РЕШЕНИЕ
Номер 306 24.11.2023 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти състав, на седми ноември две хиляди двадесет
и трета година в публично заседание в състав:
СЪДИЯ: Д. Калоянова
при секретаря Галина
Кунчева като разгледа докладваното от съдия
Калоянова административно дело номер 311
по описа за 2022 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145
и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на И.К.Ч., ЕГН **********, с адрес *** против
Заповед № РД-**8/16.06.2022 г., издадена от кмета на Община В.. С обжалваната
заповед е одобрен подробен устройствен план (ПУП) – изменение на план за
регулация (ИПР) на УПИ ІХ-143 в кв. 31 по Кадастралния и регулационен план на
гр. В., както следва: дворищно-регулационните граници на УПИ IX-2042 се провеждат по имотните
граници на ПИ 2042, одобрени със Заповед № 566/26.09.2016 г. на Кмета на Община
В. и няма изменение на уличната регулация.
Иска се от съда да отмени обжалваната заповед
като постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и
материалния закон, в несъответствие с целта на закона и при липса на мотиви, като
се претендират разноски по делото. Ангажират се допълнителни доказателства,
включително съдебно-техническа експертиза. В съдебно заседание жалбоподателят явява
лично и с надлежно упълномощен процесуален представител - адв. Ст. Л.,***,
който поддържа жалбата на основания, изложени в нея и претендира разноски по
представен списък.
По делото е представено Удостоверение за
идентичност на лице с различни имена, издадено служебно от Община В. на
05.07.2022 г., съгласно което И.К.Ч., И. И. Ч. и И. И. Ч. са имена на едно и
също лице, ЕГН **********.***, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява, не ангажира становище по оспорването.
Заинтересованите
страни Т.Й.Д., ЕГН **********; Х.И.Х., ЕГН ********** и Ф.А.Х., ЕГН **********;
всички с административен адрес гр. В., ул. „Х. К.“ № ** и всички със съдебен
адрес *** се представляват в процеса от адв. Д.К.Д.,*** и адв. Д.Ж.Ж.,***.
Представен е писмен отговор вх. № 5152/22.12.2022 г., в който изразяват становище
за законосъобразност на оспорената заповед като издадена при спазване на
административно процесуалните правила, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона. Независимо от отдалечеността във времето,
представения писмен отговор се оспорва. Иска се жалбата срещу процесната
заповед да бъде отхвърлена като неоснователна, както и да им бъдат присъдени
направените в настоящото съдебно производство разноски.
С Определение
№ 488/22.05.2023 г., постановено по настоящото дело, съдът, на основание чл.
19, ал. 4 от АПК съдът е оставил жалбата и е прекратил производство поради
липсата на правен интерес у Ч.. След проведено касационно обжалване, с
Определение № 8936/27.09.2023 г., постановено по адм. д. № 8493/2023 г., състав
на Второ отделение на ВАС е отменил обжалваното първоинстанционно определение и
е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съгласно чл.
224 от АПК Указанията на Върховния административен съд по
тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното
разглеждане на делото. В този смисъл, съдът е задължен да приеме, че жалбоподателят
има правен интерес от оспорване, поради което следва да се произнесе относно
законосъобразността на атакувания административен акт.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
В
административната преписка е наличен Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 93/30.04.1979 г. (л. 7), от който се установява, че С. Т. П., Т. К. К. И
Г. К. Г. (К.) продават на К. М. Х. и А. К. Х. „следния
си съсобствен имот: 460/1060 идеални части – четиристотин и шестдесет от хиляда
и шестдесет/ идеални части от ДВОРНО МЯСТО – цялото с пространство 1060/хиляда
и шестдесет/ кв.метра, неурегулирано, съставляващо ПАРЦЕЛ VІІ-1** /седем римско
тире сто четиридесет и едно арабско/ В КВАРТАЛ 33 /тридесет и три/ по плана на
гр.В., Русенско при раници: лица, А. А. А., И. Д. Я. и Ю. И. Д., з а е д н о с
МАСИВНАТА ЖИЛИЩНА СГРАДА и СЕЛСКОСТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, намиращи се в горното
дворно място от към страната на съседа А. А. А. …“
С
Нотариален акт № 18/25.02.1982 г. (л. 8), с който е осъществена
покупко-продажба на недвижим имот, И. Д. А. и А. М. А. продават на сина си Й.
И. Д. „ЕДНО ДВОРНО МЯСТО С ПОСТРОЕНА В НЕГО МАСИВВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, намираща се в град В., Р. окръг, с общо /застроено и незастроено/
пространство от 600 /шестстотин/ квадратни метра – неурегулирано, който имот
образува парцел номер VІІ-1**/седем римско на сто четиридесет и едно/в квартал
33 /тридесет и трети/, по плана на град В., Р. окръг, при граници: улица „Д.С.“
номер ** /*************/, А. К. Х., н-ци на Д. К. Я. и Й. И. Д., при която
продажба продавачът И. Д. А. запазва, в своя полза и в полза на съпругата си – А.
М. А. правото да живеят в къщата в избраната от тях стая, до края на живота им,
след което правото се погасява с тяхната смърт …“
В
Нотариален акт № 106/13.08.1996 г. (л. 6), е обективирана сделка –
покупко-продажба на недвижим имот, представляващ „ЕДНО
ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр. В., Р. област, цялото от 460 /четиристотин и
шестдесет/ кв. м., съставляващо сега по
плана на гр. В. неурегулиран ПАРЦЕЛ Х-143 /десети за имот пл.№ сто и
четиридесет и трети/ в квартал 31 /тридесет и първи/, при граници на цялото дворно място: улица,
н-ци на И. Д. А., н-ци на Д. К. Я. и А. А. А., ЗАЕДНО с построената върху
дворното място СТОПАНСКА СГРАДА…“.
Продавач е С. Х. М.,
а купувач И. И. Ч..
С
приложения по делото Нотариален акт № 181/30.12.1996 г. се доказва извършена
продажба, сключена между А. А. А. и А. М. А. (продавачи) и И. И. Ч. (купувач)
за недвижим имот, представляващ „ДВОРНО МЯСТО в гр.В.
обл.Русенска от 1190-хиляда сто и деветдесет квадратни метра представляващо
парцел ХІ-145 – единадесет римско за сто четиридесет и пет арабско в квартал
31-тридесет и първи по плана на гр.В. заедно с построената в него масивна
жилищна сграда и стопанска сграда при съседи на имот:улица,И. И. Ч.,н-ци на Д.
К. Я.,М. М. К.и н-ци на Я. Т. Д.….“
С
Разрешение № 55/10.10.2012 г. главният архитект на Община В., на основание чл.
147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, е разрешил на Х.И.Х., ЕГН **********, съобразно
представено и одобрено становище на 10.10.2012 г. от архитект, да построи лятна
кухня – шеста категория в УПИ ІХ-143, кв. 31 по плана на гр. В.. Разрешението
за строеж е влязло в сила на 25.10.2012 г.
Представено
е Генерално пълномощно от И.К.Ч., в полза на И. М. И., рег. № 6063/23.09.2013
г. на нотариус с рег. № 629 на Нотариалната камара на Република България.
От
Постановление № 6708/16.12.2013 г. на административния ръководител – Районен
прокурор на Районна прокуратура Русе се установява, че И.К.Ч. е сезирал
посочената прокуратура със сигнал за извършено престъпление от общ характер.
Описан е сигнала – съседа на Ч., Х. ***, незаконно заграбил част от собствения
на Ч. недвижим имот, което е извършено със съдействието на служителя на Отдел
„ГСУ" при Община В. Х. А. П.. Според сигнала посочения служител
неправомерно дал линия за граница между имотите им и разрешение за строеж на
постройки, попадащи в неговото дворно място. Ч. възразява срещу издаването на
Акт за непълноти (грешки) № I/17.01.2013 г., изготвен по време на отсьствието
му от страната. В резултат на извършената проверка е установено, че поради
отказа на Ч. да подпише посочения акт за непълноти/грешки, процедурата за
изменение е приключила с отказ. Направен е извод, че няма промяна на
съществуващото фактическо положение, като двата имота продължават да нямат
кадастрална граница. По тази причина е постановен отказ за образуване на
досъдебно производство.
След
проведено производство по Заявление вх. № 80Х-206-1/29.07.2016 г. на Х.И.Х.
(придружено от необходимите документи), кмета на Община В. е издал Заповед №
566/26.09.2016 г., с която се одобрява поправка на кадастралните граници на ПИ
143, кв. 31 по плана на гр. В., Община В. по червените линии на графичната
част, съгласно представената разработка с искането, съдържаща ръчна скица,
теренна снимка и справочен регистър на координатите.
Представен
е Нотариален акт № 21/08.08.2017 г., с който Х.И.Х. и Ф.А.Х. даряват на Т.Й.Д.
следния свой собствен недвижим имот „1. Дворно място с площ 711 (седемстотин
и единадесет) квадратни метра, представляващо поземлен имот № 2042 (две хиляди
четиридесет и две) в квартал 31 (тридесет и едно), заедно с построените в това
дворно място една жилищна сграда с площ от 59 (петдесет и девет) квадратни
метра, втора жилищна сграда с площ от 29 (двадесет и девет) квадратни метра и
трета жилищна сграда с площ от 27 (двадесет и седем) квадратни метра при
граници: имот № 144, имот № 145, имот 2043 и от една страна улица. 2. Дарителите си запазват правото на
собственост върху жилищна сграда – лятна кухня с площ от 40 (четиридесет)
квадратни метра, построена в това дворно място и правото да ползват целия имот
до края на живота си…“
Представено
е пълномощно (генерално по съдържание) от Т.Й.Д. в полза на Х.И.Х., рег. №
447/05.08.2021 г., издадено от секретаря на Община В..
Налична
е Скица № 547/06.08.2021 г., издадена от отдел „Устройство на територията“,
Община В. за имот № 602.2042 по Кадастралния план на гр. В., одобрен със Заповед
№ 566/26.09.2016 г. на кмета на Община В., като имота е с площ 711 кв.м. и е
собственост на Т.Й.Д. съгласно Нотариален акт за дарение № 21/08.08.2017 г.
Т.Й.Д.
е сезирал главния архитект на Община В. със Заявление вх. №
УТ-3032-20/18.08.2021 г. за одобряване на ПУП и ИРП на основание чл. 124, ал. 3
и чл. 1**, ал. 3 от ЗУТ. В заявлението са попълнени само данни за Д. и не е
посочено нито какво се иска, нито какви документи са приложени.
Във
връзка с посоченото заявление, в административната преписка е наличен проект за
обект „ПУП - изменение на план за регулация на УПИ ІХ-143, кв.
31, ул. Х. К. № **, гр. В., общ. В., обл. Русе. ФАЗА: ПУП“, изготвен през 2021 г. от проектант
с пълна проектанска правоспособност. Приложена е Мотивирана обосновка, съгласно
която изработката на ПУП се извършва на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 и § 8,
ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ във връзка с чл. 1**а, ал. 1 от ЗУТ. Целта на ПУП е
вътрешните регулационни линии на УПИ ІХ-143, кв. 31 да бъдат поставени в
съответствие със съществуващите граници на ПИ 2042. Посочено е, че имотните
граници на ПИ 2042 са конкретизирани и попълнени в Кадастралния план на гр. В.
със Заповед за изменение № 566/26.09.2016 г. на кмета на Община В.. Записано е
още, че уличната регулация е приложена и предназначението на ПУП е да остане
„за жилищно строителство“. Към проекта са представени още обяснителна записка;
координатен регистър на трасировъчните данни за чупките на УПИ ІХ-2042, кв. 31;
регулационен план; трасировъчен план на
ПУП-ИПР; доказателства, че имотът е електрифициран и водоснабден; както и
доказателства за правоспособността на проектанта.
На
10.11.2021 г. главният архитект на Община В. е представил Становище (без
регистрационен номер) до кмета на общината, с което отказва одобряването на
посочения ПУП-ИПР. Като се позовава на Нотариални актове № 93/30.03.1979 г.; №
93/30.03.1979 г. (неприложен по делото); № 18/25.02.1982 г. и № 106/13.08.1996
г., главният архитект е посочил, че към преписката (има се предвид заявлението
от 18.08.2021 г.) не са представени документи за реално разделяне на
съсобствеността на дворно място, цялото с пространство 1 060 кв.м.,
неурегулирано, съставляващо парцел VІІ-1** в квартал 33 по плана на гр. В.. Сочи
се още, че към датата на изготвяне на становището този имот е в режим на
съсобственост.
Във
връзка със заявлението, с което е бил сезиран, кметът на Община В. е постановил
Заповед № РД-950/12.11.2021 г., с която отказва да одобри представения проект
за ПУП – ИПР на УПИ ІХ-143, квартал 31 по Кадастралния план на гр. В.. В
мотивната част на заповедта изцяло е препредадено съдържанието на становището
на главния архитект от 10.11.2021 г. Заповедта е връчена лично на Х.И.Х. на
12.11.2021 г., видно от направеното отбелязване върху същата.
С
писмо изх. № 80-00-951-002/12.11.2021 г. кметът на общината е отговорил на
жалбата на Ч. (неприложена по делото) относно заявлението, подадено от Д., като
съдържанието на писмото е идентично със становището на главния архитект на
общината от 10.11.2021 г.
От
доказателствата по делото се установява, че Т.Й.Д., Х.И.Х. и Ф.А.Х. са
обжалвали отказа за одобрение на ПУП-ИПР, обективиран в Заповед № РД-950/12.11.2021
г. на кмета на Община В. по съдебен ред, като е образувано адм. д. № 717/2021
г. на Административен съд - Русе.
Съдебното производство е приключило с Решение № 8/21.04.2022 г., с което съдът
е постановил следното: отменил е обжалваната заповед; върнал е
административната преписка на административния орган – кмет на Община В. за
ново произнасяне по заявление вх. № УТ-3032-20/18.08.2021 г. на Т.Й.Д. ***, при
спазване указанията на съда, във връзка с тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на същото решение и е осъдил общината да заплати разноски на
жалбоподателите. В мотивната част на решението изрично е посочено, че
административният следва да изиска отстраняване на нередовностите на подаденото
до него заявление (чл. 30, ал. 2 от АПК), като се уточни предметът на искането;
страните в производството – лицата, заявители по смисъла на чл. 1**, ал. 1 от ЗУТ. След това, при редовно и допустимо искане, административният орган дължи
произнасяне по заявлението, съобразно уточнения му предмет, като преди това на
основание чл. ** от АПК е длъжен да изясни служебно всички обстоятелства,
относими към съдържанието на акта, чието издаване се иска.
В
изпълнение на посоченото съдебно решение, с писмо изх. № 80-00-571/ 20.05.2022
г., главният архитект на общината е дал на Д., Х. и Х. указания в 7-дневен срок
да уточнят предмета на искането си относно процедурата, която желаят да се
проведе (чл. 1** или чл. 1**а от ЗУТ); да опишат представените документи и уточнят
от кое име е подадено заявлението. Указанието е връчено на Д. на 23.05.2022 г.
Представено
е пълномощно от Т.Й.Д. в полза на Х.И.Х., рег. № 740/20.05.2022 г. на нотариус
с рег. № 630 на Нотариалната камара на Република България.
Д.,
Х. и Х. са представили Заявление вх. № ТУ-2117-17/ 23.05.2023 г. (вх. №
80-00-571.001/23.05.2022 г. на Община В.), с което изпълняват дадените им от
главния архитект указания. Посочват, че предмета на искането е реализиране на
процедура по чл. 1**а от ЗУТ; описват представените с предходното заявление
документи; посочват, че съгласно чл. 131, ал. 1 от ЗУТ те тримата са
заинтересовани лица, както и че предходното заявление е подписано от Х.И.Х..
Описват съдържанието на Нотариален акт за дарение № 21/08.08.2017 г.
С
Протокол № 7 за проведено заседание на 25.05.2022 г. на Общински експертен
съвет по устройство на територията на Община В. е прието единодушно решение по
т. 1 от дневния ред, с което се приема проекта на ПУП-ИПР на УПИ ІХ-143 в
квартал 31 по плана на гр. В., представен от Д., Х. и Х..
В
резултат на проведеното административно производство, кметът на Община В. е
издал Заповед № РД-**5/16.06.2022 г., с която на основание чл. 44, ал. 2 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА); чл. 134,
ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 1**а от ЗУТ и Протокол № 07/25.05.2022 г. на
Общински експертен съвет по устройство на територията, е одобрил представения
проект за ПУП - ИПР на УПИ ІХ-143 в кв. 31 по Кадастралния и регулационен план
на гр. В., община В., област Русе, както следва:
ü дворищно-регулационните
граници на УПИ IX-2042 се провеждат по имотните граници на ПИ 2042, одобрени
със Заповед № 566/26.09.2016 г. на Кмета на Община В.;
ü няма
изменение на уличната регулация.
Посочено е, че измененията са
отразени със зелен цвят в графичната част, която е неразделна част от
заповедта.
Заповедта
е обявена на посочените в таблицата лица, както следва:
|
лист от преписката |
заинтересовано лице |
писмо от Община В. |
известие за доставяне ИД PS 7080… |
дата връчване |
|
|
изх. № |
дата |
||||
|
|
И.К.Ч., получено от неговия брат |
80-00-749 |
17.06.2022 |
001Z0R N |
23.06.2022 |
|
|
Р. Д. Ю., получено лично |
80-00-748 |
17.06.2022 |
001Z0S O |
23.06.2022 |
|
|
С. А. Ю., наследник на А. Х. Ю. |
80-00-747 |
17.06.2022 |
001Z0Q M |
неполучено, в чужбина |
|
|
С. А. Ю., наследник на А. Х. Ю. |
80-00-746 |
17.06.2022 |
001Z0P L |
неполучено, в чужбина |
|
|
Н. А. Ю., наследник на А. Х. Ю. |
80-00-745 |
17.06.2022 |
001Z0О К |
няма данни |
На основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ за
заповедта е публикувано обявление на интернет страницата на Община В. на
17.06.2022 г.
На
27.06.2022 г. на интернет страницата на Община В., на основание чл. 18а, ал. 10
от АПК е публикувано Съобщение № 27, с което Н. А. Ю., наследник
на А. Х. Ю. е уведомена за издаването на заповедта. Представени са
доказателства за поставяне на съобщението и на адреса по местоживеене на
лицето.
Срещу заповедта е
подадена жалба вх. № 80-00-812/27.06.2022 г. от И. М. И. като баща на И.К.Ч. и
упълномощено от него лице. В жалбата се възразява срещу издадената заповед и се
посочва, че жалбоподателя не е съгласен да се предприемат строителни дейности.
Твърди се незаконност на започнатото строителство и се иска извършване на
проверка.
С писмо изх. № 80-00-812-001/30.06.2022
г., кметът на Община В. е уведомил Ч., че подадената жалба на 27.06.2022 г. е
нередовна. Посочено е в писмото, че ако се обжалва Заповед № РД-**5/16.06.2022
г., адресат на жалбата следва да бъде Административен съд – Русе, както и че
жалбата не отговаряна изискванията на АПК. На лицето е предоставен срок до
07.07.2022 г. да отстрани установените нередности.
Недоволен от постановената заповед, Ч.
обжалва същата в настоящото производство с оплаквания за съществено засягане на
неговите имуществени интереси; като постановена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материално правни
норми и в несъответствие с целта на закона, както и при липса на мотиви. Сочи
се в жалбата, че Ч. е собственик на два недвижими имота – парцел ХІ-145 и парцел „Х-143-2043“, и двата в квартал 31 по плана на гр. В..
Неговият имот „Х-143-2043“
е съседен на имот УПИ ІХ-2042, предмет на обжалваната заповед. Ч. твърди, че в
неговия имот „Х-143-2043“
съществува малка стопанска постройка, останала от времето, когато имотите не са
били разделени и която се ползва от Т.Д.. Изразява твърдение, че Д. бил
придобил имота с учредено право на ползване на постройката, но последната е
собственост на Ч., която той е придобил при покупката на имота, обективирана в
Нотариален акт № 106/1996 г. Описва как е започнал строителство в посочения
имот, как се е наложило да премести основите на отстояние три метра и как
строителството не е продължило, тъй като Ч. е заминал за А.. Счита, че с
направената по искане на Х.И.Х. поправка на кадастралните граници спорът между
страните не се решава. Твърди, че посочените правни основания за издаването на
обжалваната заповед не са юридически факти, които обосновават изменението.
Според жалбоподателя „С одобреното със Заповедта изменение на
плана за регулация на УПИ IX-143,в кв.31 по плана на гр.В. в действителност се
навлиза в част от притежавания от мен ПИ Х1-145,който не е съседен на IX-I4.3
собственост на Д. и не е предмет на административното производство и на ПУП,без
за това да има някакво правно основание. По този начин обаче границите на
другият ми собствен парцел-Х143, 2043, съседен на парцела на Д. IX - 143 -2042
се изместват към имот XI-145,като стопанската постройка остава в парцела на Д..“
Като приложение към жалбата освен нотариалните
актове, вече посочени от съда, са приложени и следните писмени доказателства
(съгласно описанието в жалбата):
ü Скица
№ 706/05.07.2022 г. за имот XI-145, собственост на И.Ч..
ü Скица
№ 705/05.07.2022 г. за имот X-143,2043, собственост на И.Ч..
ü Скица
№ 705/05.07.2022 г. „отразяваща навлизането на границата в имот
XI-145 след новата регулация“.
ü
Скица от 06.07.2022 г. „отразяваща
първоначалния вид на имот XI-145 /преди изменението/“.
ü
„Скица-проект от 06.07 2022 год. от
инж.Ф. на имот Х-143, 2043.съобразена с Нот.акт за собственост при която
спонаската постройка попада в чертите на собственият ми имот/“.
ü
„Геодезична снимка от инж.Ф.“.
ü
„Заповед на ИД АГКК София“.
С
Определение № 20/26.09.2022 г. първоначалният съдия-докладчик е оставил жалбата
без разглеждане на основание чл. 159, т. 5 от АПК като просрочена и
производството по делото е прекратено. След проведено касационно обжалване, с
Определение № 10392/16.11.2022 г. по адм. д. № 10094/2022 г. на ВАС,
обжалваното определение е отменено и делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Заинтересованите
страни Т.Й.Д., Х.И.Х. и Ф.А.Х. са представили писмен отговор вх. №
5152/22.12.2022 г. В отговора процесуалните представители на страните са изложили
подробни съображения относно законосъобразността на оспорената заповед.
Изложени са аргументи във връзка с промяната на кадастралния план на гр. В.,
направена по искане на Х.И.Х., като е посочена връзка с обжалваната заповед. Представени
са разсъждения за приложимостта на § 8
от ПР на ЗУТ и § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ. Оспорва се твърдението на Ч. в
жалбата, че се навлиза в негов имот. Иска се от съда да потвърди обжалваната
заповед и присъди разноски в полза на заинтересованите страни.
Процесуалният
защитник на Ч. е представил писмено становище в първото по делото съдебно
заседание, в което твърди, че „… Фактическите твърдения на
жалбоподателя са, че при изменение на кадастралния план - Заповед №
566/26.06.2016 год. както и с одобряването на ПУП с обжалваната по делото
Заповед РД**5/16.06.2022 год. са допуснати нарушения на правилата за
обединяване на различни технически данни включително чрез геодезични измервания
и други предвидени от закона способи за измерване. Тези нарушения са
причина,чрез очертаването на новите дворищно регулационни граници по недопустим
начин да се навлезе в дворното място на жалбоподателя не с един кв.м.,а с близо
около 100 кв.м. в задната част на двора….“ Предявени са
искания по доказателствата – допускане на съдебно-техническа експертиза и
изискване на административната преписка за издаването на Заповед №
566/26.09.2016 г. „за да се
констатира дали подаденото писмено становище
на Ч. не представлява оспорване на ИАА- чл.147 от АПК и изпълнени ли са
изискванията на чл. 158 от АПК.“
В
изпълнение указанията на съда, с писмо вх. № 298/24.01.2023 г., кметът на
Община В. е представил административната преписка по издаване на Заповед №
566/26.09.2016 г.
По
делото е постъпило заключение вх. № 806/23.02.2023 г. по допуснатата от съда
съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е посочило, че със Заповед №
566/26.09.2016 г. на кмета на Община В. е одобрено изменение на кадастралния
план за ПИ 143 в кв. 31 по плана на гр. В.. С разработката (има се предвид
обжалваната заповед) се допълва кадастралния план с липсваща имотна граница. В
резултат се нанасят два нови имота в кв. 31, както следва: имот 2042 –
собственост на Х.И.Х. с площ 711 кв.м. и имот 2043 – собственост на И. И. Ч. с
площ 459 кв.м. Експертът е категоричен, че проектът за изменение на
регулационния план на УПИ IX-143 в кв. 31 привежда в съответствие с имотните
граници на ПИ 2042, одобрени със Заповед № 566/26.09.2016 г. на Кмета на Община
В.. Вещото лице Д. И. представя промените в хронологичен ред, като посочва, че в регулационен план,
одобрен със Заповед № 84/22.02.1985 г. и разписен лист към него, за процесния
имот 143 в кв. 31 са записани два парцела - за И. Д. А. (парцел IX - без
вписана площ) и за И. И. Ч. (парцел X с площ 460 кв. м.). На регулационния план
е нанесена само дворищно-регулационна граница, но не и имотна граница.
Нанесената със Заповед № 566/26.09.2016 г. на кмета на Община В. имотна граница
се различава от дворищно-регулационната граница между парцели IX-143 и Х-143 в
кв. 31. Посочва се още в заключението, че изменението на регулацията с
процесната заповед е съобразено и съответства на цитираната Заповед №
566/26.09.2016 г. за промяна (поправка) на кадастралната карта. Предвиденото
изменение на регулационния план на УПИ IX-143, в кв. 31 е по имотни граници на
ПИ 2042 в кв. 31. Направен е извод, че изменението на регулацията на УПИ IX-143
в кв. 31 по обжалваната заповед засяга УПИ Х-143, но не засяга ПИ 2043,
собственост на жалбоподателя Ч..
Във
връзка с постъпилото заключение от вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, процесуалният представител на жалбоподателя е
ангажирал писмено становище вх. № 1197/23.03.2023 г. Направен е извод, че
посоченото заключение не може да бъде прието в този вид, като причините за това
са незаконосъобразността на Заповед № 566/26.09.2016 г. на кмета на Община В.,
като в тази насока са изложени изключително подробни възражения
В
проведеното на 09.05.2023 г. съдебно заседание на въпроси на страните вещото
лице е посочило, че от обяснителната записка е ясно, че проектантът инж. Р. М. е
правила измервания на място като са използвана GPS технология, спазена е
инструкцията за измерване с GPS, изходили са от две точки с постоянни
координати известни и разликите, които са приложени в таблица за измервания
отговарят на изискванията за точност по чл. 18 от Закона за кадастъра и имотния
регистър. При другите приложени скици-предложения не е ясно инж. Доско Ф. какви
технологии е използвал, не са приложени точно измерванията, не се знае откъде е
тръгнал и дали е достигнал такава точност. По тези причини вещото лице не е
разглеждало допълнително скиците на инж. Ф. и не се е съобразило с тях, тъй
като вече има одобрена имотна граница и тя е предмет на заповедта от 2016 г. С
обжалваната по настоящото дело заповед просто се променя регулационната
граница, която да стане в съответствие с имотната, или на чертежа от
регулационния план да се променят сините линийки по зелените. На въпрос на адв.
Л., експертът посочва, че в експертизата не
е обсъждан въпроса с парцел ПИ XI-145, тъй като счита, че този имот не
се отнася към предмета на делото. Посоченият имот е собственост на жалбоподателя,
но е съседен на X-143, който е предмет на тази заповед.
След
изслушването на вещото лице, процесуалният представител на жалбоподателя е
възразил категорично срещу приемането на експертизата по причина, че не са
извършени фактически измервания на място. Адв. К., като процесуален
представител на заинтересованите страни, е направила изявление за приемане на
заключението на вещото лице.
При
новото разглеждане на делото страните не са ангажирали допълнителни
доказателства.
При
така изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно
чл. 168 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.
146.
Предмет на
обжалване е Заповед № РД-**5/16.06.2022 г., издадена от кмета на Община В., с
която на основание чл. 1**а от ЗУТ във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е
одобрен ПУП – ИПР на УПИ ІХ-143 в кв. 31 по Кадастралния и регулационен план на
гр. В.. С така одобрения план дворищно-регулационните граници на УПИ ІХ-2042 в кв. 31 по Кадастралния и регулационен план
на гр. В. се провеждат по имотните граници на ПИ 2042, одобрени със Заповед №
566/26.09.2016 г. на кмета на Община В..
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган – кмета на Община В., съгласно чл. 1**а,
ал. 5 във връзка с чл. 129, ал. 2 от ЗУТ. Компетентността на органа, постановил
административният акт, не е спорна между страните.
Спазена е
установената форма – ЗУТ не предвижда специална форма за одобряване на подробни
устройствени планове, поради което приложение намира общата разпоредба на чл.
59 от АПК. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими
реквизити, включително правни и фактически основания. Посочена е възможността
за обжалването й.
При служебната
проверка за законосъобразност, съдът не установи съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за
отмяна на обжалваната заповед. Съдът е изложил подробна фактическа обстановка,
от която не се установяват нарушения във връзка с издаването и връчването на
процесната заповед.
Настоящият
съдебен състав счита, че обжалваната заповед е издадена при правилно приложение
на материалния закон.
С обжалваната заповед е допуснато одобряване
на ПУП в процедура по чл. 1**а от ЗУТ. Посочената правна норма регламентира
процедура при изменение на влезли в сила подробни устройствени планове в
случаите, в които заинтересувани лица са само лицата, по чиято инициатива се
иска изменението. В конкретния случай тези лица са Д., Х. и Х..
Установено е, че регулационните
граници на ІХ-2042 в кв. 31 не съвпадат с кадастралните граници на ПИ 2042, одобрен със Заповед № 566/26.09.2016 г. на кмета
на Община В.. От съпоставката на приложения проект и одобрената
кадастрална карта за процесния имот се установява, че с одобреното изменение на
ПУП - ПР е постигнато съвпадение между кадастрални и регулационни граници.
При
така установените по делото факти и обстоятелства, изменението в регулацията е с правно основание чл.
134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ,
съгласно която разпоредба влезлият в сила подробен устройствен план се изменя,
когато е налице одобрено по надлежния ред изменение на кадастралния план, респ.
когато се одобри или измени кадастралната карта в урегулирана територия, в
резултат на което имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с
регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта,
използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. Целта на
изменението на ПУП - ПР е привеждане на регулационните граници в съответствие с
имотните.
При наличие на
влязла в сила кадастрална карта от 2016 г. и надлежно подадено заявление от Д.
като собственик на УПИ ІХ-143 в кв. 31, административният орган правилно е допуснал
изменение на регулационните линии по установените в кадастралната
карта имотни граници. Видно
от заключението на вещото лице, което съдът цени като обективно и
безпристрастно, в площта на имота на
жалбоподателя настъпва изменение от 1 кв.м., което е в рамките на
грешката на измерване. В този смисъл на практика твърденията на Ч., че неговия
имот е засегнат от допуснатото изменение остават недоказани, което от своя
страна налага извода, че за Ч. не е налице правен интерес от обжалване на Заповед № РД-**5/16.06.2022 г.,
издадена от кмета на Община В..
