Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 261502                            02.12.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети юни през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 16901 по описа за 2019 година.

 

Предявен и са обективно съединени искове с основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.22 ЗПК, както и в чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищецът В.Г.В. твърди, че между него и ответната банка има сключен договор за потребителски кредит. Поддържа, че същият е недействителен поради неспазване на изискванията на закона за потребителския кредит, а именно тези, посочени в чл.11 във връзка с наличието на погасителния план, начинът на определяне на лихвата, както и уговарянето на услуги, които не са допълнителни по смисъла на чл.10а ЗПК. Моли да бъде признато за установено че договорът е недействителен, а също така да бъде осъден ответника да заплати сумата 381,52 лева, получена без основание от дружеството ответник.

Ответникът „Ти Би Ай Банк“ АД оспорва твърденията и доводите във връзка с наличието на недействителност, като счита, че всички суми, заплатени по кредита са дължими.

Съдът намери за установено следното:

Процесният договор за кредит с № ******** бил сключен между страните на 15.12.2017г. По силата на същия ищецът получил от банката заем в размер на 2790 лева, която сума следвало да бъде върната на двадесет и четири седмични погасителни вноски от по 144,16 лв. всяка, при годишен лихвен процент от 9,97 пункта и годишен процент на разходите от 23,86 пункта / лист 7/. От съдържанието на договора е видно, че общият размер на сумата, която следвало да се върне възлиза на 3459,71 лв. Освен това  било уговорено, че кредитополучателят следва да заплати и такса за оценка на риска в размер на 334,80 лв. – 7.1 от договора. Тази такса се финансирала от кредитодателя и следвало да се върне от потребителя с месечните погасителни вноски.

Установява се от представените разписки, че ищецът е заплатил двадесет и една месечни вноски, тоест общо 3027,36 лв. / лист 13-34/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Поради това за кредитополучателя е възникнало задължение да върне заетата сума, както и да заплати определената възнаградителна лихва.

Размерът на възнаградителната лихва в настоящия случай е фиксиран, като е описан в чл.9.1 на договора, а в чл.11.2 е предвиден и погасителен план. Посочен е и общият размер на сумите които следва да бъдат върнати от заемополучателя. Поради това той е разполагал с пълната информация за сумите, които следва да възстанови, още към момента на сключване на договора, а именно с тази цел са въведени изискванията на чл.1 ЗПК. Предвид това съдът намира, че са неоснователни доводите на ищеца, че договорът е сключен в нарушение на чл.11, ал.1 т.9 и т.11 от ЗПК и е налице недействителност на целия договор съгласно чл.22 ЗПК.

Основателно е възражението на ответника свързано с начисляването на еднократната такса от 334,80 лв., която също се предоставя на длъжника като заем и следва да се заплати от него с погасителните вноски, ведно с възнаградителна лихва. Съгласно чл.16, ал.1 ЗПК преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Оценката на риска е свързана с възможността на получателя да издължи кредита, като целта ѝ е да защити интересите на кредитора / в случая -банката/. След като нормата цели защита на интересите на кредитора е неоправдано разходите свързани с такава оценка да бъдат възлагани в тежест на кредитополучателя под формата на отделна такса. Ако проучването е свързано с допълнителни разходи за кредитната институция, то те съставляват част от стойността на услугата и следва да намерят отражение в цената на кредита. Предвид това съдът намира, че определянето на подобна такса, чието заплащане се поставя като условие за сключване на договора, а същевременно възлага поемане на разходи, които по същество обслужват интересите на банката, води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.

Ето защо, съдът намира, че клаузата която уговаря дължимостта на тази такса е нищожна и сумата 334,80 лв. незаконосъобразно е била включена като част от задължението на ищеца. Поради нищожността на клаузата относно таксата, следва че тя е заплатена от ищеца без основание и подлежи на връщане, съобразно чл.55 ал.1 ЗЗД.

С оглед изложеното съдът намира, че искът относно прогласяване на нищожност е частично основателен досежно клаузата на чл.7.1 от договора.

Основателен до размера от 334,80лв. се явява и вторият иск.

Съобразно чл.78, ал.1 ЗЗД ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 50 лв.

Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата 230 лв. представляваща адв. хонорар съобразно уважената част от исковете.

 Съразмерно отхвърлената част от исковете, ищецът следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОБЯВАВА ЗА НЩОЖНА, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.24 ЗПК, по иска предявен от В.Г.В. ЕГН ********** с адрес ***, съд. адрес:***, адв. С.Н. против „Ти Би Ай Банк” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Димитър Хаджикоцев №52-54, клаузата на чл.7.1 от договор за потребителски кредит № ********* с която е уговорено заплащане на такса за оценка на риска в размер 334,80 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му относно прогласяване нищожността на целия договор за кредит.

 

ОСЪЖДА на „Ти Би Ай Банк” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Димитър Хаджикоцев №52-54 да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на В.Г.В. ЕГН ********** с адрес ***, съд. адрес:***, адв. С.Н. сумата 334,80 лв. /триста тридесет и четири лева и 80ст./ платена без основание от ищеца по нищожна клауза за такса за оценка на риска от договор за кредит № ***********, ведно със законната лихва върху сумата считано от 17.10.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до претендираните 381,52 лв.

 

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк” АД да заплати на В.Г.В., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 50 лв./петдесет лева/ деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк” АД да заплати на адвокат С.К.Н. с адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 230 лв. /двеста и тридесет лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

 

ОСЪЖДА В.Г.В. да заплати на „Ти Би Ай Банк” АД, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 80 лв. /осемдесет лева/ представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД