03.06.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Съдия : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария
Койнова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№126 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от Административнопроцесуалeн кодекс във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
и е образувано по искова молба от Т.Г.С. *** от ХАК, против Агенция Митници -
София, и е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Твърди се, че обжалвал Наказателно постановление
№730/08.02.2019г., издадено от с.д. Зам.Директор Териториална дирекция
Югозападна в Агенция Митници, и с Решение №489/12.06.2019г., постановено по
нахд №166/2019г. по описа на Районен съд Петрич, актът бил отменен. Решението
влязло в законна сила на 20.09.2019г., след като било обжалвано и оставено в
сила по образувано канд №590/2019г. на АС Благоевград. В производството пред
съда ищецът бил представляван от адвокат, чийто хонорар бил 400,00 лева. Налице
били предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.1
от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на
400,00 лева, представляващи платената сума за адвокатско възнаграждение. Иска
от съда да постанови решение, с което да осъди Агенция Митници – София, да
заплати обезщетение за имуществени вреди от 400,00 лева, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от деня на влизане на решението на районния съд до
окончателно изплащане, както и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът – Агенция Митници - София,
чрез процесуален представител депозира отговор и взема становище по предявения
иск. В отговора сочи, че предявеният иск е допустим, но не е основателен. Не
били представени доказателства, че ищецът бил направил разноски от 400 лева,
представляващи заплатен адвокатски хонорар. Към исковата молба не били
приложени доказателства – липсвал договор за правна помощ, фактура за
определено адв.възнаграждение, както и банково извлечение или друг счетоводен
документ, който да докаже реалното заплащане на адв.хонорар и доказателство за
удържан авансов данък по реда на чл.36 от ЗДДФЛ. Във фактическия състав на
отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включвала вреда от административен акт.
Отговорността не се презюмирала от закона и в тежест на ищеца било да установи
наличието на изискуемите предпоставки. При липсата на който и да е елемент от
фактическия състав, то отговорността не можела да се реализира. Нямало годно
доказателствено средство, от което да се направи безспорно обоснован извод за
нанесен вредоносен резултат. В с.з. при становище по същество представителят на
ответната страна излага становище, че тъй като договорът за правна защита бил
изпратен по факс и приложен по делото пред РС Петрич, то липсвало заверка за
вярно с оригинала, както и не били приложени други доказателстма за реално
изплащане на сумата по договора. Иска ако съдът приеме иска за основателен, то
да бъде намалено адвокатското възнаграждение, тъй като делото пред РС Петрич не
се характеризирало с фактическа и правна сложност, а и адвокатското участие се
свеждало единствено до изготвяне на жалба и писмени бележки, без участие лично
в заседанието по делото. По отношение на иска за лихви се счита, че следва да
бъдат уважени, ако искът бъде приет за основателен, но лихвите следва да бъдат
присъдени, считано от постъпването на исковата молба. Прави възражение за
прекомерност относно заплатения адвокатски хонорар в настоящото исково
производство и иска да бъде намален в минималния размер, предвиден по Наредба
№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Окръжна прокуратура Хасково дава
становище, че исковата претенция е недоказана, като алтернативно посочват, че
ако бъде уважена, то считат обезщетението за прекомерно и така искът следвало
да бъде уважен под предявения размер.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Решение №489/08.07.2019г., постановено
по АНД №166/2019г. по описа на Районен съд – Петрич, влязло в сила на 18.10.2019г.
/след проведено касационно обжалване през АС Благоевград – канд №590/2019г./, е
отменено Наказателно
постановление №730/08.02.2019г., издадено от с.д. Зам.Директор на ТД Югозападна,
за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.А от ЗП и на основание чл.53, ал.1, т.2 от
същия закон е наложено наказание глоба от 1000 лева. Видно от приложеното административнонаказателно дело, в
съдебното производство пред РС Петрич ищецът е бил представляван от адвокат,
упълномощен с пълномощно – л.32-33 от делото. За процесуалното представителство
по делото ищецът е платил договорен хонорар в размер на 400,00 лева, която сума
е получена от адвоката в брой на 23.04.2019г., видно от отразеното в
представения договор, съставен на същата дата. Представения договор и
пълномощно са приложени в копие по делото, ведно с молба за отлагане на
съдебното заседание, тъй като документите са били изпратени в РС Петрич по
факс. За следващото проведено с.з. на 12.06.2019г. представляващият
жалбоподателя /настоящ ищец/ не се е явил, но е взел становище относно хода на
делото, представил допълнителни писмени доказателства, както и изложил своите
събображения по същество писмено. В касационното производство през АС
Благоевград жалбоподателят не е бил представляван от адвокат /адв.П. е била
посочена само като съдебен адрес/.
При така установената
фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът направи
следните правни изводи:
Претенцията е насочена
против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и е предявен за
разглеждане пред компетентния съд съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно
постановление №2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд, поради което съдът приема, че искът е
процесуално допустим.
Към момента на приключване на устните състезания по делото, образувано пред РС Петрич,
и обжалвано по касационен ред пред АС Благоевград, нормата на чл.63, ал.3 от ЗАНН все още не е
била изменена и в проведеното съдебно заседание пред АС Благоевград на 20.09.2019г.
страната не е поискала присъждане на
съдебни разноски. Като се има предвид, че към посочения момент разноски в
производството по ЗАНН не са присъждани при съществуващата правна уредба, то
няма пречка същите да бъдат поискани в настоящото производство.
Разгледан по същество, искът
е основателен.
Разпоредбата на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ изисква претърпените вреди да са пряко следствие от действието на
незаконосъобразния акт. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Приложимите правни норми обосновават извод, че за
основателността на иск с правна квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва
установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие на административен орган или
длъжностно лице на държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод
изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред; вреда от
този административен акт; пряка причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Вината не е елемент от фактическия състав на отговорността, тъй като
имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна. При недоказване на
което и да е от изброените условия, искът за обезщетение на вреди следва да се отхвърли като неоснователен.
В конкретния случай
претенцията на ищеца се основава на отменено наказателно постановление като
незаконосъобразен акт и претърпени имуществени вреди от отменения акт,
представляващи платено адвокатско възнаграждение в проведеното съдебно обжалване.
Съдът приема, че отмененият
административен акт е в изпълнение на административна дейност. Установи се, че
издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът, а именно – Наказателно постановление
№730/08.02.2019г., издадено от с.д. Зам.Директор на ТД Югозападна, е
отменено като незаконосъобразен акт, като съобразно мотивите на ТП
№2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, съдът приема, че издаването на отменения акт е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези
задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този
смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от
административен орган и е резултат от санкционираща административна дейност.
Установи се още, че ищецът е ползвал в производството пред РС Петрич правна
защита и съдействие съгласно сключен договор на 23.04.2019г., както и
процесуалното представителство е осъществено срещу адвокатско възнаграждение е
в размер на 400,00 лева, заплатено в брой на същата дата при подписване на
договора. Провеждането на производство по обжалване пред съд на издаденото
наказателно постановление е необходима предпоставка за отмяната на акта и
единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че
неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството
по съдебно обжалване наказаният гражданин е ползвал адвокатска защита, което е
негово нормативно установено право, заплатеното възнаграждение за осъществяване
на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на
незаконосъобразния акт. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с
отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би
заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателно
постановление, за обжалването на който е ангажирал квалифициран защитник. По
изложените съображения и като съобрази задължителните указания, дадени в ТР
№1/15.03.2017г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по т.д. №2/2016г., настоящият
състав намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание.
По отношение на направеното
възражение относно недоказаност на реално заплатена сума за възнаграждение на
адвоката съдът намира, че същото е неоснователно. Действително договор за
правна защита и съдействие по нахд №166/2019г. не е представен в оригинал, но
доколкото в това производство договорът не е приет като доказателство, то няма
пречка да бъде представен пред съда в незаверен вид. От друга страна този
договор се явява доказателство в настоящото производство – както относно
размера на обезщетението, така и относно начина на плащане. Ответната страна
обаче не е направила възражения в депозирания отговор, които да са относно
представения незаверен препис, а излага своите съображения едва в хода по
същество. Възраженията в отговора касаят твърдение относно липсата на
доказателства за плащане, а не се оспорва съдържанието или истинността на
договора за правна защита и съдействие, представен по нахд №166/2019г. Така съдът не
следва да направи проверка на автентичността на оспорения документ и доколкото
изявленията на ответната страна са относно верността и в хода по същество, то
следва да обсъди представения в незаверен вид договор. Законът не предвижда
задължителна доказателствена сила на изявленията и фактите, съдържащи се в
частен документ, и доказването на посочените в документа факти се провежда в
хода на съдебното дирене. Договорът за правна защита и съдействие представлява
частен диспозитивен документ, удостоверяващ волеизявленията на страните, и има
силата на писмен договор, тъй като съдържа всички необходими елементи,
характеризиращи договора за услуга като такъв: вид, стойност и начин на плащане
на закупената стока, време и място, а така също и имената и подписите на
лицата, които го сключват. Процесният договор е подписан от ищеца и трето лице
– адв.П., като оспорването на съдържанието му следва да бъде заявено изрично в
настоящото производство преди приключване на съдебното дирене. Доколкото това
не извършено, то няма пречка това доказателство да бъде обсъдено в съвкупност с
другите доказателства и факти по делото, а именно: адв.П. е била съдебен адрес
и получавала съдебни книжа, депозирала е писмено становище и е ангажирала
доказателства пред РС Петрич, което не е спорно между страните. Така съдът
приема за доказано сключването на договора между страните, както и уговорената
сума за възнаграждение – 400,00 лева. Съгласно ТР №6 от 06.11.2013г. по т.д.