Доводите на жалбоподателя, свързани с неправилно
нанесена кадастрална граница между двата имота са относими в друго
производство, а именно по изменение на кадастралната карта, но не и при
преценката относно предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Дори да е допусната непълнота или грешка при
одобряване на кадастралната карта, административният орган е длъжен да съобрази
имотната граница така, както е отразена в нея и съобразно това да постави и
регулационната линия. Подаване на заявление от всички собственици на УПИ, чиито
граници се променят с оспорената заповед, респ. изразяване на съгласие от тяхна
страна законът не изисква в хипотезата на процедираното по посочената правна
норма изменение. Доводите на жалбоподателя, свързани с оспорване на част от
собствеността върху процесното УПИ, са ирелевантни в настоящето производство. След
евентуално решаване на спора за собственост по исков ред и при одобряване на
ново изменение на кадастралната карта с корекция на установеното с влязлата в
сила през 2016
г. заповед положение на кадастралните граници, е допустимо изменение на плана
за регулация по същия ред.
В
съдебно заседание на 07.11.2023 г. жалбоподателят Ч. излага доводи по
съществото на спора, като едновременно с това ползва вече приложени по делото
писмени доказателства в голям формат за онагледяване на казуса. В изложените си
Ч. в нехронологичен ред обяснява различни факти, които според него са от
значение за разрешаване на казуса – например Заповед № 566 от септември 2016 г.
на бившия кмет на Община Вятово; молба на неговия съсед от 2013 г. за
разглеждане на кадастралните граници на имота; акт № 1 за кадастрални промени;
датата 18.09.2013 г. когато е отказал да се съгласи с посочените промени;
периода 1977-1979 година когато той не е собственик; придобиването на малкия
имот от 460 кв.м. едва 1996 г. с нотариален акт и друга житейска информация.
Съдът преценя тези факти като относими към вече многократно посочената като
влязла в сила Заповед № 566/26.09.2016 г. на кмета на Община В. относно
изменението на кадастралната карта, които са неотносими да изхода на делото.
В
защитната си пледоария процесуалният представител на жалбоподателя иска от съда
да разгледа всички доказателства по
делото, да отчетете анахронизма във въпросната скица от 2013 г., която става
основание за опорочаването на всички технически данни, които се оказват, че не
са истински според него и съда да уважи предявената жалба. Съдът в тази връзка
отново посочва, че сочената скица от 2013 г. не е от значение поради факта, че
измененията на кадастралната карта са влезли в сила.
Без
коментар следва да се остави изявлението на адв. Л. в същото съдебно заседание
„Считам
че многократно сме застъпили това становище, че държавата в лицето на
административния съд не може да игнорира наличието на един порок, който
опорочава следващи административни актове и така до безкрайност може да ги
опорочава, при което положение служебното начало не се съобразява и ми се
струва, че трябва да се пазим от твърде стеснителното тълкуване на нормите,
защото това е едно съдебно производство при субсидиарно прилагане на ГПК и
считам, че служебното начало е твърде категорично застъпено в процесуалния
закон за административните производства.“
При така
изложените мотиви съдът установява, че обжалваната заповед е законосъобразна и
предявената жалба от Ч. следва да се отхвърли.
По делото
искане за присъждане на разноски е заявено от процесуалните представители на заинтересованите
страни. Като съобрази изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК,
съдът намира следното: На л. 39 от делото е налично пълномощно от
заинтересованата страна Д. в полза на адв. Ж. и адв. Д., в което не е уговорено
заплащане на извършеното процесуално представителство. По тази причина следва,
че разноски в полза на Д. не се следват. На л. 38 от делото е представено пълномощно
от Х.И.Х. и Ф.А.Х. в полза на адв. Ж. и адв. Д., като в Договор за правна
защита и съдействие № 018839/ 16.12.2022 г. е посочено, че същите са заплатили възнаграждение
общо на двамата адвокати в размер на 1 250,00 лева. Тъй като страните имат
право в съдебното производство да претендират разноски само за един адвокат и в
представения договор не е разграничено какво е възнаграждението поотделно за адв.
Ж. и за адв. Д., съдът счита, че на всяка от тях е заплатено възнаграждение в размер на 625,00
лева. По причина, че вече посочения договор е изготвен от името на Х.И.Х. и Ф.А.Х.
общо като клиенти, следва че съдът трябва да осъди Ч. да заплати на тези две
заинтересовани страни общо 625 лева възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Административен съд – Русе,
четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.К.Ч., ЕГН **********, с
адрес *** против Заповед № РД-**8/16.06.2022 г., издадена от кмета на Община В..
ОСЪЖДА И.К.Ч., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на Х.И.Х., ЕГН ********** и Ф.А.Х., ЕГН ********** възнаграждение за
един адвокат общо в размер на 625,00 (шестстотин двадесет и пет) лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен
срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд на
Република България.
СЪДИЯ: