№ 453
гр. Пазарджик, 17.03.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20255220100296 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
И на второ именно повикване в 14:20 часа, се явиха:
Молителката К. Х. К., редовно призована, се явява лично и с
пълномощника си адв. Х..
Ответникът С. Н. К., редовно призован от адв. М. с пълномощно по
делото и адв. С – Ц, с пълномощно от днес.
АДВ. Х.: - Адвокат Ц е била консултант на майката на моята
доверителка, във връзка с този казус. Пред нея тя ми сподели отвън, че е
споделила много неща, които са били във връзка с тези казуси, и поради това
считам, че е доста неморално и в противоречие с етичния кодекс на адвоката,
адвокат, който е консултирал и двете страни да участва в процеса на страната
на само едната страна, поради което призовавам адв. Ц да се оттегли от
производството, тъй като считам, че пред нея са били споделени
професионални и неща от кухнята на случая. Тя е давала съвети и по този
повод не може да бъде адвоката на другата страна, когато е консултирала и
нашата страна, и считам, че тук е налице един такъв морален дълг от страна на
адвоката, и етичния кодекс.
АДВ. С-Ц: - Считам, че няма нарушение, както на закона за
адвокатурата, няма нарушение и на етичния кодекс, тъй като аз не познавам
молителката, за първи път я виждам жената, не е идвала в кантората ми.
Единствено е идвала нейната майка с въпроси за евентуално предстоящо
1
бракоразводно дело, но никога по дело и въпроси за ЗЗДН, поради което аз
смятам, че няма абсолютно никакъв конфликт на интереси, няма абсолютно
никакво нарушение на етичния кодекс, тъй като не познавам молителката,
както заявих по-горе, единствено е идвала нейната майка, тя не е споделяла
дори как се казва дъщеря й, не е споделяла как се казва и доверителят ми в
настоящото производство.
АДВ. Х.: - Ние твърдим, че познавате моята доверителка,
АДВ. С-Ц: - Не я познавам.
АДВ. Х.: - защото ходите заедно на пилатес.
АДВ. С-Ц: - Напротив, аз твърдя, че не я познавам.
АДВ. Х.: - Значи, това е предмет, може би на висшия адвокатски съвет,
ще сигнализираме и Пазарджишката адвокатска колегия.
Съдът вземайки предвид становището на процесуалната защита на
молителката и на ответната страна, намира, че в настоящия случай не е
предмет на разглеждане повдигнатите въпроси, тъй като същите не
представляват процесуална пречка за даване ход на делото, евентуално един
такъв спор може да бъде развит пред други органи и на съвсем различно
основание. Предвид редовното призоваване на страните, съдът счита, че не е
налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Х.: - Уважаема госпожо председател, поддържаме молбата.
Представям психологическото изследване, за което сте ни дали указания, и
представям 20 броя, кореспонденция между С. К. и моята доверителка, на
основание на които е видно, че тя е изгонена, без целия багаж от къщата,
непрекъснато го подканя, че има багаж и на детето вътре да бъде предоставен,
както и справка извлечение имотен регистър, от която е видно, че С. е дарил
собствената си 1/5 ид.ч. от недвижимия имот много преди събитията, които са
се развили през месец декември, тъй като той твърди, че за първи път на 12-
ти, месец септември, е отправил покана към неговата съпруга да се разведат
по взаимно съгласие. Не, подготовката е много по-сериозна, това семейно
жилище, в което те са живели. Това семейно жилище половината е било
негово, половината на неговата майка, и той е подготвил, извършил е дарение
2
на имота, без декларация по чл. 26 от СК, поради това, че няма съгласие от
съпругата за семейното жилище и опровергава неговите твърдения в отговора,
който изпрати днес сутринта в съда. Моля да бъдат приобщени като
доказателства по делото. Запозната съм с изисканите служебни данни – да се
приемат. Водим допуснатите свидетели – едната свидетелка това е майката на
моята доверителка, другият свидетел – доверителката ми ще каже имената им.
МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): – Й. Б. Б. и Д. А. М..
АДВ. Х.: - Запознах се със социалния доклад. Моля да се приеме. Имам
още едно доказателствено искане, моля да бъде изискан от тел. 112, сигналът,
който моята доверителка през телефона и телефонния номер на нейния съпруг
е подала за процесната дата 28.12.2024 г., като телефонния номер, от който тя е
успяла да подаде сигнала е
МОЛИТЕЛКАТА (ЛИЧНО): – Телефонът на съпруга ми. Не го знам
наизуст, ще погледна. (Ищцата поглежда в телефона си).
АДВ. Х.: - Телефонният номер, от който е даден сигналът е *** – С. К..
Номерът е на ответника, тъй като от него е подаден сигналът. Ние ще
установим какво е било съС.ието, значи, както твърдим и в молбата, нейният
мобилен телефон и нейният ай-пад, като е започнала борбата, ударите и
разправията между двамата, е бил хвърлен в басейна вън в къщата, и тя е
успяла да вземе телефона на нейния съпруг, за да се обади на 112, тя е
съобщила, затова искаме и записът да се представи. Тя е съобщила какво се
случва, какво е съС.ието й и т.н.
АДВ. М.: - Поддържаме изцяло представения по-рано писмен отговор.
Моля да се съобразите с изложените в него аргументи, както и с
представените в него доказателства и направените доказателствени искания.
Във връзка с доказателствените искания отправени в отговора, моля да
допуснете трима свидетели при режим на довеждане. За съжаление не ги
водим днес. Към настоящия момент нямаме готовност с имената на
свидетелите. Като, както съм посочил и в отговора ще се установят различни
факти и обстоятелства изложени в исковата молба и в отговора на исковата
молба, включително неограничено до липсата на актове на домашно насилие
спрямо ищцата на дата 28.12.2024 г. и на дата 10.01.2025 г., както и
обстоятелства относно отношенията между ищцата и ответника, във вр. с
техните семейни отношения и тяхното влошаване, и събитията, които са
3
довели до инцидента и актовете, които са описани в Декларацията по чл. 9.
Съдът ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна да се запознае с
представените писмени доказателства от пълномощника на молителката.
АДВ. М.: - Във връзка с представените в настоящото производство
доказателства, по-конкретно психологическо изследване от дата 30.12.2024 г.,
считам, че същото е неотносимо и не следва да бъде допуснато и разглеждано
от съда, както и ценено, тъй като доказателствата в това производство трябва
да бъдат събрани пряко от съда, то не е издадено от вещо лице, което се числи
към настоящия съд, и в случай, че ищцата иска да се ползва от него, правния
способ това да се случи е чрез съдебно-психологична или психиатрична
експертиза. От тази гледна точка считаме, че не е относимо, то представлява
частен документ, не е официален документ и като такъв няма доказателствена
стойност и сила. Бих желал да отбележа, също така, че от гледна точка на
представената писмена кореспонденция нямаме възражения тя да бъде приета
по делото. Тя беше приета и по други дела, между същите страни, запознат
съм с нея. Във връзка с представеното извлечение от имотния регистър, не
виждам пречка също да бъде прието по делото, макар че обстоятелствата
които ищцовата страна визира чрез него не смятам за относими към
настоящия спор, тъй като попадат извън процесния период, визирам в
декларацията по чл. 9, като в издадената заповед за незабавна защита. В него
са посочени обстоятелства от 08.11.2024 г., а датите за които се търси защита
са след този период. Ако бъде прието, моля да не бъде ценено, и бих искал да
дам думата на моята колежка.
АДВ. С–Ц: - Уважаема госпожо председател, аз поддържам изцяло
писмения отговора представен от колегата, като считам, че в същия са
изложени изключително подробни съображения относно неоснователността
на така депозираната пред Вас молба. Описаното в декларацията и чл. 9 ЗЗДН,
за извършени актове на 28.12.2024 г. и на 10.01.2025 г. не представляват
действително случилото се, същите са абсолютно изкривени и ще бъде
доказано в настоящия процес. От името на доверителя ми заявявам, че не се е
случило въобще така, както е посочено в молбата и в декларацията. Запознат
съм със социалния доклад и ще моля същият да бъде приет – нямам
възражение. Не възразявам по направеното доказателствено искане да бъде
изискан запис от тел. 112, но по думи на доверителя ми, телефонът, който
4
току-що ползва молителката е същият телефон, който тя твърди, че е бил
хвърлен в басейна в къщата, поради което оспорвам и това твърдение на
молителката. Ще Ви моля да бъде изискана докладната, която е изготвена от
полицейските служители след обаждане на тел. 112, както и цялата преписка
по случая. Считам, че същото е относимо към предмета на делото. Не
възразявам, след установяване на имената на полицейските служители,
същите да бъдат допуснати до разпит в настоящото производство. Аз не съм
запозната с имената им. Ще Ви моля да бъде изискана и докладната заедно с
цялата преписка, тъй като докладната се изготвя непосредствено след
определена ситуация и тогава впечатленията са най-ясни от полицейския
служител, който я изготвя. Отделно от това, във връзка с наведени твърдения
от молителката, които фигурират в социалния доклад, по отношение на това,
че ответникът злоупотребява с алкохол и наркотици, представяме и моля да
приемете изследване от 27-и февруари, направено на С. Н. К., от което е
видно, че всички тестове са отрицателни. Представям и за другата страна. Ще
Ви моля представеното психологическо изследване да не бъде приемано, тъй
като считам, че е недопустимо в настоящия процес. Същото би могло да се
приеме като частна експертиза. Ако молителката смята, че желае да бъде
представено и изготвено такова, то трябва да бъде поискано и евентуално след
допускането от Ваша страна, да бъде изготвена или психологична експертиза,
или психиатрична или психолого-психиатрична, но представено в този вид,
считам, че представляват едни писмени свидетелски показания и е
недопустимо в процеса. Не възразявам, както заяви колегата, за приемането на
кореспонденцията. Относно представеното извлечение от имотния регистър,
считам, че същото е неотносимо и не следва да бъде приемано в процеса.
АДВ. М.: – Във връзка с представеното в настоящото заседание
лабораторно клинично изследване на моя доверител, моля да вземете
предвид, че с писмения отговор е представено също лабораторно изследване
относно употребата на наркотици от 19.02., което също е отрицателно.
АДВ. Х.: – Моля, уважаема госпожо председател, да не бъде
приобщавано към настоящото производство заповед за незабавна защита
издадена по друго производство. Ние това производство го водим, оспорваме
всички факти и обстоятелства и сме на път да докажем, че заповедта за
незабавна защита в друго производство, не е издадена законосъобразно,
следва да бъде отменена, тъй като фактите и обстоятелствата по другото дело
5
не се доказват, поради тази причина не виждам никаква връзка да бъде
представена тази декларация и тази заповед за защита в настоящото
производство. Отделно от това, отново се представя СМУ, което е оспорено в
другото производство, и което е предмет също на доказване по отношение на
фактите и обстоятелствата, които са заключени в това производство. Много
добре в предишното производство пояснихме на съда и защо искаме разпита
на самия лекар, както и това, че има доста много жалби срещу него, издадени
такива СМУ, те не се касаят настоящите случки, за които ние твърдим, че има
упражнено домашно насилие, така, че нито могат да ги оборят, нито могат да
ги докажат. Същото е с представените по отношение изследвания. В
настоящото производство, в този ден, ние не твърдим, лицето в момента да е
употребило наркотични вещества, и да се е случило каквото се е случило,
така, че считам, че това е предмет на друго производство, там се оспорват, там
са поискани съответните експертизи. Сега, в този ден ние не сме го виждали,
на други места, и в други ден сме го видели да употребява алкохол. Не говоря
за днес, ние говорим за случките, които са определени в исковата молба. Там
няма такива твърдения, поради тази причина, тъй като в друго производство
ще доказваме дали ползва или не ползва наркотични вещества, считам, че е
неотносимо към правния спор. Още повече считам, че в момента ние имаме
наистина очертан предмет на делото и ако те водят спорове за родителски
права, режим на виждане и т.н. са предмет на делото за развод, а не в
настоящото производство. Поради това считам, че са неотносими. По
отношение на исканите свидетели, моля не бъдат допускани, тъй като и днес
не могат да посочат какви факти и обстоятелства ще се установяват, и още по-
лошо, не могат да посочат лицата, които са били свидетели. Значи, ние имаме
свидетели на определени факти, а не просто хора, които знаят за техните
раздори в семейството исканията за развод и т.н.. Поради неуточняване на
имената и фактите и обстоятелствата, които ще бъдат доказвани, Ви моля да
не бъдат допускани тези лица и тези свидетелски показания.
АДВ. М.: - Във връзка с изразеното становище от другата страна,
считам, че представените с писмения отговор документи следва да бъдат
приобщени и приети в тяхната цялост. Относно Декларацията по чл. 9 и
Определението за издаване на Заповед за незабавна защита, следва да се имат
в предвид, че същите са в сила и изясняват обстоятелства, които попадат в
процесния период, който е очертан от ищцата. И поради тази причина следва
6
да бъдат приети. Във връзка с представеното медицинско удостоверение, най-
вече, моля да вземете предвид, че също официален удостоверителен документ
и като такъв има доказателствена сила и следва да бъде ценено от съда. В
случай, че другата страна оспорва представеното медицинско удостоверение,
правният способ за това е друг. Държа също така да отбележа, че с оглед
разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, опровергаваното съдържанието на
официален документ не може да стане чрез свидетелски показания, имам
предвид съдебно-медицинското удостоверение, което сме представили с
писмения отговор.
АДВ. С-Ц: – Уважаема госпожо съдия, няма как да се съглася с така
наведените възражения, да не бъдат приемани писмени документи, тъй като
считам, че са изключително относими към предмета на делото, именно те
изясняват действително случилото се между страните и установяват кой,
какви цели иска да постигне в настоящия процес. А отделно от това, дали са
на път да бъдат доказани определени факти и доказателства е предмет на
друго дело, по друго производство и тепърва ще бъдат събират доказателства
и ще има съдебни актове при други съдебни състави, поради което Ви моля да
бъдат приети всички представени в днешното съдебно заседание писмени
документи и уважени доказателствените искания, включително и допускане
на разпит на трима свидетели, които ще установяват и доказват различни
факти и обстоятелства, включително и очевидци на случилото се или
непосредствено след случилото се на 28.12.2024 г. и на 10.01.2025 г.
Съдът, с оглед характера на настоящото производство, а и изхождайки
от становищата, възраженията и твърденията на двете страни, счита, че не са
налице предпоставките за разрешаване на правния спор, поради специфичния
му характер чрез постигане на спогодба, поради което и на осн. чл.146, ал. 1 от
ГПК, ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА СИ ПО ДЕЛОТО, в
следния смисъл:
Производството по делото е с правно основание чл. 4 и сл. от Закона за
защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по постъпила молба от К. Х. К. ЕГН ********** с адрес за
кореспонденция: гр. ** чрез адв. В. Х. със съдебен адрес: гр. ** срещу С. Н. К.
ЕГН ********** с поС.ен адрес: гр. Пазарджик, ул. **, с която се иска
налагане на мярка за защита от домашно насилие, както спрямо молителката,
7
така и спрямо детето й Н С.ов К., родено на 01.02.2023 година в град София по
отношение на С. Н. К. с ЕГН **********, съпруг на молителката и баща на
детето. В молбата се твърди, че на дата 04.07.2022 година К. Х. К. и С. Н. К.
били сключили граждански брак в град Пазарджик, като семейството
заживяло в гр. Пазарджик, а през месец февруари 2023 година се родило и
общото им дете Н С.ов К.. Твърди се, че семейството заживява в собствено по
това време на съпруга С. Н. К. жилище - къща с административен адрес в град
Пазарджик, улица „**. Твърди се, че още през първите месец от семейния им
живот, ответникът проявявал избухливост спрямо молителката, често я
обиждал, че била „лековата жена“ и я заплашвал, че някой ден щял да я залее с
киселина. Твърди се, че посещението на ответника в нощни заведения се
превръщало в практика. Твърди се още, че след раждането на детето им,
съпругът започнал да излиза с приятели, не се прибирал по цели нощи и не се
интересувал от семейството си, зачестявали случаите, при които двамата
съпрузи влизали в пререкания и спорове, като се посочва, че при въпроси на
молителката защо ответникът се отдалечавал от нея и детето, защо
предпочитал да излиза и да се весели с приятели, вместо да прекарва време
със семейството, ответникът бил реагирал грубо, дори и физически посягал на
съпругата си. Твърди се, че при един от споровете относно нощните
излизания, ответникът демонстративно счупил брачната си халка с клещи
пред молителката и заявил, че го прави, защото тази халка му пречила на
излизанията. Твърди се, че в името на семейството и детето, молителката била
решила да преглътне унизителното и грубо отношение на съпруга си,
вярвайки, че това са просто семейни кризи, които с времето щели да отшумят.
Твърди се, че въпреки надеждата, че ситуацията е временна и отношенията им
ще се подобрят, ответникът продължавал да не се интересува от семейството
си, не се отказвал от посещенията си в нощни барове и дискотеки. Твърди се,
че през месец декември 2024 година, както и през месец януари 2025 година,
отношението на ответника спрямо молителката ескалирало до такава степен,
че същата била изгонена от семейното им жилище. Твърди се, че конкретните
актове на домашно насилие, които са дали повод за депозиране на настоящата
молба и които пораждали страх и чувство на несигурност у молителката
относно нейната и на детето неприкосновеност се изразявали в следното:
Твърди се, че на дата 28.12.2025 година (събота) в град Пазарджик в
семейното жилище на К. Х. К. и С. Н. К., находящо се в град Пазарджик,
8
улица „** около 02.00 часа след полунощ С. К. бил нанесъл физически побой
върху К. К.. Твърди се, че молителката била силно учудена, тъй като до този
момент в къщата били празнували имения ден на молителя с техни общи
приятели, молителката била ангажирана през деня с подготовка на ястия и
посрещане на гости, както и че по време на самото събиране с приятелите им,
К. бил употребил значително количество алкохол, но не се пораждали
конфликти или спорове пред гостите. Твърди се, че веднага след като
изпращат гостите, без да бъде предизвикан или афектиран по какъвто и да е
начин, ответникът бил увеличил музиката, звучаща от телевизора в хола и
започнал да обижда молителката с вулгарни думи. Твърди се, че буквалните
думи, които ответникът изрича спрямо молителката били следните: „Ти си
боклук, ти си парцал, ти си курва, ще те унищожа, ще намеря свидетели и ще
ги накарам да кажат, че правиш „свирки“ за по 20 лева и ще ти взема детето“.
Твърди се, че молителката се разплаква и моли ответникът да спре да я
обижда, но вместо това той я повалил на пода в хола и започнал да я задушава
с ръка през гърлото. Ответницата твърди, че силно опиянен от алкохола,
ответникът изрекъл следните думи „Това е последната ти глътка въздух, ще те
убия“. Твърди се, че по това време, детето на семейството било на втори етаж
в къщата и спяло. Твърди се, че силно уплашена, както за собствения си
живот, така и за живота на детето, молителката направила опит да се добере
до телефона си, за да потърси помощ, както и, че в съС.ие на ярост,
ответникът изтръгнал телефона от ръката на молителката, взел и нейния
лаптоп, и изхвърлил двете мобилни устройства в басейна, който се намирал в
двора на къщата. Твърди се, че докато е била на двора, молителката успяла да
се добере до телефона на ответника и да се обади на 112 за помощ, но той я
бил видял, ударил й шамар, съборил я на земята и започнал отново да я
задушава стискайки я за гърлото, след което, ответникът я влачил за краката
по коридора на жилището откъдето я изхвърлил навън, като се твърди, че
молителката била с домашни дрехи, с клин и тениска, без връхна дреха и
обувки, при минусови температури навън. Твърди се още, че плачейки,
молителката умолявала ответника да не я бие и да я пусне в къщата при
детето, но той й бил казал, че ще я съсипе и никога повече няма да види детето
си. Твърди се, че молителката, пребита, боса, унизена, останала на улицата,
тъй като ответникът бил заключил входната врата на къщата. Твърди, че в този
момент бил пристигнал екип на 112, и виждайки съС.ието, в което се намирала
9
молителката, полицаите били принудили ответника да отвори вратата, като
влезли вътре в къщата. Твърди се, че вместо да даде обяснения, ответникът се
държал агресивно, крещял и блъскал по мебелите и стените в семейното
жилище, както и, че полицаите изкарали ответника навън и били решили по
собствено усмотрение да извикат както родителите на ответника, така и
майката на К., за да не се стигнело до по-големи проблеми. Твърди се, че
осъзнавайки сериозността на положението, С. се разплакал и умолявал К. за
прошка, молил я също така да не подава жалба за насилие срещу него.
Изложени са твърдения, че изпаднала в шок от преживяваното, молителката
била разписала протокол за домашен/битов скандал, пребита, премръзнала,
като единственото й желание било в този момент да се прибере в къщата и да
бъде до детето си. Твърди се, че след като полицията си тръгнала, в дома на
семейството пристигнали техните родители. Твърди се, че през следващите
седмици, съС.ието на ответника ескалирало още повече, същият продължавал
с излизанията си и употребата на алкохол, молителката, силно притеснена
отново да не и посегне, както и за неприкосновеността на детето й,
страхувайки се същото да не и бъде отнето, не смеела да повдигне въпроса за
случилото се 28.12.2024 година.
Твърди се още в молбата, че на 07.01.2025 година вечерта, около 19.00
часа, ответникът пристигнал в семейното жилище, заедно с родителите си,
започнал отново да обижда молителката и да я заплашва, че ще й вземе
детето, както и, че заявил на молителката, че ако тя не си тръгне от къщата
доброволно, сама, без детето, той щял да отреже всички кабели за ток и щял
да ги остави без ток. Твърди се, че молителката плачейки, молила всички
присъстващи да я оставят на мира и да не и взимат детето, вместо което
майката на съпруга й, и нейна свекърва, я била заплашила, че ще извика
полиция, която да я изгони от дома, и че ще смени всички ключалки на
жилището. Твърди се, че под натиск от всичко случващо се и страхувайки се,
както за своя живот, така и за живота на детето си, молителката решила да
напусне дома си. Излагат се твърдения, че по това време, майката на
молителката била в квартала с колата си и взела дъщеря си и внука си със себе
си. Твърди се, че от дата 07.01.2025 година, молителката и детето живеели при
майка й на адрес - град Па**. Твърди се, че три дни по-късно, на дата
10.01.2025 година, около обяд, молителката получила обаждане от ответника с
молба да се видят и да поговорят, като в името на доброволно уреждане на
10
създалата се ситуация молителката приела молбата, двамата се уговорили да
се видят около 18.00 часа в градинката на Математическата гимназия, като се
твърди, че на срещата ответникът не само не изразявал желание за водене на
конструктивен разговор и вземане на решение как семейството ще продължи
занапред, но и виждайки молителката отново започнал да я обижда и
заплашва с думите: „Миндил мръсен, бял ден няма да видиш, ще те съсипя и
унищожа“. Твърди се, че силно унизена, стресирана от цялата ситуация и
поредните заплахи, молителката започнала да плаче, а ответникът се качил в
автомобила и потеглил. Твърди се, че същия ден, 10.01.2025 година, около
21.00 часа, част от личните вещи на молителката и на детето са били
стоварени в черни чували пред жилището на майката на ищцата.