№6/12г. на ОСГТК на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, а в договора следва да
бъде вписан начина на плащане. В настоящия случай това условие е изпълнено и
страните са вписали, че уговорената сума е заплатена в брой, а така следва да
се приеме, че в тази част договорът има характер на разписка за извършеното
плащане и не е необходимо представяне на банково извлечение или друг документ,
доказващ реалното заплащане на адвокатски хонорар. За доказване на сключения
договор и извършеното плащане не е необходимо и представяне на други
доказателства, каквито ответната страна счита, че е следвало да бъдат
представени – документ за удържан авансов данък по реда на чл.36 от ЗДДФЛ, или
ангажиране на други доказателства - съдебносчетоводна експертиза. Поради това
съдът намира, че ищецът е страна по валидно сключен договор, по който е
доказано изпълнение на задължението му да заплати сумата от 400,00 лева за адвокатско
възнаграждение, т.е. той е направил разходи в процеса, свързан с обжалване на
процесното наказателно постановление. Именно в този смисъл съдът намира ака предявеният иск за имуществени вреди за доказан по
основание.
Размерът на исковата претенция
обаче се явява прекомерен и искът следва да бъде уважен до размера от 300,00
лева. Съгласно ТР №1/15.03.2017 г., постановено по т.д.№2/2016г. на ВАС,
институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се
превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетението, който да отговаря на критериите на
чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата – да е обоснован и справедлив, като е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие, а също и да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди от причиненото ѝ от
държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства
интересите на която и да е от страните в производството. Предвид това и с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото, а и доколкото ангажираният
адвокат не се явявал в с.з. пред РС Петрич, а са депозирани единство писмени
бележки, то справедливият размер на обезщетението за претърпени имуществени
вреди е в размер на 300,00 лева, т.е. минималния размер за процесуално представителство,
защита и съдействие съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Тази сума от 300,00 лева е
дължима ведно със законната лихва, считано от 30.01.2020 г. – датата на
предявяване на иска, до окончателното изплащане, а не от влизане в сила на
решението на РС Петрич в законна сила.
С оглед изхода на делото искането на ищеца
за присъждане на направените съдебни разноски в настоящото производство следва
да се уважи, като ответникът заплати 250,00 лева – възнаграждение за адвокат, и
10,00 лева – д.такса, като следва да се има предвид, че размерът на
възнаграждението е съобразен с разпоредбите на посочената вече наредба и е
определен под минимума на предвиденото възнаграждение, тъй като делото не е с
фактическа и правна сложност, като следва да бъде отчетено и че адвокатът на
ищеца не се явява в с.з., няма допълнителни доказателствени искания и не
представя писмени бележки.
Мотивиран така и на основание чл.204,
ал.1 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ
МИТНИЦИ – София, ул.“Г.С.Р.“
№.., да заплати на Т.Г.С., ЕГН **********,***, сумата от
300,00 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди
/заплатено адвокатско възнаграждение/ в резултат от незаконосъобразно Наказателно постановление
№730/08.02.2019г., издадено от с.д. Зам.Директор на ТД Югозападна, отменено с Решение
№489/08.07.2019г., постановено по АНД №166/2019г. по описа на Районен съд –
Петрич, влязло в сила на 18.10.2019г. /след проведено касационно обжалване през
АС Благоевград – канд №590/2019г./№272/17.12.2019г., ведно с дължимата законна
лихва, считано от 30.01.2020г. до окончателно изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над
посочената сума до пълния предявен размер от 400,00 лева като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ
МИТНИЦИ – София, ул.“Г.С.Р.“
№.., да заплати на Т.Г.С., ЕГН **********,***,
направените разноски в настоящото производство за д.т. и адвокатско
възнаграждение – общо 260,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: