М
О Т И В И към
присъда № 123/27.09.2019 год. по Н.О.Х.Д. № 1985/2019 год. по
описа на Старозагорски районен съд
Повдигнато е
обвинение против подсъдимия Д.Х.И., роден
на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, понастоящем изтърпяващ наказание ”Лишаване
от свобода” в Затвора град Бургас, българин, български гражданин, със средно
специално образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, за това,
че на 28.11.2018 год. в град Стара Загора, в
съучастие като помагач с неустановено по делото лице, (действало като
извършител), умишлено улеснил неустановено по делото лице (извършител), с цел
да набави за Д.Х.И. и за неустановеното по делото лице имотна облага, да
възбуди и поддържа заблуждение у М.Д.Б. относно обстоятелството, че се провежда
полицейска операция по залавяне на престъпници, които заплашват хората по
телефона и ги изнудват за пари и че сумата ще послужи за залавянето им от
органите на МВР, и с това причинил имотна вреда на М.Д.Б. в размер на 7100.00
лева – престъпление по чл.209, ал.1, във връзка с чл.20, ал.4, във връзка
с ал.1 от НК.
В пледоарията си прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото против подсъдимия обвинение, като счита, че по
време на съдебното следствие са събрани доказателства, които изцяло подкрепят
описаната фактическа обстановка такава, каквато е изложена в обвинителния акт.
По отношение на наказанието
предлага на подсъдимия Д.Х.И. да бъде определено наказание съобразно
разпоредбата на чл.58а от НК, а именно наказание ”Лишаване от свобода” за срок под
средния размер предвиден в закона, което наказание на
основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три
години.
В настоящото
наказателно производство съдът прие за съвместно разглеждане предявения
граждански иск от пострадалото от деянието лице М.Д.Б., с посочена самоличност,
в размер на 7 100.00 лв. (седем хиляди и сто лева),
представляваща обезщетение за причинените й с деянието имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 28.11.2018
год. до окончателното изплащане на сумата.
Относно предявения граждански
иск, представителят на обвинението предлага да бъде уважен изцяло, като
основателен и доказан.
Адв.Донка Шошева от АК Стара
Загора, в качеството на защитник на пострадалото лице М.Д.Б. взема становище
предявения граждански иск да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
Адв.Е.Ж. ***, в качеството на
служебен защитник на подсъдимия Д.Х.И. пледира на подзащитния му да бъде
наложено наказание в минималния размер, предвиден в закона за извършеното
деяние с приложение разпоредбата на чл.58а от НК, което наказание на основание
чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за определен от съда изпитателен срок.
Относно предявения граждански иск взема становище, че същия е основателен и
като такъв да бъде изцяло уважен.
Подсъдимият Д.Х.И. при
условията на чл.371, т.2 от НПК признава фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, поддържа пледоарията на защитника си в последната си
дума изразява съжаление за извършеното и моли за определяне на наказание в
минималния размер предвиден в закона за извършеното деяние.
Съдът намери за установена
следната фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Безспорно установено е, че подсъдимият Д.Х.И. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***,
понастоящем изтърпяващ наказание ”Лишаване от свобода” в Затвора град Бургас,
българин, български гражданин, със средно специално образование, неженен,
безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Установи се по делото, че през 2018 год. подс.Д.Х.И.
***. В началото на месец ноември същата година, той си търсел работа и в тази
връзка публикувал обявява в интернет сайта www.alo.bg. В обявлението подс.И.
посочил за контакт личния си мобилен телефонен номер, а това бил № **********,
(като СИМ - картата се водела на името на майка му – Райка Пенева Ангелова).
Няколко дни по–късно подс.И. получил
телефонно обаждане с предложение за работа от неустановено по делото лице от
мъжки пол, което се представило с имена ”Стефан И.”. Обяснило, че работата се
състояла в разнасянето на ”документи” на територията на цялата страна.
Заплащала се сумата от 200 лв. за всеки извършен курс. Подс.Д.И. приел, тъй
като заплащането обещавало да бъде добро, а и не подозирал, че се касаело за
измамлива схема във вид на телефонна измама. В края на разговора новият ”работодател”
обещал да се обади на подсъдимия до дни, за да започне той изпълнението на
поставените задачи.
Действително два–три дни по-късно, през
същият месец ноември 2018 год. неустановеното по делото лице, представило се
пред подсъдимия с имената ”Стефан И.”, се обадило на подс.И. и му заръчало да
извърши ”курс” по разнасяне на документи в град Сливен. Към този момент подсъдимият
не подозирал и не предполагал, че участва в схема за телефонна измама. Първоначалната
цел на ”работодателя” била да ”изпробва” подсъдимия И. дали е способен да
изпълнява ”задълженията” си.