Изложени са правни изводи относно основателността на молбата.
Формулирани са доказателствени искания. Представени са писмени
доказателства.
Моли се съдът да приеме, че извършеното от ответника по отношение
на молителката и малолетното дете покрива признаците, посочени в чл. 2 от
ЗЗДН - физическо и психическо насилие, изразяващо се в отправяне на обиди,
закани и заплахи от страна на ответника. Моли се съдът да издаде Заповед за
незабавна защита като определите за период от 18 месеца, местожителство на
детето при майката на адрес - град Па**. Моли се съдът да забрани на
ответника да приближава майката и детето, жилището и местоработата на
майката, както и местата за социални контакти и отдих на двамата за срок от
18 месеца. Моли се съдът да задължи ответника да посещава специализирани
програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева. Моли се съдът да
постанови като защитна мярка, режимът на лични отношения, определен по
реда на Семейния кодекс, между детето и ответника всяка първа и трета
събота от месеца за времето от 10.00 часа до 18.00 часа, който контакт да се
осъществява в защитена среда, предоставена в специализирана услуга по този
закон или осигурена от доставчик на социална услуга по настоящия адрес на
детето под надзор на психолог или социален работник.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника С. Н. К., с ЕГН:
**********, с поС.ен адрес: гр. Пазарджик, ул. **, ет. 6, ап. 16, чрез адв. Г**
М. от Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес гр. **, в който е
изложено становище, че се оспорва изцяло исковата молба и декларацията по
11
чл. 9, ал. 3 от ЗЗСДН. Считат се изложените факти, обстоятелства и твърдения
за неистинни, вътрешно противоречиви и неверни, като исковата претенция се
намира за необоснована, немотивирана и недоказана. Твърди се, че исковата
молба е нередовна, като на първо място се посочва, че не била налице
идентичност между описаното в исковата молба и в декларацията по чл. 9, ал.
3 от ЗЗСДН. Посочва се, че фактическата обстановка, обективираната в
исковата молба следвало да е в пълно съответствие с Декларацията по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН, а такава идентичност не била налице. Счита се, че твърдените в
исковата молба „актове на домашно насиилие “ не кореспондират с
обективираните в декларацията. Следвало да се има предвид, че съдът следи
служебно за наличие на такъв идентитет, както и в тежест на ищеца било тази
идентичност да бъде установена. Излага се становище, че исковата молба била
нередовна и още към момента на депозирането съдът е следвало да остави
същата без движение. Твърди се, че в исковата молба било описано, че като
писмено доказателство се прилага „психолохическо изследване, предоставено
от клиничен психолог - **ва“, а подобно доказателство не било приложено,
което правело исковата молба нередовна. Отделно от това по този начин се
ограничавало правото на защита на ответника, тъй като дори и след справка
на място по делото такъв документ не бил установен. Твърди се
неоснователност на иска. Следвало да се има предвид, че исковата молба в
настоящото производство била подадена на 27.01.2025г., като Заповедта за
незабавна защита е била издадена в същия ден, а на 28.01.2025 г. ищцата била
депозирала искова молба за развод с вх. номер 2469 от 28.01.2025г., по която е
било образувано гр. д. № 305/2025г. по писа на PC - Пазарджик, XXIX с-в, в
уверение на което се представя справка от деловодната система на съда.
Посочва се, че домашното насилие е сериозен и дълбок проблем в обществото
ни, който както ответникът, така и процесуалния му представител осъждат и
оценят негативно, като се твърди, че за съжаление институтът на Заповедта за
незабавна защита много често се употребявал превратно с оглед постигането
на по - благоприятна стартова позиция именно в производствата по развод,
както и че това било известно както на съдебните състави из цялата страна,
така и на страните и процесуалните им представители. Твърди се, че както на
съда, така и на страните било известно, че между г-жа К. и г-н К. са налице
множество висящи производства. Посочва се, че снабдяването на единия
родител с ограничителна заповед спрямо другия, особено снабдяването на
12
майката г-жа К. с ограничителна заповед срещу бащата г-н К. (да не я
доближава на определена дистанция), на практика препятствало
възможността на бащата да има лични контакти с детето. Твърди се, че когато
детето е малко (както в случая) и то в поС.ното обкръжение на майката, в
действителност бащата нямало как да осъществи личен контакт с детето.
Твърди се, че фактът, че ищцата образувала в един ден производството по
ЗЗДН, а в другия депозирала исковата молба за развод и държала детето при
себе си (като по този начин бащата не може), индикирало правна конструкция,
която според ответната страна представлявало злоупотреба с права. Твърди се,
че с голяма степен на вероятност могло да се заключи, че настоящото
производство обслужвало тезите на ищцата, в другото дело гр. д. № 305/2025г.
по писа на PC - Пазарджик, XXIX с-в, като Определението на настоящия
съдебен състав и Заповед за незабавна защита са били представени именно
там. Формулирани са въпроси, защо след като в исковата молба се твърди, че
ищцата е системно подлагана на актове на домашно насилие, считано от
„първия месец на семейния живот“ (т.е. м. юли, 2022г.), то ищцата не е
реализирала защита през целия период от 2022г. до процесния период? Защо
след като ищцата е била системно обиждана, тормозена, агресирана, то през
периода 07.2022 - 28.12.2024г. не е имало никакви сигнали до компетентните
органи и институции? Твърди се, че всъщност действителната фактическа
обстановка била коренно различна от изложеното в исковата молба, като в
тази връзка следвало и щели да бъдат направени редица уточнения от страна
на ответника. Твърди, че за ответната страна процесният период в настоящото
производство бил неясен. Излага се становище, че в исковата молба лъжовно
се твърдяло, че актовете на домашно насилие спрямо ищцата били започнали
в месеца след сключването на брак, т.е. месец юли, 2022г. по - нататък се
визирали събития, случили се на 28.12.2024г., 07.01.2025г. и 10.01.2025г.
