№ 1821
гр. Варна, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. П..
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. П.. Въззивно гражданско дело №
20213100502249 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Т. Л. М. и М. ЛЮБ.
М. чрез процесуалния им представител адвокат К.А. срещу решение № 262249 от 13.07.2021
г., постановено по гр.д.№ 15980 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, петдесет и
първи състав, с което е определен на основание член 128, алинея 1 от Семейния кодекс /СК/
мерки на лични отношения на бабата Т. Л. М. и дядото М. ЛЮБ. М. с техните внуци М. Г.Л.
и Е. Г.Л.а - деца на сина им Г. М. ЛЮБ. и М. Д. Н., както следва: всяка четна седмица от
всеки месец, от началото на календарната година от 18,00 часа в петък до 18,00 часа в
неделя с преспИ.е, както и една седмица през лятната ваканция, когато майката не е в
платен годишен отпуск, считано от 9,00 часа на първия ден до 16,00 часа на последния ден
от седмицата с преспИ.е, съвместно с бащата Г. М. ЛЮБ. и в част от времето, включено в
определения му режим на лични отношения с децата съгласно влязлото в сила решение №
260544 от 06.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 15981/2019 г. по описа на Районен съд -
Варна, като за осъществяване на режима на лични отношения бабата и дядото се задължават
да вземат децата от дома на майката и да ги връщат обратно там.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението, като се твърди, че съдът не е обсъдил и анализирал в цялост представените
доказателства, което е довело до погрешни правни изводи. Излагат, че определения режим
не следва да съвпада с този на бащата, защото дори на него не му е достатъчно времето,
като същевременно сочат, че бащата работи на кораб под чужд флаг и работните му
конктракти са по няколко месеца, поради което режимът на лични отношения на бащата с
децата не се осъществява в пълен обем и те искат да го заместят по времето, когато отсъства
от страната. Иска се отмяна на решението и да бъде определено, когато синът им Г.Л. не е в
1
страната, бабата и дядото да упражняват неговия режим на лични отношения с децата, а
също така от 10 часа на първи август до 18 часа на двадесети август.
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който
въззивната жалба се оспорва и се желае потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно. Излага се, че не са наведени някакви конкретни доводи за
незаконосъобразност и неправилност на решението, а отделно от това – изложените
оплаквания са противоречиви.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излага, че молителите Т. Л. М. и М. ЛЮБ. М. са родители на
ответника Г.Л., който е бивш съпруг на ответницата М. К. и от брака си последните имат две
деца - М., роден на *** г., и Е., родена на *** г. С решението за развод от 2018 г.
упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на майката, а
на бащата – определен режим на лични отношения с тях. Молителите излагат, че синът им
пътува под чужд флаг, като работните му договори са с продължителност от по няколко
месеца и той осъществява контакти с децата само, когато е в страната. Майката осуетява
всяка възможност за контакт между децата и техните баба и дядо по бащина линия при
отсъствието на бащата, включително и телефонните разговори помежду им. Така
молителите могат да общуват с техните внуци само по време на режима на лични отношения
на бащата, което считат за недостатъчно, особено с оглед силната им емоционална връзка с
децата. Бабата и дядото по бащина линия твърдят да са пример за добри семейни
отношения, в добро здравословно състояние, трудово ангажирани и да разполагат със
собствено жилище с подходящи условия за отглеждане на децата при евентуалното им
пребиваване там. Молят за определяне на режим на лични отношения с децата, който при
отсъствие на бащата от страната да включва по един ден с преспИ.е всяка седмица от
месеца, по един ден с преспИ.е на рождения ден на всяко от децата и за рождения ден на
бащата, както и няколко дни с преспИ.е всяка година за пролетната и лятна ваканции на
децата и за Коледните и Великденски празници, а когато бащата е в страната – само
двадесет дни през лятната им ваканция. В съдебно заседание молителите лично уточняват,
че разполагат с жилище в град Варна и имат възможност да пътуват, съответно биха могли
да осъществяват срещите с децата по тяхното местоживеене.