”Стефан И.” указал на подсъдимия да се
придвижи на определен адрес в град Сливен, откъдето да вземе пакет с ”документи”.
Пояснил, че предаващият пакета бил инвалид и щял да хвърли (на подсъдимия И.) ”пратката”
през терасата на жилището си. Малко по–късно всичко станало така, както казал
”работодателя”. Когато подсъдимия приближил адреса и взел пакета, след като го
отворил се уверил, че той бил пълен със стари вестници. Вътре нямало каквито и
да било документи. След този случай подсъдимият разбрал, че бил ”тестван”
от неустановеното по делото лице, представило
се с имена ”Стефан И.” дали е годен да изпълнява функциите на куриер (”муле”) в
схема за телефонна измама.
Въпреки че подсъдимият осъзнал своето място и
роля в осъществяването на престъпна и измамна схема, той не се възпротивил и не
се отказал доброволно от участието си в нея, не сигнализирал надлежните органи
и власти, а продължил да изпълнява устните указания на неустановеното по делото
лице, (извършител), по вземането и разнасянето на ”пакети”.
След извършването на всяко едно деяние,
вземайки пратките с ценните вещи, (пари, ювелирни изделия и други), подсъдимият
ги оставял на указано му от ”работодателя” място, (а това най – често било
билборд, ел.стълб, автобусна спирка или бетонна отливка в град Велико Търново),
като от общата сума заделял за себе си полагащото му се по предварителната
уговорка ”възнаграждение”.
Първоначално, подсъдимият Д.И. изпълнявал ”поръчки”
за неустановеното в хода на разследването лице (извършител) на територията на
родния си град - град Сливен, (във връзка с тези обстоятелства впоследствие
били образувани и водени наказателни производства в този съдебен район), но в
последствие започнал да изпълнява поръчки и в град Стара Загора.
На 28.11.2018 год., след като провел
телефонен разговор с неустановеното по делото лице (извършител), подсъдимият Д.И.,
който по това време се намирал в град Казанлък, съобразно дадените му от ”работодателя”
указания, незабавно взел такси и се придвижил до град Стара Загора. Там, още в
началото на града, където се намирала бензиностанция ”99+”, в местността ”Беш
бунар”, (”Петте кладенеца”), той слязъл от наетия автомобил и приближил дома на
пострадалата М.Д.Б.. Към този момент къщата нямала надлежно издаден
административен адрес и се водела по местоназначението на бензиновата станция.
Подсъдимият
обяснил по телефона на ”работодателя” си, че намерил къщата по даденото му от
по–рано описание по телефона. Наредено му било да се придвижи пеша на юг към
града и старателно да огледа за подходящо място, където би могло да бъде
оставен, (скрит) пакет с ценности. Вървейки в указаната посока, не след
дълго подсъдимият забелязал, че пътят образува завой, в средата на който имало
израснало голямо дърво и веднага съобщил за това по телефона.
Тогава, ”работодателят” му наредил да се
отдалечи от мястото и да изчака последващо позвъняване.
На 28.11.2018 год. пострадалата М.Д.Б. и
нейният съжител – свид.Р.Г.П.били в дома си, находящ се близо до бензиностанция
”99+”, недалеч от бившия ресторант ”Лешника”, на северния пътен изход от град
Стара Загора в посока град Казанлък.
Около 12,00 часа по домашния телефон с № 042
– 622- 981 се позвънило и след като св.Б. вдигнала слушалката непознат мъжки
глас казал: ”Наготви ми 30 000 лв. защото катастрофирах, ако не ми ги дадеш ще
дойда и ще ви убия, с черна маска съм не можеш да ме познаеш, ще дойда и ще ви
убия!”, след което линията прекъснала. Св.Б. много се изплашила и преди да била
реагирала по какъвто и да било начин, последвало второ обаждане и същият глас
попитал: ”Наготви ли парите?”, а след отрицателния отговор на св.Б., той се
заканил, че идва в къщата, за да ги убие и двамата. (със съжителя й).
В този момент позвънил мобилния телефон на
свидетелката, който бил с номер **********, и непознат мъжки глас представяйки
се за полицай с имена Г.Г., казал, че знаел за отправените преди малко заплахи,
успокоил св.Б., повдигнал духа й и я уверил, че всичко било наред, но ”само”
трябвало да приготви всичките си налични пари. Тя пояснила, че имала вкъщи 7000
лв., които била придобила от по–рано, от продажба на земеделски земи. Мнимият
полицай разпоредил на свид.Б. да ги сложи в тъмна найлонова торбичка, за да не
прозират, да напусне дома си и се отправи на юг, към града. Преминавайки покрай
малък трафопост трябвало да продължи, докато правата линия на пътя образувала
завой, в средата на който имало дърво. Трябвало да остави торбичката от
вътрешната страна на дънера, да я скрие под един камък, за да не се вижда от
пътя, след което да си тръгне.
Пострадалата Б. изпълнила напълно и в цялост
дадените по телефона указания. Оставила до дървото сумата от 7 100 лв., толкова
пари имала вкъщи, като само две банкноти били с номинал 50 лв., а всички
останали – с номинал 100 лв.
В същото време ”Стефан И.” позвънил на подсъдимия
с нареждане да вземе оставения до дънера на дървото пакет. Подс. И. веднага
изпълнил указанието, приближил дървото и малко след това се уверил, че в пакета
имало пари. Според предварителната уговорка част от тях, (около 400 лв.),
оставил за себе си, а друга – под диктовката на работодателя отнесъл и скрил до
бетонова отливка в град Велико Търново.
Междувременно ”полицай Георгиев” споделил пред св.Б., че
ръководел операция за залавяне
на престъпници, като двама от тях – мъж и жена вече били задържани. Когато свид.Б. се прибрала у дома и приела
обаждане от мнимия полицай, той я успокоил, че всичките седем на брой
престъпници били заловени. Заинтересовал се дали някой е търсил или заплашвал св.Б.
по домашния телефон и след като получил отрицателен отговор, услужливо пояснил,
че св.Б. можела винаги да разчита на него и да го открие на телефон 042 – 912.
Пояснил още, че в момента отивал до едно бунгало, за да залови тартора на
бандата.
Около 17.00 часа св.Б. набрала номер 042 – 912, но й било
отговорено, че номера не съществувал. Свидетелката обсъдила със съжителя си
всички водени разговори през този ден и разбрала, че е станала жертва на измама,
за което подала жалба в Полицията.
Всички извършени действия на 28.11.2018 год.
от страна на подсъдимия по вземането на найлоновата торбичка с пари, оставена
до дънера на дървото близо до завоя, недалеч от бензиностанция ”99+”,
пренасянето и оставянето им до бетонова отливка в град Велико Търново били
осъществени от неустановеното по делото лице, ползващо имената ”Стефан И.” и
полицай ”Г.Г.”. Това лице се обадило на подс.И. по телефона и му давало
напътствия кой град да посети, в коя посока да се движи и какви действия да
извърши. (да намери подходящо място за скриване на торбичката с парите, а
впоследствие да я вземе оттам и пренесе).
В началото подсъдимият Д.Х.И. не знаел, че вземал пари от хора,
пострадали от телефонна измама. С течение на времето се усъмнил в законността
на извършваните от него действия и несъмнено осъзнал, че бил станал съучастник
в извършването на телефонни измами, но тъй като бил безработен и не разполагал
с никакви доходи, се примирил със ситуацията и продължил да работи за
неустановеното лице, докато не бил разкрит от Полицията.
От приложените
докладни записки е видно, че при осъществяване на контактите си с извършителя,
(лицето, ползвало имената ”Стефан
И.” и полицай ”Г.Г.”), подс.И. е ползвал телефонен номер **********. По оперативен път полицейските служители установили, че в
деня на извършването на деянието 28.11.2018 год. мобилния телефон на подсъдимия,
ползващ услугите на ”Теленор” се намирал в Стара Загора в ”мобилната клетка” на
пострадалото лице.
Установено е още, че
код ”+40”
принадлежал на Румънските мобилни оператори. Най–често телефонните измамници
контролирали така наречените ”мулета” директно от Румъния, като за целта
отсядали в хотели на Румънска територия в близост до граница с България и
осъществявали измамите от там.
Подс.И. е комуникирал с номера
40743443307 и 40749626920, които принадлежали на Румънските мобилни оператори.
От румънски номер било извършено въвеждането в заблуждение на пострадалото лице
при осъществяването на деянието.
Подсъдимият не е провеждал разговори
с пострадалото лице, а само получавал напътствие от извършителя къде да отиде,
(в кое населено място и адрес), за да прибере парите. Пострадалата била
въведена в заблуждение от номера +40740590919 и +40735125222, които спадали към
румънското мобилно пространство. (листове № 51 и № 75 от ДП).
По делото е изготвен протокол за проведен
следствен експеримент и е приложен фотоалбум. Тези доказателства подпомогнали
изясняване на точното място откъдето подс.И. взел торбичката с парите – завоят
и дървото, отстоящи на около 40 – 50
м. южно от бензиностанция ”99+”, на изходният път Стара
Загора - Казанлък. (листове № 25 – 32 от ДП).
По описания начин подс.Д.Х.И. осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4, във вр. с ал.1
от НК, като на 28.11.2018 год. в град Стара Загора, в
съучастие като помагач с неустановено по делото лице, (действало като
извършител), умишлено улеснил неустановено по делото лице (извършител), с цел
да набави за Д.Х.И. и за неустановеното по делото лице имотна облага, да
възбуди и поддържа заблуждение у М.Д. Бончева относно обстоятелството, че се провежда полицейска операция по
залавяне на престъпници, които заплашват хората по телефона и ги изнудват за
пари и че сумата ще послужи за залавянето им от органите на МВР и с това да
причинил имотна вреда на М.Д. Бончева в размер на 7100 лева.
Подсъдимият Д.И. обективно е улеснил с
действията си неустановено по делото лице (извършител), да осъществи състава на
престъплението (предварително обещал на неустановеното по делото лице да му
окаже помощ след деянието, което и направил).
У пострадалата се е формирала неправилна и
невярна представа относно условията, при които ще се осъществи имущественото
разпореждане с процесните пари. Тази представа накарала св.Б. да вземе решения
за разпореждане с предмета на престъплението – сумата от 7 100 лв. Мотивирана
от поведението на неустановеното по делото лице, пострадалата извършила акт на
фактическо разпореждане – като оставила найлонова торбичка с пари до дънера на
дърво, недалеч от дома си. Подсъдимият взел сумата и голяма част от тях предал
на съучастника си, (неустановено по делото лице), а незначителна част, (около
400 лв.), заделил за себе си. През цялото време пострадалата била убедена, че
помагала в провеждането на полицейска акция за залавянето и разкриването на
телефонни измамници.
От обективното поведение на подсъдимия се
установява категорично, че той участвал в качеството на помагач на неизвестен
за разследването извършител, като на практика изпълнявал стриктно дадените му
от последния указания по телефона, относно явяване на конкретен адрес за
получаване на пари от въведени в заблуждение лица, както и указанията му за
доставяне на парите до място, до което извършителят на измамите имал достъп. Подсъдимият
отишъл точно на местата, (не само на адресите, но и в близост до тях) където
живеела пострадалата, с която по телефона е разговаряло неизвестното лице,
убеждавайки я да предостави пари, за залавянето на опасни престъпници. Подсъдимият
не е участвал в самото изпълнително деяние и не е разговарял с пострадалото
лице, следователно не го е въвеждал в заблуждение, но е улеснил извършителят да
го въведе в такова, който вече е бил взел решение за извършване на деянието, да
изпълни това решение. С конкретните си описани действия подсъдимият създал
съответните предпоставки за изпълнение на престъплението като в случая
поведението му било насочено към подпомагане довършването на същото.
В резултат на това фактическо разпореждане,
поради невярната представа, формирана у пострадалата, подсъдимият получил
имотна облага на стойност 7 100 лв. Престъпният резултат – имотната вреда е в
пряка причинно - следствена връзка с извършеното от подс.И. деяние. Вредата е
пряко следствие от имущественото разпореждане, а разпореждането е следствие от
неправилно формираната представа в съзнанието на пострадалата, относно
условията на разпореждането, като двете деяния, елемент от фактическия състав
на престъплението по чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4, във вр.с ал.1 от НК
са били окончателно довършено след вземане на парите от подсъдимия.
Неблагоприятното изменение в отношението
между пасивите и активите е настъпило само и единствено за пострадалата, която
оставила торбичка с пари.
От субективна страна при тази форма на
задружна престъпна дейност налице е и необходимата ”общност на умисъла” у всеки от съучастниците, подс.И. и
неустановеното по делото лице, всеки от тях е предвиждал общественоопасните
последици от своето деяние и тези, които ще последват от деянията на другия
съучастник, съзнавал е общественоопасния характер на деянията и е искал с
извършване на престъплението да настъпят неговите последици.
Деянието е извършено от подс.И. виновно, при пряк умисъл и
користна цел – да набави за себе си и за лицето, представило се за полицейски
служител имотна облага. Наличието на пряк умисъл се установява по несъмнен
начин от факта, че подс.И. е осъзнал в какво участва. Той не е бил просто изпълнител
на чужда воля, а е знаел точно какви действия трябва да извърши, за да бъде
измамата на пострадалото лице успешна.
Изложената
фактическа обстановка и
обвинението се доказват от събрания в хода на разследването доказателствен
материал: обясненията на подсъдимия Д.И., показанията на пострадалата М.Д.Б.,
на св.Р.Г.П.и П.Н.К.и другите писмени доказателства по описа на делото, събрани
на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по реда
на чл.283 от НПК, като следва да се отбележи, че не се събраха доказателства,
които да си противоречат, поради което не се налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
При така установените
обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин,
че с деянието си подсъдимият Д.Х.И. е осъществил от обективна и от субективна
страна всички признаци от състава на престъпление по чл.209, ал.1, във
връзка с чл.20, ал.4, във връзка с ал.1 от НК.
За да признае подсъдимият за
виновен по повдигнатото му обвинение, съдът прие, че той е извършил престъпното
си деяние виновно под формата на пряк умисъл, понеже съзнавал общественоопасния
характер, предвиждал настъпването на общественоопасните му последици и искал настъпването им. На този извод, между
впрочем, навеждат и самопризнанията на подсъдимия Д.Х.И. по реда на чл.371, т.2
от НПК, тъй като същите обхващат всички факти в обстоятелствената част на
обвинителния акт, както тези, които касаят обективните признаци на
престъплението, така и тези, които се отнасят до неговата субективна страна.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и
размера на наказанието съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на
наказанието – генералната и специалната превенция, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона
наказание за извършеното престъпление – лишаване от свобода от една до шест
години;
изразеното от подсъдимия
критично отношение към извършеното, младата му възраст, чистото му съдебно
минало към датата на извършване на деянието и изразеното му съжаление по
отношение към извършеното, които съдът отчете като смекчаващи отговорността им
обстоятелства (направените самопризнания не биха могли да бъдат отчетени като
смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като обуславят провеждането на
процедурата по глава двадесет и седма от НПК и в този смисъл са взети предвид
от законодателя при определяне на наказанието при условията на чл.373, ал.2,
във връзка с чл.58а от НК – намаляване на размера му с една трета; не би могло
да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство и тежкото
материално положение на подсъдимия според приложената към досъдебното
производство декларация в тази насока, тъй като това му положение няма никаква
връзка с вида и характера на извършеното от него деяние);
високата обществена опасност
на подсъдимия с оглед стойността на причинената имотна вреда, които съдът
отчете като отегчаващо отговорността му обстоятелство;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК,
относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а
от НК;
разпоредбата на чл.58а от НК, предвиждаща
намаляване на размера на определеното наказание с една трета.
Воден от гореизложеното, в случая
смекчаващите отговорността обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях
да е изключително по своя характер, за да бъде приложен чл.55, ал.1, т.1 от НК.
При тези данни съдът определи на
подсъдимия Д.Х.И. наказание при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства над минималния размер предвиден в закона за извършеното деяние, а
именно ”Лишаване от свобода” за срок от две години, като на
основание чл.58а от НК намали неговия размер с една трета и му наложи наказание
”Лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца.
Съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия Д.Х.И. не се налага той
ефективно да търпи наложеното му с настоящата присъда наказание, поради което
на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на последното за срок от три
години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
Съдът счете, че на основание
чл.189 от НПК в тежест на подсъдимия Д.Х.И. следва да бъдат присъдени
направените по делото съдебни и деловодни разноски, които да се заплатят по
бюджетната сметка на ОД на МВР Стара Загора в размер на 11,97 лв. (единадесет лева и деветдесет и седем стотинки) за
изготвяне на фотоалбум към следствен експеримент, представляваща направени
разноски в хода на досъдебно производство № 1959-зм-1050/2018 год. по описа на Първо Районно управление при ОД на МВР Стара Загора.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
В настоящото наказателно
производство беше приет за съвместно разглеждане предявения граждански иск от пострадалото
от деянието лице М.Д.Б., в размер на 7 100.00 лв. (седем
хиляди и сто лева), представляваща обезщетение за причинените й с деянието
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждането – 28.11.2018 год. до
окончателното изплащане на сумата против подсъдимия Д.Х.И..
При съвкупната преценка на
доказателствата, съдът прие, че е налице фактическия състав на чл.45 от ЗЗД –
налице е причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
подсъдимия Д.Х.И. и настъпилите вреди, поради което осъди подсъдимия Д.Х.И. да
заплати на М.Д.Б. сумата в размер на 7 100.00 лв. (седем
хиляди и сто лева), представляваща обезщетение за причинените й с деянието
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждането – 28.11.2018 год. до окончателното
изплащане на сумата, а на Държавата ДТ върху уважения граждански иск в
размер на 284,00 лв. (двеста осемдесет и четири лева), която да се внесе по
сметка на Районен съд - Стара Загора.
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА
ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като
такива следва да се посочат ниска правна култура на подсъдимия и стремеж за
облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: