Решение по дело №119/2018 на Административен съд - Ловеч

 

 

 

РЕШЕНИЕ

№

гр. Ловеч 28.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

при секретаря Татяна Тотева, и в присъствието на прокурора Павлинка Кръстинова, като разгледа докладваното от съдия Любомира Кръстева адм.дело №119 по описа за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 204, ал. 4 от АПК във вр. с чл.1 от ЗОДОВ.

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 1094/04.04.2018 г. подадена от М.Р.М., с ЕГН**********,***, против ОД на МВР – Ловеч, с искане да се осъди ответникът да заплати обезщетение в размер на 3600 /три хиляди и шестстотин/ лв. за претърпени имуществени вреди от ищеца, и обезщетение в размер на 3600 /три хиляди и шестстотин/ лв. за претърпени неимуществени вреди от ищеца, причинени на ищеца в периода от 07.10.2016 г. до 02.04.2018 г. от незаконосъобразно бездействие на ответника, изразяващо се в невръщане на СУМПС на ищеца след изтичане на срока на наложена ПАМ със Заповед № 16-0451-000019/07.04.2016 г., издадена от Началник на РУ – Ябланица към ОДМВР – Ловеч, след подадено искане от 15.02.2018 г. до Министър на вътрешните работи за връщане на СУМПС.

Ищецът моли да се уважат исканията му.

В открито съдебно заседание ищецът редовно призован, се явява лично и с адв. Х.. Поддържа иска. Претендира се възстановяване на деловодните разноски.

Ответникът, ОД на МВР - Ловеч, се представлява от ю.к. Р.. Оспорва предявения иск. Претендира се възстановяване на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура –Ловеч изразява становище за неоснователност на предявения иск.

За да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ, следва да се установят елементите от фактическия състав на посочената разпоредба – незаконосъобразно бездействие от администрацията на ответника, при или по повод административна дейност, претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и вредата.

За да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени материални и морални вреди, незаконосъобразно бездействие на орган или длъжностно лице на ответника, като вредата трябва да е настъпила в резултат на незаконосъобразното бездействие, и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между него и настъпилата вреда, т.е. причина за настъпването на вредите да е незаконосъобразното бездействие.

Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чието незаконосъобразно бездействие са причинени вредите. Във връзка с разпоредбата на чл. 153, ал. 3 от АПК компетентният административен орган, който следва да бъде ответник по оспорването на бездействието, а от там и по предявените искове за обезщетение, е ОД на МВР - Ловеч, която е компетентното юридическо лице към датата на предявяване на иска.

Предметът на делото се определя от правните твърдения на ищеца, съдържащи се в исковата молба. Съдът е обвързан с твърденията на ищеца в исковата молба. Дали те отговарят на обективната действителност се установява със съдебното решение. Съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и твърденията на ищеца, намира за установено следното от фактическа страна по конкретния спор:

Отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи, при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действало виновно.

Първото условие е фактическото бездействие да в противоречие със законова разпоредба, задължаваща административният орган да извърши определено фактическо действие.

По делото е представена преписката по издаване на Заповед № 16-0451-000019/07.04.2016 г. /лист 5/. Видно от съдържанието й, с нея е наложена принудителна административна мярка на ищеца „отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността“ за нарушение, извършено на същата дата в гр. Ябланица, обл. Ловеч, за срок не по-дълъг от 6 месеца.

Представено е НП №16-0451-000068/21.04.2016 г. /лист 45/  издадено от Началник РУП – Ябланица, с което на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушението, извършено от него на 07.04.2016 г. в гр. Ябланица, обл. Ловеч.

Видно от приложеното към делото НАХД № 327/2018 г. по описа на РС – Тетевен, наказателното постановление не е обжалвано в срок и е влязло в сила.

Съгласно чл. 159, ал. 2 от ЗДвП отнето свидетелство за управление на МПС не се връща до заплащане изцяло на дължимите глоби. Законът не изисква издаването на нарочен акт за невръщане на отнето СУМПС поради неплащане на дължимите глоби.

В случая е налице влязла в заповед за налагане на ПАМ, която е изпълнена от органите на МВР. СУМПС на ищеца е отнето на 07.04.2016 г. при съставянето на АУАН № 093153/07.04.2016 г. и издаването на заповед № 16-0451-000019/07.04.2016 г. Срокът на наложената ПАМ е определен до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Шестте месеца на наложената ПАМ са изтекли на 07.10.2016 г.

С издадено НП № №16-0451-000068/21.04.2016 г., едновременно с  административното наказание глоба в размер на 800 лв., е наложено и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

НП не е обжалвано в срок и е влязло в сила на 04.11.2016 г., видно от влязлото в сила определение № 201/15.10.2018 г. по НАХД № 327/2018 г. по описа на РС – Тетевен. С влизането в сила на НП е налице вече решен въпрос за отговорността.

От тази дата ищецът дължи и заплащане на наложената глоба в размер на 800 лв. До заплащането й по отношение на отнетото СУМПС приложение намира забраната на чл. 159, ал. 2 от ЗДвП за връщане на вече отнето свидетелство до заплащане изцяло на дължимите глоби. Наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца започва да тече също от датата на влизане в сила на НП и изтича на 04.05.2017 г. 

Представената по делото молба до Омбудсман на Р България, пратена по пощата на 22.12.2016 г. /лист 7 и 8/ не е адресирано до материално компетентен орган, който има правомощието да извърши фактическото действие по връщане на отнетото СУМПС, освен това е направено в срока на изтърпяване на наложеното административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Депозираната на 02.12.2016 г. молба до Министър на вътрешните работи е също в срока на изтърпяване на наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. Основанието за невръщане на отнетото СУМПС в този период след влизане в сила на НП е наложеното административно наказание.

Представената по делото молба до началник на КАТ при ОДМВР – Ловеч от 28.10.2016 г. е подадена преди влизане в сила на НП /лист 13-14/. 

От представената по делото справка за нарушител /лист 44/ се установява, че към 26.06.2018 г. ищецът има незаплатени глоби в общ размер на 870 лв., от които 800 лв. по процесното НП, 20 лв. по наложена глоба с фиш от 08.05.2014 г., 20 лв. по наложена глоба с фиш от 22.02.2013 г. и 30 лв. по наложена глоба с фиш от 15.04.2010 г. 

 По подадената от ищеца молба от 28.10.2016 г. е извършена проверка и е изготвена Справка до Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР – Ловеч /лист 20 и сл. от приложеното адм.д. № 20 по описа на АдмСЛ за 2017 г./. От справката е видно, че административният орган е приел, че срокът за изпълнение на две от трите неплатени глоби, наложени с фишове, е изтекъл, като дължима остава глобата по последния издаден фиш в размер на 20 лв. тъй като давността по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН не е изтекла, поради което органът е приел, че приложение намира разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от ЗДвП – забрана да бъде върнато отнетото СУМПС, докато не бъде платена наложената глоба 20 лв. 

На 14.12.2016 г. ищецът е бил уведомен лично от началник сектор Пътна полиция при ОДМВР – Ловеч, че дължи заплащане на глоби в размер на 820 лв., тъй като към тази дата НП вече е влязло в сила, поради което и СУМПС не може да му бъде върнато /лист 22 от приложеното адм.д. № 20 по описа на АдмСЛ за 2017 г./.

За разлика от хипотезата на чл. 171, ал. 1, т. 1, б.“д“ /изм. и доп./ от ЗДвП, в редакцията към датата на влизане в сила на НП, която касае водач, на когото СУМПС не е отнето, и изисква издаване на нарочна заповед за прилагане на ПАМ за отнемане на СУМПС до заплащане на глобата, разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от ЗДвП не изисква издаване на последващ административен акт за задържане на вече отнето СУМПС на друго основание, а въвежда забрана да се връща отнетото СУМПС до заплащане на всички дължими глоби. Разпоредбата на  чл. 159, ал. 2 ЗДвП е императивна. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Законодателят изрично е посочил – вече „отнето“ СУМПС не се връща. Т.е. това е изрична законова забрана за извършване на фактическото действие „връщане на СУМПС“, отнето преди това на друго основание, докато водачът не заплати изцяло дължимите глоби /в този смисъл Решение № 14461 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13000/2016 г., Решение № 6464 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5633/2016 г./.

Определеният с наложената ПАМ срок е започнал да тече от отнемането на СУМПС на 07.04.2016 г. и е изтекъл на 07.10.2016 г.

След изтичане на срока, поради това, че ищецът е имал задължение да заплати наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. по фиш серия А № 1457919/08.05.2014 г. издаден от РУ – Тетевен при ОДМВР – Ловеч, е налице хипотезата по чл. 159, ал. 2 от ЗДвП, при която е забранено изрично от закона връщането на отнето СУМПС на водача до заплащане изцяло на дължимите глоби.

Няма доказателства по делото наложената глоба в размер на 20 лв. да е била заплатена в периода от 07.10.2016 г. до 04.11.2016 г. 

С влизане в сила на издаденото НП на 04.11.2016 г. е започнал да тече срокът на наложеното административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. Срокът на това наказание изтича на 04.05.2017 г.

Няма представени по делото доказателства след тази дата – до 15.02.2018 г., когато е подадена нова молба до министър на вътрешните работи, или до предявяване на иска на 02.04.2018 г. /а и до момента на даване ход на устните състезания по делото/ ищецът да е заплатил дължимите суми по наложените глоби.

Отново е в сила хипотезата на чл. 159, ал. 2 от ЗДвП и е налице забрана за органите на ОДМВР – Ловеч да върнат отнетото СУМПС.

С оглед издаването на заповед за прилагане на ПАМ за времето от 07.04.2016 г. – 07.10.2016 г., неплатени задължения за глоба в размер на 20 лв. по издаден фиш в периода 07.10.2016 – 04.11.2016 г., изтърпявано административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца в периода 04.11.2016 г. до 04.05.2017 г. по влязлото в сила НП, и наличие на неплатена глоба в размер на 800 лв. от 04.05.2017 г. до момента, са налице законови основания за невръщане на отнетото на 07.04.2016 г. СУМПС, като за ответника към датата на завеждане на иска е налице изрична законова забрана да връща отнетото СУМПС до заплащане изцяло на дължимите глоби.

Въз основа на изложеното съдът счита, че не е налице незаконосъобразно бездействие на органи и служители на ответника ОДМВР – Ловеч за връщане на отнето СУМПС на ищеца.

Не се доказа наличието на първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно бездействие на служители и органи на ответника ОДМВР – Ловеч, съгласно твърденията в предявения иск.

Поради липсата на първата предпоставка, безпредметно е да се обсъждат твърденията и представените по делото доказателства за размера на претърпените материални и морални вреди от ищеца, или наличието на пряка причинно – следствена връзка с бездействието. 

Бездействието на служители и органи на ответника в посочения в исковата молба период почива изцяло на действащите законови разпоредби и съответства на целта на закона.

За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно административно такова, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт. Нормативно установеното задължение на администрацията на ответника в конкретния случай е именно да не връща отнетото СУМПС, докато не се заплатят изцяло дължимите от водача глоби.

По делото не е доказано незаконосъобразно бездействие.  Поради това не е налице първата законова предпоставка за уважаване на предявения иск /чл. 203, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ/. Искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Направено е искане от ответника за възстановяване на сторени деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ е специална по отношение на общите правила на чл. 78 ГПК, поради което ищецът при тези искови производства не дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в случаите, при които искът му е отхвърлен /в този смисъл определение № 7827 от 20.06.2017 г. по адм. дело № 5056/2016 г. на Върховния административен съд, Определение № 4484 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1848/2018 г., определение по ч. гр. дело № 531/2011 г. на Върховния касационен съд/.

Воден от горното и на осн. чл. 203 и чл. 204, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ Ловешкият административен съд, шести административен състав,

Р  Е  Ш  И  :

 

 ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба с вх. № 1094/04.04.2018 г. подадена от М.Р.М., с ЕГН**********,***, против ОД на МВР – Ловеч, с искане да се осъди ответникът да заплати обезщетение в размер на 3600 /три хиляди и шестстотин/ лв. за претърпени имуществени вреди от ищеца, и обезщетение в размер на 3600 /три хиляди и шестстотин/ лв. за претърпени неимуществени вреди от ищеца, причинени в периода от 07.10.2016 г. до 02.04.2018 г. от незаконосъобразно бездействие на ответника, изразяващо се в невръщане на СУМПС на ищеца след изтичане на срока на наложена ПАМ със Заповед № 16-0451-000019/07.04.2016 г., издадена от Началник на РУ – Ябланица при ОДМВР – Ловеч, след подадено искане от 15.02.2018 г. до Министър на вътрешните работи за връщане на СУМПС.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез АдмСЛ пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Ловеч.

 

                                                                  Административен съдия: