Решение по дело №42140/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3580
Дата: 8 март 2023 г.
Съдия: Румяна Запрянова Запрянова
Дело: 20211110142140
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3580
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110142140 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Й. Т. Й., ЕГН
**********, с адрес гр. ****, чрез адв. Л. Г., със съдебен адрес гр. ****, против „П.Н.“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. **** представлявано от Н. Й.-
управител, с която е предявен частичен иск по чл. 49 вр. с 45 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати сумата в размер на 4500 лева от общо 10000 лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди вследствие на разпространение на обидни и
клеветнически твърдения в статия, публикувана на електронния сайт на ответното
дружество от 08.07.2021 г., както следва: „Кметът на Добрич впрегна общината да гласува за
баджанака му в листата на М. - покриха се след скандала с купен вот“; „е инструктирал
всички в общината и местната структира на ДФЗ да работят удърно за баджанака му, който
е втори в листата на „Изправи се! Мутри вън!“; „Заповедта е била сведена до знанието на
чиновниците с ясен намек, че изпълнението й не подлежи на коментар“; „скатал и се крие,
след като стана ясно, че има спипани партийци на М., които купуват гласове“; „уплашените
за работните си места добричлии“; „Освен това били задължени да убедят семейства си и
приятелите си да гласуват за посочения от кмета Й. Й.. М.Р.И. е от Т..“; ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба- 19.07.2021 г., до окончателното изплащане
на сумата. Претендира разноски.
Ищецът поддържа, че с изброените по-горе изрази, обективирани в статия от
08.07.2021 г. на www.pik.bg, му били причинени неимуществените вреди, изразяващи се в
изпитване на негативни емоции на стрес, тревожност и притеснение, неспокоен сън,
избягвал е да контактува със свои близки и познати, чрез засягане и уронване на личния и
професионалния авторитет на ищеца, унизяване на достойнството и честта му, накърняване
на доброто му име и репутация, тъй като статията била публична и всеки имал достъп до
нея. В качеството си на публична личност- кмет на община Добрич, заместник-областен
управител на област Добрич, финансов анализатор в JRMorgan&Chase, САЩ, Бизнес и
инвестиционен специалист в MID- Atlantic Finance и други, ищецът се е ползвал в
обществото с изключително добро име и репутация на честен и отговорен човек. С
процесната статия са били наведени неверни твърдения за това, че ищецът в качеството си
на лице, заемащо длъжността кмет, е упражнявал натиск и е контролирал избирателния вот
по време на парламентарни избори, вследствие на което е формирана негативна морална
оценка за неговата личност в обществото. Твърди, че публикуваните твърдения за
„инструктиране“ от страна на ищеца на служители на община Добрич и ДФЗ и техните
семейства да гласуват за определено лице внушават у читателя представата за представата за
1
престъпно поведение на ищеца, несъвместимо с основните морални и етични норми на
заеманата от него позиция и по принцип. Твърди, че в резултат на публикуваната статия
заедно с ищеца и семейството му било злепоставено в обществото. Поддържа, че към
момента на подаване на исковата молба, публикацията е все още достъпна на интернет
страницата на ответното дружество, в резултат на което ищецът продължава да търпи
неимуществени вреди. Обосновава правен интерес за завеждане на делото, като посочва, че
ответникът, в качеството си на издател и възложител на статията, носи отговорност за
причинените вреди от разпространени от него обидни и клеветнически твърдения.
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Моли за събирането на гласни
доказателства- разпит на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на
претъпените неимуществени вреди.
В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител поддържа
предявения осъдителен иск и направените доказателствени искания, като възразява срещу
наведените в отговора на исковата молба твърдения. Не ангажира допълнително
доказателства. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК, „П.Н.“ ЕООД представя писмен отговор, с който оспорва
предявените срещу него искове по основание и размер. Поддържа, че процесните твърдения
не са клеветнически, тъй като се основават на истински факти. Твърди, че ищецът не е
конкретизирал кои твърдения са обидни и кои клеветнически. Посочва, че оценъчните
съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност, тъй като представлявали коментар
за фактите, а не възпроизвеждане на факти от обективната действителност. Навежда
твърдения, че ищецът е публична личност и обществена фигура и като такъв следва да
търпи критика в по-голяма степен от обикновените граждани. Също така посочва, че
личните данни на политиците и държавните служители са защитени в по-занижена степен от
тези на останалите граждани. Навежда твърдения, че публикуваната статия отразява
субективна интерпретация на автора журналист, който е провел добросъвестно
журналистическо разследване и който отразява факти, които са били разпространени и
преди това в медийното пространство, поради което не следвало да се ангажира
отговорността на ответника. Оспорва статията да съдържа конкретни неверни факти, които
да са позорящи за ищеца. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Претендира разноски.
С отговора са приложени писмени доказателства, които ответникът моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Моли за събирането на гласни
доказателства- разпит на един свидетел, при режим на довеждане, за установяване на
обстоятелствата около провеждането на добросъвестно журналистическо разследване във
връзка процесната статия.
В съдебно заседание пълномощникът на ответното дружество поддържа направените
в отговора възражения и доказателствени искания. Не ангажира допълнително
доказателства. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест: ищецът носи
тежестта да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е извършил
твърдяното противоправно деяние- употребил е следните изрази и думи: „Кметът на Добрич
впрегна общината да гласува за баджанака му в листата на М. - покриха се след скандала с
купен вот“; „е инструктирал всички в общината и местната структира на ДФЗ да работят
удърно за баджанака му, който е втори в листата на „Изправи се! Мутри вън!“; „Заповедта е
била сведена до знанието на чиновниците с ясен намек, че изпълнението й не подлежи на
коментар“; „скатал и се крие, след като стана ясно, че има спипани партийци на М., които
купуват гласове“; „уплашените за работните си места добричлии“; „Освен това били
задължени да убедят семейства си и приятелите си да гласуват за посочения от кмета Й. Й..
М.Р.И. е от Т..“, обективирани в статия от 08.07.2021 г., публикувана на интернет
страницата на ответното дружествo- www.pik.bg, в пряка причинна връзка от което е
претърпяла твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в изпитване на негативни
емоции на стрес, тревожност и притеснение, неспокоен сън, избягване да контактува със
свои близки и познати, чрез засягане и уронване на личния и професионалния авторитет на
2
ищеца, унизяване на достойнството и честта му, накърняване на доброто му име и
репутация в социален и професионален план.
Ответникът при разпределената му доказателствена тежест следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че обстоятелствата, изложени в процесната статия
са разпространени публично преди публикуването й и отговорят на обективната
действителност.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че действително на
електронния сайт на ответното дружество е публикувана статия от 08.07.2021 г., със
заглавие: „Кметът на Добрич впрегна общината да гласува за баджанака му в листата на М.
- покриха се след скандала с купен вот“, в която са възпроизведени следните твърдения: „е
инструктирал всички в общината и местната структира на ДФЗ да работят удърно за
баджанака му, който е втори в листата на „Изправи се! Мутри вън!“; „Заповедта е била
сведена до знанието на чиновниците с ясен намек, че изпълнението й не подлежи на
коментар“; „скатал и се крие, след като стана ясно, че има спипани партийци на М., които
купуват гласове“; „уплашените за работните си места добричлии“; „Освен това били
задължени да убедят семейства си и приятелите си да гласуват за посочения от кмета Й. Й..
М.Р.И. е от Т..“, като няма посочен автор на статията.
В случая между страните по делото не е спорно, че ответното дружество е
публикувало и разпространило процесната статия. Страните не спорят, а съдът приема за
установено, че ответното дружество „П.Н.“ ЕООД е издател на информационната страница
в интернет, с която се идентифицира с интернет адреса www.pik.bg. Оспорванията на
ответника „П.Н.“ ЕООД в обратна насока са голословни, неподкрепени от събрания по
делото доказателствен материал. Наведените от посочения ответник фактически твърдения,
че не поддържа сайта на www.pik.bg са и преклудирани като наведени, не в подадения
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, а едва в първото по делото открито
съдебно заседание. Още повече- видно от представените от ищеца разпечатки, „П.Н.“ ЕООД
е собственик и регистрирал домейна „pik.bg”, поради което носи отговорност за
публикуваните на посочените адреси статии. В подкрепа на посоченото е и самото
поведение на ответника, който води за орповергаване изложените в исковата молба
обстоятелства свидетел журналист в ответното дружество.
В съдебно заседание, проведено на 03.05.2022 г. са разпитани свидетелите Г.М.Т. /
началник на отдел Канцелария „Административно обслужване“, Община Добрич/ и И.Т. Й.а
/съпруга на ищеца/. От показанията им се установяват претърпените от ищеца
неимуществени вреди, както и причинната връзка между тях и публикуването на процесната
статия на сайта на ответното дружество.
Свидетелката Г.М.Т. е началник на отдел Канцелария „Административно
обслужване“, Община Добрич, като отделът, за който отговаря, прави пресмониторинга на
общината. В тази връзка се е запознала с процесната статия в деня на публикуването й,
което било няколко дни преди изборите през месец юли, 2021 г. Посочва, че изложените
твърдения в статията не отговарят на истината, тъй като никога не е получавала указания от
кмета на общината в полза на кой кандидат да упражни вота си, нито й е станала известна
информация да са давани такива указания, писмени или устни, на нейни подчинени или
други колеги от администрацията на общината. Посочва, че когато ищецът се запознал с
процесната статия бил възмутен, ядосан и обиден, тъй като същата не отговаряла на
истината и уронвала престижа както на него, така и на всички служители в общината.
Потвърждава, че сред колегите й и сред широката общественост ищецът се ползва с добър
авторитет и е познат като принципен човек. Посочва, че ищецът се е тревожел как ще
повлияе тази новина на администрацията като цяло и поотделно на всички служители, тъй
като статията била публикувана в групите в социалните мрежи, като някои от тях имали
хиляди членове.
Свидетелката И.Т. Й.а дава показания относно емоционалното състояние на ищеца
след публикуването на статията от 08.07.2021 г. в качеството си на негова съпруга. От
показанията се установява, че в резултат на процесната статия ищецът изпитвал негативни
емоции и чувства, бил притеснен, почувствал се обиден, достойнството му било накърнено,
започнал да има отново здравословни проблеми с щитовидната жлеза, учестен пулс,
безпокоен сън, липса на апетит. Посочва, че статията е публикувана през месец юли, 2021 г.,
преди провеждане на парламентарни избори. Признава, че заедно със съпруга си познават
М.И., тъй като нейният съпруг членува в една и съща политическа партия с М.И.. Не е
запозната съпругът й, в лично или професионално качество, да е агитирал хората да гласуват
3
за М.И..
В съдебно заседание, проведено на 31.05.2022 г., е разпитан свидетелят Ч.И.Н. /
служител в „Ен Ем Медия и П.Н.“ на длъжност „Отговорен секретар“. Потвърждава
обстоятелството, че статията е публикувана преди парламентарните избори през месец юли,
2021 г. Посочва, че служители в Община Добрич и Държавен фонд „Земеделие“ са се
свързали с ответното дружество и са дали информация, че ищецът, в качеството си на кмет
на Община Добрич, е оказал натиск на служители да гласуват за негов близък в лицето на
М.Р., като главният редактор и неговият екип са провели разговори с информаторите.
Посочва, че лицата, които качват статии на сайта на дружеството, са негови служители.
От свидетелските показания на Ч.Н. а и предвид липсата на оспорване на това
обстоятелство от самия ответник, се установява, че статиите, публикувани на интернет
страницата на www.pik.bg са изготвяни от служители при ответното дружество в резултат на
възлагането им от ответника.
По делото е приложено и приобщено като писмено доказателство статия със заглавие
„кметът на Добрич впрегна общината да гласува за баджанака му в листата на М.- покриха
се след скандала с купен вот“, публикувана на сайта на www.palo.bg. От това писмено
доказателство не може да се установи точната дата на публикуването на статията, а именно
дали предхожда момента на публикуване на процесната статия. Дори служителят на
ответното дружество да е копирало процесната статия от интернет сайта www.palo.bg, с
коректно позоваване на първоизточника, за което няма данни и представени доказателства
по делото да е направено, не се изключва отговорността по чл. 49 ЗЗД, нито се освобождава
служителят на ответното дружество от задължението да проведе добросъвестно
журналистическо разследване дали информацията изнесена от други колеги отговоря на
действителността.
Във връзка твърденията на ответното дружество за извършена добросъвестна
журналистическа проверка и за достоверност на публикуваната информация като
отговаряща на истината, съдът счита същите за недоказани поради следните съображения.
На първо място, необходимостта от проверка на верността на изнесената от журналиста
информация се отнася до хипотезите, в които последният разпространява фактически
твърдения, а не оценъчни съждения. Утвърдено е схващането, че за изнесени факти,
журналистът трябва да е получил потвърждение поне от два независими източника“, е
относимо към процесното правоотношение, но ответникът не представя доказателства, че
същото е било извършено. От свидетелските показания на служителя при ответното
дружество не може да се направи категоричен извод, че реално са били извършени такива
проверки и че посочените разговори са били действително проведени със служители на
администрацията на Община Добрич.
В частност настоящият съдебен състав счита, че изразите „Кметът на Добрич впрегна
общината да гласува за баджанака му в листата на М.- покриха се след скандала с купен
вот“; „е инструктирал всички в общината и местната структира на ДФЗ да работят удърно за
баджанака му, който е втори в листата на „Изправи се! Мутри вън!“; „Заповедта е била
сведена до знанието на чиновниците с ясен намек, че изпълнението й не подлежи на
коментар“; „скатал и се крие, след като стана ясно, че има спипани партийци на М., които
купуват гласове“; „уплашените за работните си места добричлии“; „Освен това били
задължени да убедят семейства си и приятелите си да гласуват за посочения от кмета Й. Й..“
клеветят ищеца. В тях се съдържа еднозначно конкретизиране на личността на ищеца, като
изнесените факти противоречат на обществената оценка на личността му. Следователно
като предмет на иска са въведени обстоятелства, което не сочат лично субективно
преживяване и възприятие на ищеца, а са обективно отразени факти, които се съдържат в
статията и могат да бъдат извлечени от нея без субективно съждение или предубеждение.
По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, че ищецът е инструктирал
служителите в Община Добрич и ДФ „Земеделие“ да гласуват за Й. Й., нито е доказано да с
последния да имат роднинска или връзка на сватовство, като доказателствената тежест в
тази насока е била на ответника. Журналистите, респ. издателите на вестници, обвинени в
клевета, трябва да представят надлежни доказателства в подкрепа на твърденията си. ЕСПЧ
е категоричен, че част от професионалната етика на журналистите е да проверяват
истинността на твърденията си. Следователно разпространените фактически твърдения са
неверни, като в случая не е оборена презумпцията за вина, поради което и издателят носи
отговорност, доколкото засяга неблагоприятно ищеца и не е положил дължимата грижа
преди отпечатването на процесната статия да провери достоверността на разпространената
4
информация- в съответствие с правилата на добрата журналистическа практика.
Настоящият съдебен състав намира, че използването на цитираните по – горе изрази в
публикувания материал по никакъв начин не допринася за информирането на обществото по
значима тема, която да предизвика конструктивен дебат. С това поведение са нарушени
основни принципи на журналистическата етика, направени са клеветнически твърдения, за
верността на които не са представени никакви доказателства по делото, като единствената
им цел е да предизвикат негативни реакции в аудиторията. СПЧ нееднократно е застъпвал
тезата, че журналистите трябва да представят надеждна и прецизна информация съобразно
журналистическата етика (Fressoz and Roire v. France), като са от значение и начинът на
публикуване на статията, както и нейното заглавие. В конкретния случай се използва
провокативно заглавие, за да се привлече читателят и да му се повлияе максимално. Поради
тези съображения настоящият състав намира, че следва да се даде приоритет на защитата на
личната сфера на публичното лице, доколкото публикуваното на невярно и клеветническо
твърдение е нарушение на правото му по чл. 8 от ЕКПЧ. На Държавата, в лицето на
националния съд, е вменено задължение да закриля правото на лицето по чл. 8 от ЕКПЧ,
като при неизпълнение на това правомощие самият той би допуснал нарушение на
Конвенцията. Необходимо е с оглед защитата на основните права и свободи на засегнатото
от публикацията лице да се установи това нарушение, като на ищеца се присъди
справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Доказани са и останалите предпоставки за уважаване на иска по чл. 49 вр. с чл. 45, ал.
1 ЗЗД. С показанията на разпитаните по делото свидетели Г.М.Т. и И.Т. Й.а, които подлежат
на кредитиране като ясни, убедителни, житейски логични и неопровергани от останалия
доказателствен материал по делото, са установени претърпените от ищеца неимуществени
вреди в резултат на отразеното в статията- засягане на името на ищеца, честта и
достойнството.
От друга страна по делото не е установена голяма продължителност и интензитет на
негативните изживявания, особена продължителност на периода на възстановяване от тях,
както и че проблемите със щитовидната жлеза са „отпреди пет, шест години“ (не са
представени медицински документи, а и не са релевирани такива твърдения в исковата
молба).
Причинените при деликт вреди поначало се обезщетяват парично, като на поправяне
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането - чл. 51,
ал. 1 ЗЗД. Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените вреди и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС). Такива обективни обстоятелства могат да начина на извършване на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и
пр.
В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на
живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото следва да бъде определен на 1500 лв.
В тази връзка следва да бъдат отчетени, от една страна, броя и вида на клеветническите
изрази, установената тежест на вредите - отражението на процесните изрази върху
поведението на ищеца и обстоятелството, че същите са били разпространени пред
неограничен кръг от лица чрез интернет сайт. От друга страна по делото липсват данни за
изразени конкретни негативни нагласи спрямо ищеца от трети лица и за особена
продължителност на претърпените негативни преживявания. В този смисъл присъждането
на по-голяма от горепосочената сума би довело до несъответстващо на изискванията на
справедливостта имуществено разместване. Присъждането на обезщетение само по себе си
съдържа морално удовлетворение - признаване, че действията на служители на „П.Н.“
ЕООД са противоправни, и отговорността им за причинените вреди, като размерът на
паричната сума е за репариране на действително претърпените вреди и не може да служи за
5
обогатяване. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към
аналогични случаи, тъй като "справедливостта" до голяма степен отразява обществената
оценка на засегнатите нематериални ценности, а в сферата на последните равенството в
обществото намира най - чист израз (виж Решение № 110 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. №
2808/2016 г., IV г. о., ГК ).
Ето защо предявените искът по чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 45 ЗЗД следва да бъде уважен за
сумата от 1500 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
19.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, а за разликата над нея до размера
пълната главница - да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски в общ размер на 180 лв., представляваща заплатена държавна такса, а ответникът-
разноски в размер на 1200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, преведено по банков
път с платежно нареждане от 21.03.2022 г. С оглед уважената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца му се следват разноски в общ размер на 59,99 лв., а на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски в размер на 799,99 лв.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.Н.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****
представлявано от Н. Й.- управител, да заплати на Й. Т. Й., ЕГН **********, с адрес гр.
****, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева)-
главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
непозволено увреждане, осъществено чрез следните клеветнически твърдения: „Кметът на
Добрич впрегна общината да гласува за баджанака му в листата на М. - покриха се след
скандала с купен вот“; „е инструктирал всички в общината и местната структира на ДФЗ да
работят удърно за баджанака му, който е втори в листата на „Изправи се! Мутри вън!“;
„Заповедта е била сведена до знанието на чиновниците с ясен намек, че изпълнението й не
подлежи на коментар“; „скатал и се крие, след като стана ясно, че има спипани партийци на
М., които купуват гласове“; „уплашените за работните си места добричлии“; „Освен това
били задължени да убедят семейства си и приятелите си да гласуват за посочения от кмета
Й. Й.. М.Р.И. е от Т..“, съдържащи се в публикувана на 08.07.2021 г. на електронния сайт
www.pik.bg статия със заглавие „Кметът на Добрич впрегна общината да гласува за
баджанака му в листата на М. - покриха се след скандала с купен вот“, ведно със законната
лихва от деня на подаване на исковата молба на 19.07.2021 г. до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявеният искза разликата над уважения размер от 1500 лв.
до пълния предявен размер от 4500 лв.
ОСЪЖДА „П.Н.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****
представлявано от Н. Й.- управител, да заплати на Й. Т. Й., ЕГН **********, с адрес гр.
****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 59,99 лв. (петдесет и девет лева и
деветдесет и девет стотинки), представляваща сторените в настоящото производство
разноски за държавна такса съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Й. Т. Й., ЕГН **********, с адрес гр. ****, да заплати на „П.Н.“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. **** представлявано от Н. Й.- управител,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 799,99 лв., представляваща сторените в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6