В срока по член 131 от ГПК ответникът Г. М. ЛЮБ. е депозирал отговор, в който
излага становище за основателност на молбата. Потвърждава изложените от молителите
фактически твърдения относно невъзможността им да общуват с децата, когато той е извън
страната. Излага, че при упражнявания от него режим на лични отношения предпочита да
изкарва времето си с децата, без да го дели с родителите си, предвид ограничените му срещи
с Е. и М.. Поддържа, че децата обичат техните баба и дядо по бащина линия и имат
емоционална връзка с тях, която неминуемо ще бъде разрушена, ако бившата му съпруга
продължи да ограничава срещите помежду им.
В срока по член 131 от ГПК ответницата М.Д. К. е депозирала отговор, в който излага
становище за неоснователност на молбата. Оспорва изложените в нея фактически
твърдения. Поддържа, че родителите на бившия й съпруг никога не са одобрявали връзката
им, което се предало и на децата, от които молителите изобщо не са се интересували, нито
приемали за свои внуци, въпреки че нито тя, нито бившият й съпруг са ограничавали
срещите помежду им. Счита, че настоящото производство има чисто формален характер, тъй
2
като едновременно с него ответникът е завел срещу нея иск за разширяване на определения
му режим на лични отношения с децата, по който е образувано гр.д. № 15981/2019 г. по
описа на Районен съд - Варна, като намира, че при уважаването на този иск и на настоящата
молба тя на практика ще бъде лишена от упражняването на родителските права. Отделно
изтъква, че молителите не живеят във Варна и исканият от тях режим обективно не би могъл
да се осъществява. Оспорва твърденията да е препятствала срещите на молителите с децата,
като твърди, че такива не са се осъществявали, тъй като самите молители не са се
интересували от децата, нито са ги канили някога в техния дом в град П.. Оспорва също да е
налице емоционална връзка между децата и техните баба и дядо по бащина линия.
Поддържа, че последните се опитват да настройват сина им, както и децата, срещу нея. В
съдебно заседание ответницата твърди, че междувременно е сключила нов граждански брак.
Поддържа, че децата се страхуват от молителите и не искат да ходят при тях. В частност
излага, че при последната им среща през месец февруари 2021 г. молителите накарали
децата да се събличат пред тях чисто голи въпреки нежеланието на М. и Е., че ги
настройвали срещу новото й семейство, като им внушавали, че доведеният им баща е
причина за раздялата с родния, както и че дядото системно удря М. зад врата. В хода на
устните състезания изтъква, че измененият режим на бащата предвижда компенсаторни
мерки за времето, когато той не е в страната, както и че бабата по майчина линия също е
родена в началото на месец август, наред с молителите, и същата би била лишена от
възможност на вижда внуците си на празничния й ден, ако се определи исканият в молбата
режим за лятната ваканция. Счита, че е достатъчно режимът да включва срещи веднъж
месечно за по един ден с преспИ.е, а когато бащата не е в страната – два пъти месечно,
който режим моли да бъде в нечетните седмици.
Не се спори по следните факти:
1/ Че М.Д. К. и Г. М. ЛЮБ. са родители на децата М. Г.Л., роден на *** г., и Е. Г.Л.а,
родена на *** г.;
2/ Че Г. М. ЛЮБ. е син на молителите Т. Л. М. и М. ЛЮБ. М.
3/ Че родителите на децата са разведени, като родителските права по отношение на
двете деца са предоставени на майката, а на бащата е определен следният режим на лични
отношения: всяка четна седмица от всеки месец от началото на календарната година от 18
часа в петък до 08 часа в понеделник с приспИ.е при задължение на бащата да взема и връща
децата от дома на майката, респективно от и в училище през учебната година или от и в
детската градина; на рождените дни на децата - всяка четна година от 09 часа на съответния
ден до 10 часа на следващия ден с преспИ.е, а всяка нечетна година в деня следващ
конкретния рожден ден от 09 часа с преспИ.е до 10 часа на следващия ден при задължение
на бащата да взема и връща децата от дома на майката; на рождения ден на бащата от 09
часа до 09 часа на следващия ден с преспИ.е при задължение на бащата да взема и връща
децата от дома на майката; през пролетната ваканция от 10 часа на 01 април до 17 часа на 05
април с преспИ.е при задължение на бащата да взема и връща децата от дома на майката;
през великденски празници /официалните почивни дни/ - всяка четна година от 10 часа в
петък до 20,30 часа в събота с преспИ.е, а всяка нечетна година от 10 часа в неделя до 09
часа в понеделник с преспИ.е при задължение на бащата да взема и връща децата от дома на
майката; през коледната ваканция - всяка четна година от 10 часа на 23 декември до 22 часа
на 29 декември и всяка нечетна година от 10 часа на 29 декември до 22 часа на 03 януари с
преспИ.е при задължение на бащата да взема и връща децата от дома на майката; през лятна
ваканция - един месец, когато майката не е в платен годишен отпуск, считано от 09 часа в
първия ден до 16 часа до последния ден с приспИ.е при задължение на бащата да взема и
връща децата от дома на майката; два пъти годишно по десет дни, когато бащата се завръща
в страната от служебни пътувания, свързани с упражняваната от него трудова дейност, от 09
3
часа в първия ден до 16 часа в последния с преспИ.е при задължение на бащата да уведоми
майката предварително най-малко една седмица преди завръщането си и при задължение да
взема и върне децата от дома на майката;
4/ Че М.М. има завършено полувисше медицинско образование с придобита
специалност „фелдшер“ и работи по специалността в Център за спешна медицинска помощ -
П., където получава нетно месечно трудово възнаграждение над 1 000 лЕ.;
5/ Че Т.М. има завършено средно специално образование с придобита квалификация
„икономист-счетоводител“ и работи като касиер при „Български пощи“ ЕАД, ПС – П., с
основна месечна работна заплата от 570 лЕ.;
6/ Че молителите притежават два недвижими имота – апартамент в град П., придобит
през 1991 г., и ателие в град Варна, придобито през 2021 г., и отделно са титуляри на
учредено от сина им Г. М. пожизнено вещно право на ползване върху притежаваните от него
имоти в същите населени места;
7/ Че Г. М. полага труд като корабен механик при Служба „Морски флот – Бермуди“
ООД от месец декември 2010 г. при 200 работни дни годишно и 12 седмичен платен
годишен отпуск.
В доклада на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна е отразено, че при развода на
ответниците през 2018 г. упражняването на родителските права по отношение на децата М.
и Е. е предоставено на майката и същата ги отглежда в собственото й жилище във Варна,
както и че е сключила нов граждански брак, от който има трето дете. Пред социалния
работник майката е споделила възраженията си срещу искания режим на лични отношения,
според които бабата и дядото на децата по бащина линия никога не са я одобрявали и
уважавали като личност, че се опитват да настройват децата срещу нея и новото й
семейство, както и че не проявяват реален интерес и загриженост към внуците си.
Споделила е още, че при едно от гостуванията на децата в П. дядото е ударил М. с книга по
главата, при което се е скъсала дори нейна страница, последната възприета в това състояние
лично от социалния работник. Според доклада М. е записан в трети клас в частно средно
училище в комплекс „Камчия“ и всеки учебен ден пътува до там с организиран транспорт, а
Е. посещава детска градина в град Варна. При социалното проучване и проведената лична
среща с децата на 23.03.2021 г. те са разказали, че отдавна не са виждали баба си и дядо си
по бащина линия, както и че майка им не спира, нито възпрепятства срещите им с тях.
Детето М. е потвърдило пред социалния работник, че дядо му го е ударил с книга и
обяснило още, че баба му звъняла, но той не й вдигнал, понеже бил с приятели. Двете деца
са споделили, че когато баща им е в страната, той ги води при неговите родители в град П. и
прекарват хубаво там, както и че миналата година ходили заедно на почивка във Велинград.
Децата са разказали, че си играят с баба си по бащина линия и са описали дядо си като
строг. Същите единодушно са заявили, че не искат да се виждат с тях, когато баща им не е в
страната. В заключение ДСП-Варна изразява становище, според което в интерес на децата е
да общуват пълноценно с разширеното си семейство както по майчина, така и по бащина
линия, но контактите с бабата и дядото по бащина линия не следва да са за сметка на
времето, което децата ще прекарват с разширения семеен кръг на майката.
Според доклада на ДСП-П. Т. и М.М.и живеят самостоятелно в собствено жилище,
етаж от жилищна кооперация в града, което е посетено от социалния работник и възприето
от него като функционално и стилно обзаведено, с много добри хигиенно-битови условия и
създаден домашен уют, включително с обзаведена детска стая с две единични легла. При
проучването бабата и дядото по бащина линия са демонстрирали емоционална привързаност
към внуците си и желание да общуват с тях самостоятелно при отсъствие на бащата,
включително на територията на град Варна, където разполагат със собствено жилище и имат
възможност да пътуват, притежават леки автомобили и средства за покрИ.е на пътните
4
разходи. Същите са споделили пред социалния работник, че М. има вродено заболяване на
дясната ръка и леко наднормено тегло, поради което и в присъствие на бащата дядото, който
е медицински фелдшер, е направил измерване на кръвната захар на детето с глюкомер.
Споделили са още информация за режима на децата, съответен на тяхната възраст,
вкусовите им предпочитания, интереси и любими занимания, спорт, разходки, игри. Заявили
са също, че нямат комуникация с майката и избягват да говорят за нея в присъствието на
децата, като не са се изказвали негативно по отношение на нея и пред социалния работник,
но са изразили недоволство за това, че по техни виждания именно тя ограничава срещите им
с децата. Според заключителната част от доклада е налице конфликт между семейство М.и и
майката М.Н. във връзка с контактите на бабата и дядото по бащина линия с децата, който
неминуемо оказва влияние върху емоционалното състояние на страните и се предава на
децата. Затова според ДСП - П. бабата и дядото, които притежават повече житейски опит,
следва да проявят търпение и такт, за да преодолеят огорчението към майката и да направят
постъпки за възобновяване на нормалните и спокойни отношения с нея, включително да
общуват по въпросите, свързани с децата, за да се отглеждат те в благоприятна семейна
среда. Съгласно заключението родителите на децата следва да зачетат интереса и правото на
децата да имат контакт с бабата и дядото по бащина линия, а последните от своя страна – да
отчетат интереса на децата да израстват основно с родителите си, вкл. да са заедно с тях през
почивните дни, празници и ваканции, а само по тяхна преценка и съгласие част от времето
от ваканциите да бъде прекарвано при баба и дядо.
В производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Л. П.. /дъщеря на молителите и сестра на ответника Л./, П. П.в /съпруг на
свидетелката Л. П../, И. Н. /съпруг на ответницата/ и В. П. /майка на ответницата/. Л. П..
изяснява, че когато бащата вземе децата, цялото семейство се събира, за да общува с тях,
като последно са се виждали така в началото на месец септември 2020 г. Свидетелката
излага, че след това родителите й са искали да вземат децата за Коледните празници, но
майката не е отговорила на обаждането им в началото на декември 2020 г., а впоследствие е
разговаряла с тях по телефона на М. и отказала предложението. По данни на свидетелката
родителите й системно търсят децата на телефона на М. и отношенията им са нормални,
като М. има слабост към бабата, а Е. общува по-свободно и с двамата. П.в потвърждава, че
бабата и дядото искат да общуват с внуците си, но виждането става трудно, както и че
опитът им да прекарат заедно Коледните празници през 2020 г. е останал неуспешен. Също
така явства за привързаността на М. към бабата и нормалните му отношения с дядото.
Свидетелят излага, че не е му е известно бабата и дядото да наказват децата по някакъв
начин, нито дядото да е удрял М.. Споделя, че те не се виждат в отсъствие на бащата. От
показанията на свидетеля И. Н. се установява, че той познава децата М. и Е. от месец
септември 2019 г., но прекарва почти цялото си лично време с тях, взема ги от училище и ги
прибира вкъщи. Свидетелят твърди, че и двете деца са силно привързани към него и са му
разказвали как баба им и дядо им по бащина линия обиждат майка им и него, включително
го наричали пред тях „селянин“ и „дебел“, и изтъквали, че той не им е никакъв, а дядото
определял майка им като „варненска курва“. Излага, че М. не желае да разговаря с тях,
когато го търсят по телефона, с обяснение, че му досаждат, като отделно детето споделило,
че при една среща дядо му го ударил няколко пъти зад врата, понеже не го слушал, бил го и
с книга по главата и му взел кръв /според свидетеля заради наднорменото тегло на детето,
което родителите на бащата не одобрявали и му натяквали, че е дебело/. Разказва, че веднъж
Е. се е върнала от дома на баба си и дядо си разплакана, защото я накарали да се съблича
пред тях с цел да проверят дали има синини по тялото, тъй като водели срещу него дело за
домашно насилие, като това нейно поведение било записано от него на видеозапис,
представен по въпросното дело. Споделя, че децата многократно са били на почивки с баба
си и дядо си и майката по никакъв начин не препятства общуването помежду им, но
понякога децата не искат да ходят при тях. По негови данни такъв именно е бил случаят и за
5
Коледните празници на 2020 година, когато М. изрично отказал да им гостува. Началото на
същия месец декември се родила и сестричката им, която децата много обичали и не искали
да се отделят от нея. Според показанията на майката на ответницата децата се виждат рядко
с баба си и дядо си по бащина линия, като последните понякога ги търсят по телефона на М.
и той отговаря на обажданията, но не са идвали във Варна, нито са канили децата в дома им
в П.. Свидетелката твърди, че М. й е споделял нежеланието си да ходи там, както и че дядо
му го бие по главата и му е вземал кръв от пръста, без да му кажат защо. Според нея Е.
копира поведението на по-големия си брат и би гостувала на баба си и дядо си в случай че
М. също отиде, въпреки че се е оплаквала, че те искали да се облича пред тях след баня.
Свидетелката излага още, че по Коледа бабата и дядото се обадили на майката, но тя не им
отговорила, понеже тогава била в родилния дом. Впоследствие й написали електронно
писмо с изразено в него желание да видят децата за празника, обаче М. и Е. предпочели да
останат при майка си, доведения им баща и бебето. Твърди също, че често е чувала
молителите да обиждат дъщеря й, видяла как М.М. я избутал при влизане в съдебната зала.
Пред въззивната инстанция детето М. Г.Л. бе изслушано от състав на съда в
присъствието на психолог и социален работник от ДСП – Варна на основание член 15,
алинея 1 от ЗЗДт в защитена среда /тъй наречената „синя стая“/. Детето бе леко неспокойно,
прояви интерес към съдиите, говори освободено, изразява се с думи съобразно възрастта си.
Подготвено е от представителите на ДСП – Варна за изслушването, като заявява, че знае
защо го изслушват – баба му и дядо му искат повече време да е при тях. Заявява, че ходи при
баба си и дядо си един или два пъти в годината за един месец. Последно ходил при тях
лятото и оттогава не ги е виждал. Понякога му се обаждали по телефона, но рядко, само
един път му били звъннали от лятото. Обяснява, че ходят заедно със сестра му и баща му.
Споделя, че лятото били там месец и се чувствали добре при баба и дядо. Казва, че баща му,
бабата и дядото обиждали родителите на майка му. Твърдо заявява, че иска да ходи при тях,
но с баща си и не всеки месец. Също така разказва, че когато бил малък, в първи клас,
трудно четял и дядо му му се карал и го удрял; баба му и дядо му не го карали да прави
нещо, което не му харесва, има режим на ставане и хранене и какво да правят. Миналата
година му правили изследвания за Covid, не знае какво точно е било, боцнали му ръката с
някаква инжекция, взели му кръв. Не му харесва, че баба му и дядо му понякога са строги.
Разказва случка, когато сестра му ядяла и без да иска си изпуснала вилицата на земята и
дядото я ударил с ръката зад врата. Не намира това действие за нормално.
Съгласно член 128, алинея 1 от СК дядото и бабата могат да поискат от съда да
определи мерки за лични отношения с детето, ако това е в негов интерес. С тази разпоредба
е признато отделно право на бабата и дядото да поискат от съда да им определи мерки на
лични отношения с него. В тази връзка следва да бъде посочено, че отношенията между
внуци и баба и дядо са самостоятелна категория семейни отношения, отделни от връзката
дете – родители. Регламентираното от разпоредбата на член 128, алинея 1 от СК право на
въззивниците като баба и дядо на лични контакти с внуците им М. и Е. следва да бъде
съобразено с интереса на децата, като конкретно приложение на принципа за всестранна
защита на децата, който винаги трябва да е водещ. Семейният кодекс не съдържа легално
определение на понятието "интерес на детето". От тълкуването на разпоредбите на член 59,
алинея 4 от СК във връзка с член 124 и член 125 от СК се налага извода, че интересът на
детето е то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо,
умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за
съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание, който го подготвя за живота като
отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване
на личните му и имуществени права и интереси. Интересът на детето е винаги нещо
конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. В разпоредбите на § 1, точка 5 от ДР на
ЗЗДт е дефинирано съдържанието на понятието "най-добър интерес на детето", което налага
извод, че подходът следва да бъде индивидуален, ориентиран към съобразяване на
6
специфичните характеристики на конкретното дете - физически, психически и емоционални
особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и други. Поради това
настоящият състав на въззивния съд намира, че не следва да постановява решение,
ръководейки се от общите принципи, че интересът на всяко дете е да расте в нормална
семейна среда, като контактува и с роднините от майчина и бащина страна; че отчуждението
от дядо и баба не е в интерес на детето; че бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи
за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес; че утвърдените
родови отношения не трябва да бъдат прекъсвани при развод или при раздяла между
родителите на детето.
От свидетелските показания на водените от страните свидетели, които съдът кредитира
напълно, но при условията на член 172 от ГПК, отчитайки възможната им заинтересованост,
се установява, че децата нямат ясно изразен външен конфликт с техните баба и дядо по
бащина линия и не възразяват да общуват с тях в присъствието на бащата. Бабата и дядото
обаче се опитват да ги настройват срещу майката и новия й съпруг и да прилагат спрямо тях
методи на възпитание, които не се разбират и приемат от децата, а са и обективно
неприемливи. Особено негативно впечатление правят действията на молителите, свързани с
вземане на кръв за изследвания на М.. От каквито и подбуди да е направено това, то се явява
крайно недопустимо без съгласието на родителите, а и най-вече по начина, по който е
извършено, без никаква подготовка на детето и без обяснение защо се прави. Дори и детето
да е с наднормено тегло, каквото съдът не констатира при личния контакт с него, то това не
трябва да му се вменява във вина, нито да се третира по начин, обиден за него, а с
внимателен подход да се установи причината и да се вземат мерки. Способът, който са
избрали молителите, само би причинил допълнителни травми на детето, което определено
не е в негов интерес. Отделно от това недоумение предизвиква и твърде неадекватната
реакция на дядото по повод изпускането на прибор от Е. на земята по време на хранене. Не
се дава добър пример на децата и с негативното отношение на молителите към майката и
новото й семейство. Освен двамата свидетели – близки на ответницата -, за такова са
споделяли и самите деца, като това отношение дава негативно отражение върху психиката
на децата /М. се затваря в себе си, Е. плаче/, като е последвало външно негово проявление,
изразяващо се в отказ на децата за самостоятелно общуване с тези баба и дядо. Всяка от
страните показва нежелание да отстъпи от собствените си убеждения с цел нормални
контакти помежду им, които от своя страна биха осигурили спокойствието на децата и
правилното им развитие и възпитание. В случая е без значение какво е образованието на
молителите имат висше образование и тяхната материална обезпеченост, тъй като релЕ.нтни
за изхода на спора са конкретните описани по-горе критерии. Следва да се повтори, че
изходът на спора трябва да бъде разрешен в зависимост от конкретните обстоятелства и в
най-добрия интерес на детето, а не по принцип. Във всички случаи принудително
осъществяване на режим на лични отношения на децата с техните баба и дядо би довел до
нов стрес за тях. Децата са изправени пред конфликт на лоялност, който при настоящото
поведение на страните, би могъл да има сериозни негативни последици за психиката на М. и
Е..
Въпреки противоречията между страните, същите не спорят, че децата имат изградена
емоционална връзка както с майката и нейния разширен семеен кръг, така и с бащата и
неговите родители. Това обстоятелство се потвърждава и от извършените социални
проучвания и изготвените въз основа на тях подробни социални доклади, според които
молителите разполагат с необходимите нравствени качества за отглеждането на децата и
материални и битови условия за посрещане на техните нужди през времето, прекарвано с
тях. Въззивният съд счита, че на бабата и дядото по бащина линия и децата М. и Е. следва
да се даде възможност за утвърждаване на връзката между тях и да се преодолее създалата се
опасност от евентуално отчуждение помежду им. Запазването на връзката на децата с
техните баба и дядо по бащина линия кореспондира с интереса им да растат в нормална
7
семейна среда и да контактуват с разширеното си семейство. За да бъдат постигнати тези
цели обаче, както дядото, така и целият семеен кръг на децата следва да коригират
поведението си и да го променят по начин, че да охранят в М.ална степен интереса на
техните деца и внуци за сметка на собствените си убеждения.
Относно конкретния режим на контакти съдът трябва да отчете възрастта на децата /М.
е на десет години, а Е. на шест/; изградената силна емоционална връзка на децата с майката,
при която те живеят; установените им навици за обучение и почивка, изискващи тяхното
присъствие в делнични дни на територията на град Варна; общуването на М. и Е. с новото
им семейство. Също така следва да се съобрази, че бабата и дядото по бащина линия живеят
в друго отдалечено населено място – град П. -, където са трудово ангажирани, както и че
бащата има определен разширен режим на лични отношения и до момента е споделял
времето за срещи с децата с неговите родители. При съвкупна преценка на тези
обстоятелства, наред с преживените от децата негативни емоции в семейството на бащата и
изричното тяхно желание да се виждат с баба си и дядо си само, когато баща им е в
страната, съдът намира, че предпочитанието им следва да бъде зачетено и контактите между
децата и молителите да бъдат осъществявани съвместно с тези на бащата, когато той е в
страната, в рамките на определения му режим на лични отношения, а когато бащата
отсъства – от 10 часа до 18 часа в първата четна събота на всеки четен месец /февруари,
април, юни, август, октомври, декември/, както и една седмица през лятната ваканция,
когато майката не е в платен годишен отпуск, считано от 10 часа на първия ден до 18 часа на
последния ден от седмицата с преспИ.е, като за осъществяване на режима бабата и дядото се
задължават да вземат децата от дома на майката и да ги връщат обратно там.
С оглед на гореизложеното настоящият състав на въззивния съд намира, че
обжалваното решение следва да бъде отменено, като се постанови ново в посочения
смисъл.
По разноските
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение в делата по член 127, алинея 2 от СК. Това разрешение следва от характера на
производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно
родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно
споразумение. За разлика от исковото производство в него не се решава със сила на
пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати
и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация
на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в производството всяка страна
следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този
смисъл е и практиката на ВКС.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262249 от 13.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 15980 по описа
за 2019 г. на Районен съд – Варна, петдесет и първи състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
8
ОПРЕДЕЛЯ на основание член 128, алинея 1 от Семейния кодекс мерки на лични
отношения на Т. Л. М. ЕГН ********** и М. ЛЮБ. М. ЕГН **********, двамата с адрес в
***, с техните внуци М. Г.Л. ЕГН ********** и Е. Г.Л.а ЕГН ********** - деца на сина им
Г. М. ЛЮБ. ЕГН ********** - с адрес в г***, и М. Д. Н. ЕГН ********** с адрес в ***,
както следва: съвместно с бащата Г. М. ЛЮБ., когато той се намира на територията на
Република България, по времето, включено в определения му режим на лични отношения с
децата съгласно влязлото в сила решение № 260544 от 06.10.2020 г., постановено по гр.д.№
15981/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, а когато бащата отсъства от страната - от 10
часа до 18 часа в първата четна събота на всеки четен месец /февруари, април, юни, август,
октомври, декември/, както и една седмица през лятната ваканция, когато майката не е в
платен годишен отпуск, считано от 10 часа на първия ден до 18 часа на последния ден от
седмицата с преспИ.е, като за осъществяване на режима бабата и дядото се задължават да
вземат децата от дома на майката и да ги връщат обратно там.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9