоящият момент,
управител на Етажната собственост е В.К.С..
При така установената фактическа обстановка съдът достига
до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.38, ал.1 от ЗУЕС и чл.86,
ал.1 от ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца
по иска с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС е
да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата, която
се намира в режим на етажна собственост и че с влезли
в сила решения на Общото събрание на Етажната собственост от 09.04.2016г., 29.04.2017г. и
02.06.2018г. са
определени такси за разходите за управление и поддържане на общите части на
самостоятелните обекти в процесната сграда
- етажна собственост, дължими от етажните собственици за 2016, 2017г. и 2018г. В негова тежест е да докаже размера на
претенцията си, както и, че е настъпила изискуемостта на вземането. В тежест на ищеца по иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на претендираната наказателна
лихва. При доказването на тези
факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на
вземането. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение от 23.12.2019г., постановено по настоящото дело.
Преди да се произнесе по предявените от ищцовата страна искове, съдът
счита, че следва да разгледа предявения от ответницата отрицателен
установителен иск за нищожност на приетите решения на проведените на 09.04.2016г., 29.04.2017г. и
02.06.2018г. ОС на ЕС. За да се произнесе,
съдът съобрази:
ЗС и ЗУЕС не урежда специални
основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост.
Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките са съществени,
което е основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са
сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се
определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за
спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се
позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за
законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е
със срок за предявяване на иска, който като процесуален
е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за
уведомяването за събранието - чл.40, ал.2 от ЗУЕС. Отмяната на
решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата
и при неспазване на императивни правни норми. Ограничението
на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на
решенията е свързано със срок, уредена е специална процедура за изготвяне и
оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и
обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл.40 от ЗУЕС е съобразен и с
това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с
трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при
изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за
свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е
равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до
незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на
съдебното производство. Затова извън
определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на
незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципа, че нищожност може
да се установява без срок – в този смисъл Решение №
39/19.02.2013г. по гр. д. № 657/2012 год.на ВКС, I г. о., ГК и Решение № 654/01.10.2009 год. по
гр. д. № 1506/2008 год.на ВКС, III г. о. По претенция за
прогласяване нищожност на решенията на ОС на ЕС от 09.04.2016г., 29.04.2017г. и
02.06.2018г. се навежда, че същите
са нелегитимни, незаконосъобразни и проведени при съществени нарушения на
ЗУЕС. Изложените
възражения биха били допустими в случай на обжалване на решения на ОС на ЕС по
реда на чл.40 от ЗУЕС, каквито не са настоящите искове. Независимо от горното,
предявеният от ответницата отрицателен установителен иск е извън установения в
чл.40, ал.2 от ЗУЕС срок, поради което следва да бъде оставен без разглеждане,
като недопустим, а производството по отношение на него – прекратено.
По иска с правно основание чл.38, ал. 1 ЗУЕС, за да се произнесе, съдът
съобрази следното:
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че ответницата Д. е
съсобственик на самостоятелен обект в процесната сградата, която се намира в
режим на етажна собственост.
Съгласно чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС,
собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на
общите части в сградата. На основание чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС, ОС на ЕС
определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата. От събраните по делото доказателства
се установява по безспорен начин, че на проведените на 09.04.2016г., 29.04.2017г. и
02.06.2018г. ОС на процесната ЕС, са взето решения за размера на
дължимата от етажните собственици такса за управление и поддръжка на общите
части на сградата и
за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2016г., 2017г. и 2018г., посочени по-горе. От страна на ищеца са представени и
протоколи за оповестяване на взетите решения на всяко едно от проведените ОС на
ЕС по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. По делото липсват данни, взетите решения на
проведените Общи събрания на ЕС да са били предмет на обжалване по реда на
чл.40, ал.1 от ЗУЕС, поради което съдът приема, че същите са влезли в сила и
подлежат на изпълнение.
Съгласно трайната и непротиворечива практика
на ВКС на РБ след влизане в сила, решенията на етажните собственици са
задължителни за всички собственици включително и за тези, които са гласували
против. Мотивиран от изложеното, настоящият състав счита, че ответницата Д., като собственик на самостоятелен обект в процесната ЕС – Апартамент № **, дължи такса за управление и поддръжка за 2016г., 2017г. и 2018г. По делото няма данни, че ответницата Д. е изпълнила своите
задължения, поради което не може да се приеме, че отправените към нея претенции са погасени. Съгласно приетите решения на
проведените Общи събрания на ЕС и съобразно
площта на притежавания от ответницата Д. самостоятелен обект
в ЕС, съдът приема, че дължимите от същата такси за управление и поддръжка на общите части на ЕС и за фонд „Ремонт и обновяване
за всяка една от горепосочените години възлиза,
както следва:
-
За 2016г. – сумата от 246,72 евро, представляваща дължима такса за
управление и поддръжка на общите части на ЕС и сумата от 185,04 евро – такса за
фонд „Ремонт и обновяване“;
-
За 2017г. – сумата от 123,36 евро, представляваща дължима такса за
управление и поддръжка на общите части на ЕС и сумата от 123,36 евро – такса за
фонд „Ремонт и обновяване“;
-
За 2018г. – сумата от 123,36 евро, представляваща дължима такса за
управление и поддръжка на общите части на ЕС и сумата от 123,36 евро – такса за
фонд „Ремонт и обновяване“.
Предмет на ищцовата претенция са
дължимите от ответницата Д. такса за управление и поддръжка на ЕС за 2016г.
както и дължимите от същата такси за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2016г.,
2017г. и 2018г. Сочи се, че същата е платила доброволно таксата за управление и
поддръжка за 2017г. и 2018г. Липсват
данни ответницата да е заплатила претендираните от ищеа такси за
управлени е и поддръжка и за фонд „Ремонт и обновяване“ за процесната ЕС,
поради което искът следва да
се уважи в предявения общ размер от 678,48 евро. Срока за заплащане на
вноските за управление и поддръжка за горепосочените периоди е изтекъл на
30.06.2019г., поради което съдът счита, че е налице
изискуемост на дължимите от ответника суми за поддръжка на ЕС.
От всичко изложено до тук може
да се направи извод, че по делото са доказани всички елементи от фактическия
състав на предявения иск чл.38, ал.1 ЗУЕС,
поради което същият следва да бъде уважен в горепосочения размер. Както вече се
посочи от значение е, че са приети решения на Етажната собственост, които са
обвързващи за собствениците на основание чл.38, ал.1 ЗУЕС.
Съдът намира за неотносими
наведените от ответницата възражения на ответницата Д., че в таксите за управление и поддръжка за процесната ЕС са включени неприсъщи
допълнителни разходи, които не попадат в обсега на разходите за „управление и
поддръжка”, регламентирани в т.11 от §, на ДР на ЗУЕС, както и че същите били определени при явно
противоречие с разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Такива възражения била били допустимо в производство по чл.40, ал.1 от ЗУЕС, каквото не е настоящото. Неоснователно е и възражението на ответницата, че
не бил определен падежа за заплащане на таксите за фонд
„Ремонт и обновяване“ за всяка една от годините, за които се претендират. Видно
от всеки един от протоколите от проведените на 09.04.2016г., 29.04.2017г. и 02.06.2018г. ОС на процесната ЕС, във всеки един от тях е
определен както падежа за заплащане на дължимата такса за управление и
поддръжка на процесната сграда, така и за таксата за фонд „Ремонт и
обновяване“, а именно – за 2016г. и 2017г. до края на м.септември на
съответната година, за 2018г. – до 31.08.2018г., за 2019г. – до 30.06.2019г.,
макар за 2019г. дължимите такси да не са предмет на исковата молба по делото.
Неотносими по делото са и възраженията на ответницата за състоянието на
процесната сграда.
Основателността на предявения от ищеца главен иск с правно
основание чл.38, ал.1 от ЗУЕС обосновава основателност и на акцесорната
претенция за наказателна лихва върху претендираните главници. Видно от изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза /л.392-397 вкл./, дължимата от ответницата
наказателна лихва върху неплатената такса за управление и поддръжка на общите
части на ЕС за 2016г. е в размер на 140,51
евро за периода от 15.11.2016г. – датата на полчаване на поканата за
добронолно изпълнение до 31.03.2019г., а наказателната лихва върху неплатената
такса за „Фонд и обновяване“ за 2016г. възлиза на 105,45 евро за периода от 15.11.2016г. до 31.03.2019г. Дължимата от
ответницата наказателна лихва върху неплатената такса за „Фонд и обновяване“ на
ЕС за 2017г., вещото лице е изчислило е в размер на 51,03 евро за периода от 01.06.2017г. до 31.03.2019г. Дължимата от
ответницата наказателна лихва върху неплатената такса за „Фонд и обновяване“ на
ЕС за 2018г., вещото лице е изчислило е в размер на 23,03 евро за периода от 01.04.2018г. до 31.03.2019г. Определените
от вещото лице размери на дължимата от ответницата наказателна лихва за забава
за незаплатените от нея вноски за управление и поддръжка и за фонд „Ремонт и
обновяване“ на ЕС надвишават размерите на претендираните с исковата молба, но
поради липса на направено от страна на ищеца изменение на същите, съдът счита,
че следва да бъдат присъдени в претендирания с исковата молба размер.
Ответницата Д. дължи и законна лихва върху главниците за управление и поддръжка
и за фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, считано от датата на подаване на исковата
молба – 23.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
на ищеца следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски
общо в размер на 1650 лева /хиляда шестстотин и петдесет лева/, съобразно
представените по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените
платежни документи /л.401-406 вкл./, включващи заплатени държавни такси, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Д.Н.Д. с постоянен адрес:*** и
настоящ адрес:***, КК Слънчев бряг-изток, ул.”П.”, комплекс „А.**, със съдебен
адрес:*** /партер/ /чрез адв.С.Ч. ***/ против ЕТАЖНАТА
СОБСТВЕНОСТ на сграда с идентификатор ***по КККР на гр.Несебър, КК Слънчев
бряг-изток, с Булстат №***, представлявана от управителя В.К.С., с адрес: КК
Слънчев бряг-запад, кв.П.**със съдебен адрес:***, партер /чрез адв.Р.Н. ***/, инцидентен
установителен иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС, за прогласяване
нищожността на приетите решения на проведените на 09.04.2016г., 29.04.2017г. и
02.06.2018г. Общи събрания
на Етажната собственост, като недопустим.
ОСЪЖДА Д.Н.Д. с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, КК Слънчев бряг-изток,
ул.”П.”, комплекс „А.**, със съдебен адрес:*** /партер/ /чрез адв.С.Ч. ***/ да заплати на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда с идентификатор ***по КККР на
гр.Несебър, КК Слънчев бряг-изток, с Булстат №***, представлявана от управителя
В.К.С., с адрес: КК Слънчев бряг-запад, кв.П.**със съдебен адрес:***, партер
/чрез адв.Р.Н. ***/, сумата общо в размер на 678,48 евро /шестстотин седемдесет и осем
евро и четиридесет и осем евроцента/, включваща дължими такси за управление и
поддръжка на общите части на етажната собственост и за фонд „Ремонт и
обновяване“, както следва:
-
За 2016г. – сумата от 246,72 евро
/двеста четиридесет и шест евро и седемдесет и два евроцента/, представляваща
дължима такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС и сумата от 185,04 евро /сто и осемдесет и пет евро
и четири евроцента/ – такса за фонд „Ремонт и обновяване“, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба – 23.04.2019г. до
окончателното изплащане на вземанията;
-
За 2017г. – сумата от 123,36 евро
/сто двадесет и три евро и тридесет и шест евроцента/, представляваща дължима
такса за фонд „Ремонт и обновяване“ ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 23.04.2019г. до окончателното изплащане на
вземанията;
-
За 2018г. – сумата от 123,36 евро
/сто двадесет и три евро и тридесет и шест евроцента/, представляваща дължима
такса за фонд „Ремонт и обновяване“ ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 23.04.2019г. до окончателното изплащане на
вземанията.
ОСЪЖДА Д.Н.Д. с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, КК Слънчев
бряг-изток, ул.”П.”, комплекс „А.**, със съдебен адрес:*** /партер/ /чрез адв.С.Ч. ***/ да заплати на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда с идентификатор ***по КККР на
гр.Несебър, КК Слънчев бряг-изток, с Булстат №***, представлявана от управителя
В.К.С., с адрес: КК Слънчев бряг-запад, кв.П.**със съдебен адрес:***, партер
/чрез адв.Р.Н. ***/, сумата общо в размер на 281,55 евро /двеста осемдесет и едно евро и петдесет и пет евроцента/, представляваща
дължима наказателни лихва ва забава върху неплатените главници за управление и
поддръжка на общите части на етажната собственост и за фонд „Ремонт и
обновяване“, както следва:
-
сумата от 123,81 евро /сто
двадесет и три евро и осемдесет и един евроцента/, представляваща лихва за
забава в размер на 2% на месец върху главницата от 246,72 евро - дължима такса
за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2016г., за периода от
15.11.2016г. до 31.03.2019г.
-
сумата от 92,86 евро /деветдесет
и две авро и осемдесет и шест евроцента/, представляваща лихва за забава в
размер на 2% на месец върху главницата от 185,04 евро /сто осемдесет и пет евро
и четири евроцента/ -дължима такса за фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за
2016г., за периода от 15.11.2016г. до 31.03.2019г.
-
сумата от 42,23 евро
/четиридесет и две евро и двадесет и три евроцента/, представляваща лихва за
забава в размер на 2% на месец върху главницата от 123,36 - дължима такса за фонд
„Ремонт и обновяване“ на ЕС за 2017г., за периода от 01.06.2017г.
до 31.03.2019г.
-
сумата от 22,65 евро /двадесет и
две евро и шестдесет и пет евроцента/, представляваща лихва за забава в размер
на 2% на месец върху главницата от 123,36 - дължима такса за фонд „Ремонт и
обновяване“ на ЕС за 2018г., за периода от 01.04.2018г.
до 31.03.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.Н.Д. с
постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, КК Слънчев бряг-изток, ул.”П.”,
комплекс „А.**, със съдебен адрес:*** /партер/ /чрез адв.С.Ч.
***/ да заплати на ЕТАЖНАТА
СОБСТВЕНОСТ на сграда с идентификатор ***по КККР на гр.Несебър, КК Слънчев
бряг-изток, с Булстат №***, представлявана от управителя В.К.С., с адрес: КК
Слънчев бряг-запад, кв.П.**със съдебен адрес:***, партер /чрез адв.Р.Н. ***/, сумата общо в
размер на 1650 лева /хиляда шестстотин и
петдесет лева/, представляваща заплатени по делото разноски.
Решението, в прекратителната му
част, има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – гр.Бургас.
В останалата му част, решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд –
гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: