Р Е
Ш Е Н
И Е
N 240
гр.Р., 24.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Р.НСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание
на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА гр.
дело N649 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е пряк иск за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени и
имуществени вреди с правно основание чл.432
от КЗ.
Ищецът Р.И.М. твърди, че на 05.04.2018 г. в гр.Р.
около 14.40 ч. МПС марка М.модел „А..“ с рег.№ В., управляван от Й.Г.П. *** и
на около 150 м. след бензиностанция „Л. посока гр.С., извършвайки неправилно
изпреварване станал причина и реализирал ПТП с движещия се пред него велосипедист Р.И.М.. Местопроизшествието
било посетено от органите на МВР, бил съставен констативен протокол с пострадал
и било образувано досъдебно производство. ПТП настъпило изцяло по вина на
водача на МПС, който не съобразил поведението си с конкретни правила на ЗДвП-
чл.5 и чл.42 от закона. При инцидента в качеството си на велосипедист пострадал
като получил работна диагноза: фрактура на шийни
прешлени, фрактура на ребра, вътрешни травми, контузия на бял дроб. Слез ПТП с
екип на ЦСПМ бил откаран в У.- гр.Р. в увредено общо състояние и без ясен
спомен за случилото се, поради загуба на съзнание. При извършените прегледи
били установени: воалиране на белодробния паренхим двустранно в дорзалнси
сегменти с възможност за развитие на контузионни
огнища,; фрактури на 9 и 12 ребро вляво по ЗАЛ, 6,7 и 8 вляво по ПАЛ; снишаване
на тялото на ТХ 4, с наличие на свободни фрагменти в близост до аортата и
хематом, емфизематозна була на 10-ти сегмент вдясно, субкапсулен хематом на десен бъбрек / в кортикалната
част се оформила хеморагична киста/, хемоторакс двустранно / кръвоизлив в гръдната кухина/, инфилтративни засенчвания назад в двете бази с консолидация
на паранхима, персистира паравертебралния хематом в заден медиастинум
в близост до аодъга / неотшумяващ окологръбначен
хематом в задно средностение на ниво ао дъга/, потчи пълна резобция на колкециите в заден медиастинум в близост до ао дъга
и ТХ4. На база на направените му изследвания била поставена окончателна
диагноза: контузио торакоабдоминалис
/ гръдно- коремна контузия/, фрактура косте ІХ-Х—синистра ЗАЛ ет VІ, VІІ,
VІІІ синистра ПАЛ / счупване на 9 и 12 ребро вляво по
ЗАЛ и на 6, 7 и 8 вляво по ПАЛ, фрактура ТХ“ / счупване на 4-ти гръден
прешлен/, хематома ренис декстра
/ хематон на десен бъбрек/, хемоторакс
двустранно / кръвоизлив в гръдната кухина/. Поради тежестта на получените
травми бил приет в болничното заведение за провеждане на консервативно лечение
с диета и назначена терапия. По отношение на фрактурата на 4-ти гръден прешлен
му била разяснена нуждата от оперативна интервенция след стабилизиране на
общото му състояниеи овладяване на хирургичното
заболяване, която отказал поради липса на средства. Поради тази причина бил
поставен колан, който трябвало да носи шест месеца в съчетание с постелен режим След проведеното лечение бил освободен от
болничното заведение за продължаващо домашно лечение. Получените в резултат на ПТП гръдно- коремна
контузия, фрактури на ребра и гръден прешлен, двустранен хемоторакс,
хематон на десен бъбрек му причинили болки и
страдания, които били със значителен интензитет през първия месец след ПТП.
Следвало да спазва щадящ постелен режим, което го
поставило в невъзможност със собствени сили да посреща обикновени битови
потребности, за задоволяването на които получил помощ от свои близки. Силните
болки и поставения колан за срок от 6 месеца пречели на съня му, а налагащия се
постелен режим довел до промяна в протичането на
ежедневието му за продължителен период от време. Последствията от преживяното
му се отразили изключително тежко- пречили на съня му, накарали го да се
чувства в тежест на семейството и близките си. Загубата на съзнание можела да е
индикация за натовареност със сериозни последствия и късни прояви на
усложнения. Психологическите последици от инцидента- изживян стрес и душевни
страдания, щели да го съпътстват до края на живота му. Към момента на ПТП по
отношение на МПС марка „Мерцедес“, модел „А..“ с рег.№ В. имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество
със застрахователна полица № ВG/23/117002486978
със срок на действие от 29.09.2017 г. до 28.09.2018 г. Застрахователят по
силата на договора се задължавал да покрие в границите на определената в
договора сума, отговорността на застрахования за причинени на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. В резултат на уврежданията и продължителното
посттравматично възстановяване му били причинени имуществени вреди в размер
на 235.42 лв., както и неимуществени
вреди, които определял на 120 000 лв.. По повод на инцидента сезирал З.“ с
претенция за изплащане на обезщетение- вх.№ 99-2459/15.05.2018 г., за което
била образувана щета №0411-580-0002-2018 като заявили за обезщетяване
причинените му неимуществени вреди и имуществени вреди в размер на 116.67 лв.,
какъвто бил размера на направените от него разходи до момента на заявяване на
претенцията. Впоследствие направил и допълнителни разходи, които присъединил с
допълнителни молби. Ответникът го уведоми с писмо- изх.№ ЦУ 99-4109/19.08.2018
г., че отказва изплащане на застрахователно обезщетение. Считал отказът за
неоснователен, което пораждал правния интерес от иска. Претендира съдът да
постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да му
заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 80 000
лв., частично от 120 000 лв. и за причинените му имуществени вреди в
размер на 235.42 лв., ведно със законата лихва,
считано от 26.05.2018 г. до окончателното плащане. Претендира и направените
разноски за производството.
Ответникът З.“- гр.С. оспорва
предявения иск по основание и размер по съображенията, изложени в отговора на
исковата молба по чл.131 от ГПК. Оспорва настъпването на описаните в исковата
молба телесни увреждания, както и
размера на претенциите, по съображения, същите не са съобразени с
принципа за справедливост, регламентиран в чл.52 от ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване с твърдения, че ищецът има вина за ПТП поради
нарушаване на правилата за движение, регламентирани в ЗДвП като не управлявал
велосипеда си възможно най- близко до дясната граница на платното за движение.
Заявява, че след отказа да се заплати обезщетение, до ищеца било изпратено предложение
за обезщетение в размер на 10 000 лв.
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.04.2018 г. в гр.Р.
по бул.“Б. в посока гр.С. Р.И.М. се движел с велосипед плътно вдясно на пътното
платно, натоварен с фиданки и права лопата. Същият бил настигнат от състав от
превозни средства- седлови влекач „М., с рег.№ В., с
прикачено към него полуремарке „Б.“ с рег.№ В., управляван
от Й.Г.П., който предприел маневра изпреварване на велосипедиста и в този
момент последният направил рязко ляв завой.
Водачът на състава от превозни средства предприел спиране, но независимо
от това последвал удар между него и велосипедиста, който получил телесни
увреждания и бил откаран с екип на ЦСМП в У.“- гр.Р..
За ПТП бил съставен
констативен протокол с пострадали, извършен оглед на местопроизшествието и било
образувано ДП № 520/2018 г. по описа на РРС.
С постановление от
28.08.2018 г. на РРП наказателното производство било прекратено като е прието,
че на 05.04.2018 г. в гр.Р., по бул.“Б. в посока гр.С. при управление на
товарен автомобил „М.“ с рег.№ В.с прикачено към него ремарке „Б.“ с рег.№ В., Й.Г.П.
нарушил правилата за движение на ЗДвП като не спазил необходимата дистанция при
изпреварване на управлявания от Р.И.М.
велосипед, вследствие на което възникнало ПТП като Р.М. получил телесни
увреждания- трайно затруднение на снагата за срок повече от 30 дни, обуславящ
средна телесна повреда, като пострадалия заявил, че желае прекратяване на
наказателното производство срещу водача на МПС.
За ППС към момента на
ПТП имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ЗАД „ОЗК-
Застраховане“- гр.С., сключена със застрахователна полица № BG/23/117002486978.
Р.И.М. бил откаран с
екип на ЦСМП в У.- гр.Р. в увредено общо състояние, в съзнание, контактен,
ориентиран, без ясен спомен за случилото се, като с кръвна проба била
установена употреба на алкохол.
В резултат от ПТП Р.И.М. получил следните телесни увреждания:
Счупване на шесто, седмо, осмо, девето и дванадесето ребра в ляво. Колекции от
кръв в плевралните пространства двустранно,
неналожили оперативни интервенции. Счупване на тялото на четвърти гръден прешлен. Паравертебрална
колекция в кръв. Субкапсулна колекция от кръв на
десен бъбрек. Охлузвания и кръвонасядания на лицето.
Охлузвания и кръвонасядане на лява ушна мида. Кръвонасядания на гърба. Кръвонасядания
на дясно рамо и лява мишница. Охлузвания по лява предмишница
и двете ръце. Счупването на гръдния прешлен наложило оперативно лечение с цел репозиция на счупването и стабилизация с костен цимент.
Установените увреждания следва да преценяват по медико- биологичен признак като трайно затрудняване на движенията на
снагата за повече от 30 дни., който се определя както от счупените гръден
прешлен, така и от счупванията на ребрата като двете
групи увреждания и сами по себе си изпълняват условията на посочената
квалификация.
Получените телесни
увреждания наложили провеждането на лечение- консервативно и оперативно в
лечебни заведение за периодите: 05.04.2018 г.- 11.04.2018 г., 29.18-01.06.2018
г. и 11.06.2018 г.- 14.06.2018 г. или общо за 15 дни и същият е бил временно
нетрудоспособен за период от 63 дни, през който продължил лечение при домашни
условия. Във връзка с лечението същият заплатил общо сумата в размер 258.75 лв.
– за медикаменти и колан, който трябвало да носи.
Р.М. имал болки след
травмата, преди и след оперативната интервенция, при раздвижването, при
физическо натоварване по време на лечението като в началния период същите били
по- интензивни, а по- късно в продължителен период болки има при промяна на
времето.
За период от около месец
се е нуждаел от чужда помощ, тъй като не можел самостоятелно да се придвижва,
изпитвал силни болки и приемал болкоуспокояващи, трябвало да бъде неподвижен
през по- голямата част от домашното лечение, не можел да спи, а когато заспивал
бил на фотьойл, изпитвал болки при дишане, кихане, кашляне, а след операцията
имал много силни болки в гърба. И до момента ищецът се оплаквал от болки, от
това, че бил обездвижен и не можел да работи пълноценно, че изпитвал умора от
сутринта.
Р.И.М. подал претенция
за изплащане на обезщетение – вх.№ 99-2459/15.05.2018 г., за което била
образувана щета №0411-580-0002-2018 г. при ответника и бил постановен отказ за
изплащане, за което Р.М. бил уведомен с писмо- изх.№ ЦУ99-4164/14.08.2018 г.
Впоследствие било
определено обезщетение в размер на 10 000 лв., за което до ищеца било
изпратено уведомление.
Изложените факти съдът
приема за установени въз основа на приетите по делото писмени доказателства, писмените
доказателства по приложеното ДП №520/2018 г. по описа на РРП, приключило с
постановление от 28.08.2018 г. за прекратяване на наказателното производство,
което се ползва с доказателствена сила съгласно чл.179
от ГПК, с приетите по делото експертизи, които съдът кредитира като обосновани,
както и от показанията на св.М.В.и св.Й.Г.П.. Съдът кредитира показанията на
посочените свидетели, тъй като същите сочат непосредствено възприети факти.
Показанията на св.В. относно състоянието на ищеца след изписването му от
болничното заведение и за изпитваните от него болки се подкрепя от медицинската
документация и от приетата СМЕ. Съдът не кредитира единствено показанията на
този свидетел, че ищецът е бил в кома, тъй като в медицинската документация
няма данни за това.
Съдът кредитира и
показанията на св.П.- пряк участник в ПТП, които са последователни и логични.
Липсва основание за изключване на същите поради заинтересованост, тъй като
наказателното производство срещу него е прекратено, както и с оглед липсата на
основания за регресни претенции спрямо него от страна
на застрахователя.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е пряк иск за
заплащане на застрахователно обезщетение с правно основание чл.432 от КЗ.
Предявеният иск е
допустим, тъй като са спазени изискванията на чл.380 от КЗ- ищецът е отправил
искане до ответното застрахователно дружество с представени документи, като
застрахователят е постановил отказ да се изплати застрахователно обезщетение, а
в хода на производството е определил размер от 10 000 лв., за който няма
данни да е съобщен на ищеца.
Наличието на специалните
процесуални предпоставки, визирани в КЗ и отказът на застрахователя са
обстоятелства, обуславящи правният интерес от иска, същият е допустим и подлежи
на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл.432 от КЗ, при наличие на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между застраховател и водач на МПС, увреденото
трето лице има право да
предяви иск срещу застрахователя, който по силата
на договорната отговорност следва да го обезщети
за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба
сочи, че отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение е функционално обусловена от деликтната
отговорност на застрахованото лице. При настъпване на застрахователното събитие
в полза на увреденото лице възниква субективното право на деликтно
обезщетение, както и прякото право на застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на това
основание, в доказателствена
тежест на ищцовата страна е да установи наличието на претърпени вреди от виновно поведение
на водач на МПС, който е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
В процеса следва да се
установяват и елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане,
основаващо се на нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат
субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически
лица. Регламентираното в чл.45 от ЗЗД
задължение за поправяне на вредите има обезщетителен
характер. На обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и
неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
последните се определят от съда по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане,
регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен юридически факт, елементите на
който са: деяние, вреда, противоправност на деянието,
причинна връзка и вина, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
Основният елемент на
непозволеното увреждане е вредата.
Тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата
на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Наличието на вреда следва да се докаже в
процеса като тежестта на доказване лежи върху ищеца.
Деянието, което трябва
да е противоправно, е конкретна човешка постъпка, а
причинната връзка е обединяващият елемент на фактическия състав.
За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност за неимуществени и имуществени вреди, в процеса следва да се установят
горепосочените елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, както
и да не е осъществено обратното доказване- т.е. оборването на законоустановената презумпция за виновност.
По делото е установено
по категоричен начин, че на 05.04.2018 г. в гр.Р., по бул.“Б. в посока гр.С.
при управление на товарен автомобил „М.“ с рег.№ В.с прикачено към него ремарке
„Б.“ с рег.№ В., водачът Й.Г.П. нарушил правилата за движение на ЗДвП като не
спазил необходимата дистанция при изпреварване на управлявания от Р.И.М. велосипед, вследствие на което възникнало ПТП
като ищецът получил телесни увреждания- трайно затруднение на снагата за срок
повече от 30 дни, обуславящ средна телесна повреда.
По повод ПТП било
образувано досъдебно производство като наказателното производство против водача
МПС било прекратено с оглед изразеното желание от страна на пострадалия.
В резултат на ПТП ищецът
получил телесни увреждания- Счупване на шесто, седмо, осмо, девето и
дванадесето ребра в ляво. Колекции от кръв в плевралните
пространства двустранно, неналожили оперативни интервенции. Счупване на тялото
на четвърти гръден прешлен. Паравертебрална колекция в кръв. Субкапсулна
колекция от кръв на десен бъбрек. Охлузвания и кръвонасядания
на лицето. Охлузвания и кръвонасядане на лява ушна мида. Кръвонасядания на гърба. Кръвонасядания
на дясно рамо и лява мишница. Охлузвания по лява предмишница
и двете ръце. Счупването на гръдния прешлен наложило оперативно лечение с цел репозиция на счупването и стабилизация с костен цимент.
Установените увреждания следва да преценяват по медико- биологичен признак като трайно затрудняване на движенията на
снагата за повече от 30 дн., който се определя както от счупените гръден
прешлен, така и от счупванията на ребрата като двете
групи увреждания и сами по себе си изпълняват условията на посочената
квалификация. Получените от ищеца две групи средни телесни повреди са пряка и
непосредствена последица от ПТП.
Телесните увреждания са
наложили ищецът да проведе лечение- консервативно и оперативно, както в
болнични заведения, така и в домашни условия за период около два месеца, когато
бил във временна неработоспособност. Същият е имал болки след травмата, преди и
след оперативната интервенция, при раздвижването, при физическо натоварване по
време на лечението като в началния период са били по- интензивни.
За период от около месец
се е нуждаел от чужда помощ, тъй като не можел самостоятелно да се придвижва,
изпитвал силни болки и приемал болкоуспокояващи, трябвало да бъде неподвижен
през по- голямата част от домашното лечение, не можел да спи, а когато заспивал
бил на фотьойл, изпитвал болки при дишане, кихане, кашляне, а след операцията
имал много силни болки в гърба. Ищецът и до момента се оплаквал от болки при
промяна на времето, от това, че бил обездвижен и не можел да работи пълноценно,
че изпитвал умора от сутринта.
Във връзка с лечението
си ищецът направил и разходи в размер на 258.75 лв. съгласно представените
фактури и фискални бонове към тях.
При тези факти съдът
приема, че в резултат на виновното и противоправно поведение
на водач на МПС, на ищеца са причинени вреди от имуществен и неимуществен
характер, които следва да бъдат обезщетени.
Към момента на ПТП за
лекият автомобил имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество.
Този факт дава основание
да се приеме, че към момента на деликта виновният
водач е имал качеството на застраховано лице, поради което следва да се приеме,
че е настъпил застрахователния риск по сключената с ответника застраховка
„Гражданска отговорност”. С оглед на това съдът приема, че за ищцовата страна е възникнало субективното право на
застрахователно обезщетение, регламентирано в чл.432 от КЗ.
Дължимото обезщетение
обхваща всички вреди- имуществени и неимуществени, които са пряка и
непосредствена последица от деликта.
Направените от ищеца
разходи в размер на 258.75 лв. за закупуване на медикаменти и специален колан
имат характер на преки вреди, за които се дължи обезщетение.
Съгласно чл.52 от ЗЗД
размерът на дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се
определи от съда по справедливост. Понятието справедливост няма абстрактен
характер. То е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на размера. При
ангажиране на отговорността на застрахователя следва да се съобразят и
конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за размера на
дължимите обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент.
В този см. Решение №83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 795/2008 г., ІІ т.о, ТК.
Съдът като съобразява
възрастта на ищеца към момента на ПТП, вида на причинените му телесни
увреждания- две групи средни телесни повреди, интензитета и продължителността
на болките и страданията, наличието на оперативна интервенция, като отчита
периода на лечение, обстоятелството, че за около два месеца същият е бил
временно неработоспособен, както и факта, че същият и до момента се оплаква от
болки и изпитва чувства на непълноценност, съобразявайки и икономическата
конюнктура, приема, че справедливия размер на дължимото обезщетение е в размер
на 35 000 лв., до който размер искът се явява основателен.
Ответното дружество е
направило възражение за съпричиняване по реда на
чл.51, ал.2 от ЗЗД.
За да бъде намалено
обезщетението за вреди с оглед разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, увреденият
трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване. Необходимо е обаче този принос да е конкретен
- т.е. да се изразява в извършването
на определени действия или въздържането
от такива действия от страна
на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния
резултат ще е налице само, ако именно поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин
върху действията на причинителя на вредата.
В процеса в доказателствена тежест на ответника е да установи
възражението си.
В настоящият случай
ответникът е посочил, че приносът на пострадалия се изряза в това, че не се е
движил плътно в дясното платно.
С показанията на св. П.
и приетата експертиза е установено точно обратното. Ищецът се е движел в
дясната пътна лента като при предприетото от водачът на МПС изпреварване същият
рязко завил наляво. Именно тази внезапна маневра, както и неспазването на
необходимата дистанция от страна на водачът на товарния автомобил се посочват като причина за ПТП в приетата по
делото експертиза, което дава основание на съда да приеме, че пострадалият с
поведението си е станал допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Приносът на пострадалият съдът приема, че е 20 %, поради което дължимото
обезщетение следва да бъде намалено със 7 000 лв. по отношение на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди и със сумата от 51.75 лв. по
отношение на имуществените вреди.
След отчитане на съпричиняването размерът на дължимото обезщетение за
имуществени вреди е 207 лв., до който размер искът като основателен следва да
бъде уважен, а в останалата част до претендирата сума
от 235.42 лв. следва да се отхвърли.
Предявеният иск за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди след отчитане на съпричиняването от страна на ищеца съдът определя на 28 000
лв., до който размер искът като основателен следва да бъде уважен. В останалата
част над посочената сума претенцията следва да се отхвърли.
Законната
лихва върху обезщетениято се дължи от датата на увреждането- чл.84,ал.2 от ЗЗД,
поради което и съгласно чл.429, ал.2 и ал.3 от КЗ застрахователят също дължи
заплащането на лихва върху дължимото обезщетение от датата на уведомяване. В
случая лихвата се претендира от един по- късен момент- 19.08.2018 г., поради
което от този момент следва да се присъди законната лихва върху обезщетението.
Разноските по делото
следва да бъдат определени по правилата на чл.78 от ГПК. Ищецът е освободен от
заплащането на държавни такса и разноски за производството. Същият е бил
представляван от адвокат безплатно, поради което в полза на процесуалния му
представител на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да се присъди адв. възнаграждение в размер на 1370 лв.
Ответникът има право на
разноски съобразно отхвърлената част от претенцията или сумата в размер на 2330
лв.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РОС дължимата държавна такса и разноските,
платени от БС.
По изложените
съображения Р.нският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.“, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.“ Св.С.“ 7, ет.5 да заплати на Р.И.М., ЕГН ********** *** по банкова сметка ***: *****, BIC: ***Д сумата в размер на
28 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за причинени неимуществени
вреди и сумата в размер на 207 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.08.2018 г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
останалата му част над сумата от 28 000
лв. до размер на 80 000 лв., както и искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди над сумата от 207 лв. до размер на 235.42 лв.
ОСЪЖДА З.“, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.“ Св.С.“ 7, ет.5 да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв.Я.Д.Д., ЕГН ********** *** сумата
в размер на 1370 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.“, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.“ Св.С.“ 7, ет.5 да заплати да заплати по сметка на Р.нския
окръжен съд държавна такса в размер на 1129.42 лв. и разноски в размер на 397.50
лв., платени от БС.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: