Мотиви към решението № 290/ 03.07.2019г. по
АНД № 966/ 2019г. по описа на РС - Монтана
Производството
е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура град Монтана Постановление от 07.06.2019г.
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемата Д.Ю.Б. за престъпление по чл.313 ал.1 от НК.
Районна прокуратура град Монтана чрез представителя си поддържа постановлението
и предлага на съда след като признае обвиняемата Д.Ю.Б. за виновна, да я
освободи от наказателна отговорност, като й наложи административно наказание
към минимума предвиден в закона.
Обвиняемата Д.Ю.Б. се признава за виновна за извършеното деяние на досъдебното
производство. Редовно призована за участие в съдебно заседание не се явява и не
изпраща представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на обвиняемата
от досъдебното производство, както и становището на прокурора, намира за
установено следното:
Досъдебното производство е образувано за престъпление
по чл. 313, ал.1 от НК и престъпление по чл. 212, ал. 1, пр. 1 във връзка с
чл. 26, ал. 1 от НК.
С постановление от 07.06.2019г. досъдебното
производство е прекратено частично относно извършено престъпление по чл.212
ал.6 във връзка с ал.1 от НК.
На 24.04.2017г. обвиняемата Д.Ю.Б. xxx подала
заявление - декларация в Дирекция „Социално подпомагане” - Монтана, с което
кандидатствала да й бъде отпусната месечна помощ по чл.7, aл.1 от Закона за
семейните помощи за деца, за децата й Т. С. Ж. и Ж. Ж.. Заявлението-декларация
и било прието и входирано с вх. № ЗСПД/Д-М/ 1910/24.04.2017г., а в него
обвиняемата Б. саморъчно написала и декларирала, че семейното й положение е „неомъжена”.
Заявителите са уведомени, че носят наказателна отговорност за посочени неверни
обстоятелства в заявленията - декларации. Също така са уведомени, че при
промяна на обстоятелствата, при които е отпусната помощта, са задължени в
30-дневен срок да уведомят Дирекция „Социално подпомагане”, отпускаща помощта.
Заявлението-декларация на обвиняемата Б. било съгласувано и одобрено. Със заповед
на Директора № 1910/26.04.2017г. на обвиняемата Б. била отпусната помощ по
чл.7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за периода от 01.04.2017г до
31.03.2018г. в размер на 85 лв. месечно.
В Дирекция „Социално подпомагане” - Монтана, през месец
октомври 2017г. получили писмен сигнал от Община Монтана, че обвиняемата Д.Ю.Б.
има сключен граждански брак с лицето Ф. Ю.. В тази връзка Директора на
ДСП-Монтана издал заповед с № 1204-РДО1-0235 от 13.10.2017г. за извършване на
проверка. При извършената проверка служителите от ДСП установили, че
обвиняемата Б. не е изпълнила задължението си в 30-дневен срок да уведоми
Дирекция „Социално подпомагане” - Монтана, че има промяна в семейното й
положение. Вследствие на последното, за периода от 01.06.2017г. до 30.09.2017г.
обвиняемата Б. получила недобросъвестно месечна помощ по чл.7, ал.1 от Закона
за семейни помощи за деца за децата й Т. С. Ж. и Ж. Страхилов Ж. в общ размер
на 340 лв., които подлежат на възстановяване. Директора на ДСП - Монтана издал
заповед за доброволно възстановяване на недобросъвестно получените средства, съгласно,
която обвиняемата Б. следвало да възстанови сумата от 340 лв. ведно със
законната лихва. Със заповед с № ЗСПД /Д-М/ 1910 от 15.11.2017г, обвиняемата Б.
била лишена от получаване на месечната помощ по чл.7, ал.1 от Закона за семейни
помощи за деца до възстановяване на дължимата сума, за срок не по-дълъг от една
година, считано от 01.10.2017г. Във връзка с последвалата информация, че
гражданският брак на обвиняемата Б. е сключен на 14.10.2016г., т.е. преди
подаване на заявлението-декларация с ВХ. № ЗСПД/Д-М/1910 от 24.04.2017г. е
извършена нова проверка, след която отново е издадена заповед за възстановяване
на недобросъвестно получена сума в размер на още 170 лв.
Въз основа на заявлението-декларация с ВХ. № ЗСПД/Д-М/
1910 от 24.04.2017г., в което обвиняемата Б. декларирала неверни данни за
семейното си положение същата получила неправомерно за месеците от месец април
до месец септември 2017г. включително, сумата от 510 лева, които са собственост
на Агенция за социално подпомагане.
В хода на разследването обвиняемата Б. признава вината
си и съжалява за извършеното, като заявява, че си мислила, че сключеният в
чужбина брак не се отразявал в страната ни, поради и което била декларирала, че
е неомъжена. Когато разбрала за грешката си, възстановила неправомерно
получените суми, за което е приложила приходни касови ордери с № 9/01.02.2019г.
за сумата от 340.00лв. и № 8/01.02.2019г. за сумата от 540.00лв.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на разследване доказателства и доказателствени средства:
показанията на разпитани свидетелите, приложените писмени
доказателства
и самопризнанията на обвиняемата, справка за съдимост на обвиняемото лице.
Безспорно е, че престъплението по чл.313 ал.1 от НК е формално и за неговата съставомерност е достатъчно деецът да потвърди
неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, които по силата
на закон, указ или постановление на МС се дават пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Декларираните от обвиняемата обстоятелства са неверни, поради което се ангажира и нейната
наказателна отговорност. Обвиняемата Б. е имал представа за всички обективни
елементи на състава и е искала настъпването на общественоопасните
последици на деянието си - действал е с пряк умисъл.
От обективна страна е налице действие - потвърждаване
в декларация на неистина от страна на обвиняемата. Същата е подадена пред орган
на властта, съгласно чл.93,т.2 от НК, Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Монтана
е такъв орган. Декларацията е подадена по силата на Закон за семейни помощи за
деца /ЗСПД/ и служи за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства-посочени в самите декларации. Същите имат удостоверителен
характер и са годен предмет за невярно деклариране. По своята правна природа
документа е истински, тъй като е съставен от обвиняемата, която е посочена като
техен автор. Писмените изявления с правно значение в документа изхождат от нея
като „декларатор”, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по назначената
и извършена експертиза.
От субективна страна обвиняемата е извършила
инкриминираното деяние виновно при форма на вината - пряк умисъл, след като е
съзнавала общественоопасния характер на поведението си, предвиждала е и искала
настъпването на общественоопасните последици от своите действия.
От гореизложената фактическа обстановка се установява,
че обвиняемата Б. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.313 ал.1 от НК, а именно, че на 24.04.20 17 год. в град
Монтана, обл. Монтана потвърдила неистина в писмена декларация -
Заявление-декларация вх. № ЗСПД /Д- М/1910 от 24.04.2017г. за отпускане на
месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не
повече от 20-годишна възраст по чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца ,
която по силата на закон - чл. 7 и чл. 10, ал.1 от Закона за семейните помощи
за деца се дава и е била подадена пред орган на властта — Директор на дирекция
„Социално подпомагане” — гр. Монтана за удостоверяване истинността на
обстоятелството, че към въпросната дата не е омъжена, като в действителност
същата е имала сключен граждански брак на 14.10.2016г. в Сърбия с Ф. Ю. -
престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.
В случая са налице предпоставките предвидени
в чл.78а, ал.1 НК за освобождаване на обвиняемата
от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. За извършеното от обвиняемата Б. умишлено деяние се предвижда наказание до три години
лишаване от свобода или глоба от 100.00 до 300.00 лв. Видно от свидетелството за съдимост – арг.л.172 от ДП
обвиняемата не е осъждана за престъпления от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание
чл.78а, ал.1 НК. От деянието не са причинени имуществени вреди, тъй като престъплението е формално. С оглед на изложеното съдът прие, че на обвиняемата следва да се наложи минималната глоба предвидена в закона, а именно 1 000.00
лв., която следва да се заплати в полза на Държавата.
При
определяне размера на глобата съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН съдът съобрази, че обвиняемата
Д.Б. се признава за виновна, че е извършила престъпно деяние за първи път
съобразявайки изискването на чл.78а ал.1 от НК. Съдът не определи по–голям
размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на извършеното
деяние от обвиняемата Д.Б. и другите обстоятелства по чл.27 ал.2 от ЗАНН, освен
това липсват данни по делото, които да обосновават налагането на по – голям
размер глоба.
Предвид изхода на делото съдът осъди обвиняемата Б. да
ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-Монтана сумата
от 115.47 лева разноски от досъдебното производство, а по сметка на РС-Монтана
сумата от по 5.00 лева държавна такса в случай на всеки служебно издаден изпълнителен
лист.
По горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: