Решение по дело №533/2019 на Районен съд - Силистра

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 30

 

гр. Силистра, 23.03.2020 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Силистренски  районен  съд,  наказателна колегия, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН  СТОЯНОВ

 

административно-наказателно дело  №533 по  описа  на съда  за  две  хиляди  и  деветнадесета  година,  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

Жалбоподателят, „С. П.“ ООД, с  ЕИК:, моли съда да отмени Наказателно постановление №19-000984/18.06.2019  год. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”гр.С., с което на предприятието и е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушаване на трудовото законодателство, изразяващо се в не изплащане в установените срокове на трудово възнаграждение на работник. Твърди, че при провеждане на производството са допуснати нарушения, тъй като не е направена преценка за маловажност на случая. Също така твърди, че трудовото възнаграждение е изплатено по време на проверката и за работника не са настъпили никакви вредни последици и следователно то представлява „маловажен случай“. Също така твърди, че при извършената проверка са описани две проверки, а е съставен само един протокол, което води до незаконосъобразност на цялото производство.

Ответникът по жалбата, счита, че същата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление като законосъобразно. Твърди, че при издаването на обжалваното постановление не са били допуснати нарушения, които да водят до неговата отмяна.  

Силистренски районен съд, като прецени доводите на страните и провери данните по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

         На жалбоподателя е  бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, изразяващо се в не изплащане на трудовото възнаграждение в предвидените срокове на работник. За същото нарушение е било издадено и обжалваното Наказателно постановление.

 

         От събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства се установява, че между жалбоподателя и работника М. М. е бил сключен трудов договор. Със Заповед на жалбоподателя №56/01.04.2019 година правоотношението е било прекратено. При извършената проверка от контролните органи на 27.05.2019 година на документацията в предприятието на жалбоподателя било установено, че на работника не е изплатено трудовото възнаграждение за месец март на 2019 година до края на месец април на 2019 година. Същото е било заплатено на 21.05.2019 година /видно от заявление на стр.24/. За това деяние е бил съставен и акта за установяване на нарушение.

Тази фактическа обстановка се установява от всички събрани в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства /подробно описани в протокола от съдебното заседание/. Същата не се оспорва и от жалбоподателя. До тази фактическа обстановка е достигнал и наказващия орган и въз основа на нея е формирал извода си, че деянието представлява административно нарушение. Този извод изцяло се споделя от съда.

Това е така, защото разпоредбата на чл.218, ал.2 от КТ предвижда заплащане на трудовото възнаграждение на работника. Това заплащане следва да стане по реда и сроковете за изплащане на трудовото възнаграждение. В конкретния случай това е месеца следващ полагането на труда. Тоест, възнаграждението е следвало да бъде заплатено през месец април, което не е било сторено от жалбоподателя.Не изпълнението на това задължение е скрепено със санкцията на разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ. Именно по този текст е било квалифицирано деянието. Тъй като жалбоподателя е заплатил трудовото възнаграждение на работника на 21.05.2019 година още по време на извършваната проверка, правилно е било преценено от Наказващия орган, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.415в от КТ, което е и направил.

 

         От изложеното по-горе се установи, при издаването на наказателното постановление не са били допуснати нарушения, от категорията на съществените, които да доведат до неговата незаконосъобразност и следователно трябва да бъде потвърдено. От описаната фактическа обстановка в Наказателното постановление се установява с достатъчна точност и мястото на извършването на нарушението, а то е мястото на неизпълнението, където се подписват работниците на ведомостите за получаване на възнагражденията си, тоест в гр.С.

 

         Тъй като нарушението е било извършено от работодателя /Дружеството/, то и не следва да се търси вина за неговото извършване, защото се ангажира обективната му отговорност. За този вид нарушения не може да има маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН , тъй като с тези нарушения се засягат в много голяма степен обществените отношения свързани с реда на държавно управление. Същите в случая защитават и правата на работниците, които имат право на възнаграждение за полагания от тях труд и са зависими от този доход. При определяне на размера на имуществената санкция, макар и да не е било посочено изрично, Наказващия орган е съобразил, че това не е първо нарушение/установено от приложените решения/ и е наложил максималното минималното наказание.

         С оглед на изложеното по горе  и на основание чл.63 от ЗАНН, Силистренския районен съд,

 

Р  Е  Ш  И:

 

Потвърждава Наказателно постановление №19-000984/18.06.2019  год. на  Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”гр.С.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд Силистра четиринадесет дневен срок от съобщението.

 

 

                                                            Районен съдия:

                                                                                                                                             /Стоян Стоянов/