№ 252
гр. Пазарджик, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Н. П.а
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. П.а Гражданско дело №
20225220104034 по описа за 2022 година
Предмет на производството са предявени от М. Г. С. ЕГН ********** от гр.
Пазарджик, ул. „Св. А** представлявана от АД „**и“ , чрез адв. Е. **а , със съдебен адрес :
гр. Пазарджик, ул. „П**, ** против ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК ЕИК **, със седалище и адрес
на управление : гр. Па** 2 представлявана от кмета т П., искове с правно основание чл. 49
ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумата в размер на
12000,00 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди; за сумата
239,78 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди , ведно със
законната лихва върху главниците от датата на увреждането съгласно чл. 84 ал.3 ЗЗД до
окончателното изплащане.
Твърденията на ищцата са, че на 21.02.2022 около 18,00 ч. в гр. Пазарджик при
движение в посока ул. „**в „ преди да достигне до заведението за бързо хранене,
непосредствено преди ъгъла на ул. „**в“, вървейки по тротоара, видяла , че срещу нея се
движат две жени. За да се размине, ищцата била принудена да слезе на уличното платно и
така да продължи да се движи по него още не повече от два – три метра. Тогава неочаквано
десният й крак попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на уличното платно с
широка около 50 см. и дълга около 20-30 см. в близост до кръгла ревизионна шахта, в
резултат на което получила травматични увреждания - счупване на външен латерален
малелус,закрито. Постъпила веднага в болнично заведение, където още на същата вечер й
била извършена оперативна интервенция с местна анестезия . В болничното заведение
пролежала до 25.02.2022, когато била изписана с епикриза и й бил издаден болничен лист за
35 дни неработоспособност. Изписано й било лекарство във връзка с повишения риск от
тромбози и на датата на първия указан контролен преглед била направена корекция на
1
гипсовата подложка и десния й крак отново бил гипсиран за още поне 35 дни. Твърди като
последица от инцидента да е претърпяла болки и страдания, в периода на лечение и
възстановяване била в невъзможност да се обслужва сама и зависима изцяло от грижите на
близките си, търпяла ограничения във възможността да извършва обичайните ежедневни и
домакински дейности, още повече , че жилището й се намирало на трети етаж на сграда без
асансьор и слизането й качването по стълбите представлявало за нея допълнителен стрес и
натоварване. Твърди се , че кракът на ищцата бил гипсиран общо 43 дни , след което й били
назначени рехабилитационни процедури. Твърди и понастоящем, че не е напълно
възстановена, тъй като има ограничен обем в движенията на увредения крак, изпитва болки
особено при рязка промяна на времето. Всичко това се отразило на психиката й , като в
резултат на изживения шок от злополуката, ищцата преживяла и негативни емоции, стрес и
уплаха от неочаквания и внезапен инцидент, имала проблеми със съня, често изпитвала
безпокойство, а неприятните спомени се връщали и към настоящия момент. Твърди също,
че във връзка с лечението е направила разходи за закупуване на медикаменти , медицински
такси и пр. касаещи лечението й на обща стойност от 239,78 лв.Претендира за обезщетяване
на вредите от страна на ответната община и за ангажиране отговорността й в хипотезата на
чл.49 ЗЗД поради неизпълнение от нейни служители на задълженията по чл.11 ал.1 ЗОбС ,
който вменява на общината задължение да управлява имотите и вещите общинска
собственост в интерес на населението и съобразно разпоредбите на закона с грижата на
добър стопанин. Претендира се и акцесорно вземане за лихва за забава върху посочените
главници , считано от датата на увреждането.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор , в който оспорва
исковете с доводи за недоказаност на увреждащото събитие и неговия механизъм, размера
на претърпените вреди, както и прекомерност на претенцията за неимуществени
вреди.Поддържа се и възражение , за съпричиняване от страна на ищцата. Сочат се
доказателства.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по
делото, намира от фактическа страна следното :
Анализът на събраните по делото писмени , гласни доказателства, както и приетото
заключение на СМЕ дават основание на съда да приеме за безспорно установено, че на
21.02.2022 г. около 18,00 ч. в гр. Пазарджик при движение в посока ул. „**в „ преди да
достигне до заведението за бързо хранене, непосредствено преди ъгъла на ул. „**в“,
вървейки по тротоара, ищцата е претърпяла инцидент, като слизайки на пътното платно при
разминаване с насрещно движещи се - неочаквано десният й крак попаднал в необезопасена
и несигнализирана дупка на уличното платно в близост до кръгла ревизионна шахта, в
резултат на което получила травматични увреждания - счупване на външен латерален
малелус,закрито.
По делото е представена служебна бележка / без номер и дата – л.38 / , издадена от
инж. Емилия Делирадева – гл. експерт в дирекция СТОС Община Пазарджик, според която
съгласно заложената програма относно управлението на уличното осветление в гр.
2
Пазарджик, на датата на инцидента – 21.02.2022 г. , уличното осветление се е включило в
18,30 ч.
От показанията на разпитаните по делото свидетели ** и ** , както и от приложения
по делото снимков материал , се установява , че на процесната дата инцидентът се случил
след 18,00 ч. в непосредствена близост до Градския пазар. Пред едно заведение за бързо
хранене тротоара бил зает , отвън имало пейки за хранене и за да се размине с две
преминаващи жени, ищцата стъпила от тротоара на пътното платно. Попаднала в
съществуваща на платното дупка в асфалта и си счупила глезена. Когато св. Барови отишли
на място за да й помогнат там заварили двете жени присъствали на инцидента , които се
опитвали да помогнат на ищцата. Ищцата не можела да си стъпва на крака и той бил силно
подут. Много я боляло. Качили я в автомобила си и я закарали в нейния дом , където я
посрещнал съпруга й .След това отсъствала от работа около 40 дни Св. ** твърди , че тя
снимала на другия ден дупката в настилката и снимковия материал е този приложен по
делото. Св. ** – съпруг на ищцата в показанията си установява, че на процесната дата
ищцата му се обадила по телефона и му съобщила за инцидента. След като техните приятели
я докарали с автомобила си , свидетелят закарал ищцата в спешното и там й направили
снимки и необходимите прегледи. След това били напътени към Ортопедичното отделение
и там се разбрало от направените снимки , че кракът е счупен. Ищцата останала в болницата
4- 5 дни. След като се прибрала в дома си обаче започнали нейните по-големи притеснения,
тъй като жилището им се намирало на 4 етаж в сграда без асансьор и така ищцата била
принудена да се изолира в дома си. Срещала трудности при придвижване с патерици и се
наложило да ползва проходилка. След време тежкия й гипс бил сменено с олекотен и това
улеснило придвижването й , но след 40-тия ден започнало възстановяването – физеотерапия.
Посещавали отделението по физеотерапия в Окръжна болница , което се намирало в мазето
на лечебното заведение и за ищцата също било трудно да се придвижи , тъй като се
изчаквало движението на асансьора. Съпругата му била с един бъбрек и поеманите от нея
обезболяващи влошили здравето й. Започнали да отичат краката й. Животът се преобърнал
изцяло. Преди правели неделни преходи в планината , а сега се чувствала стресирана и се
страхувала да се разхожда. Около шест месеца след инцидента правили сватба на техния син
и ищцата през цялото време не се чувствала конфортно , заради травмата си сменила
няколко чифта обувки.
От събраните по делото многобройни писмени доказателства и изисканата
медицинска документация, от свидетелски показания и заключението на вещо лице д-р Д.
И. П. по СМЕ се установява, че вследствие на произшествието ищцата е получила закрито
неразместено счупване на външен латерален малеолус на десен крак , което е наложило
гипсова имобилизация за 43 дни. Това е причинило трайно затруднение на движенията на
десен долен крайник. Освен това вещото лице посочва, че С. е получила и контузия на
лявото коляно по време на падането върху уличната настилка. Вещото лице е категорично,
че описаните телесни увреждания са в причинно- следствена връзка с процесния инцидент.
Контузията на лявата колянна става е причинило на пострадалата С. болка за около 7 дни от
3
датата на травмата, поради което й е предписана медикаментозна терапия – обезболяващи
при нужда и медикаменти забавящи кръвосъсирването. Възстановителният и оздравителен
процес е продължил около 2 месеца и е приключил към момента. Счупването на С. е
повлияло на ходенето и придвижването само за срока на временната нетрудоспособност.
Допустимо е да получава преходни болки в областта на счупването при промяна на
времето. Експертът заявява , че болките на ищцата са били най- силни около инвазивните /
оперативни / мероприятия, като впоследствие те постепенно са се редуцирали под
въздействието на изписаната и проведена терапия. Към настоящия момент активните
движения в глезенната става са в нормален обем, но най- вероятно ще има преходни
търпими болки при промяна на времето.
По делото е допусната съдебно- психологична експертиза , като според експерта С. ,
във връзка с претърпения инцидент ищцата С. е претърпяла силна болка, която й е
причинила страдание. Пак според заключението на експерта , страданието на този етап се
причинява от самия спомен за случилото се, тъй като ищцата все още изпитва страх от
неизвестността, който пък от своя страна завишава стойностите на нейната личностна и
ситуативна тревожност. Вещото лице дава заключение, че травматичната ситуация дава
своето отражение върху психическото и емоционално състояние и върху естествения
житейски ритъм, стайлинг и женственост. Вещото лице дава заключение, че на този етап
при ищцата С. все още има остатъчни елементи , свързани с психотравменото за нея
преживяване.
При тези фактически данни от правна страна съдът приема следното.
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД съдържа по императивен начин общата забрана да не
се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорността на причинителя да заплати
обезщетение, което на основание чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. По правило деликтната отговорност е лична и се
носи от този, който със своите противоправни действия или бездействия е причинил
вредите. Отклонение от това правило са чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД. Според първата норма този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при
или по повод изпълнението на тази работа, а според втората за вредите, произлезли от
каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се
намират. И в двата случая отговорността е обективна и безвиновна, като разликата е в
източника на вредите. Тази на възложителя по чл.49 ЗЗД е за чужди противоправни
действия, докато тази на собственика, респ. лицето упражняващо надзор по чл.50 ЗЗД
произтича от самата вещ.
В съдебната практика е изяснено /ППВС № 17/193г. и ППВС № 4/1975г./, че ако
вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при или по повод
изпълнение на възложена работа, отговорността пред увредения е за този, който е възложил
работата по чл.49 ЗЗД. В настоящия случай предмет на делото е именно отговорността на
ответната община по чл. 49 ЗЗД за репариране на имуществени и неимуществени вреди.
4
По делото не е спорно, че мястото на произшествието е улица с тротоар, която е
публична общинска собственост на ответната Община Пазарджик по чл.3, ал.3 и чл.8,
ал.3 ЗП във вр. с §6, т.6 от ДР на ЗДв.П. На основание чл.31 и чл.30, ал.4 ЗП общините са
задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските пътища, както и ремонт и
поддържане на подземните съоръжения тротоарите, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища
в границите на урбанизираните територии. Съгласно §1, т.12, 13 и 14 от ДР на ЗП
това включва дейности по полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна
нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита принадлежностите и
съоръженията , както и задължения за сигнализиране незабавно препятствията
по общинските пътища и улици, в тази част тротоари за пешеходно придвижвана, с
отстраняването им във възможно най-кратък срок-чл.167, ал.1 ЗДв.П и арг. от чл.3, ал.2
ЗДв.П. В качеството си на юридическо лице общината осъществява тези дейности чрез свои
служители и/или други лица, на които е възложила изпълнението им.
По делото не се твърди, а и доказателства не са ангажирани да са били изпълнени
дейности по ремонт и поддръжка на конкретния пътен участък или да е бил обозначен като
препятствие за безопасно преминаване. Не са събрани и доказателства, които да изключват
ищцата да е пострадала като последица от падане на улицата поради нарушената й цялост.
При горното съдът намира, че е налице основание за ангажиране гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответника на основание чл.49 ЗЗД, доколкото увреждането
на ищцата не се дължи на свойствата на общинския път, като вещ, а на виновното
неизпълнение /бездействие/ на служителите на общината на вменените със закон
задължения по ремонта и поддръжката му в изправност.
Свидетелите сочат, че произшествието се е отразило негативно на психиката на
ищцата. При злополуката тя била много уплашена, впоследствие отказвала да излиза,
затворила се в себе си, страхувала се от друг подобен инцидент, станала подтисната поради
състоянието си и обстоятелството, че е обгрижвана от друг, както и поради това, че не може
да започне работа, каквото възнамерявала да направи. Свидетелят ** твърди, че ищцата е без
един бъбрек и тази травма и изпитите от нея обезболяващи лекарства се отразили
допълнително на здравето й по негативен начин. Вещото лице С. също установява, че и към
настоящия момент ищцата не е преодоляла негативните емоции, които вече са свързани със
спомена от произшествието. И св. ** и ВЛ С. установяват, че преживяването е било силно
травматично за психиката на ищцата и се е отразило съществено върху нейния житейски
ритъм, начин на обличане и женственост.
Тези доказателства по безспорен начин установяват претърпени от ищцата болки и
страдания от травматичните увреждания. При определяне на техния размер съдът отчита
възрастта на ищцата /56 г. към деня на произшествието/; естеството и тежестта на
уврежданията, както и начина на получаването им-контузия с неразместено счупване на
глезена на десен крак и контузия на лявото коляно; сравнително продължителния лечебен
и възстановителен период-от около почти 2 месеца, през който на ищцата се наложило да
5
ползва отпуск по болест. Поради счупването на десен фибуларен малеолус – десният крак
е бил обездвижен и това създало в относително продължителен период затруднения при
обслужването и извършването на обикновени дейности от ежедневието, наложило
активното й подпомагане от близките. Налице е и негативно отражение в психичното и
емоционалното й състояние, промяна на начина й на живот , който до този момент е бил
активен. Поради това съдът приема за справедливо по чл.52 ЗЗД и съответно на
претърпените вреди обезщетение за неимуществени вреди от 7 000,00 лв., поради което
предявеният иск за неимуществени вреди следва да се уважи в този размер.
Неоснователно е възражението на отвтника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия – сочи се възможност инцидентът да е настъпил поради
нарушаване на правилата за движение,стъпвайки при разминаване от тротоара на уличното
платно- т.е. липсата на нормална житейска предпазливост при движение по улиците.
Действително - обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване – чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Приносът на увредения –
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но
всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен.
В настоящия конкретен случай обаче не може да се приеме, че излизането на
улицата и придвижването по тротоар, а след това при разминаване – стъпване на уличното
платно , чието поддържане по закон е вменено в задължение на ответника, отрича проявена
нормална дължима грижа за здравето и телесната цялост на пострадалия. Изцяло
хипотетични са разсъжденията на процесуалната защита на ответника , че ищцата е изцяло
отговорна за случилото се , тъй като по невнимание е ходила по уличното платно с
оформената дупка върху него . От показанията на свидетелите е видно, че действително се
касае до няколко метра движение по уличното платно в тъмната част от денонощието /
около 18,00 ч. през м. февруари/, тъй като се установява, че жените с които се е разминала
ищцата са първите притекли й се на помощ. По делото не са ангажирани доказателства,
които да опровергават тези показания. Съпричиняването има обективен характер и от
значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е
ирелевантно субективното отношение /вината/ на пострадалия – в този смисъл т. 7 от ППВС
№ 17/18.11.1963г. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си именно пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди – така
решение № 165/26.10.2010г. по гр.д. № 93/2010г. на ВКС, II ТО. Приносът на увредения -
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но
всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. Настоящият съдебен състав счита, че в
конкретния случай липсват както нормативни, така и общоприети правила, според които
пешеходец трябва да избира своя маршрут, съобразявайки се с потенциалния риск в
определен участък от него да е налице необезопасена и несигнализирана дупка, или да знае
6
на кое конкретно място може да има препятствие по пътя , което да е длъжен да избегне.
Такова задължение би било налице само в случай, че ответникът е предприел действия по
сигнализиране и обезопасяване на процесната дупка, доказателства за което не са събрани.
При установения механизъм на инцидента се налага извод, че по делото не се установи
поведение на ищцата, което обективно да е създало възможност за настъпване на инцидента
или , че пострадалата сама се е поставила в ситуация на повишен риск от увреждане. Няма
как да се приеме, че случайното стъпване на уличното платно е поведение, с което ищцата
е поела предвидим и реално очакван риск, или неоправдано го е игнорирала, поради което
и поради своята недоказаност възражението за съпричиняване на вредоносния резултат се
явява неоснователно.
Върху така определеното обезщетение на основание чл.84, ал.3 вр. чл.49 ЗЗД и чл.86
ЗЗД ответникът дължи заплащането на лихва за забава, която следва да се присъди считано
от датата на увреждането – 21.02.2022 г. до окончателното изплащане.
Обезщетението при деликт, включително в хипотезата на чл.49 ЗЗД, обхваща всички
вреди, които се намират в причинно-следствена връзка с увреждането-чл.51, ал.1 ЗЗД. Те
могат да бъдат както неимуществени, така и имуществени. Като доказателства по
настоящото дело са представени 14 бр. фискални бонове /стр.7-9/, от които се установяват
направени от ищцата разходи в следните размери : 23,20 лв. / платени на 25.02.2022 г. / с
основание „ потребителска такса по клинична пътека“ , сумата от 5,00 лв. платена на
28.03.2022 г. с основание на плащането „ ЛКК болничен „ и сумата от 5,00 лв. платени на
09.05.2022 г. с основание „ ЛКК болничен „ или общо за платена сума в размер на 33,20 лв.
Другите представени от ищцата касови бележки касаят парични средства платени в периода
от време, през който би следвало да е текло нейното възстановяване, но съдът не разполага
със специални познания за да прецени дали предписаните й медикаменти са за лечение на
травматичните й увреждания или последиците от тях или за закупуване на свързани с тях
материали или провеждане на клинични изследвания или разходи за процедури по
рехабилитация на увредения й десен крак. От друга страна липсват по делото
доказателства, от които съдът да направи обоснован извод , че тези разходи да са били
наложителни и свързани с провеждането на лечението и. Предвид това съдът намира за
доказано , че само посочената по горе сума от 33,20 лв. съставлява за ищцата доказана
имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване от ответника, поради което този иск също
подлежи на уважаване в този размер. Върху това обезщетение също следва да се присъди
законната лихва от датата на увреждането до изплащането.
Над посочените по-горе размери претенциите за присъждане на неимуществени и
имуществени вреди се явяват недоказани и поради това ще следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника
следва да се възложат направените от ищцата разноски съразмерно на уважената част от
исковите претенции. Ищцата чрез своят пълномощник е представила списък по чл. 80 ГПК с
приложени доказателства , както и платежни документи за внесени от нея разноски , които
7
са в общ размер от 3549,00 лв. След като се вземе предвид уважената част от исковите
претенции следва да бъдат присъдени в размер на 2039,71 лв. Ответникът също има
правото на разноски, като в настоящото производство тези разноски се изразяват само във
възнаграждение на юрисконсулт. На основание чл. 25 ал.1 във връзка с ал.2 от НЗПП съдът
определя разноски за това възнаграждение в размер на 300,00 лв., а съобразно отхвърлената
част от иска – в размер от 127,66 лв.
Водим от горното Пазарджишкият районен съд :
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК ЕИК **, със седалище и адрес на управление :
гр. Пазарджик, ** , да заплати на М. Г. С. ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „Св. А**
представлявана от АД „**и“ , чрез адв. Е. **а , със съдебен адрес : гр. Пазарджик, ул. „П**,
** сумата от 7000,00 лв. на основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие увреждане
настъпило на 21.02.2022 г. от падане в дупка на уличното платно при движение по ул.
„Градски пазар „ в посока ул. „Проф. **в“ в гр. Пазарджик и сумата в размер от 33,20 лв.
на основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в заплатени разходи за лечението/ медицински такси / , ведно със законната лихва върху
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от датата на увреждането –
21.02.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените искове над размера от 7000,00 лв. за обезщетението за неимуществени вреди до
претендирания размер от 12000,00 лв. и за обезщетението за имуществени вреди над
размера от 33,20 лв. до претендирания размер от 239,78 лв.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК ЕИК **, със седалище и адрес на управление :
гр. Па** 2 да заплати на М. Г. С. ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „Св. А**
представлявана от АД „**и“ , чрез адв. Е. **а , със съдебен адрес : гр. Пазарджик, ул. „П**,
**, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 2039,71 лв.
ОСЪЖДА М. Г. С. ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „Св. А** да заплати на
ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК ЕИК **, със седалище и адрес на управление : гр. Па** 2
сторените по делото разноски в размер от 127,66 лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Пазарджишки окръжен съд
от връчване препис на страните.
8
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9