Твърди се, че ответникът никога и по никакъв начин не е осъществявал актове
на домашно насилие срещу ищцата, че не е извършвал спрямо ищцата
описаните в исковата молба и декларацията актове. Твърди се, че ответникът е
изключително спокоен, балансиран и уважаван в обществото човек, както и,
че посочените в гореописаните документи факти и обстоятелства били
категорично неверни, абсурдни, както и дълбоко оскърбителни за ответника.
Особено невярно било твърдението, че ответникът бил агресивен, както и че
си служил по отношение на ищцата с цитираната в исковата молба лексика.
13
Категорично невярно било и твърдението, че ответникът бил заплашвал
молителката, че „ щял да я залее с киселина", „че бил счупил брачната си
халка с клещи“, „че не прекарвал време със семейството си“, като се твърди,
че подобни изявления били меко казано неверни и абсурдни. Твърди се, че в
предходните производства между страните ищцата била преминала всякакви
граници на нормалност, твърдейки дори, че ответникът е наркозависим, като
се посочва, че с голяма степен на вероятност тези твърдения щели да бъдат
повтаряни и пред настоящата инстанция. Изложено е становище, че скандално
грубо и лъжовно било твърдението, че ответникът употребява наркотици, като
се твърди, че подобни неистинни изявления по отношение на биологичния
баща на детето на ищцата са крайно неприемливи. Сочат се доказателства за
оборване на тези твърдения на ищцата. Твърди се, че в процеса на съвместно
отглеждане и възпитание на детето ответникът изцяло се грижел за детето,
както финансово, така и чрез полагане на фактически грижи, както и за
майката на детето. Твърди се, че в хода на съвместния семеен живот особено
след раждането на детето С. Н. К. е бил подлаган на системен и непрекъснат
психически тормоз, както и физическо насилие. Твърди се, че безбройни били
случаите, в които С. Н. К. е бил обиждан, вкл. пред детето и на обществени
места от майката на детето, бидейки наричан „боклук“, „нещастник“, „глупак"
и по още много други обидни начини, както и, че в същото време майката на
детето К. Х. К. неглижирала грижите за малолетното дете, абсолютно
дезинтересирана била от детето, а също така започвала да посещава практика
за специализирана псхическа помощ и да приема медикаменти за психичното
си здраве. Твърди се, че в началото на месец декември С. Н. К. по възможно
най - спокоен и разумен начин бил декларирал устно пред ищцата, че с оглед
влошените по нейна вина отношения желае брачната връзка между тях да
бъде прекратена, като с болка в сърцето и сълзи в очите така бил представил
на майката проект на Споразумение за развод по взаимно съгласие. Твърди се,
че в началото на месец декември за С. Н. К. с болезнена сила било ясно, че
било невъзможно по какъвто и да било начин да спаси семейството си, за
което цял живот бил копнял. Твърди се, че след представяне на
споразумението майката на детето К. К. била заявила, че щяла да го обмисли,
като считано от 10.12.2024г. започнала изцяло да неглижира грижите за
детето, а в същото време детето било и болно. Твърди се, че бащата С. Н. К.
ограничавал директната комуникация с майката на детето К. К., тъй като
14
последната била изпадала в нервни изблици и започвала да упражнява
психическо насилие над бащата С. Н. К., наричайки го „боклук“, „нещастник“,
„глупак“, заявявайки му „ще те лиша от детето и никога повече няма да го
видиш“ „ще те приключа“, „ще ти отнема всичко“, „ти си нищожество“.
Твърди се, че с оглед настъпването на Коледните празници и фактът, че това
била едва третата Коледа за малкото дете, бащата С. Н. К. с огромна
психическа болка от упражненото насилие и вербална агресия бил декларирал
пред майката на детето К. К., че очаква да му изрази становището си относно
предложеното споразумение за развод след Коледа. Твърди се, че бащата С. Н.
К. отлагал произнасянето на майката в името на това детето да прекара една
нормална Коледа без скандали, нервни изблици и психическо насилие от
страна на майката К. К.. Твърди се, че ответникът не бил осъществявал акт на
физическо и психическо домашно насилие на 28.12.2024г., както било описано
и се твърдяло в исковата молба. Твърди се, че от изложеното в исковата молба
дори било видно, че на 28.12.2025г. е имало посещение на органите на МВР
при сигнал на 112. Изложено е становище, ако действително е имало
осъществен акт на домашно насилие и той е бил непосредствено установен от
органите на МВР, то тогава защо спрямо ответникът не са били приложени
мерки на задържане за 24ч. по Закона за МВР, като се посочва, че практиката
на органите на реда бил дори да не се мотивират при задържане за 24ч., както
и, че ако действително е била установена непосредствена опасност за живота,
здравето или достойнството на ищцата, както било описано в исковата молба,
то тогава защо във връзка със сигнала не са били предприети действия по
наказателна принуда спрямо ответника. Също така е изложено становище, ако
спрямо ищцата действително е било извършено домашно насилие, то тогава
защо с оглед изложеното в исковата молба ищцата не е напуснала жилището
на ул. „** на 28.12.2025г., а била пренощувала там дори в нощта на твърдяното
посегателство и до 07.01.2025г. била продължила да живее там. Твърди се, че
всички тези въпроси щели да получат своя отговор в настоящото
производство, в което ответната страна щяла да обори всички лъжовни
твърдения, неистини и оскърбителни изявления спрямо ответника. Твърди се,
че на 29.12.2024г. по отношение на ответника и детето Н К. е бил осъществен
акт на домашно насилие, като спрямо ищцата в настоящото производство
имало издадена Заповед за незабавна защита по гр. д. № 358/ 2025г., XVII с-в
и образувано наказателно производство пред РП - Пазарджик. Сочат се
15
писмени доказателства в тази насока. Твърди се, че по отношение на
психическото здраве на ответника били настъпили тежки последици, като
същият посещавал й психолог, за което се представят писмени доказателства.
Твърди се, на 07.01.2025 г. К. К. доброволно напуска адреса на ул. „**.
Моли се съдът, да отдели като безспорно между страните, че на 07.01.2025г.
няма извършен акт на домашно насилие, като се посочва, че в декларацията по
чл. 9 от ЗЗДН не се съдържало посочване на такъв акт. Твърди се, че
ответникът не бил осъществявал акт на психическо домашно насилие на
10.01.2025г., както било описано и се твърдяло в исковата молба. Възразява се
срещу ищцовото искане за постановяване на защитна мярка , посочена на стр.
5 от исковата молба, режимът на лични отношения, определен от съда по СК,
между детето и ответника да бъде всяка първа и трета събота от месеца за
времето от 10ч. до 18ч., като контактът да се осъществява в защитена среда,
предоставена в специализирана услуга или по настоящия адрес на детето под
надзор на психолог и социален работник. Твърди се, че подобно искане е
недопустимо, немотивирано и абсурдно. Твърди се, че детето Н К. не бил
страна в настоящото производство, както и, че нямало абсолютно никакви
данни за осъществено домашно насилие спрямо детето от бащата. Посочва се,
че било точно, обратното, а именно, че имало издадена Заповед по ЗЗДН
ищцата К. да се въздържа от домашно насилие спрямо детето Н К.. Твърди се,
че ответникът не бил виждал сина си от 07.01.2025г., както и, че дори не знаел
къде се намира детето. Твърди се, че подобни необосновани искания от
ищцовата страна отново навеждали на хипотезата, че настоящото
производство имало за цел да ограничи режима на лични контакти между
ответника и детето, а не да предостави търсената от ищцата защита. Твърди
се, че подобни процесуални действия носят белезите на злоупотреба с право и
изключително грубо нарушение на принципът, залегнал в чл. 3 от ГПК, за
който съдът следял служебно. Твърди се, че ищцовото искане би засегнало
неправомерно правната сфера на ответника, а и тази на детето, тъй като
категорично не било в интерес на детето, което не било страна в
производството. Сочат се писмени доказателства. Формулирани са
доказателствени искания.
С Определение по чл. 140 от ГПК съдът е приел представените от
страна на молителката писмени доказателства, като в днешното съдебно
заседание се представят като писмени доказателства психологическо
16
изследване както и копие от кореспонденция – имейл, кореспонденция, за
която не се оспорва, че е водена между страните. Освен това под формата на
писмено доказателство от страна на молителката е представена и справка от
Агенция по вписванията с фиксирани данни, за които се твърди, че имат
отношение към предмета на настоящия правен спор. Съдът счита, независимо
от направените възражения, че тези доказателства следва да бъдат приети по
настоящото дело, но следва да укаже на страната на молителката, че
представеното по делото психологично изследване не може да бъде ценено от
съда с оглед на специалните познания на лицето клиничен психолог, които са
отразени, не може да бъде ценено и като свидетелски показания, дотолкова,
доколкото, свидетелски показания в процеса според българското
законодателство следва да бъдат дадени гласно пред съда. Единствената
доказателствена сила на това психологическо изследване е като писмено
доказателство , за което не се оспорва , че съдържа изявления на лицето,
което се сочи като техен автор. Обстоятелствата, които са изложени в това
психологическо изследване съдът УКАЗВА, че следва да бъдат доказани с
други допустими от закона писмени доказателства. Следва да бъде приета
водената между страните писмена кореспонденция, тъй като ще даде по
голяма яснота за отношенията между тях, както и справката от Агенция по
вписванията, но тези доказателства ще бъдат анализирани в съдебния акт по
същество, с оглед на останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства. Що се касае до писмените доказателства, които са приложени
към писмения отговор, съдът намира, че следва да бъдат приети, тъй като тези
доказателства ще бъдат ценени с оглед характера на спора и другите
доказателства събрани в настоящото производство, с изключение на
лабораторните изследвания за употреба на наркотични вещества – днес
представеното и това, което е приложено към писмения отговор, тъй като
действително в молбата молителката не е навела такива обстоятелства, тоест
тези обстоятелства не са въведени като спорни в предмета конкретно на
настоящото производство. Тези писмени доказателства следва да бъдат
върнати на ответната страна. Съдът намира за основателно искането да бъдат
разпитани явяващите се днес двама свидетели посочени от молителката, както
и да бъдат призовани и разпитани в следващото съдебно заседание двамата
полицейски служители, а именно П Г. Ч. и Б. Г. Г., които да бъдат призовани
по месторабота РУ на МВР гр. Пазарджик, следва да бъдат допуснати трима
17
свидетели при режим на довеждане от ответната страна, като следва да се
задължи ответната страна, в едноседмичен срок, считано от днес с писмена
молба с препис за молителката да уточни трите имена на тези свидетели,
които ще бъдат доведени в следващото съдебно заседание. Съдът счита, че
делото следва да бъде попълнено с доказателства , като се изиска от РУ на
МВР Пазарджик и преписката изготвена след подаден сигнал на тел. 112, на
дата 28.12.2024 г., за посещението на адреса гр. Пазарджик, ул. „**. Следва да
изиска от Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Национална
система 112”, Районен център 112 – Кърджали, да представи по делото записи,
във връзка с извършеното обаждане от К. Х. К. на дата 28.12.2024 г. от
телефонен номер **********, които да бъдат изпратени на съответния
носител, за да бъдат приобщени им към доказателствения материал по делото.
Следва да бъде приет и изготвеният и представен Социален доклад. Съдът
счита за неоснователно искането в тази връзка да бъде разпитван като
свидетел социалният служител изготвил социалния доклад, тъй като
характерът и начинът на събиране на това доказателство, а именно е изготвяне
на социален доклад във вр. със специалните изисквания на Закона за закрила
на детето и социалният работник не би могъл да допринесе по някакъв начин с
гласните си показания, тъй като е бил задължен и е изпълнил това свое
задължение да изготви и да представи доклад в писмена форма, който ще бъде
приобщен към доказателствения материал по делото. С оглед на изложеното
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА по делото като свидетели да бъдат разпитани Й. Б. Б. и Д. А.
М., както и свидетелите П Г. Ч. и Б. Г. Г., като последните двама да бъдат
призовани на адрес по месторабота за следващото съдебно заседание, а
именно РУ на МВР гр. Пазарджик.
ДОПУСКА по делото да бъдат разпитани трима свидетели, при режим
на довеждане от ответната страна, като задължава ответника в едноседмичен
срок, считано от днес, с писмена молба да уточни трите имена на тези
свидетели.
ДА СЕ ИЗИСКА от РУ на МВР гр. Пазарджик цялата преписка, ведно с
изготвените доклади във връзка с посещението на полицейски служители по
сигнал подаден на тел. 112 на дата 28.12.2024 г. в гр. Пазарджик, на ул. „** от
18
тел. № **********.
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до Министерство на вътрешните работи,
Дирекция „Национална система 112”, Районен център 112 – Кърджали, да
представи по делото записи, във връзка с извършеното обаждане от К. Х. К. на
дата 28.12.2024 г. от телефонен номер **********, които да бъдат изпратени
на съответния носител.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА изготвения по делото социален доклад.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на социалния работник
като свидетел.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото днес представените от
пълномощника на молителката психологическо изследване, копие от имейл
кореспонденция между страните, и справка от Агенция по вписванията.
УКАЗВА на молителката, че представеното по делото психологично
изследване не може да бъде прието от съда с оглед на специалните познания
на лицето клиничен психолог, които са отразени, нито пък може да бъде
ценено като свидетелски показания, дотолкова, доколкото, свидетелски
показания в процеса според Българското законодателство следва да бъдат
дадени гласно пред съда. Единствената доказателствена сила на това
психологическо изследване е като писмено доказателство и ще бъде ценено по
такъв начин от съда е доказателство, че това са изявления на лицето, което се
сочи като техен автор.
УКАЗВА, че обстоятелствата които са изложени в това психологическо
изследване, следва да бъдат доказани с други допустими от закона писмени
доказателства.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
писмения отговор, с изключение на лабораторните изследвания за употреба
на наркотични вещества.
НЕ ПРИЕМА като писмено доказателство по делото днес представеното
лабораторно изследване за наркотични вещества, като същото се върна на
ответната страна.
АДВ. Х.: - Във връзка с разпита на свидетелите, уважаема госпожо
председател, и с оглед днес представения от ответната страна още един
свидетел, и то за равнопоставеност на страните, ние искаме също трима
19
свидетели да ни бъдат допуснати, третият свидетел да ни дадете срок да го
представим като име, и Ви моля за съвместен разпит на свидетелите, тъй като
считам, че това се използва от страната. Молим за съвместен разпит на
свидетелите, но още един свидетел искаме, за фактите и обстоятелствата,
различни ще бъдат установявани.
АДВ. С-Ц: - Аз на този етап нямам други доказателствени искания.
Възразявам по допускането на третия свидетел по аргумента който чухме
току-що, че само и единствено за равнопоставеност на страните. В един
процес се допускат свидетели, които ще установяват различни факти и
обстоятелства и в чл. 156 от ГПК е казано, че ако се установи, че не са
изяснени всички факти и обстоятелства, тогава да бъдат допускани,
евентуално, други. След като страната изначално е поискала двама свидетели,
ще Ви моля да бъдат оставени така, както е към момента, и да бъдат
разпитани от ищцовата страна само двама свидетели.
АДВ. Х.: - Казах, че с оглед писмения отговор, който е днес внесен от
Вас.
АДВ. С-Ц: - Не съм го чула, извинявайте, пропуснала съм, че сте го
казали.
АДВ. Х.: - Искаме го във връзка с днес внесения отговор и твърденията
на страните.
Съдът счита, че следва да допусне още един свидетел при довеждане и
на страната на молителката, тъй като в интерес на страните, а и на
правосъдието, спорът да бъде изяснен в неговата цялост. Освен това следва да
бъде приобщен като доказателствен материал по делото извършените
служебно справки от гражданско деловодство при Районен съд Пазарджик,
както и справка за съдимост при Районен съд Пазарджик. С оглед на
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА по делото да бъде разпитан още един свидетел при
довеждане от страна на молителката.
ПРИЕМА като доказателство по настоящото дело справките извършени
от гражданско деловодство и от Бюро съдимост при Районен съд Пазарджик.
Съдът намира за основателно искането да се извърши съвместен разпит
20
на всички допуснати по делото свидетели, поради което и за събиране на
допуснати доказателства, а именно разпит на осем свидетели, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 15.04.2025 г. от 14:00 ч.
АДВ. Х.: - На 15-ти в 13:40 часа имам дело.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 22.04.2025 г. от 14:00 часа.
АДВ. Х.: - Извинявайте, но отново съм ангажирана на тази дата.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 20.05.2025 г. от 14:00 часа, за която
дата и час страните уведомени от днес лично и чрез процесуалните си
представители.
ДА СЕ ИЗИСКАТ данни от Дирекция „Национална система 112”,
Районен център 112 – Кърджали.
ДА СЕ ИЗИСКА ПРЕПИСКАТА от РУ на МВР гр. Пазарджик.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ двамата полицейски служители.
Останалите допуснати по делото свидетели – при режим на довеждане
от страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:03
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
21